№ 5876
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. Станчев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от С. Станчев Гражданско дело №
20241100111975 по описа за 2024 година
прецени:
Делото е образувано по осъдителен иск с правно основание чл .49 вр.
чл. 45 ЗЗД, предявен от Р. Н. Д. срещу Столична община, за заплащане на
обезщетение в размер 30000 лева за неимуществени вреди, причинени от
травматични увреждания, настъпили при падане на ищцата в гр. София жк
"Лозенец" ул. "Кричим", с твърдение за причиняването му от противоправно
бездействие на служители на ответника Столична община.
Пълномощникът на ищцата Р. Н. Д. излага, че на 20.08.2024 г. в гр.
София при движението си по тротоарната площ на ул. "Кричим" в района на
бл. 35 се спънала в компрометирана тротоарна повърхност - стърчащи плочки
около отрязан ствол на дърво, при което паднала. Ищцата била приета в
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където престояла до 24.08.2024 г. В лечебното
заведение било установено, че вследствие падането ищцата получила
фрактура на долното рамо на дясната срамна кост на таза. След изписването и,
пострадалата продължила лечението си в домашни условия. Травмите
причинили на ищцата постоянни болки в областта на таза и десния крак,
придвижвала се с проходилка, не можела да се обслужва сама и била
принудена да ползва помощта на близките. Влошеното здравословно
състояние довело до понижено настроение, тревожност, нарушения на съня и
вниманието.
На основание изложеното, пълномощникът на ищцата прави искане до
съда да осъди ответника Столична община да заплати на ищцата Р. Н. Д.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 (тридесет хиляди)
лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.08.2024 г. до
1
окончателното изплащане.
Ответникът Столична община оспорва исковата молба със следните
възражения:
- възражение за неустановеност на мястото, времето и начина на
настъпване на инцидента;
- възражение за съпричиняване с насрещно твърдение, че ищцата не е
положила дължимата грижа като пешеходец при придвижването си;
- възражение за несъответствие на претендираното обезщетение с
характера и степента на увреждането и противоречие с критерия за
справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
доказателства, прие за установено следното:
По делото не се спори и се установява от показанията на свидетелката В.
Т. Т.-Ц. и представените фотоснимки наличието на ствол от отрязано дърво на
тротоарната част на ул. "Кричим" в ж.к. "Лозенец" в гр. София. Тротоарните
плочки около ствола са частично повдигнати и разместени. На 20.08.2024 г.
ищцата Р. Н. Д., при преминаване по тротоара на ул. "Кричим" в ж.к.
"Лозенец", се спънала в една от повдигнатите плочки и паднала на тротоара.
Ищцата била откарана от свои роднини в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" - I-ва
клиника по ортопедия и травматология, където било установено счупване на
срамната кост - закрито. Ищцата Д. била лекувана консервативно и
медикаментозно. Ищцата била изписана на 24.08.2024 г. с препоръки да спазва
следстационарен режим, да провежда рехабилитационна програма в
съответния оздравителен период, да продължи антикоагулантната терапия
след изписване.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че вследствие падането ищцата Д.
получила закрито неразместено единично счупване на долното рамо на дясна
лонна кост на таза. Според вещото лице, счупването може да бъде получено
при падане на пострадалата от собствен ръст надясно след внезапно
отвеждане от равновесие, с удар върху дясната тазобедрена става. Горното,
ведно с показанията на свидетелката В. Т. Т.-Ц., установява по безспорен
начин механизма на причиняване на травматичното увреждане.
Продължителността на възстановителния период и претърпените вследствие
травмата и при възстановяването болки и страдания се установяват от
съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелите Т.-Ц. и
М.И.А.. Според заключението на вещото лице, възстановителният период
продължавал 2-3 месеца, а счупването изисквало лечение с постелен режим от
3 до 5 седмици.
От показанията на свидетелите се установява, че по време на лечението
и възстановяването ищцата е изпитвала силни болки, продължителни
страдания и затруднение в движението на тялото и десния крак. Силните
болки наложили приемане на обезболяващи медикаменти, а затруднението на
движението на ищцата наложило чужда помощ и помощни средства -
проходилка първите три месеца и патерица след това. Състоянието на ищцата
2
предизвикало у нея отрицателни промени в емоционално-психичното й
състояние, видно от показанията на свидетелката А.. Според заключението на
вещото лице, към датата на прегледа за нуждите на експертизата ищцата била
функционално възстановена, с нормална походка, но леко нарушение на
равновесието при моноподален стоеж на десен крак, леки ограничения в
движението на дясната тазобедрена става, затруднено изправяне от клек и по-
лесна уморяемост.
Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи:
Поддържането на уличната мрежа е задължение на съответната
община, на територията на която се намира населеното място, и която е
собственик на уличната мрежа, съгласно § 7 ал. 1 т. 4 ат ПЗР на ЗМСМА, и
която е длъжна да се грижи за уличната мрежа с грижата на добър стопанин,
съгласно чл. 11 от ЗОС. Съгласно чл. 167 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, изправността на
състоянието на пътната настилка се контролира от служби за контрол,
определени от кмета на общината, като администрацията сигнализира
незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Следователно, осигуряването на безопасността на улиците, включително и на
тротоарната им част, е задължение на общината. От доказателствата по делото
се установява, че тротоарният участък от улицата, на която е настъпило
произшествието, не е бил обезопасен, с което е налице неизпълнение на
задълженията на Столична община като собственик на улицата и
администрация, обезпечаваща безопасното ползване. Неизпълнението на
задълженията по обезопасяването на улицата е противоправно бездействие по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД и е основание за отговорност за причинените вреди.
По делото са безспорно доказани травматичното увреждане и
претърпените от ищцата болки и страдания, както и затруднения в стоежа и
движението на ищцата вследствие полученото счупване на срамната кост.
Болките и физическият дискомфорт е довел до отрицателни емоционално-
психични преживявания, описани в показанията на свидетелите Т.-Ц. и А..
Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 20000
(двадесет хиляди) лева. Искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е
основателен до този размер.
Искът е неоснователен в частта му над 20000 лева до предявения размер
от 30000 лева. По делото не се установяват травматични увреждания с тежест,
по-голяма от констатираните, а от съдебно-медицинската експертиза е видно,
че е настъпило функционално възстановяване. Това обуславя извод, че
определяне на обезщетение в по-висок размер би противоречило на
справедливостта.
Ответникът Столична община дължи на ищцата Д. разноски в размер на
2860 лева, според уважената част от иска. Ищцата дължи на ответника
разноски в размер на 100 лева според отхвърлената част от иска. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение от 300 лева, от което ищцата следва
да заплати 100 лева, според отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община гр. София ул. „Московска“ № 33, БУЛСТАТ
********* да заплати на Р. Н. Д. ЕГН **********, адрес: гр. София кв.
"Лозенец" ул. "******** сумата от 20000 (двадесет хиляди) лева обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие счупване на срамната
кост при падане на 20.08.2024 г. върху тротоар с повдигнати и разместени
плочки в гр. София ж.к. Лозенец ул. "Кричим", ведно със законната лихва от
датата на увреждането 20.08.2024 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД над тази
сума до предявения размер от 30000 лева.
Осъжда ответника Столична община да заплати на ищцата Р. Н. Д.
разноски в размер на 2860 лева, според уважената част от иска.
Осъжда ищцата Р. Н. Д. да заплати на ответника Столична община
разноски в размер на 100 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева,
според отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4