Р Е Ш Е Н И E
№ 371
27.09.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
667 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Д.В.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. Цветелина Петкова –
САК против „Мимона 799“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Македония“ №
103, ет. 4, ап. 6, представлявано от управителя Т.Д.Й., за прекратяване на
ответното дружество поради насочено изпълнение върху всички дялове в
дружеството, за задължения на собственика на капитала на последното към ищеца,
за което е образувано изпълнително дело № 20188000400821 по описа на частен
съдебен изпълнител Ивелина Божилова.
В исковата молба се твърди, че ищцата е кредитор,
а Т.Д.Й. е длъжник по образувано изпълнително дело № 20188000400821 по описа на
частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова, рег. № 800 в КЧСИ. Заявява се, че
първоначално делото било образувано под № 20168380403803 на частен съдебен
изпълнител Милен Бъзински, а в последствие прехвърлено на частен съдебен
изпълнител Божилова. Изпълнителното производство е образувано на основание
изпълнителен лист № 2002/19.04.2016 г. издаден по ч.гр.д. № 2186/2016 г. на
Районен съд Бургас.
Твърди се, че длъжникът в изпълнителното
производство е собственик на дружеството-ответник, като притежава дялове в
размер на 10,00 лева. Със запорно съобщение, вписано на 10.06.2016 г., върху
дружествените дялове на Т.Й.е наложен запор за сумата от 35 893,06 лв., от
които 30 000 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от
15.04.2016 г., която да момента на запора е в размер на 400,80 лева до
окончателното й плащане, неолихвяема сума в размер на 2 808 лева, както и
следващите се такси по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ, която към момента на запора
е в размер на 2 647,26 лева и всички следващи се такси.
Заявява, че към момента на подаване на
исковата молба са налице всички предпоставки по чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Вземането по изпълнителното дело не е погасено дори частично, като размера на
актуалния дълг към 07.12.2018 г. е 50 718,98 лева.
В съдебно заседание претенцията се
поддържа от пълномощник на ищеца.
Ответникът е подал отговор, с който
оспорва претенцията. Заявява, че от финансовите отчети на дружеството за 2016г.
и 2017 г. е видно, че претенциите на ищеца не могат да бъдат удовлетворени.
Ответното дружество се намира в състояние на декапитализация, тъй като пасивите
му надвишават неговите активи. Посочва се, че в резултат на влошеното финансово
и имуществено състояние, са налице задължения за неизплатени трудови възнаграждения
към бивши работници на търговеца, съответно и публични задължения към НАП за
неплатени осигурителни вноски. Изтъква се, че реално задълженията на
дружеството към края на 2017 г. са 55 000
лева, от които 20 000 лева са публични задължения, 4 000 лева
– задължения към финансови предприятия, а 39 000 лева е непокритата загуба
от предходни години. Посочва се, че ответникът е без активи, но със задължения
и единствения правен резултат от предявяването на иска ще бъде прекратяването
на дружеството. При това положение сумата, която ищцата ще получи при
изпълнението върху ликвидационния дял, ще бъде нулева и няма да получи
удовлетворяване на вземано си дори в минимална част, а само ще увеличи
ефективно задълженията на физическото лице-длъжник.
На следващо място се посочват целите на
иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК като се твърди, че в настоящия случай те не могат
да бъдат постигнати, тъй като вземането на едноличния собственик на капитала за
ликвидационен дял не съществува. В тази връзка счита, че взискателят не би
могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане към собственика в
производството по ликвидация на дружеството, тъй като няма да има качеството на
кредитор с вземане към търговеца.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа, представят се доказателства.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
представените доказателства и закона, намира за установено следното:
Претенцията е с правно основание чл.517
ал.4 от ГПК, за прекратяване на ответното дружество „Мимона 799“ ЕООД.
Между страните не с спори и от
представените доказателства се установява, че ищцата има качеството на
взискател по изп.дело №20188000400821 по описа на частен съдебен изпълнител
Ивелина Божилова, образувано против длъжника Т. Й. Представя се запорно
съобщение на ЧСИ Бъзински, при когото първоначално е било образувано изп.дело
№20168380403803, образувано по-късно под №20188000400821 по описа на частен
съдебен изпълнител Ивелина Божилова, с
което е наложен запор върху дяловете от капитала на „Мимона 799“ ЕООД, ЕИК
*********, притежавани от длъжника Йонова. Запорът върху всички дялове от дружеството, притежавани от
длъжника, е бил вписан по партидата на дружеството в ТР с вписване №20160610122911.
С постановление от 18.12.2018 год. на
ЧСИ Божилова ищцата е била овластен да предяви иск за прекратяване на
дружеството.
Ответникът не твърди, че задължението на
едноличния собственик Т.Й.към ищцата е било погасено чрез плащане или по друг
начин.
От съдебно-икономическата експертиза се
установява, че дружеството не притежава дълготрайни и краткотрайни активи към
31.12.2018 год., т.е. активът е с нулева стойност. Пасивът по баланса към
31.12.2018 год., състоящ се от задълженията, без собствения капитал, резервите
и финансовия резултат, е 39 хил.лв. От това следва, че практически дружеството
е декапитализирано и това състояние е трайно, още от 2016 година, тъй като
финансовите отчети за периода 2016 – 2018год. показват ежегодно превишение на
задълженията над активите.
Безспорно е установено, че ищцата има
качеството на взискател по отношение на физическото лице, което притежава 100%
от дяловете в капитала на „Мимона 799“ ЕООД. Тъй като изпълнението е насочено
върху всички дялове от капитала на дружеството, не е необходимо да бъдат
осъществени предварителните действия по чл.96 ал.1 от ТЗ, нито е необходимо на
дружеството да бъде връчено изявление на взискателя за прекратяване участието
на длъжника, както по чл.517 ал.3 от ТЗ. Според нормата на чл.517 ал.4 от ГПК, искът
се отхвърля само ако бъде установено, че вземането на взискателя е било
удовлетворено преди приключване на първото заседание по делото. Следва обаче да се съобрази, че претенцията по
чл.517 от ГПК има за цел реализиране на потестативното право за прекратяване на
търговското дружество и откриване на производство по ликвидация, като способ за
събиране на задължението по чл.266 и сл. от ТЗ – решение №30/12.06.2018 год. по
т.д.№1872/2017 год. І т.о. ВКС. Когато търговското дружество е
декапитализирано, дори и да бъде открито производство по ликвидация кредиторът
на едноличния собственик на капитала няма да бъде удовлетворен поради липса на
активи или поради превишение на пасива над актива. Съдебната практика,
постановена по приложението на чл.517 ал.3 от ГПК, приема, че когато няма да се
стигне до удовлетворяване на взискателя чрез изпълнение върху дружествен дял
претенцията подлежи на отхвърляне - решение
№ 114 от 23.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1142/2016 г., II т. о., ТК, решение №149
от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1747/2014 г., II т. о., ТК. Действително
решенията са постановени досежно производство, в което изпълнението е насочено
върху дял на ограничено отговорен съдружник, а не върху всички дялове в ООД, но
единствената разлика между двата текста е предварителното изявление до
дружеството за прекратяване на участието
в дружеството. Правната природа на исковете по ал.3 и ал.4 е една –
прекратяване на дружеството, за да се удовлетвори взискателят от
равностойността на дела/дяловете. Когато не е възможно да се изплати
равностойност на дружествения дял/дялове, взискателят не може да бъде
удовлетворен, дори и дружеството да се прекрати.
В обобщение съдът намира, че не са
налице предпоставки за уважаване на претенцията.
Съобразно изхода на спора, на ответника
се дължат разноски по представен списък в размер на 850 лв.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.В.А., ЕГН **********
***, чрез адв. Цветелина Петкова – САК
против „Мимона 799“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. “Македония“ № 103, ет. 4, ап. 6, представлявано от
управителя Т.Д.Й., за прекратяване на „Мимона 799“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН ********** ***
да заплати на „Мимона 799“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. “Македония“ № 103, ет. 4, ап. 6, представлявано от
управителя Т.Д.Й. разноски пред първата инстанция в размер на 850 (осемстотин и
петдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: