О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
17.06.2020 г., гр. Кюстендил
Кюстендилският
окръжен съд, в закрито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
разгледа докладваното от младши съдия С. Навущанова в. ч. гр. д. № 241 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 122 ГПК.
Образувано е въз основа на Определение
№ 798 от 04.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 831/2020 г. по описа на
Кюстендилския районен съд (КнРС).
С посочения съдебен акт е повдигнат спор за подсъдност между Кюстендилски районен съд (КнРС) и Дупнишки районен съд (ДнРС), по повод депозирана от „********************” ЕАД искова молба с вх. № 6229/16.05.2018 г. срещу Б.Й.А., починал на 17.09.2018 г., видно удостоверение, приложено на лист № 62 от производство по гр. дело № 938 по описа на ДнРС за 2018 г. . С определение, обективарно в протокол от открито съдебно заседание от 28.05.2020 г., проведено по гр. дело № 938, Дупнишкия районен съд е уважил депозирана молба за отвод поради местна неподсъдност, прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото на КнРС по подсъдност.
С Определение № 798 от 04.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 831/2020 г., КнРС е изложил съображения, че в случая той не е местнокомпетентният съд, тъй като това бил ДнРС, тъй като е приел за неоснователно възражението за местна неподсъдност на спора, повдигнат от представител на новоконституираните страни Н.С.и С. Й., на мястото на починалия ответник – Б.А., позовавайки се на разпоредбата на чл. 120 от ГПК.
Кюстендилският
окръжен съд като съобрази, че спорещите съдилища са по-ниски по степен съдилища
и принадлежат към района на КнОС, намира че е компетентен да се произнесе по
спора. По съществото на спора, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Подсъдността е
една от предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск, обуславяща
допустимостта на иска, поради което, и с оглед нормата на чл. 7 от ГПК, съдът следва да направи
проверка за допустимостта на висящото пред него производство. Ето защо законът
с чл. 118, ал. 1 от ГПК указва,
че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Но съдът
не извършва служебно тази преценка по отношение на всички видове подсъдност,
а единствено по отношение на родовата подсъдност и тази по чл. 109, ал. 1 и 2 от ГПК - по
местонахождение на недвижим имот, доколкото същите представляват абсолютни
процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск, за разлика от
останалите местни подсъдности, които са относителни такива. В останалите
хипотези, извън визираните, местната подсъдност не се следи служебно,
а възражение за неподсъдност може да бъде направено единствено от ответника и
то само до изтичане на срока за отговор на исковата молба. В настоящия случай,
такова възражение е релевирано едва с молба от 27.05.2020 г. ( след проведено
ОСЗ пред ДнРС), като няма данни по делото да е приложено пълномощно,
удостовряващо предствителната власт на пълномощника – адв. Евгени Й. по
отношение на новоконституирата страна в процеса – С. Й.. Няма данни по делото и
да е изтекъл срокът по чл. 131 от ГПК по отношение на тази страна, не е наличен
по делото и акт, с които са конституирани универсалните правоприемници на
починалия ответник. КнОС намира, че в настоящия случай е приложима разпоредбата
на чл. 120 от ГПК. Съгласно постоянната практика
на ВКС: определение № 563 от
25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4399/2016 г., IV г. о.; определение № 306 от 09.05.2013 г. по ч. гр.
д. № 2576/2013 г. на ВКС, III г. о.; определение № 255 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1734/2017 г.,
III г. о., фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, подлежат на
съобразяване, като съществуващи към момента на предявяването на исковата молба.
Настъпилото в хода на процеса правоприемство, безспорно няма никакво отношение
към промяната на подсъдността- било по възражение, още по-малко по почин на
съда. Съобразно нормата на чл. 120 ГПК, настъпилите след подаване на исковата молба промени във
фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са
основание за препращане на делото. Подсъдността не е динамична величина, която
може да бъде променяна и съобразявана от съда при всяко положение на делото. Тя
е окончателно обоснована към момента на предявяване на исковата молба, с което
се цели да се осуети недобросъвестно поведение на страната, определяща местната
подсъдност, чрез промени в адресната регистрация, с които тя се стреми да
постигне удобство за себе си или забавяне на процеса. Константната практика
на съдилищата приема, че тогава, когато фактите, обуславящи подсъдността са без
значение за правото предявено с иска, достатъчност при определяне на местната
подсъдност е обстоятелството дали те са били налице при подаване на исковата
молба /какъвто е процесният случай/. Последващото им отпадане е без значение за
подсъдността на сезирания съд, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 120 от ГПК, тази подсъдност е
окончателна. Изключение от този принцип би бил налице само ако фактите
обуславящи подсъдността, са от значение за спорното право /промяна в спорния
предмет например/.
Кюстендилски окръжен съд счита, че компетентен да се
произнесе по депозираната от „********************” ЕАД искова молба с
вх. № 6229/16.05.2018 г. е Дупнишкият районен
съд, на когото делото следва да бъде изпратено за произнасяне и продължаване на
съдопроизводствените действия.
Настоящото
определение не подлежи на касационно обжалване. Същото не е преграждащо по
смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК,
защото с него не се прекратява производството пред сезирания със заявление по
реда на чл. 417 от ГПК съд, а се определя компетентният такъв. С определението,
с което се разрешава повдигнатата препирня за подсъдност, делото не се препраща
по подсъдност, а се определя правилната такава, която в определени случаи,
какъвто е настоящият, може да съвпада с първоначално определената. Не е налице
и хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК,
защото с определението по чл. 122 ГПК
не се разрешава спор по същество.
Ръководейки се от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по депозираната от „********************” ЕАД, искова молба с вх. № 6229/16.05.2018 г. по описа на ДнРС по иск с правно основание чл. 415 от ГПК е Дупнишкия районен съд.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Дупнишкия районен съд.
Препис от определението да се изпрати на Кюстендилския районен съд – за сведение, а цялото дело – на Дупнишкия районен съд за продължаване на съответните съдопроизводствени действия.
Настоящото определение не подлежи на обжалване, съгласно т. 9, б. „в“ от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.