№ 12406
гр. София, 16.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110171848 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ответникът оспорва като нередовна исковата молба на основание чл. 127 , ал. 1, т. 4
ГПК с доводи, че липсват еднозначни твърдения за основанието и периода, за които се
претендира плащане на процесните суми, което съдът намира за неоснователно, доколкото с
исковата молба и уточнителната молба ищците са конкретизирали в достатъчна степен както
основанието, на което търсят процесните суми, така и периода, в който твърдят, че
неоснователно са заплащали същите на ответника.
С отговора на исковата молба ответникът излага доводи за недопустимост на
предявените искове, като посочва, че в настоящата хипотеза е приложима разпоредбата на
чл. 456, ал. 1 КЗ, поради което ищците имат право на иск срещу застрахователя „Г..... ЕАД, а
не срещу „.......“ АД като кредитор по процесния договор за кредит. Счита, че правото на
пряк иск срещу застрахователя принадлежи на ищците като наследници на застрахованото
лице, дори и същите да не са били страна по застрахователния договор, като при плащане на
цялото или на част от задължението вместо застрахователя, същите имат право на иск
единствено срещу него, доколкото ответникът е получил изпълнение на валидно правно
основание въз основа сключения договор за кредит. Съдът намира възражението на
ответника за неоснователно. Видно от цитираната разпоредба на чл. 456, ал. 1 КЗ на
разположение на наследниците на починал застрахован по договор за застраховка „Живот“ е
предоставен иск срещу застрахователя, в случай че те са удовлетворили вземанията на
банката, възникнали по договора за кредит, за обезпечаване на който е сключен и
застрахователният договор. Следователно този иск предпоставя твърдение в исковата молба
за плащане на задължението към кредитора /банката/ вместо застрахователя. В исковата
молба и в уточнителната молба обаче ищците обосновават наличие на конкретен правен
интерес от търсената защита с доводи, че ответникът неоснователно се е обогатил с
процесната сума, тъй като същата е платена от тях, не вместо застрахователя, а наред с вече
извършено от него на ответника плащане по сочения договор за застраховка „Живот“. В
тази връзка именно се излагат твърдения за наличие на обедняване на ищците с търсената
сума, поради това, че с факта на плащането от страна на застрахователя вземането на
ответника по процесния договор за кредит се явява окончателно погасено. Това, от своя
страна, според твърденията на ищците води до недължимост на извършените от тях в
погашение на месечните вноски по кредита плащания, с оглед на което същите подлежат на
връщане. Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната
1
легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското
правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради
това, че процесуалната легитимация на двете страни следва от правното твърдение, когато
съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда
от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът
изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
Ето защо е без значение за допустимостта на настоящите искови претенции обстоятелството
дали ответникът е получил изпълнение на валидно правно основание въз основа сключения
договор за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че за ищците е налице правен интерес
и същите са активно процесуалноправно легитимирани да предявят настоящите осъдителни
искове.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищците по чл. 190
ГПК за задължаване на ответника да представи намиращите се у него документи относно
процесния договор за кредит, доколкото с отговора на исковата молба същите са
предоставени.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКА гр. д. № 5356/2021 г. на Районен съд Пловдив.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 500 лева, вносим от ищците в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза ...... адрес: гр. София, ж.к. ”...
тел. **********, специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внасяне на
определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.05.2025 г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищците и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Д. М. М. и Й. Н. В. са предявили срещу „.......“ АД активно субективно и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на всяка от ищците сумата по 500 лв., предявени като част от
вземания в общ размер от по 1 741,81 лв., представляваща неоснователно платени от
ищците в периода 11.2020 г. - 11.2023 г. месечни вноски по Договор за кредит за текущо
потребление от 23.03.2018 г., ведно със законната лихва от 25.07.2024 г. до окончателното
плащане.
Ищците твърдят, че са законни наследници на .... починал на 30.10.2020 г. Излагат, че
на 23.03.2018 г. последният като кредитополучател сключил с ответника договор за кредит за
текущо потребление, като за застраховане на изпълнението по договора наследодателят им
изразил съгласие за включването му в групата на застрахованите лица по групов договор за
2
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключен между ответника като застраховащ
и „Г..... ЕАД като застраховател. Ищците посочват, че на 04.11.2020 г. ответникът ги поканил
като наследници на кредитополучателя да започнат да погасяват остатъка от дължимата по
договора за кредит главница в размер на 19 538,09 лв. чрез плащане на месечни вноски по
270,83 лв. Твърдят, че започнали редовно да погасяват месечните вноски по кредита, като до
пълното му погасяване изплатили общо 11 020,83 лв. за периода 11.2020 г. - 11.2023 г.
Междувременно,застрахователят по груповия договор бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие – смърт на застрахованото лице, по повод на което при него била
образувана застрахователна претенция № **********/18.12.2020 г. Застрахователят обаче
отказал да извърши застрахователно плащане, поради което ищците като наследници на
кредитополучателя предявили пред Районен съд Пловдив осъдителна претенция по чл. 134
ЗЗД, вр. чл. 382 КЗ срещу „Г..... ЕАД, като по образуваното производство ответникът бил
конституиран като съищец. Излагат, че с влязло в сила решение от 20.09.2022 г. по гр. д. №
5356/2021 г. на Районен съд Пловдив „Г..... ЕАД било осъдено да заплати на ответника
сумата от 19 538,09 лв., представляваща дължимо застрахователно плащане по групов
договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ за застраховане на изпълнението
по процесния договор за кредит. Въз основа на решението застрахователят извършил
плащане към ответника на 15.12.2023 г. на сумата от 1298,09 лв., а на 18.12.2023 г. на сумата
от 18 553,18 лв. или в общ размер на 19538,09 лв. След изплащане на посочената сума
същата била отнесена за окончателното погасяване на дължимите по процесния договор за
кредит месечни вноски, като остатъкът от сумата, който според ответника е в размер на 7
537,20 лв., бил преведен по банкова сметка на наследодателя на ищците. В исковата молба
се излага, че ответникът неправилно и без основание е изчислил остатъка от сумата в размер
на 7 537,20 лв., като твърдят, че общият размер на сумата, която следвало да им бъде
възстановена след окончателното погасяване на кредита, е 11020,83 лв. – размерът на
изплатените от тях в периода 11.2020 г. - 11.2023 г. месечни вноски в погашение на договора
за кредит. Намират, че поради така извършеното неправилно и неоснователно изчисление
ответникът се обогатил със сума в размер на 3483,63 лв. за сметка на ищците. Посочва се, че
след извършеното плащане от застрахователя на дължимата към момента на смъртта на
наследодателя кредитополучател сума по договора за кредит за ищците е налице правен
интерес да им бъдат възстановени вече изплатените от тях в периода 11.2020 г. - 11.2023 г.
месечни вноски в погашение на договора за кредит в общ размер на 11 020,83 лв., тъй като с
извършеното от застрахователя плащане вземанията на ответника кредитор по процесния
договор за кредит се явяват изцяло погасени. Сочат, че ответникът следва да възстанови по
равно на всяка от ищците остатъка в общ размер на 3 483,63 лв., а именно на всяка от
ищците сумата от 1 741,81 лв. като недължимо платена. Излагат, че на 08.02.2024 г. със
заявление поискали от ответника да им възстанови посочената сума, но с писмо от
27.02.2024 г. същият отказал.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Не оспорва, че между
наследодателя на ищците – ..... и ответника е бил сключен процесният договор за кредит от
23.08.2018 г. с твърдяното съдържание, че кредитополучателят е бил включен в групата на
застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“,
както и че към датата на настъпване на застрахователното събитие – смърт на
кредитополучателя, размерът на дълга по кредита е 19553,08 лв., като въз основа на влязло в
сила решение от 20.09.2022 г. по гр. д. № 5356/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив,
„Г..... ЕАД е заплатило на ответника посочената застрахователна сума, както и всички
дължими от ищците като наследници суми, съставляващи разликата между остатъчния
размер по кредита и застрахователната сума от 25000 лв., предмет на застрахователния
договор. Твърди, че ищците са извършвали доброволни погашения по кредита в периода
25.11.2020 г. - 28.11.2023 г., като общият размер на месечните вноски е 10 007,35 лв., от
3
които 7 266,87 лв. били отнесени в погашение на главницата, а 2740,48 лв. в погашение на
възнаградителна лихва по договора за кредит. Оспорва като неоснователни предявените
искове с доводи, че е получил процесните суми на валидно правно основание въз основа на
процесния договор за кредит, изпълнението по който не се прекратява със смъртта на
кредитополучателя. Счита, че като наследници, приели наследството, ищците отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно техните дялове. Сочи, че ОУ към договора
за кредит, както и в ОУ към застрахователния договор не предвиждат вземането на
кредитора да се погасява при настъпване на застрахователното събитие или че същият се
удовлетворява единствено от плащане на застрахователната сума. Излага, че е отнесъл
сумата от 19 553,08 лв., заплатена от „Г..... ЕАД, в погашение на главницата и
възнаградителната лихва, дължими по договора, като остатъкът от 7537,20 лв. след
окончателното погасяване на дължимите по договора за кредит вноски е превел по
разплащателна сметка на наследодателя на ищците.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да докажат
наличието на елементите от фактическия състав на твърдяното неоснователно обогатяване,
а именно: 1) обогатяване на ответника чрез задържане в неговия имуществен патримониум
на процесните суми без правно основание за това; 2) обедняване на ищците със стойността
на процесните суми вследствие от това обогатяване; 3) наличието на връзка между
обогатяването и обедняването и липсата на основание за обогатяването на ответника.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
наличието на годно правно основание за задържане на процесните суми.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелствата, че на 23.08.2018 г. между наследодателя на ищците – ..... и ответника е
сключен процесният договор за кредит за текущо потребление; че кредитополучателят е бил
включен в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот,
свързана с банков кредит“, сключен между ответника в като застраховащ и „Г..... ЕАД като
застраховател.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4