Р Е Ш Е Н И Е
Номер ………..
09.03.2021г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На осемнадесети
февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М. М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1831 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс /СК/.
В
исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. заявява, че с ответницата
живеели на семейни начала и от съвместното им съжителство имали родена една
дъщеря А.А.Н., с ЕГН **********. С ответницата се запознали в интернет преди
три години. Когато решили да заживеят заедно З. му казала, че има едно дете -
дъщеря Н.. Той приел Н. и тримата заживели заедно в дома на родителите му в
село Н.. Малко след като заживели заедно З. забременяла и едва тогава му
казала, че освен Н. има още три деца от различни мъже като поискала и тези деца
да дойдат да живеят с тях в с. Н.. Той категорично отказал, като бил много
разочарован, че З. е скрила от него това, че има още три деца. Всъщност, преди
да се роди дъщеря им А., З. имала четири деца от трима мъже. Родителите му като
разбрали за другите деца на З. също не разрешили те да живеят в дома им в с. Н.
и до раждането на дъщеря им А., само Н. - дъщерята на З. живеела с тях. На
29.06.2019 г. се родила дъщеря им А.. Когато детето станало на 40 дни
ответницата го взела през нощта и Н. и се е прибрала в гр. Б.. Ищецът и
родителите му спели през нощта и нищо не са чули, като чак на сутринта разбрали
за случилото се. След като говорил със З. многократно по телефона той заминал
за гр. Б. и заживял със З., детето им А. и децата на З.. Ответницата живеела на
квартира, нямала работа, бащите на другите деца не плащала издръжка за тях и
той със неговите доходи издържал З., нейните деца и дъщеря им А.. Заради
финансовите проблеми се наложило да отиде да работи в А.. Намерил си се добре
платена работа и от А. изпращал на З. всяка седмица по 800 паунда. Ответницата
била постоянно недоволна и все му правела скандали, че парите не стигат. В
началото на месец юли 2020 г. ответницата му се обадила по телефона и му
казала,че не желае повече да гледа дъщеря им и той да отиде да си я вземе. Той
веднага прибрал дъщеря им в къщата на родителите му в с. Н. и оттогава детето
живеело там.
При
ответницата битовите условия за отглеждане на децата били много лоши, а при
него условията били отлични. Счита, че ответницата не притежава родителски
капацитет за правилното отглеждане на дъщеря им.
Предвид гореизложеното моли съда да
постанови съдебен акт с който:
- Да
предостави на него - А.Н.Ю., с ЕГН ********** упражняването на родителските
права по отношение на детето А.А.Н., с ЕГН **********.
- Да
постанови местоживеенето на детето А.А.Н., с ЕГН ********** да е при него, в
жилището в което живее - къща в село Н., общ. Николаево;
- Да
определи на ответницата режим на лични контакта с малолетното им дете А.А.Н., с
ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като личните
отношения да се осъществяват от 10 часа до 18 часа в събота и от 10 ч. до 16 ч.
в неделя, без приспиване, в дома на родителите му в с. Н..
- Да
осъди З.С.С., с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на А.А.Н., с ЕГН **********
в размер на 160 л в. месечно, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до настъпване на основания за изменение или прекратяване. като
издръжката да се заплаща по банковата му сметка до 5-то число на текущия месец
за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание адвокат М. Д. моли
съда да постанови съдебно решение, с което да уважи предявените искове като
основателни и доказани.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й
особен представител адв. С..
Особеният
представител на ответника заявява, че в качеството си на особен представител не
разполага с каквато и да било информация от О ответницата и не е в състояние да
установи контакт с нея, за да я информира за настоящото дело, нито да вземе
становището й. Не са й известни факти и обстоятелства по съществото на спора, освен
тези посочени в исковата молба. По тази причина не би могла да сочи факта и
обстоятелства, оборващи твърденията в исковата молба, както и да представи
доказателства или да направя доказателствени искания. При тези обстоятелства и
при липса на информация за позицията на ответницата, счита че предявените
обективно съединени искове за упражняване на родителските права,
местоживеенето, режима на контакта и издръжка спрямо детето А.А.Н. са
недоказани към настоящия момент.
Не възразява да бъдат
приети представените от ищеца, ведно с исковата молба, писмени доказателства,
същите са допустими и относими към предмета на спора.
В заключение и с
оглед на известните към момента факти и доказателства, моли съда, след като
прецени становищата на страните, обективирани в исковата молба и отговора към
нея, и в случай че не бъдат доказали фактите и обстоятелствата в исковата
молба, да отхвърли х~/ предявените обективно съединени искове за упражняване на
родителските права, местоживеенето, режима на контакта и издръжка спрямо детето
А.А.Н., ако това ще бъде в интерес на малолетното дете. Допълнително становище
по същество на правния спор ще вземе в рамките на процеса. В съдебно заседание
адвокат М. С. моли съда да постанови съдебен акт, който да е в изключителен
интерес на дето.
Дирекция „Социално
подпомагане” – Г. не изпраща процесуален представител по делото. По делото е
приет социален доклад изготвен от Отдел „Закрила на детето” при Дирекция
„Социално подпомагане” – Г. относно защита правата и интересите на детето А.А.Н..
От представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № от г. издаден от Община С. на А.А.Н. се установява, че страните по делото
са родители на същото.
От представения по
делото социален доклад се установява, че страните по делото са живели на
съпружески начала като от съвместното им съжителство е родено детето А.А.Н.,
като от месец юли 2020г., бащата е
родителя, който полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Д.Ю. и И.Н. Ю.
От показанията на
свидетелката Ю. /майка на ищеца/ се установява, че З. и А. са живеели заедно
година и половина и „имат едно дете А.“.
Миналата година през януари, февруари се разделили, като З. *** с друг мъж.
Сочи, че когато А. станала на 40 дни З.
избягала. Заявява, че когато А. станала на 1 година З. й се обадила по телефона
да вземе А. да я гледа. Отишла на летището в С. и „тя го доведе там. Това беше
юни, юли миналата година“. Оттогава А.
живеела в Н. при нея. Сочи, че майката не
е давала нищо за А.. В момента бащата на детето бил в А. и „най –
редовно ми праща пари, всяка седмица за детето“.
Свидетелят Ю. /брат
на ищеца/ заявява, че А. и З. живеели заедно около 5 месеца в село Н. в къщата
на майка му., след което заминали за К.. Той също живеел в Н., но в друга къща. А. имал едно дете от З., тя имала още три
деца от друг мъж. Заявява, че се разделили, когато двамата с брат си били в А.,
през миналата година. Сега З. *** и имала друг мъж, а брат му бил в А., където
работел. Майка му гледала А. в Н.. А. се чувствала добре при баба си „играе с децата, нахранена,
чиста“. Твърди, че , когато се разделели страните по делото детето било с майка
си. Преди около шест месеца З. се обадила на майка му по телефона и й казала,
„нямам пари, не мога да я гледам, ела да я вземете“. Тогава майка му отишла на
летището в С. откъдето взела А.. А. пращал пари всяка седмица от А. за
отглеждането на А... З. нищо не била пращала на детето.
Показанията на
разпитаните по делото свидетели следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата
на чл.172 от ГПК, предвид родствената им връзка с ищеца по делото. След тази
преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелите изцяло,
тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и се
подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите, не живеят заедно и не могат да
постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се разрешава от
районния съд. При този иск съдът определя не само при кого от тях да живеят
децата им, но и кой от родителите да упражнява родителските права по отношение
на тях, режима на лични отношения и издръжката на децата. Това е така защото
живеенето с родителя е съществен елемент
от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им
упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее.
По делото се
установи, че от месец юли 2020 г. до
приключване на устните състезания само ищецът, за разлика от ответницата е
полагал лични грижи и адекватни усилия за отглеждането, възпитанието и
издръжката на детето А., с помощта на своята майка.
При
решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да живее детето, респ.
кой родител следва да упражнява родителските права, съдът трябва да се
ръководи, изключително от интересите на детето, преценени с оглед на редица
обстоятелства, а именно: родителските качества, полагане на грижи и умение за
възпитание, морални качества на родителя, привързаност на детето и др.
С оглед възрастта на
детето 1 година и осем месеца и посоченото в социалния доклад, че между А. и баща,
както и неговата баба по бащина линия му съществува силна емоционална
привързаност съдът намира, че детето следва да остане да живее при ищеца. В
тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че по делото липсват
доказателства къде живее майката З.С., както и дали има жилище, което да е
подходящо за отглеждане на детето. По делото липсват доказателства за
социалната й среда, моралните й качества, трудова заетост и всички останали
предпоставки включващи си в родителския капацитет. Нещо повече в изготвения и приет по делото
социален доклад е посочено, че през месец юли 2020г. З. се обадила по телефона
на бабата на детето и заявила, че не желае повече да гледа дъщеря си. От друга
страна в социалния доклад е посочено, че жилището, в което живее детето заедно със
своята баба представлява къща на два етажа, която се състой от седем стаи с
вътрешна баня и тоалетна. Обзаведено е с всичко необходимо за едно домакинство.
За детето е осигурено всичко необходимо за нормалното му развитие. Посочено, че
в грижите свързани с отглеждането и възпитанието на А. се полагат от баща й и
неговата майка. За да издържа финансово семейството си А.Ю. понастоящем бил в А.,
за да работи като редовно изпращал пари за нуждите на детето. Установено е, че
взаимоотношенията между членовете на семейството са добри. Същите си помагат и подкрепят
изцяло. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че за детето А.
се полагат необходимите грижи, задоволяват се основните му жизнени потребности свързани
с храна, облекло, подслон и здравни грижи. На детето е осигурена сигурна и безопасна
семейна среда на живот, в която детето живее сигурно и щастливо. По делото не е
установено ищецът да е имал или да има аморални или противообществени прояви,
които да създават отрицателен неин облик и лош пример за това дете. Не е и
установено и социалната среда, в която живее същият да е неподходяща за детето
на страните. Всички тези обстоятелства в съчетание с възрастта на детето, както
и становището на Дирекция „Социална подпомагане” – Г. налагат само извода, че в
интерес на това дете е на ищеца по делото да се предоставят за упражняване
родителските права върху него, тъй като той очевидно е по-пригоден от ответницата
да го отглежда и възпитава / р. II от ППВС № 1/1974 г./.
При това положение
съдът следва да определи и мерки на лични отношения на ответника с детето и издръжката на същото.
Безспорно е, че за правилното и хармонично развитие на детето, то следва да
осъществява лични контакти със своята майка. В конкретния случай съдът намира,
че след като детето се отглежда от бащата, респ. родителските права върху него
се упражняват от него, майката следва да има възможност да го вижда и да
контактува с него. С оглед обаче липсата на доказателства относно жилищните
условия на майката, ниската възраст на
детето, прекъснатата връзка между майката и детето съдът счита, че първоначално
определеният режим следва да бъде без преспиване.
Съдът счита, че с оглед установяване на
емоционалната връзка между майката и детето следва да бъде определен режим на лични
контакти, който да се осъществява както следва всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00
часа в събота и от 10.00 до 18.00 часа в неделя без преспиване.
При
решаване на въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът съобрази нуждата
от такава с оглед възрастта и обикновените условия на живот, както и
възможностите на родителите му да осигурят издръжка с оглед на техните доходи,
имущество и квалификация. От своя страна чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетието си деца, като
това задължение е безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. С оглед на тази разпоредба и двамата
родители дължат издръжка на детето си, като размера на същата се определя,
съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК. Съгласно ал. 2 на горецитираната
разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към момента за страната е 650 лева (Постановление № 331 на МС от 26.11.2020 г.), т.е. размерът
на минималната месечна издръжка на едно дете е 162. 50 лева.
Към
момента на приключване на съдебното дирене детето Е.А.С. на
***, т.е. малолетна по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС.
Безспорно
по делото се установи, че непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането
на детето А. се полагат единствено и
само от неговия баща А.Н.Ю..
По
делото няма обаче данни за доходите на
ответницата З.С.С., материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с
оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на
непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника от
задължението й да дава издръжка на дъщеря си А., съобразена с възрастта и
нуждите й. Още повече, че ответника С. се намира в трудоспособна възраст и няма
данни да има здравословни проблеми.
От
изложеното по – горе се установи, че на основание чл.142, ал.2 от СК
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за
страната е 650 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете
е 162.50 лева.
Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на
издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и
нуждите на лицето, което има право на издръжка.
Съдът счита, че за
задоволяване на основните нужди на детето А.
от издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, ответницата следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в
размер на 162.50 лева, а останалата част от сумата, следва да се поеме от неговият
баща, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 930 лева, представляващи платена държавна такса,
възнаграждение за особен представител и
възнаграждение за един адвокат.
Следва
ответникът да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 234 лева, представляващи
дължима държавна такса върху размера на присъдената издръжка.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето А.А.Н., с ЕГН ********** на бащата А.Н.Ю., ЕГН **********,
с адрес ***.
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете А.А.Н., с ЕГН **********
да живее при своя баща А.Н.Ю., ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката З.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***1 с детето А.А.Н., с ЕГН ********** както следва :
всяка първа и трета събота от 10.00 часа
до 18.00 часа в събота и от 10.00 до
18.00 часа в неделя без преспиване.
ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН **********,
с адрес ***1 да
заплаща на малолетното си дете А.А.Н., с ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител А.Н.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в
размер на 162,50 лева считано от 18.08.2020 г., до 5-то число на текущия месец,
за който е дължима, до настъпване на основания за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане. Издръжката ще бъде заплащана с пощенски запис.
ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН **********, с адрес ***1 да
заплати на А.Н.Ю., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 930 лева, представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН **********, с адрес ***1 да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 234,00 лева върху
присъдения размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК,
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия
: