№ 3700
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100109494 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми /главница и лихви/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) следствие
на инцидент, настъпил на 09.05.2024г. в гр.София.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата, ищецът, при движение по
тротоара на бул.Генерал Тотлебен, попада в участък, образувана от липсваща
тротоарна настилка, при което паднал и получил травматични увреждания.-
счупване на горния край на тибията, контузия на части на китката и дланта.
Твърди, че изпитал болки и страдания, които оценява на 30 000 лева. Претендират
се разноски по делото.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявените искове – по основание и по размер с
твърдения за неустановен механизъм на настъпване на произшествието, както и
несъответствие на размера на вредите с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Претендира
разноски..
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
1
приема за установено следното:
На 09.05.2024г.. около 07.30ч., в гр. София, на територията на Столична
община, ищецът А. Н. Г. вървял , заедно със св.П.П., по тротоара на бул. Генерал
Тотлебен от страната на УМБАЛСМ „ Н.И.ПИРОГОВ" ЕАД с посока на движение
от площад Руски паметник към бул. ..Пенчо Славейков". Преминавайки по
тротоара на бул. ..Генерал Тотлебен. попада на участък с разбити, липсващи и
неукрепени плочки, спъва се, полита и пада. Изпитал болки в областта на лявата
гривена става, левия палец, дясното рамо, шията и дясното коляно .
Приет е по спешност в УМБАЛСМ „ Н. И. ПИРОГОВ” ЕАД в гр. София,
където била поставена водеща диагноза Счупване на голям пищял в дясно,
контузия на други части на китката и дланта. Увреденият крайник е имобилизнран
с гипсова лонгета, а ищецът е изписан с препоръки за спазване на щадящ режим
без натоварване.
От заключението на вещото лице по приетата СМЕ се установяват вида и
характера на уврежданията, получени от ищеца, проведеното лечение, периодът на
възстановяване. Вещото лице сочи, че при ищеца са установени - Счупване на
интеркондилната еминенция на дясната голямопищялна кост, Хемартроза / излив
на кръв в дясната колянна става/; контузия на лява китка и длан, контузия на
дясното рамо. Вещото лице установява и периода на търпените болкови симптоми,
както и цялостното добро общо състояние на пострадалия към момента на
изготвяне на заключението. Експертизата приема, че не са налице травматични
увреждания, настъпили по време на процесния инцидент, които трайно или до
живот ще съпътстват пострадалия.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на св.П.П. –
очевидец, се установяват факти, свързани с начина, по който е настъпил
инцидента. От показанията на св. Я.Я. пък се установяват негативните емоции,
търпени от ищеца, свързани с неудобството от невъзможността за ежедневно
обслужване. Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и
подкрепени от останалите, събрани по делото доказателства, в т.ч. и експертното
заключение, поради което съдът ги възприема изцяло.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД „този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа“. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД се характеризира
като гаранционно-обезпечителна, безвиновна и производна за възложителя,
2
доколкото възниква, ако е налице виновно поведение на извършителя, комуто е
възложена работата. За уважаването на осъдителния иск по чл. 49 от ЗЗД във вр. с
чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат доказани следните обстоятелства - противоправно
деяние на лице, на което е възложена работа от ответника, причинени вреди при
или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Несъмнено СО отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията и
бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството.
В конкретния казус се претендират вреди, настъпили в резултат на инцидент
– падане в резултат от попадане в участък с липсваща тротоарна настилка, за които
ищецът твърди, че се намират в причинна връзка с противоправно бездействие на
Общината - неизпълнени задължения на служителите, осигуряващи поддръжката
на тротоарите в състояние, годно за нормална експлоатация.
По делото е установено, че на 09.05.2024 година ищецът претърпял
инцидент, при който, движейки се по тротоар в гр.София, попаднал в участък с
липсващи тротоарни плочки и паднал, при което получил травматични увреди –
счупване на крак, излив в дясна колянна става, контузия на лава китка и дясно
рамо.
Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице ( чл.
14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл. 30, ал.
4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез
съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно
състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и
отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най- кратък
срок, а съгласно чл 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от ППЗП организирането на дейностите по
поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън
платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания, е на съответната община.
Тротоарът, на който е станал инцидента /установено с кредитираните
свидетелски показания/, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и
3
според цитираната нормативна уредба (чл. 30, ал. 4 от ЗП), задължението за
поддържането му е на общината. Следователно ответникът има задължение да
осигурява поддръжката на тротоарите и тяхната настилка във вид, съответен на
предназначението им за безопасно ползване от гражданите, чрез свои служители
или чрез трети лица.
В случая, отговорните лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на процесния тротоар в състояние, годно за безопасно
придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно
приетото по-горе, травматични увреди на ищеца. От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че причината за уврежданията
му е спъване в неравност, образувана върху тротоара от липсващи от нея плочки,
като наведените от страна на ответника възражения за невнимателно придвижване
и липса на обичайна житейска предпазливост съдът намира за неоснователни. При
компрометиране на тротоарната настилка, създаващи опасност за пешеходците, и
липса на твърдения, съответно и доказателства, тази опасност да е била обозначена
от стопанисващия тротоара - с цел гражданите да проявяват повишено внимание в
периода до отстраняването на повредите по настилката и привеждането на
тротоара във вид, съответен на предназначението му - очакването, че последните
по презумпция трябва да проявяват специално внимание при движението си, е
необосновано. Няма причина и да се очаква повишено внимание от негова страна
при липса на обозначения за опасности на тротоара. Не съществува нормативно
установено задължение за пешеходците при движението си по тротоара да не
отклоняват поглед от неговата настилка и да следят непрекъснато за евентуални
неравности, дупки и други повреди на настилката му, нито пък такова поведение се
включва в понятието обичайна житейска предпазливост. По делото не се
установява ищецът да не е положил дължимата грижа за собственото си здраве, с
което обективно да е допринесъл за настъпването на увреждането, поради което и
свързаното с тези доводи възражение за съпричиняване е неоснователно.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за
ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на общината и
последната дължи на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, като размерът на неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от понятието „справедливост“, употребено в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
разясненията на Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, понятието
4
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са
и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Според трайната практика на обезщетяване на посоченото
основание подлежат всички ”неимуществени вреди”, включващи всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от горепосочените критерии, преценявайки вида, характера и
тежестта на травмите, възрастта на пострадалия – 51 г., срокът за възстановяване –
около 90 дни, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му
състояние, обществено икономическите условия към 2024 г./ МРЗ от 933 лева/,
мотивират съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 17 000 лева. Обезщетението в този размер
съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и на вида и характера на неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в
резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият е
търпял негативни емоции — болкови симптоми, като в острия период болките са
били силни, не е можел да стъпва на десния си крак поради вътре ставната
фрактура. Развилият се оток в дясната колянна става е увеличил интензитета на
болките, а в останалите травмирани области болковия симптом се е засилвал през
първите дни поради развитие на посттравматични хематоми и отоци. През периода
на имобилизация е имал болки в коляното, а след премахване на шината е
започнало преодоляване на контрактурата и възстановяване на походката. Бе
отчетено и това, че по настоящем общото състояние на пострадалия е добро.
Активните движения в дясната колянна става са възстановени в пълен обем. и не
са налице травматични увреждания , настьпили по време на процесния инцидент,
5
които трайно или до живот да съпътстват пострадалия. Предвид това,
съобразявайки търпените негативни изживявания, които включват и болкови
симптоми, съобразявайки претърпените неудобства от личен, битов и социален
характер /така показанията на св.Я./, съдът намира че справедливия размер на
обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 17 000 лв.
Обезщетение в такъв размер би могло да обезщети претърпените от ищеца
негативни емоции.
Предявеният иск е основателен в този размер, в който следва да бъде уважен.
За разликата до пълния им предявен размери подлежи на отхвърляне.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явяват и
акцесорните претенции за заплащане на лихви, като ответникът следва да бъде
осъден да плати лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 09.05.2024 г. /датата на настъпване на деликта/ до окончателното
изплащане
По разноските
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 600 лева – заплатени ДТ и депозити
за ВЛ, от които се присъждат 340 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
В настоящия процес ищецът е представляван при условията на чл.38, ал.1 от
ЗА. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Настоящият състав приема, че не е обвързан от Наредбата по аргументи
от решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС, в
което е прието, че съдът има възможност да се отклони от определените от Висшия
Адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, като
прецени правната и фактическа сложност на делото и продължителността на
процеса и съобразно тях сам определи разумен размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Тези мотиви са доразвити и затвърдени
в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, с което е прието, че Член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
6
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.
Предвид това, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че са проведени две съдебни заседания, в които са
извършвани процесуални действия, както и извършените от процесуалния
представител на ответника действия, съдът прие, че на представителя на ответника
се дължи възнаграждение в размер на 2 000 лева, който е съобразен и с изхода на
делото. Сумата е платима на адвоката, осъществил правна помощ.
В тежест на ищеца следва да бъде възложено юрисконсултско
възнаграждение, определено с оглед разпоредбата на чл.25 от НЗПП, в размер на
150 лева, които са съобразени и с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
сумата от 215.33 лева ДТ по делото и 173.33 лева — изплатени възнаграждения на
вещи лица от бюджета на съда, платими по сметката на СГС, съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, гр. София, ул. „
Московска” , № 33 да заплати на А. Н. Г., ЕГН **********, от гр. София, ж. к.
.Лагера, бл. ****, сумата от 17 000 лева — обезщетение за неимуществени вреди,
от инцидент, настъпил на 09.05.2024 г. – падане при движение по тротоар на бул.
Генерал Тотлебен в гр.София, ведно със законната лихва върху сумите от
09.05.2024г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен
размер от 30 000 лева, отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, гр. София, ул. „
Московска” № 33, да заплати на А. Н. Г., ЕГН **********, от гр. София, ж. к.
.Лагера, бл. ****, сумата от 340 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, гр. София, ул. „
Московска” № 33, да заплати на адв.А. С. В. от САК сумата от 2 000 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Н. Г., ЕГН **********, от гр. София, ж. к. .Лагера, бл. ****, да
7
заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, гр. София, ул. „ Московска”
№ 33, сумата от 150.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, гр. София, ул. „
Московска” № 33, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 215.33
лева - ДТ, и 173.33 лева — изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещо
лице
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8