№ 2731
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110206256 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на СТ. АС. Д. против Наказателно постановление № 6/11.02.2021
г., издадено от Председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори
(КПНРО), с което, на основание чл. 110, ал. 1, т. 3 от Закона за независимия финансов одит
(ЗНФО), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 53, т.
1 вр. чл. 54, ал. 1 ЗНФО.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуални нарушения (неясно
описание; неправилно определена дата; липса на мотиви; non bis in idem); за недоказано авторство;
за обективна несъставомерност; за прекомерност на санкцията. Моли за отмяна на процесното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва
жалбата, като взема отношение по направените възражения. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 21.01.2019 г. и към 28.03.2019 г. регистрираният одитор СТ. АС. Д.
упражнявал професията пряко като физическо лице чрез ***
На 21.01.2019 г. от жалбоподателя Д. бил съставен работен документ
Предварителни дейности по ангажимента МОС 300, касателно ***, ЕИК ***, а на 28.03.2019
1
г. - одиторски доклад за изпълнения одиторски ангажимент към ***, ЕИК ***, в изпълнение
на ангажимент за задължителен финансов одит на годишния финансов отчет за 2018 г. на
***, ЕИК *** (предприятие от обществен интерес, по смисъла на § 1, ал. 2, т. 22 ДР ЗСч.
За изпълнението на преглед на контрол на качеството, преди издаване на
одиторския доклад за ангажимента към ***, регистрираният одитор СТ. АС. Д. наел
регистрирания одитор *** - per. № *** от Регистъра по чл. 20 от ЗНФО, въпреки че към
датата на поемане на одиторския ангажимент и до датата на издаване на одиторския доклад
*** бил директор за връзки с инвеститорите в публичното дружеството „*** и бил
съставител на годишния финансов отчет на ***, чрез дружеството ***, ЕИК *** на което
той бил едноличен собственик и управител.
При избора на лице за контрола на качеството, преди издаване на одиторския
доклад по този ангажимент, жалбоподателят Д. не получил доказателства за независимостта
на ***.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля В.А.; АУАН; НП; декларация; договор за преглед; Решение № 163/13.10.2020 г.;
докладна записка; доклад и допълнителен доклад; разписка за връчване; неконсолидиран финансов
отчет; неконсолидиран доклад за дейността на ***; констативни протоколи; извлечение от ДВ;
заповед за инспекция; декларации; справка за избрани ангажименти; справка за отработено време
и получени приходи; работен документ; застрахователна полица; доклад с приложение; договор за
независим финансов одит; констативни протоколи; приемо-предавателен протокол;
кореспонренция; писмо за поемане на одиторски ангажимент; декларация за потвърждение на
независимост; план за отстраняване на недостатъци.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение
на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен.
Представените от повереника публикации нямат процесуална стойност и не следва да
бъдат обсъждани.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
2
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи (чл. 320, ал. 1 КЗ вр. чл. 189, ал. 12 ЗДП и предвид приложената по делото
заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и
при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. На
първо място, и в АУАН, и в НП се съдържат твърдения за всички обстоятелства, попадащи в
предмета на доказване; като оскъдността на съпътстващата конкретика не е от категорията
обстоятелства, ограничаващи възможността за организиране на адекватна защита.
На следващо място и касателно възражението за неправилно определена дата, доводите на
жалбоподателя не биха могли да бъдат споделени. Това е така, не във връзка с действието на
Регламент 537/2014 и Директива 43/2006, касателно наличието или не на основания за приложение
на МОС 300, по отношение възникването на одиторския ангажимент (респективно – съобразяване
на чл. 48 ЗНФО), а поради далеч по-прозаична причина: касае се за административно нарушение,
под формата на продължено деяние (т. е. противоправно бездействие, създаващо
незаконосъобразно положение Р 6274/2014 АССГ, VI кас. с-в; Р 4826/2015 АССГ, VIII кас. с-в; Р
6081/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 3805/2010 АССГ, VIII кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в; Р
3934/2010 АССГ, VI кас. с-в) и в този смисъл съществена за процеса е не началната, а крайната
дата на инкриминираното деяние (с нея са обвързани както давностните срокове за реализиране на
административнонаказателна отговорност, така и преклузивните процесуални срокове по чл. 34
ЗАНН). Доколкото същата е коректно определена (обвързана с датата на одиторския доклад, с
който, на практика, ангажиментът на жалбоподателя е изпълнен), то и не се касае за порок на
наказателното постановление, водещ до неговата отмяна.
Оскъдността на мотивите на наказателното постановление би могла да търпи процесуална
критика, но само в ограничен кръг хипотези (изискването за излагане на мотиви, съгласно чл. 57,
ал. 1, т. 8 ЗАНН, е поставено императивно, само касателно индивидуализацията на санкцията –
липсата на мотиви за наложения размер над минималния в конкретния случай би наложила
редукция до минимума, но не и пълна отмяна), но без да съставлява самостоятелно отменително
основание.
Действително, по преписката са приложени няколко акта за установяване на
административни нарушения, във връзка с изпълнението на одиторски ангажимент на С.Д. към
***. Дори повърхностен прочит на същите, обаче, не позволява да бъдат споделени възраженията
на жалбоподателя за наличие на двойна наказуемост – същите очертават различен предмет на
доказване и касаят задължения на регистрирания одитор, бележещи съществени различия от
инкриминираните.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че СТ. АС. Д., per. № 509 от регистъра по чл. 20
3
ЗНФО, е изпълнил ангажимент за задължителен финансов одит на годишния финансов
отчет за 2018 г. на предприятието от обществен интерес „***, ЕИК ***, като е наел
регистрирания одитор *** - per. № *** от регистъра по чл. 20 ЗНФО, който е извършил
преглед за контрол на качеството преди издаването на одиторския доклад, в нарушение на
законовите изисквания за независимост, тъй като е съставил одитирания финансов отчет и в
качеството си на лице, осъществяващо прегледа, е в състояние да окаже влияние върху
резултата от задължителния финансов одит.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Д. не е
изпълнил задължението си по чл. 53, т. 1 вр. чл. 54, ал. 1 ЗНФО - да обезпечи извършването на
одит от независимо спрямо одитираното дружество лице.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. Касателно
субективната страна, законодателят не е поставил изискване за наличие на пряк умисъл (в който
случай биха били и налице сериозни основания за обсъждане ангажирането на наказателна
отговорност), поради което и деянието би било съставомерно и при непредпазливост
(публичността на обвързаностите на *** се презюмира, по силата на вписването им в Търговския
регистър).
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
обезпечаване прозрачността в одиторската дейност (опосредено – и с правото на информираност
на акционерите, касателно действителното финансово състояние на одитираното дружество),
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
4
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗНФО, на регистриран одитор се налага глоба или
имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия обем на нетните приходи от продажби за
предходната финансова година спрямо датата на установяване на нарушението, но не по-малко от
2 000 лв., когато бъде установено, че не е спазил изискванията за независимост и липса на
конфликт на интереси. Както вече бе отбелязано по горе, липсата на мотиви за отмерване на
санкцията над минималния размер следва да бъде обект на заслужена процесуална критика, поради
което и доколкото съдът не може да замества мотивите на наказващия орган със свои, следва се
редукция до минимума (т. е. възражението за прекомерност се явява в известна степен
основателно).
По разноските
С оглед субсидиарно (чл. 63д, ал. 1 ЗАНН) приложимата разпоредба на чл. 143, ал. 1
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или откаже да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат. В конкретния случай, ревизията на атакуваното наказателно постановление е
само в санкционната му част, поради което и съответна част от претендираните разноски на
жалбоподателя не се дължи.
Претенция за присъждане на разноски от наказващия орган е отправена само пред АССГ и
пред настоящата съдебна инстанция, поради което и само за тях се дължи произнасяне. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, справедлив се явява минималният размер по
чл. 27е от Наредбата, а именно – по 100 лева на инстанция.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, с коментираната корекция в санкционната част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 6/11.02.2021 г., издадено от Председателя на
КПНРО, с което, на основание чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗНФО, на СТ. АС. Д. била наложена глоба, за
нарушение на чл. 53, т. 1 вр. чл. 54, ал. 1 ЗНФО, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 3 000 на
2 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление, в останалата му част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, СТ. АС. Д., ЕГН ********** да заплати на
КПНРО сумата от 100 (сто) лева – възнаграждение за юрисконсулт по к.н.а.х.д. № 3242/2022 по
описа на АССГ, VIII кас. с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, СТ. АС. Д., ЕГН ********** да заплати на
КПНРО сумата от 100 (сто) лева – възнаграждение за юрисконсулт по н.а.х.д. 6256/2022 г. по
описа на СРС, НО, 11 с-в.
5
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6