№ гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, четиринадесети състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното
от съдията Йова Проданова адм. д. № 481
по описа за 2019 год.
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.С.Д., ЕГН **********, чрез адв. Ж.М.Г.,***. Р.Д.7, ет.5, офис 4 против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 30106 от
09.08.2005 година на началник група сектор „Пътна полиция“ – КАТ Варна, с която
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 4 от ЗДвП във връзка с чл.157, ал.3 и ал.4 от ЗДвП.
ЗППАМ е оспорена като незаконосъобразна. В представени
по делото писмени бележки и в пледоариите по същество са изложени доводи липса
на компетентност на административния орган; за недоказаност на основанието за
издаването й по съображения, че наказателните постановления, в резултат на
които е постановено изземването на свидетелството за правоуправление не са
влезли в сила; те не са били връчени на жалбоподателя и не са довели до
отнемане на всички контролни точки; в заповедта не е посочено изрично
основанието за отнемането на контролните точки по отделните наказателни
постановления; към датата на връчване на заповедта е изтека абсолютната давност
за всички наказателни постановления.
Ответната страна – Началник група към сектор „Пътна полиция – КАТ“ при ОД МВР, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в установения от закона 14-дневен
срок по чл.149, ал.1 от АПК , от надлежно легитимирана страна и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което производството е допустимо.
Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения
акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи
и основания, при събраните по делото доказателства, приема следното:
Със заповедта от 09.08.2005 година, като се позовава
на влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни
точки на С.С.Д., в качеството му на водач на МПС, и обстоятелството, че той не
е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от Закона за движение по пътищата да
върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР, Началник
група към сектор „пътна полиция – КАТ“ – Варна налага принудителна
административна мярка спрямо водача - изземване на свидетелството за управление
на моторно превозно средство. Правно основание на издадената заповед е чл.171,
т.4 от Закона за движение по пътищата.
За установяване на компетентността на издателя на
оспорената заповед е представена и приета като доказателство по делото Заповед
№ 792 от 25.04.2001 година на Министър на вътрешните работи, с която на
основание чл.23, ал.1, т.11 от Закона за МВР и чл.172, а.1 от Закона за движени
по пътищата началниците на сектори „Пътна полиция“ при териториалните служби са
оправомощени, наред с други, изрично посочени органи, да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки.
Като доказателства по делото са представени и заверени
копия на справка за контролни точки на водач на МПС от 19.07.2005 година за С.Д.,
която съдържа издадените наказателни постановления и съответния брой отнети
точки с всяко от тях, справка за нарушител от региона, съдържаща данни за
наложени на лицето наказания и съответния брой отнети точки с всяко от тях;
справка картон на водача, съдържаща данни за издадени на жалбоподателя
свидетелства за правоуправление, отнети контролни точки, възстановяване на
точки след закъсняло обжалване, издадените актове и наказателни постановления,
фишове и наложени принудителни мерки от
01.03.2019 година; наказателно постановление № 1026/03 от 04.02.2003 година, с
което са отнети 10 контролни точки; наказателно постановление № 3048/04 от
24.02.2004 година, с което са отнети 7 контролни точки; наказателно
постановление № 7996/04 от 26.07.2004 година, с което са отнети 16 контролни
точки; наказателно постановление № 169773/03 от 10.12.2003 година, с което са
отнети 3 контролни точки; наказателно постановление № 464 от 17.06.2004 година,
с което са отнети 9 контролни точки; доказателства за изпратени невръчени
съобщения за издадени наказателни постановления. Представените с
административната преписка доказателства не са оспорени от жалбоподателя.
Изложените факти обуславят следните правни изводи:
Предвид представената Заповед № 792 от 25.04.2001
година на Министър на вътрешните работи, издадена на основание чл.23, ал.1,
т.11 от Закона за МВР и чл.172, а.1 от Закона за движени по пътищата, съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и предявените
в този смисъл възражения от жалбоподателя са неоснователни. Съобразена е писмената
форма и изискваните от чл.59 от АПК реквизити, включително фактически и правни
основания за издаването й.
При постановяване на оспорения индивидуален
административен акт /ИАА/ не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да представляват самостоятелно основание
за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.
С разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП е предвидено
налагане на принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за
правоуправление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4
от Закона за движение по пътищата, да върне свидетелството си за управление в
съответната служба на МВР в случаите, когато са му отнети всички контролни
точки. Посочената разпоредба урежда материално-правните предпоставки, при
установяването на които органът, при условията на обвързана компетентност,
налага принудителна административна мярка.
Представените с административната преписка документи,
приети като доказателства по делото, неоспорени от жалбоподателя, установяват
издаването на наказателните постановления в периода 2003-2004 година и
отнемането на всички контролни точки, факт, който е породил за С.Д. задължението
да върне свидетелството за правоуправление. Справката за контролни точки на
водач на МПС от 19.07.2005 година, справката за нарушител от региона и
справката картон на водача като официални удостоверителни документи, неоспорени
от жалбоподателя, обвързват съда с доказателствена сила, която налага извод за
доказано фактическото основание за постановяване на оспорения акт. По делото не
се твърди отмяна на някое от представените наказателни постановления.
Обстоятелствата по връчването на наказателните постановления са неотносими към
настоящия спор, те биха имали значение при евентуално предприето тяхно
оспорване в предвидения от закона за това специален ред.
Съгласно представения протокол за доброволно
предаване от 08.02.2019 година
свидетелството за правоуправление е предадено от С.Д. след издаване на
оспорената заповед, в деня на връчването й.
При установените факти на отнети изцяло контролни
точки и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, наложената
принудителна мярка е постановена при точно приложение на закона от компетентния
контролен орган, при доказаност наличието на предпоставките за налагане на ПАМ
по чл.171, т.4 ЗДвП.
Прилагането на института на давността по отношение на
принудителните административни мерки предполага изрична законова регламентация
предвид целта, с която се налагат и обстоятелството, че те се различават по
своята същност от наказанията. Доколкото специалните закони не предвиждат
възможността за погасяването им по давност е неоснователно и възражението за
изтекла погасителна давност с изминалите 14 години от постановяването на
мярката.
Изложените
съображения обуславят извод на съда за неоснователност на жалбата, която следва
да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора, своевременно предявеното искане и осъществената защита от
юрисконсулт в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лева,
представляващи юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.144 АПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Д., ЕГН **********, чрез адв. Ж.М.Г.,***.
Р.Д.7, ет.5, офис 4, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 30106 от 09.08.2005 година на началник група сектор „Пътна полиция“ –
КАТ при Областна дирекция на МВР - Варна, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка изземване на свидетелство за
правоуправление, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП във връзка с чл.157, ал.3 и
ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН **********,
чрез адв. Ж.М.Г.,***. Р.Д.7, ет.5, офис 4, да заплати на Областна дирекция на
МВР – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: