№ 384
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000309 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на длъжника – „Симе пропъртис“ ООД
– в несъстоятелност, срещу решение № 260006 от 04.02.2022г. по т.д.н.
1069/2008г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, 5 с-в, с което е оставена
без уважение молбата му вх.№ 260083/12.01.2022г. по регистъра на СОС за
прекратяване на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ на производството по
несъстоятелност по т.д. 1069/2008г. по описа на СОС, ТО, 5 с-в.
Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид
постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата
необоснованост. Сочи към датата на подаване на молбата по чл. 740 ТЗ – на
12.01.2022г., да е сключил договор с всички кредитори на масата на
несъстоятелността. Договор не е сключен с НАП по причина, че
задължението му към държавата е погасено с плащане от друг кредитор – М.
П., която е встъпила в правата на кредитора с прието вземане, и за това
1
вземане е сключен договор с длъжника. Поддържа при липса на законово
основание съдът служебно да е отправил запитване до НАП, в отговор на
което последният с молба вх.н. 260363/03.02.2022г. е отговорил, че е налице
непредявено вземане в размер на 204 697,06 лв. за дължими към СО местни
данъци, такси и лихви за забава. Оспорва като необоснован и противен на
закона извода на първоинстанционния съд, че на последното основание –
непредявено вземане, молбата по чл. 740 ТЗ не следва да бъде уважена.
Излага съобразно справка на синдика от 31.01.2022г. предявените и приети
вземания, които не са погасени, да са на обща стойност 46 158,56 лв., като с
всеки от кредиторите с предявени и приети вземания по последната справка е
сключен договор. Поддържа съдът да не е съобразил последните релевантни
обстоятелства, а вместо това да е извършвал недължими действия по
издирване на непредявени вземания. Излага и кредиторът чрез НАП да е
могъл и да е следвало да предяви вземанията си своевременно, но да не е
сторил това и съдът неправомерно да му е дал възможност да предяви
вземанията в по-късен момент. Сочи в кръга на правомощията на съда по
несъстоятелността при депозирана молба по чл. 740,а л. 2 ТЗ да е да провери
дали е налице сключен договор с всички кредитори с приети вземания, както
и че няма искове по чл. 694 ТЗ. Поддържа съобразно практиката на ВКС по
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 112/20.09.2010г. по т.д.
191/2010г. по описа на ВКС, I ТО, проверката на съда да включва и преценка
дали е приключила процедурата по предявяване и приемане на вземания,
ограничена до вече предявени вземания. Излага в конкретния случай към
датата на подаване на молбата му по чл. 740 ТЗ и постановяване на
обжалваното решение да не е имало предявени вземания, процедурата по
приемане на които да не е приключила, предвид на което и неправилно
молбата му по чл. 740, ал. 2 ТЗ да е оставена без уважение. В ход на устни
състезания поддържа, че правата на кредитора – общината, представлявана от
НАП, няма да бъдат накърнени с прекратяване на производството на
основание чл. 740, ал. 2 ТЗ, доколкото в тази хипотеза не се погасяват
непредявени права в производството по несъстоятелност на търговеца. По
изложените доводи моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен и
постановен друг, с който производството по несъстоятелност да бъде
прекратено на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ.
Национална агенция за приходите оспорва жалбата като неоснователна.
2
Излага към датата на подаване на молбата по чл. 740, ал. 2 ТЗ производството
по несъстоятелност да е спряно. Вземанията са установени с акт за публични
общински вземания в сила от 2021г., поради което поддържа да не следва да
се възприема тезата на жалбоподателя за бездействие на кредитора. Излага
вземанията да са включени в списък на приети вземания № 7, обявен в ТР на
03.04.2022г., и одобрен от съда с определение от 15.03.2022г., което дефинира
публичните вземания като приети. По тези доводи моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни
норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението е правилно по следните мотиви:
С влязло в сила решение № 816 от 29.12.2008г. по т.д. 1069/2008г. по
описа на Софийски окръжен съд съдът е открил производство по
несъстоятелност по отношение на „Симе пропъртис“ ООД по молба на
управителя на същото дружество на основание чл. 630 ТЗ. С решение № 53 от
02.05.2011г. по същото дело съдът е обявил търговеца в несъстоятелност на
основание чл. 710 ТЗ.
С влязло в сила решение № 260011 от 26.01.2021г. т.д. 1069/2008г. по
описа на Софийски окръжен съд съдът е спрял производството по
несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ.
С молба вх.№ 260083/12.01.2022г. длъжникът „Симе пропъртис“ ООД –
в несъстоятелност, е уведомил съда, че е сключил договор с всички кредитори
на маста на несъстоятелността и поискал съда да прекрати на основание чл.
740, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност. С разпореждане от
13.01.2022г. съдът е разпоредил преписи от мола да бъдат изпратени на
всички кредитори и на синдика за становище.
С решение № 260004/25.01.2022г., вписано в ТР на 26.01.2022г., и
влязло в сила предвид необжалването му, съдът е постановил да възобновява
производството по несъстоятелност по молба на кредитора М. П..
3
На 02.02.2022г. по делото е постъпила изпратена по пощата на
26.01.2022г. молба от НАП, с която агенцията се е легитимирала като
процесуален представител на кредитора Столична община за публични
вземания, установени с влязъл в сила акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 ДОПК № 679002-1/19.01.2021г. Актът е представен като
приложение към молбата с отбелязване да е влязъл в сила на 04.02.2021г. С
молбата НАП е направил искане за възобновяване на производството по
делото.
С обжалваното решение № 260006/04.02.2022г. съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение молбата на длъжника „Симе
пропъртис“ ООД за прекратяване на производството по несъстоятелност на
основание чл. 740, ал. 2 ТЗ с мотиви видно от молба на НАП от 03.02.2022г.
длъжникът да има публични задължения в размер на 204 697,06 лв., които са
предявени в производството по несъстоятелност на основание чл. 688, ал. 3
ТЗ и да не са налице предпоставките по чл. 740, ал. 2 ТЗ.
Предвид нормата на чл. 740, ал. 1 ТЗ във всяко положение на
производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички
кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните
задължения. С ал. 2 на същата законова разпоредба е предвидено, че ако
договорът отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява
производството по несъстоятелност, при условие че няма предявени искове
по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване несъществуването на приети вземания.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 112 от 22.10.2010г.
по т.д. 191/2010г., ТК, I ТО на ВКС, върховният съд е изложил мотиви за
дължимата от съда проверка по депозирана молба по чл. 740 ТЗ като е приел,
че преди постановяване на решение по чл. 740, ал. 2 ТЗ за прекратяване на
производството по несъстоятелност съдът по несъстоятелността е длъжен
служебно да провери дали са приключили процесуалните действия по
предявяване и приемане на вземанията на кредиторите, както и дали синдикът
се е произнесъл по всички предявени вземания, за които са депозирани молби
в деловодството на съда.
Настоящият състав на съда изцяло споделя даденото разрешение с
горецитираната практика на ВКС като намира същата да е съответна, както на
смисъла на разпоредбата на чл. 740, ал. 2 ТЗ, така и на процесуалното правило
4
на чл. 235, ал. 3 ГПК, приложимо на основание чл. 621 ТЗ, съобразно което
съдът при постановяване на решението си взема предвид и настъпилите факти
в хода на процеса, които са от значение за произнасянето му. В този смисъл и
предлаганото от въззивника тълкуване, че съдът е следвало да прецени
предпоставките по чл. 740, ал. 1 и ал. 2 ТЗ към датата на подаване на молбата
по последната норма от длъжника на 12.01.2022г. не съответстват на закона.
Не почиват на даденото тълкуване на нормата на чл. 740 ТЗ с горецитираната
практика на ВКС и доводите по жалбата на длъжника, че съдът не е следвало
да извърши служебна проверка за приключване на процедурите по
предявяване на вземания в производството по несъстоятелност, а именно в
изпълнение на разяснените с практиката на ВКС задължения за съда по
несъстоятелността последният преди да се произнесе по сезиралата го молба
е изискал справка и становище от синдика за предявени и приети вземания.
В хода на последната проверка и преди да се е произнесъл с решението
по чл. 740, ал. 2 ТЗ пред съда по несъстоятелността е депозирана молба от
НАП с изложени твърдения и представени доказателства за публични
общински вземания към длъжника „Симе пропъртис“ ООД по приложен
акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 679002-
1/19.01.2021г., влязъл в сила на 04.02.2021г.
Последният като осъществил се преди постановяване на решението по
чл. 740, ал. 2 ТЗ факт при правилно приложение на последната норма и на
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, вр. 621 ТЗ е взет предвид от съда по
несъстоятелността.
Съобразно разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ синдикът вписва служебно
в списъка на предявените вземания установено с влязъл в сила акт публично
вземане, каквото се явява съобразно дефиницията на чл. 162 ДОПК вземането
на Столична община, установено с приложения по делото акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 679002-1/19.01.2021г. В този смисъл
и без всякакво правно значение е активността или пасивността на кредитора
чрез представляващия го НАП по предявяване на вземането, като след датата
на известността на последното на синдика и на съда по несъстоятелността е
налице законово задължение за синдика да го впише в списъка на предявени
и приети вземания.
Предвид горните констатации и изводи на настоящия състав на съда
5
към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт е била налице
неприключила процедура по служебно вписване от синдика на публични
задължения на длъжника, за уреждане плащането на които не е сключен
договор по чл. 740, ал. 1 ТЗ, предвид на което и правилно съдът е отказал да
уважи молбата на длъжника от 12.01.2022г. да прекрати на основание чл. 740,
ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност.
На самостоятелно основание при приложение на вече цитираната
разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК въззивният съд при постановяване на
решението си следва да съобрази осъществилите се преди даване ход на
устни състезания факти по включване на публични вземания за данъци и
такси върху недвижим имот и лихви за забава в списък № 7 на приети
вземания, обявен в ТР на 04.03.2022г., одобрен с определение от 15.03.2022г.,
които факти определят вземането като прието по смисъла на чл. 693 ТЗ. За
последното не е сключен договор по чл. 740, ал. 1 ТЗ, предвид на което и не
са налице предпоставките за прекратяване на производството по
несъстоятелност на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ по молбата на длъжника „Симе
пропъртис“ ООД от 12.01.2022г.
По изложените мотиви и предвид съвпадение в изводите на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно на
основание чл. 272 ГПК.
Страните не са заявили искане за присъждане на разноски и такива не
следва да бъдат присъждани от съда.
Решението следва да бъде вписано на основание чл. 740, ал. 2, изр. 2 ТЗ,
като срокът за обжалването му е 7 – дневен от вписването в ТР.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006 от 04.02.2022г. по т.д.н.
1069/2008г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, 5 с-в.
Решението подлежи на вписване. Препис от решението да се изпрати
незабавно за вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията на
основание чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ. Решението да се впише и в книгата по чл. 634
в ТЗ.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър при АВп. при условията на чл.
280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7