Р Е Ш Е Н И Е
№
……….
гр. Варна, 24.03.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 – ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря
С.Р., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6845 по
описа за 2015г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от А.Р.П. срещу С.Н.Р. иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.538, ал.1 от ТЗ да бъде прието за установено
по отношение на ищеца, че ответникът дължи сумата от 14980 лева, представляваща
главница по запис на заповед издаден от ответника на
07.01.2012г. в гр. Варна, с падеж 20.05.2012г. в полза на *** *** ***,
вземането по който е цедирано с договор за цесия от 29.03.2013г. в полза на
ищеца А.П., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 8***/19.12.2014г. по ч.гр. дело № 1***9/2014г.
по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 18.12.2014г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба
ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът е
възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Излага се, че ответникът е издал в полза на праводателя
на ищеца запис на заповед на 07.01.2012г. с място на издаване гр. Варна и падеж
20.05.2012г. за сумата от 14980 лева. С договор за цесия от 29.03.2013г. поемателя по записа на заповед *** *** е прехвърлил
вземането си по ценната книга в полза на ищеца А.П. и е уведомил за това
длъжника – издател на записа на заповед. На падежа ответникът не заплатил
дължимата сума, поради което ищецът поискал издаване на изпълнителен лист по
реда на чл.417 от ГПК. Моли да бъде установено, че ответникът дължи претендираната сума, ведно със законната лихва върху
нея. Претендира за присъждане и на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпил отговор от ответника С.Н.Р., чрез
процесуалния му представител в срока по чл.131 от ГПК. Заявява становище за
недопустимост, а в условията на евентуалност за неоснователност на предявения
иск. Твърди, че не дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист от 14980 лева на няколко съображения. На първо
място не твърди зад записа на заповед да стои някакво каузално правоотношение
между страните, което да се обезпечава с ценната книга; На второ място твърди,
че записа на заповед е нищожна ценна книга, тъй като ответникът е подписал
множество записи на заповед без да е формирал воля за задължаване по ефекта,
което обвързва с възражение за абсолютна симулация. Отделно от това при извод
за действителност на записа на заповед, прави възражение за унищожаемост
на същия поради това, че издателят – ответник към момента на издаването не е могъл да разбира и
ръководи действията си, поради това, че дълги години С.Р. е употребявал транквиланти и алкохол, имал е и други заболявания, които
съществено са повлияли на интелектуалните му способности. В евентуалност се
прави възражение за нищожност на записа на заповед поради симулативност
на едностранното волеизявление, целящо създаване на впечатление за
съществуването на един привиден дълг с цел възпрепятстване на преките
наследници на С.Р. от имуществени претенции спрямо него и спрямо племенницата
му *** ***а, на която С.Р. имал намерение да завещае цялото си имущество. Прави
се възражение за унищожаемост на записа на заповед и
поради това, че евентуално същият е издаден в следствие на въвеждане на
издателя в умишлено заблуждение относно характера и съдържанието на подписания
документ, като неверните представи са били предизвикани умишлено от третото
лице – *** ***. Твърди, че ценната книга е антидатирана
и не е съставена на посочената в нея дата. Оспорва се и валидността на
извършеното прехвърляне на вземането по записа на заповед. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдено
заседание ищецът А.П. не се явява лично.Чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като възразява, че
възраженията на ответника за нищожност и унищожаемост
на записа на заповед от 07.01.2012г. са преклудирани,
тъй като не са били заявени във вече приключилото съдебно производство по в.гр.д.
№ ***/2015г. на ВОС. Моли да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът С.Р., чрез процесуалния си представител
поддържа заявеното в отговора на исковата молба становище и възражения и моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Също претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По отношение на
въведените от ответника възражения за нищожност и унищожаемост
на процесния запис на заповед от 07.01.2012г. съдът намира, че по част от тях,
а именно нищожност поради антидатиране и липса на
съгласие, както и унищожаемост поради измама са преклудирани от силата на присъдено нещо с произнасянето по
в.т.д. № ***/2015г. по описа на ВОС и не следва да бъдат разглеждани в
настоящото производство. Следва да бъдат приети за разглеждане единствено
защитните възражения на ответника за нищожност на записа на заповед от 07.01.2012г.
поради пълна симулация, както и за унищожаемост
поради невъзможността на издателя да разбира свойството и значението на
постъпките си към момента на издаване на записа на заповед.
От събраните по
делото доказателства се установява от следното от фактическа страна:
Видно от
представения запис на заповед издаден на 07.01.2012г., С.Н.Р. се е задължил да
заплати безусловно на *** *** *** сумата от 14980 лева при предявяването му.
Издателят е удостоверил с подписа си, че записът на заповед е бил предявен за
плащане на 20.05.2012г.
С договор за
цесия от 29.03.2013г. *** *** *** е прехвърлил възмездно на А.Р.П. вземането си към С.Н.Р. придобито въз основа
на записа на заповед издаден на 07.01.2012г. и предявен за плащане на
20.05.2012г. на стойност 14980 лева.
Със
споразумение от 16.10.2013г. с нотариална заверка на подписите, сключено между А.Р.П.
и С.Н.Р. страните са договорили, че приемат за установено по между си, че С.Р.
дължи на А.П. сумата по записа на заповед издаден на 07.01.2012г., вземането за
която е цедирано в полза на А.П. с договор за цесия
от 29.03.2013г., за която С.Р. е уведомен от *** *** на 02.04.2013г.
Със заповед за изпълнение № 8***/19.12.2014г. по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 1***9/2014г. по описа на ВРС е разпоредено
длъжникът С.Н.Р., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на кредитора А.Р.П., ЕГН ********** сума в
размер на 14980 лева, представляваща дължима главница по запис на заповед от
07.01.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 18.12.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 417, т. 9 ГПК, както и направените съдебно –
деловодни разноски в общ размер на 659,60 лева, от които 299,60 лева - заплатена
държавна такса и 360 лева -заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С влязло в
законна сила решение на ВОС от 28.10.2015г. постановено по повод инстанционен контрол на решение на ВРС по гр.д. № 17084/2013г. са отхвърлени
предявените от С.Н.Р. срещу А.Р.П. искове
за обявяване нищожността на издадените в полза на *** *** *** записи на заповед с дати
на издаване 07.01.2012г.,
15.01.2012г., 20.01.2012г., 25.01.2012г., 28.01.2012г., 01.02.2012г.,
07.02.2012г., 10.02.2012г., 15.02.2012г. поради антидатиране и липса на съгласие, а в условията на евентуалност
за прогласяването им за унищожаеми
поради измама, евентално поради грешка тъй като
ищецът не е имал причини да
издава записите на заповед в полза
на *** ***, както за приемане за
установено, че ищецът не дължи
на А.Р.П. сумите по тях заявени в частичен размер
от по 1000 лева от пълния претендиран размер.
От заключението
на проведената по делото Съдебно-медицинска експертиза, поддържано в съдебно
заседание от вещото лице Р.Б. се установява, че в периода на подписване на
записа на заповед не са били налични психопатологични симптоми, както и фамилна
обремененост на освидетелствания С.Р. с психични
заболявания. Посочва се, че едновременната употреба на алкохол, транквилизатори
и имуносупресори довежда до взаимно подсилване на
действието им, което води до хронично състояние на потиснатост, в каквото С.Р.
е бил последните 10 години. Хроничното въздействие на алкохола е довело до
снижаване на когнитивните функции на мозъка, включващи идеи, мисловни образи,
вярвания и нагласи, както и способността да използваме следите от миналия си
опит, да запаметяваме събития. Въз основа на това освидетелствания е бил по-лесно
контролируем и манипулируем,
като е намалена и способността му да оказва съпротива. Вещото лице и в
писменото заключение и в съдебно заседание потвърждава изводите си, че макар и
намалена когнитивната способност на С.Р. не е липсвала и както към момента на
подписване на записа на заповед, така и към момента на подписване на споразумението
С.Р. е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ***
***а – племенница на ответника и *** *** – сестра на ответника. От показанията
на св.***а се установява, че тя и *** *** са били съпрузи от 1997г. до 2013г.,
както и че вуйчо й – С.Р. имал много добри отношения и с двамата. С. дори
написал завещание в полза на племенницата си ***. Свидетелката посочва, че
разбрала от вуйчо си, че е подписвал документи, от който да изглежда, че дължи
пари на съпруга й ***, в случай, че дъщерята на С.Р. предяви претенции срещу
завещанието му в нейна полза. В последствие, когато започнала процедурата по
развода между *** ***а и А. ***, свидетелката узнала, че вуйчо й е издал в
полза на *** пълномощно, с което да има право да се разпорежда с имотите му. В
последствие *** и А.П. – негов приятел завели С. до нотариус, където трябвало
да подпишат документ, че С. не им дължи нищо. Свидетелката посочва, че не е
виждала никой от документите, които е подписвал вуйчо й, а единствения разговор
с него на тази тема бил в началото на 2013г. когато С. й се обадил, за да я
попита кой е С.Р., на когото според получена призовка за доброволно изпълнение
дължал пари. Свидетелката излага, че през
2011-2012г. често посещавала С.Р., за да му чисти и готви. Той страдал от
автоимунно заболяване – мускулна атрофия във връзка с което пиел много
лекарства. Отделно от това през целия си живот имал проблеми с алкохола. В
следствие на комбинирането на лекарствата с алкохола С. ставал неадекватен, не
помнел какво се е случвало в кратко време. Към настоящия момент състоянието му
се влошавало и бил на химиотерапия.
От показанията
на св.*** *** се установява, че още от млад С.Р. употребявал алкохол, но след
40 годишна възраст, след влошаване на здравословното му състояние започнал да
пие и лекарства. Дори когато пиел лекарства не спирал алкохола, а състоянието
му се влошило след 2011г., когато починала майка им. С. бил избухлив, а често
когато разговаряла с него по телефона бил пиян, говорел несмислено и не му се
разбирало. С. се предоверявал и никога не четял какво му се поднася за подпис.
Бил ларж и правел жестове. С. споделил на сестра си,
че *** идвал при него и подписвал документи, за да може всичко негово да остане
на племенницата му. Казал и, че е подписал документи, но не е получавал пари.
Между него, *** *** и *** имало доверие. Излага, че не знае *** *** да е
разполагал с някакви пари, които да е давал на С..
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Искът за установяване дължимостта
на сумата по издадената заповед за изпълнение е предявен по реда на чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването
му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Изложените в
исковата молба твърдения, формулираният въз основа на тях петитум
на претенцията, както и правилото на чл.154, ал.1 от ГПК възлагат в тежест на
ищеца по положителният установителен иск да докаже факта на възникване на
спорното вземане – в случая наличието на валиден запис на заповед, по който
ответникът е издател и на това основание задължено лице. В тежест на ответника е
да установи собствените си правоизключваши, правоунищожаващи или правопогасяващи
възражения.
В конкретния
случай позоваването на ищеца е на запис на заповед издаден от ответника на
07.01.2012г., по силата на който последният се е задължил да предаде на поемателя – *** *** при предявяване на ценната книга, което
е станало на 20.05.2012г. сумата от 14980 лева.
Въпросът за
възникването и съществуването на задължение на ответника С.Р. по повод
процесния запис на заповед вече е бил предмет на разглеждане с произнасяне на
ВРС по гр.д. №
17084/2013г., както и потвърждаващото го решение на ВОС по в.гр.д.
№ ***/2015г. С цитираното
решение е отхвърлен иск на С.Р. против А.П. за приемане за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1000 лева като частична претенция от
14980 лева по издадения на 07.01.2012г. запис на заповед. Съдът намира, че
цитираното съдебно решение, с което е отхвърлен частичен иск на С.Р. за недължимост на парична сума е формирало сила на присъдено
нещо за дължимостта на същата към ответника А.П. на
основание записа на заповед от 07.01.2012г. Съгласно чл.297 и чл.298, ал.1 от ГПК страните и съда са обвързани от влязлото в сила решение касателно
основанието и размера на предявения частичен иск, т.е, че С.Р. дължи на А.П.
сумата от 1000 лева като част от претенция цялата в размер на 14980 лева по
същия запис на заповед. По същество приемайки, че съществува задължение на С.Р.
към А.П. /отхвърляйки иска за недължимост на част от
цялото задължение/ съдът е признал, че вземането се дължи въз основа на една
валидна и действителна едностранна абстрактна сделка, която е породила
присъщите си правни последици, като повдигнатият отново в настоящия процес от
ответника С.Р. въпрос за валидността на основанието – запис на заповед е
недопустимо, тъй като ще доведе до недопустимо пререшаване на същия въпрос, за
който е налице сила на пресъдено нещо. В този смисъл Решение
№
104/13.03.2012г. постановено по гр.д. № 1745/2010г. на ВКС, 4-то
ГО и Решение №
89/11.07.2011г. по т.д.
№
716/2010г. на ВКС, I TO, постановени по реда на чл.290 от ГПК и на това основание
представляващи задължителна съдебна практика. Ищецът по отрицателен
установителен иск за недължимост на парична сума /С.Р.
по гр.д. №
17084/2013г. по описа на ВРС/ има процесуално положение
идентично на ответник по предявен срещу него положителен иск за установяване дължимост на сума, което означава, че отричайки дължимостта на сумата, независимо от процесуалното си
качество страната следва да изчерпи всичките си възражения под угрозата същите
да бъдат преклудирани със сила на пресъдено
нещо.
При това
положение съдът приема, че е налице сила на пресъдено
нещо между страните по въпроса за действителността и валидността на основанието
– запис на заповед от 07.01.2012г. и дължимостта по
него на заявената частична претенция от 1000 лева, което прави недопустими
заявените от ответника /извън тези, по които така или иначе е налице
произнасяне с решението по гр.д. № 17084/2013г. на ВРС/
възражения за нищожност на записа на заповед поради симулативност
/чл.26, ал.2 от ЗЗД/, както и за унищожаемост поради
това, че издателят не е могъл да разбира значението на постъпките си /чл.31 от ЗЗД/. Горното налага извод, че записът на заповед от 07.01.2012г. е валидно
едностранно изявление на ответника С.Р., по което той е задължен за заплащане
към поемателя *** *** на сумата от 14980 лева. Никоя
от страните не е навела твърдения за наличие на каузално правоотношение, което
да се обезпечава с ценната книга, поради което съдът формира изводите си изцяло
на основание действителността и редовността на записа на заповед от външна
страна, като приема, че същият отговаря на формалните изисквания на чл.535 от ТЗ. Вземането по ценната книга е било надлежно прехвърлено от поемателя *** *** в полза на ищеца А.П. с договор за
цесия от 29.03.2013г., за който
длъжникът С.Р. е бил надлежно уведомен най-късно на 16.10.2013г. от *** ***,
когато е подписал споразумението с А.П., поради което ищецът се явява активно
процесуално и материално-правно легитимиран по предявения иск. При липса на
доказателства за заплащане на процесната сума от 14980 лева, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника С.Р., че същият дължи на А.П. сумата от
14980 лева по издадения запис на заповед от 07.01.2012г.
За пълнота на
изложението съдът намира, че следва да изложи мотиви и по наведените от
ответника възражения за недължимост на сумата, поради
нищожност на основанието – записа на заповед от 07.01.2012г. поради абсолютна
симулация на едностранното изявление на издателя, както и поради унищожаемост на същото предвид невъзможността на издателя
да разбира свойството и значението на постъпките си към момента на издаване на
записа на заповед.
По своята правна природа записът на заповед е
едностранна абстрактна сделка, пораждаща
задължение за плащане, за която
наличието на основание не е елемент от фактическия й състав и поради това
условие за действителността й. Симулативността обаче
е порок при двустранните правни сделки тъй като касае наличието на насрещни
изявления за сключване на симулативната сделка –
относителна или абсолютна. Абстрактният характер на записа на заповед не
изключва поемането на паричното задължение да е с опред***
цел, произтичаща от други каузални правоотношения между страните по нея, но в
този случай предмет на установяване ще са именно тези правоотношения, чиято
евентуална сумилативност ще подлежи на установяване.
В настоящия случай обаче никоя от страните не навежда твърдения за каузално
правоотношение, нито установява съществуване на такова, поради което се запазва
абстрактният характер на записа на заповед, а от там и липсата на основания за
признаването му за нищожен поради симулативност.
Неоснователно е и
възражението за унищожаемост на записа на заповед
поради това, че към момента на издаването му С.Р. не е разбирал свойството и
значението на постъпките си по смисъла на чл.31 от ЗЗД. По делото не се събраха
доказателства за липсата на такава способност на ответника. В заключението по
проведената Съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице посочва, че и към
момента на подписване на записа на заповед и към настоящия момент не са налице
данни за психопатологични симптоми, нито данни за фамилна обремененост
с психични заболявания на ответника С.Р..
Вещото лице дава заключение, че хроничното въздействие на алкохола и
транквилизаторите върху мозъка на ответника са довели до намаляване, но не и на
изключване на когнитивните му функци, поради което
ответникът е бил и е в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си. Обстоятелството, че на моменти е проявявал лекомислие и
необосновано доверие към обкръжаващите го, за което свидетелстват разпитаните
свидетели, не променя горния извод.
С оглед изложеното, съдът
намира предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
основателен, поради което следва да бъде уважен като се приеме за установено,
че С.Р. дължи на А.П. сумата от 14980 лева по издадения на 07.01.2012г. запис
на заповед ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 18.12.2014г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за настоящото исково производство в размер на 2699,60 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 299,60 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 2400 лева. Предвид
даденото задължително тълкуване в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските
по издадената заповед за изпълнение. По тези съображения съдът намира, че в
полза на ищеца следва да бъда присъдени и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 659,60 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (299,60
лева) и адвокатски хонорар (360 лева).
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.Н.Р., ЕГН **********
с адрес *** ДЪЛЖИ на А.Р.П., ЕГН **********
с адрес ***980 /четиринадесет
хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, представляваща дължима главница по запис
на заповед издаден от ответника на 07.01.2012г. в гр. Варна, с падеж
20.05.2012г. в полза на *** *** ***, вземането по който е цедирано
с договор за цесия от 29.03.2013г. в полза на ищеца А.П., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 8***/19.12.2014г. по
ч.гр. дело № 1***9/2014г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 18.12.2014г. до окончателното й изплащане,
на основание чл.422 от ГПК, вр.538, ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА С.Н.Р., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
А.Р.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 659,60
/шестстотин петдесет и девет и 0,60/ лева, представляваща сторени в производството по ч.гр.д. № 1***9 по описа за 2014г. на ВРС, 35-ти състав разноски,
изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 2699,60 /две хиляди
шестстотин деветдесет и девет и 0,60/ лева, представляващи сторени в исковото
производство по гр.д. № 6845/2015г. на ВРС, 19-ти състав разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: