Решение по дело №263/2023 на Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

№ 434

Стара Загора, 06.12.2023 г.

 

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ 

                                                                

при секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ НИКОЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 263 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                                                           

 

 

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 във връзка с  чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на Д.П.С., подадена чрез пълномощник – адв. Е.Н. ***, с която срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София е предявен иск с правно основание  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане на сумата в размер на 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца през периода от 14.12.2017 г. до 10.08.2018 г. в Арест Стара Загора, намиращ се в сградата на ОД на МВР гр. Стара Загора, при изпълнение на задържането му за 72 часа с прокурорско постановление и взета му от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“, вследствие на неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, жестоко и унизително отношение към него от страна на служителите в Арест Стара Загора, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС (т.е. обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС в Арест Стара Загора за периода 14.12.2017 г. – 10.08.2018 г.). Претендира се законна лихва, считано от датата на задържането – 14.12.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че през периода от 14.12.2017 г. до 10.08.2018 г. във връзка с изпълнение на задържането му за 72 часа с прокурорско постановление и взета му от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“ е бил настанен в Ареста гр. Стара Загора при лоши битови и санитарно-хигиенни условия. Поддържа, че помещението, в което е пребивавал, не съответствало на изискванията за минимална свободна жилищна площ за всяко едно от задържаните лица – килия с размери около 2/4 м, в която били настанен с още трима задържани. Арестантското помещение било мръсно и прашно, стените му не били боядисвани от години, на задържаните не им били давани почистващи препарати и средства за почистване и било толкова тясно, че имало място само за лежане, но не и за разходки. В килията нямало санитарен възел и течаща вода, като не бил осигурен и постоянен достъп до такива, вследствие на което ищецът бил принуден да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в присъствието на останалите задържани лица, съдържанието на която им било разрешено да изхвърлят в обща тоалетна два пъти на ден – сутрин и вечер, поради което постоянно миришело на изпражнения. Твърди, че помещението нямало прозорци и съответно директен достъп на естествената естествена светлина, както и че нямало отопление и вентилатор, поради което в него било много горещо през лятото и много студено през зимата. Освен това имало дупки по стените и вратата представлявала решетка с капак, поради което ставало голямо течение, а когато правили опити да запушват дупките с вестник, служителите ги биели и отпушвали дупките отново. Задържаните имали право на 10 минути тоалет сутрин и вечер, което било и единственото време, до което имали достъп до питейна вода и можели да си напълнят шишета с вода, а когато водата ми свършвала, не им било разрешено да си налеят нова през останалото време, включително и през лятото, когато в килията не се дишало от жега. Било им разрешено да се къпят веднъж в седмицата за около 5-6 минути, а средства за лична хигиена получавал само, ако някой му занесе. Ищецът бил лишен и от право да излиза на разходка през деня, тъй като охраната се заяждала с него и не го пускала, вследствие на което за целия му престой бил излизал на разходка само няколко часа. При това в помещението за разходка също нямало пряка слънчева светлина и било малко. Храната им била давана три пъти на ден, но била много лоша, като почти всеки ден им давали грах или леща с една филия хляб. Служителите в ареста му четели писмата и му се подигравали с прочетеното от тях. Вледствие на всичко това ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи във физическо и психическо страдание.

Ответникът – ГДИН гр. София, чрез процесуалния си представител по делото оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че осигурената на ищеца площ в ареста е била по-малка от определената минимална такава за едно лице съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС – 4 кв. м., но поддържа, че: арестите в страната се откриват и закриват със заповед на министъра на правосъдието, а ГДИН само ги ползва и поддържа предоставените й за целта помещения, чиито характеристики са в зависимост от строителните стандарти на самата сграда; при настаняване на задържаните лица арестната администрация е длъжна да се съобразява с нормативно установените ограничения, произтичащи от разпоредбите на ЗИНЗС, независимо от наличното съотношение между капацитета на ареста и броя задържани лица, като настаняването на последните със съответен акт на прокурор или съд не се предшества от проверка за налични свободни места; мярката за неотклонение „задържане под стража“ обслужва целите и задачите на наказателния процес, поради което неблагоприятната среда в местата за лишаване от свобода в някаква степен служи за целите на наказателната превенция. Признава, че килийните помещения в Арест Стара Загора през процесния период не са разполагали със самостоятелен санитарен възел и течаща вода, но поддържа, че задържаните лица не са били лишени от достъп до такива и че по отношение на ищеца е бил прилаган установения ред за извеждане до общо санитарно помещение – три пъти дневно задължително и при заявено желание, както и че за физиологичните нужди на задържаните лиица килийните помещения са били подсигурени с преносими санитарни възли, а не са били ползвани кофи за целта. Обосновава, че достъпът на ищеца до питейна вода не е бил ограничаван – до течащата такава е бил осигуряван по график, а за времето, когато е пребивавал в заключено помещение, е могъл да ползва бутилки с питейна вода, както и че: отоплението в Арест Стара Загора е било осигурявано локално – климатици и калорифери, и централно – парно на сградата, стопанисвана от ОД на МВР; осветлението във всяка килия се е осъществявало чрез прозорец 60х130 см с приток на естествена светлина от буферен коридор и отваряема горна част на вратата на килията към арестния коридор; в килийните помещения е имало осветителни тела и ел. инсталация със захранване 12 волта; проветряване в помещенията се е осъществявало посредством прозорците и аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор по килиите и на коридора; в Арест Стара Загора е бил създаден ред и организиция относно хигиенизирането на арестните помещения, както и условия за поддържане на лична хигиена. Признава, че в Арест Стара Загора с оглед на ситуирането му на последен етаж в сграда, заобиколена от жилищни сгради, задържаните не са престоявали на открито, но поддържа, че им е била осигурена възможност за престой най-малко 1 час на ден в закрито помещение с достъп на свеж въздух и естествена светлина през 2 големи четирикрилни прозорци, обезопасени с решетки, както и че ищецът по своя воля 16 пъти е отказал да се възползва от тази възможност, попълвайки съответните декларации за това. Сочи, че на всички задържани, в т. ч. и на ищеца е била осигурявана безплатна храна три пъти дневно съобразно чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, приготвяна в кухнята на Затвора Стара Загора, чрез която те са получавали 2662 ккал/ден, което е повече от необходимите 2286 ккал/ден за дневните енергийни потребности на мъж във възрастова група 30 – 60 години с ниска физическа активност според Наредба № 1 от 22.01.2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението. Смята твърдението на ищеца, че служителите в ареста са му чели писмата и са му се подигравали с прочетеното от тях, за твърде общо формулирани – до степен, непозволяваща насрещното им опровергаване, както и за недоказани. С оглед на изложеното смята, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за причинени на ищеца неимуществени вреди от допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Арест Стара Загора през процесния период, предвид което моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в случай, че съдът приеме иска за доказан по основание – акцесорния иск за лихва да бъде уважен от датата на предявяване на исковата молба, съответно отхвърлен в останалата му част – от датата на задържането на ищеца до датата на предявяване на исковата молба, по аргумент от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че предявеният иск е недоказан и неоснователен, и предлага да бъде отхвърлен, а в случай, че на ищеца бъде присъдено обезщетение, последното да не бъде повече от 500 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Д.П.С. *** в периода от 14.12.2017 г. до 10.08.2018 г., първоначално във връзка с взета мярка за процесуална принуда – задържане за срок от 72 часа, а впоследствие за изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство № 284-зм-1429/207 г. на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора (л. 87 – 88, 102).

Съгласно справка изх. № 3535 от 13.06.2023 г. (л. 18 - 19) при престоя му в Арест Стара Загора ищецът бил настанен през периода от 14.12.2017 г. до 07.02.2018 г. в килия № 14 с площ 9,60 кв. м., оборудвана с 3 легла, масичка, шкаф и химическа тоалетна – с още две лица, а от 07.02.2018 г. в килия № 1 с площ 11,20 кв. м., оборудвана с 4 легла, масичка, шкаф и химическа тоалетна – с още три лица. Към момента на разкриване на ареста технологично не било заложено изграждането на санитарни възли в килиите и по тази причина задържаните лица ползвали обща тоалетна. Притокът на естествена светлина бил осигуряван чрез прозорец към буферен коридор и отвор над вратата на килията към арестния коридор, като имало и изкуствено осветление чрез осветителни тела (две енергоспестяващи крушки). Проветряването било осигурявано чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор, а отоплението – чрез централно парно на сградата посредством прекарани тръби между стените на килиите, и локално отопление – климатици и калорифери, разположени в двата края на коридора. Достъпът до общото за всички задържани лица санитарно помещение (санитарен възел – 2 броя, и баня с 4 бр. душове, 4 бр. мивки с течаща вода и 3 бр. бойлери) и престоят на открито се осъществявали съобразно установен график. На задържаните лица бил осигуряван достъп до общия санитарен възел и течаща вода по всяко време на денонощието по тяхно желание, но поради факта, че санитарният възел бил общ за всички задържани лица (мъже, жени, непълнолетни), не винаги било възможно да се изпълни незабавно желанието им за извеждането им до санитарния възел. Задържаните лица били извеждани ежедневно в специално обособено помещение за престой на открито с площ ЗЗ кв. м., осигуряващо достъп на свеж въздух и естествена светлина чрез 2 четирикрилни отваряеми прозорци, но през процесния период ищецът 7 пъти отказал с декларации да се възползва от тази възможност. Всички общи помещения в Арест Стара Загора се миели три пъти на ден с вода и дезинфекционни препарати, като хигиенните материали се осигурявали от администрацията, а организацията по почистването се осъществявала и контролирала от дежурните длъжностни лица и медицинския специалист в ареста. Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена и хигиената и чистотата в килиите, като за целта по график се осигурявали часове за хигиенизиране. На задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране най-малко два пъти седмично, а през летния период по възможност ежедневно – по график, изготвен от командира на отделение. На задържаните лица се осигурявала безплатна храна (закуска, обяд и вечеря), доставяна от Затвора Стара Загора и достатъчна по химичен и калориен състав съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласвано с министъра на здравеопазвнето и министъра на финансите, като количеството и вкусовите качества се контролирали от медицинския персонал към ареста. За времето на престоя на ищеца в Арест Стара Загора били извършени 16 проверки от прокурор, упражняващ контрол за законност, но при нито една от тях ищецът не направил оплаквания.    

В подкрепа на отразеното в справка изх. № 3535 от 13.06.2023 г. са представените и приети като доказателства: заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите (л. 28 – 37); седмичен график за разпределение на времето в Арест Стара Загора (л. 41);  становище относно получени на 20.06.2005 г. в ОЗ „Следствени арести“ гр. Стара Загора 20 бр. преносими санитарни възли и справка относно заявка за получаването им (л. 42 – 43); дговор от 19.09.2012 г. за извършване на основен ремонт на Вик на сервизното помещение за тоалет и баня в Арест Стара Загора и количествено-стойностна сметка на извършените по него СМР (л. 44 – 46); договор от 04.12.202 г. за извършване на текущ ремонт на ел. инсталацията на ползвания от Арест Стара Загора сграден фонд и офертна количествено-стонйностна сметка на изпълнителя по него (л. 47 – 49); заявка за доставка на хигиенни, перилни и миещи препарати и материали (л. 57) и фактури за закупени такива, както и за обработка на бельо (л. 52 – 56, 58 – 63); писмо на министъра на правосъдието до министъра на финансите относно съгласуване на таблици за дневни дажби на хранителните продукти за лишени от свобода, писмо на Главния директор на ГДИН до Началника на Затвора Стара Загора с указания за приготвянето на храна в кухнята на затвора за нуждите на Арест Стара Загора и утвърдено от Началника на Затвора Стара Загора седмично меню  (л. 64 – 69); и др.

Представени, съответно приети като доказателства са и утвърден от министъра на правосъдието списъс на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си лишените от собода и зъдържаните под стража (л. 99 – 101), медицинска документация относно здравословното състояние и медицинското обслужване на ищеца през процесния период (л. 103 – 106, 112), документация за извеждането му извън ареста във връзка с извършването на различни процесуални действия (л. 108 – 106, 112 – 116), разписки за получени от ищеца вещи, в т. ч. и храни (л. 130 – 106, 112 – 116), както и:

 4 бр. декларации от ищеца за отказ за приемане на храна и вода, поради различни причини, но всички свързани с хода на  воденото срещу него наказателно производство, а не с количеството и/или качеството на храната, с отношението към него на арестния персонал или с условията в ареста, респективно – 4 бр. декларации за прекратяване на тези откази (л. 117 – 123);    

16 бр. декларации от ищеца за отказ да ползва помещението за престой на открито – без причина или по здравословни причини, но не и по причини, свързани с отношението към него на арестния персонал или с условията в ареста (л. 124 – 129);   

 справка изх. № 5832 от 06.10.2023 г., изготвена след извършена справка в Дневника за молби, декларации, жалби, сигнали и др. от задържаните лица, воден в Арест Стара Загора, според която през процесния период няма регистрирани жалби и сигнали, постъпили от ищеца срещу служители на ареста, включително и направени от него оплаквания при извършваните 16 проверки от прокурор, упражняващ надзор за законност (л. 84).  

Разпитани в качеството на свидетели са лицата Д.И.Г. и Г.Д.П., които заявяват, че са били задържани в Арест Стара Загора и настанени в една килия с ищеца, първият от тях за период от два месеца – м. май и м. юни 2018 г., а вторият – от постъпването на ищеца в ареста до освобждаването на свидетеля в средата на м. юли 2018 г.

Св. Г. твърди, че килията им била 2х2 м и през цялото време на престоя му в ареста в нея са били общо четирима души, нямало естествено осветление, а само денонщна изкуствена светлина. Имало нещо като рамка на прозорец, на с тенекия вместо стъкло. Килията им не се почиствала, не им били давани поочистващи препарати. Удовлетворявали физиологичните си нужди в кофа, а до тоалетна ходели по един път на ден – вечер, когато изхвърляли  съдържанието на кофата и можели да си напълнят по бутилка с вода за останалото време, а сутрин ги пускали до общото санитирно помещение, за да си измият зъбите. На разходка били извеждани в помещение 3х3 м, без прозорец, с изключение на ищеца, тъй като „старшините“ не го пускали да ходи на разходка. Хранели ги три пъти на ден, но храната била „буламач“ и не можел да разбере каква я, от нея го зоболявал корема и получавал киселини. На ищеца отказвали да му дават лекарства, когато имал нужда – болели го очите, а престоя в ареста му се отразявал зле – получавал нервни кризи, правел гладна стачка. Не е чувал някой от персонала на ареста да се подиграва на ищеца, включително с кореспонденцията му, но заявява, че ищецът му е споделял, че му четат писмата.    

  Св. П. твърди, че килията им била 2х4 м с 4 бр. легла, но на моменти в нея са били общо 6 души, както и че била тъмна, без прозорци, само с прожектор. Почиствали сами килията си, доколкото могат, с подръчни средства – парцали, тъй като не им давали препарати, за да не би някой да ги изпие и да се отрови. Ходели по нужда в кофа, която се изпразвала веднъж на 24 часа - сутрин, когато за 5 минути били водени до тоалетна и за тоалет. Къпели се веднъж седмично, но ако бойлерът работи. На разходка били извеждани по 1 час на ден в друго помещение, което било по-голямо, с прозорец с решетки, но затворен и боядисан, като боята пропускала малко светлина. Заявява, че не е забелязал специално отношение към ищеца от страна на арестния персонал, а същевременно – че ищецът не искал да излиза на разходка, но и че често „старшините“ не го пускали на разходка, а понякога и храна не му давали, поради което ищецът правил гладна стачка заради условията и отношението към него. Сочи, че храната им била различна всеки път, но същевремено – че им давали по 5-6 лъжици боб или леща, два или три пъти на ден, както и че той също смята да заведе дело срещу ГДИН за условията в ареста. Ищецът понасял тежко престоя си в ареста и подавал множество жалби, че не му дават лекарства. Няма спомен ищецът да е бил местен от една килия в друга.  

И двамата свидетели излагат данни за посещения на ищеца по време на престоя му в ареста – свиждане, като св. Г. заявява, че не знае кой го е посещавал, а св. П. – че е бил посещаван от жена му и от адвоката му.

Доколкото са налице противоречия между показанята на свидетелите и приетите писмени доказателства, съдът кредитира с доверие именно последните, тъй като една част от тях са официални документи, в т. ч. и справка изх. № 3535 от 13.06.2023 г., ползващи се с материалната доказателствена сила за отразените в тях факти, а друга част – изхождат от ищеца (декларации за отказ да излиза на разходка и да приема храна и вода, включително за причините за това), като всички те кореспондират помежду си, поради което съдът према в частност, че фактите, удостоверни с официалните документи, не бяха оборени със събраните гласни доказателства, още повече, че самите свидетелски показания си противоречат в отделни свои части, като например размера на килията, в която е бил настанен ищеца, имало ли е прозорец помещението, в което задържаните лица са били извеждани на разходка, и др., а и поне по отношение на св. П. са налице данни, поставящи под съмнение обективността и безпристрастността му, с оглед на заявеното от него намерение да заведе иск срещу ГДИН със същия предмет.  

При тази фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение с правно основание  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е предявен от лице с правен интерес – което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Арест Стара Загора нарушения на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС, поради условията, при които е било поставено, и отношението, на което е било подложено, по време на престоя му в ареста. Искът е предявен срещу ГДИН – юридическо лиице към министъра на провосъдието, с териториални служби – Затворите и Областните служби „Изпълнение на наказанияа“ (чл. 12, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС), т.е. срещу пасивно легитимиран ответник по чл. 205, ал. 1 от АПК. Следователно искът е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във  чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.

Искът е доказан по основание, макар и не по всички релевирани обстоятелства, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, т.е. на нарушения на забраната осъдените/задържаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, включително нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ или на мярка за неотклонение „задържане под стража“; 3. претърпяна вреда – имуществена и/или неимуществена; и 4. причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като релевираното като основание на исковата претенция нарушение на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС, се изразява в поставянето на ищеца в неблагоприятни битови и хигиенни условия при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Стара Загора (неосигуряване на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура жилищна площ, на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в спалното помещение, в което е бил настанен, на пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, както и липса на отопление през зимата, лоши хигиенни условия, лишаването му от възможност за поддържане на лична хигиена и за престой на открито, некачествена храна), жестоко и унизително отношение от страна на арестния персонал (бой, безпричинно лишаване от разходка, четене на кореспонденцията и подигравки).

В ЗИНЗС, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стра“. Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, респектиивно за всяко задържано лице, не може да бъде по-малка от 4 кв. м. В чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал. 3 на чл. 20 – че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и в арестите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По аргумент от нормите на чл. 2 и чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода, каквито са и арестите, такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода/задържаните лица и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

Въпросът, който се поставя в случая, е дали конкретните условия, при които задържаното лице е било поставено за времето на пребиваването му в Арест Стара Загора при изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“ релевират нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, както и по отношение на лицата, на които е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ – по аргумент от чл. 240 от ЗИНЗС, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, включително и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража. На това право на лишените от свобода/задържаните лица съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и на мярката „задържане под стража“ да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им – чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧОС основно право – Решение от 02.02.2006 г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007 г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007 г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008 г. по делото С.К.срещу България, Решение от 08.07.2014 г. по делото Х. и Т. срещу България, Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането, и като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние да са адекватно осигурени. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“ е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС в различни затвори, арести и общежития в България, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че по време на задържането му в Арест Стара Загора ищецът е бил настанен, първоначално с още две лица в килия с площ от 9.60 кв. м. с капацитет 3 легла, а впоследствие до освобождаването му с още три лица в килия с площ от 11.20 кв. м. с капацитет 4 легла, т.е. за за целия период на задържането му – от 14.12.2017 г. до 10.08.2018 г. жилищната площ е била под 4 кв. м. за всяко задържано лице, в т. ч. и за ищеца. Не се оспорва от ответника по иска и обстоятелството, че в арестантските помещения, в които е пребивавал ищецът, не е имало санитарен възел и мивка с течаща вода. Същевременно достъпът до общото за всички задържани лица санитарно помещение с тоалетни и мивки е бил три пъти дневно – сутрин, обед и вечер, съгласно утвърден от Началника на РСИН Стара Загора седмичен график за разпределението на времето на задържаните лица в Арест гр. Стара Загора. През останалото време задържаното лице е било принудено да се въздържа от удовлетворяване на естествените си потребности или да ползва за целта химическа тоалетна – т. нар. преносим санитарен възел, а според свидетелите – кофа, в присъствието на останалите лица, настанени в помещението, както и да ползва питейна вода, налята в бутилка по време на осигурения му достъп до общото санитарно помещение. Не води до друг извод обстоятелството, че според представената от ответника справка при заявено желание от задържаните лица да ползват санитарно помещение на същите е бил осигуряван достъп до него по всяко време на денонощието, тъй като дори в самата справка е направено уточнение, че понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържания за извеждането му до санитарния възел. С оглед на изложеното следва да се приеме, че изискването за постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода на задържаните лица в Арест Стара Загора през процесния период не е било изпълнено, като това несъмнено е рефлектирало негативно и върху възможността на ищеца да поддържа личната си хигиена – чл. 151, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗИНЗС, ако и според справката от ответника на задържаните лица е бил осигурен минимално необходимият достъп до баня съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – най-малко два пъти седмично.

По делото е установено също и не се оспорва от ответника, че в арестантските помещения, в които е бил настанен ищецът, не е имало отваряеми външни прозорци, а наличието на прозорец към буферен коридор и отвор над вратите на килиите към арестния коридор не може да се разглежда като осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент от чл. 240 от ЗИНЗС такова право имат и задържаните лица при изпълнение на наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. От доказателствата по делото се установява, а и не е спорно между страните, че т. нар. „престой на открито“, провеждан спрямо задържаните в Арест Стара Загора лица, се е осъществявал в помещение в ареста, което, макар и с прозорци за пряк достъп на светлина и въздух, не изпълнява изискването за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не по-малко от един час действителен престой на открито, т.е. провежданият престой на задържаните лица в такова помещение не е престой на открито по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. С оглед на това съдът приема, че дори в случаите, когато ищецът не е отказвал да бъде изведен на разходка, не му е било осигурено правото на престой на открито.

Опровергани бяха твърденията на ищеца и кореспондиращите им свидетелски показания в частта им, че на задържаните лица не са били предоставяни почистващи препарати и арестните помещения не са били почиствани, както и че храната на задържаните лица е била „лоша“, т.е. некачествена. Установи се от представените официални документи, че: регулярно в Арест Стара Загора са били доставяни препарати и материали за почистване на спалните и общите помещения, като почистването им се е извършвало и е било задължение на самите задържани лица под контрола на медицински специалист съобразно установения вътрешен ред; полагаемата се храна на задържаните лица в Арест Стара Загора е била съответна на утвърдените от министъра на провосъдието, съгласвано с министрите на здравеопазването и на финансите норми за дневни дажби от гл. т. на вид, състав, енергийна стойност и калоричност на хранителните продукти, включени в дневните менюта, като видно от утвърдените седмични менюта от Началника на Затвора Стара Загора, където е била приготвяна и съответно откъдето е била доставяна храната на задържаните лица, същите са разнообразни и в съответствие с посочените норми.

Установи се също от представената от ответника справка, че арестните помощения в Арест Стара Загора са били отоплявани чрез централно парно на сградата посредством прекарани тръби между стените на килиите, и локално отопление – климатици и калорифери, разположени в двата края на арестния коридор, към който вратите на килиите са имали отваряема част, а ищецът не ангажира доказателства за твърдението си, че помещенията не са били отоплявани през зимата, поради което и съдът намира това му твърдение за недоказано.

Не бяха доказани и твърденията на ищеца за жестоко (бой) и унизително (безпричинно лишаване от разходка, четене на кореспонденцията и подигравки) отношение към него от страна на арестния персонал. Никой от свидетелите не излага данни да са били бити, в т.ч. да е бил бит ищеца, както и някой от персонала на ареста да му се е подигравал, само единият от тях сочи и то като споделено му от ищеца, че служителите на ареста му четели писмата, а макар и двамата разпитани свидетели да заявяват, че често „старшините“ не са пускали ищеца да излиза на разходка, в тази им част показанията им следва да се приемат за опревергани от една страна от попълваните от ищеца декларации за отказ да бъде извеждан за престой на открито, т.е. в помещението, ползвано с тази цел, имайки предвид сочените в тях причини за отказите му, а от друга страна – от факта, че нито веднъж ищецът не се е оплакал, включително и в тази насока, било по надлежния ред, в т.ч. и на извършващия проверки в ареста прокурор, упражняващ надзор за законност, било на спругата си и/или на адвоката си по време на свиждане, доколкото доказателства за това също не се ангажираха.        

Достъпът до медицинско обслужване и лекарства, съответно лишаването на ищеца от такъв не е наведен в исковата молба като фактическо основание на предявения иск, поради което, ако и по делото да са налице данни в тази насока, последните не следва да бъдат обсъждани и ценени с оглед на основателността на иска.

Както беше посочено, разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица, а съответно нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС определя поставянето на задържаните лица в неблагоприятни санитарно-хигиенни и битови условия като проявна форма на жестоко, нечовешко и унизително отношение в нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Предвид тази правна регламентация и с оглед на гореизложеното съдът намира, че някои от условията, при които ищецът е бил настанен в Арест Стара Загора за периода от 14.12.2017 г. до 10.08.2018 г., са такива, нарушаващи забраната по чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти – на минимална обитаема площ и пребиваването почти денонощно заедно с други задържани лица в помещение с по-малко от изискуемата се 4 кв. м. жилищна площ за всяко едно от задържаните лица, без осигурен пряк достъп на дневна светлина и на възможност за достатъчно проветряване на помещението, без възможност за престой на открито, липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост извън рамките на определените три пъти на ден хигиенни мероприятия ищецът да ползва химическа тоалетна за облекчаване на физиологичните си нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в спалното помещение, в което се и храни, а и в присъствието на останалите задържани лица, са обстоятелства, които в своята съвкупност и преценени с оглед периода на престоя на ищеца в ареста, несъмнено водят до неблагоприятно засягане на личността. Това засягане по степен и интензитет следва да бъде квалифицирано като нечовешко и унизително отношение и третиране по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС и чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС. Изпълнението на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ и статута на задържаното лице при пребиваването му в Арест Стара Загора неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ – право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната сфера на ищеца, причинявайки му неудобства, надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнението на мярката, и довели до понесени от него трудности и негативни емоционални преживявания. Ето защо, прилагайки  чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът приема, в случая е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. В контекста на компенсаторните средства за защита констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл. 3 от ЕКПЧОС и че е налице нарушение на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС, дава основание да се направи предположение, че същите са причинили неимуществени вреди на задържаното лице (Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Н. и други срещу България“, съгласно което средствата за защита трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази презумпция, а не присъждането на компенсация да зависи от умението на жалбоподателя да докаже чрез доказателства наличието на неимуществени вреди под формата на емоционална травма). А и съгласно разпоредбата на  чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

По изложените съображения съдът приема, че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на ищеца надвишават неизбежното ниво на интензитет, присъщо на изтърпяваната мярка за неотклонение „задържане под стража“, и макар да не установи конкретно увреждане вследствие на това на здравето му – физическо и/или психическо, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което предявеният иск се явява доказан по основание.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди (претендирано от ищеца в размер на 70 000 лв.) следва да бъде определен по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Н. и други срещу България“, съгласно което при определянето на паричната компенсация, като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на претърпените вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС, периода на исковата претенция (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото му достойнство – 240 дни), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето, и при прилагането на  чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва да бъде уважен като основателен и доказан в размер на 1920 лв., ведно  със законната лихва върху тази сума, считано  от 10.08.2018 г., когато ищецът е бил освободен от Арест Стара Загора, до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни действия или бездействия на административните органи началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е моментът на преустановяването им.  Респективно, предявеният иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в останалата му част – над уважения размер до претендирания размер от 70 000 лв., а акцесорният иск за заплащане на законна лихва – отхвърлен като неоснователен в частта му за периода от 14.12.2017 г. до 09.08.2018 г. включително.

Съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, в т. ч. внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако ищецът е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В тази хипотеза по аргумент от цитираната разпоредба на ответника не се дължат разноски, в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В случая направените от ищеца разноски по делото възлизат общо на 6260 лв. – 10 лв. заплатена държавна такса (л. 1) и 6250 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.05.2023 г. (л. 6). Последното е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, е неоснователно.

С оглед на гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно – в размер на 171,70 лева, изчислени по формулата: (6260 х 1920) : 70 000 = 171,70 лв., или (6260 : 70 000) х 1920 лв. = 171,70 лв.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София на основание  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС да заплати на Д.П.С., ЕГН **********, сумата от 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС в Арест Стара Загора за периода 14.12.2017 г. – 10.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.С., ЕГН **********, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС в останалата му част – над уважения му размер от 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева и до претендирания размер от 70000 (седемдесет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан, както и предявения от Д.П.С., ЕГН **********, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София иск за заплащане на законна лихва върху размера на обезщетението по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за периода от 14.12.2017 г. до 09.08.2018 г. включително, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София на основание  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС да заплати на Д.П.С., ЕГН **********, сумата от 171,70 лева (сто седемдесет и един лева и седемдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                      СЪДИЯ: