Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 10.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 11051 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 57762 от 04.03.2020 г. по гр.д.№ 409/2019
г. по описа на СРС, І ГО, 25 състав съдът е признал за установено по предявените от Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, против Е.Н.Н., с ЕГН:**********, с адрес ***, че Е.Н.Н. дължи на „Р.Б.“ ЕАД сумата 4 704,81 лева - главница по
Договор за банков кредит от 22.07.2011 г. и Анекс № 1/12.05.2015 г, ведно със
законната лихва, считано от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от
166.86 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2016 г. до
24.04.2017 г„ сумата от 231.99 лева - наказателна лихва, начислена за
периода от 15.09.2016 г. до 20.07.2017 г., сумата от 250.54 лева изискуема
лихва, дължима съгласно чл. 4, във вр. е чл. 1, б. Б от Анекс № 1/12.05.2015 г.
към Договор за банков кредит от 22.07.2011 г., за периода от 15.12.2014 г. до
11.05.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 49943/2017г, 25 състав, СРС. Срешението
ответникът Е.Н.Н., е ЕГН: **********, е адрес *** е осъден да заплати на „Р.Б.“
ЕАД, ЕИК *******, е адрес ***, разноски по ч.гр.д. №49943/2017г., 25 състав,
СРС в размер на 107,08 лв. заплатена държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение. С решението ответникът Е.Н.Н., с ЕГН:**********, е адрес *** да
заплати на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, е адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски по делото в общ размер от 1 181,11лв. за заплатена държавна такса и
депозити за назначаване на особен представител и за работа на вещо лице и на
осн. чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Недоволен от
решението, с което установителните искове при
квалификацията на чл.415 вр.чл.422 от ГПК вр.430, ал.1 от ТЗ и чл.415 вр.чл.422
от ГПК вр.430, ал.2 от ТЗ са уважени е останал ответникът, които чрез особения си представител адв.П.Н.
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, го обжалва при твърденията, че
решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, недопустимо, тъй като
исковата ммолба е нередовна. Във въззивната жалба се съддържат доводи за
незаконосъобразвност и на постановеното по реда на чл.248 от ГПК Определение №
157987 от 23.07.2020 г. Искането им към въззивната инстанция е да отмени
обжалваното решение като неправилно и отхвърли предявените установителни
искове.
В депозирания по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор въззиваемата страна - „Р.Б.“
ЕАД
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, която оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта
му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял
(решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д.
№ 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV
г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен
съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Предявените пред
първоинстанционният съд искове са установителни при правна квалификация чл.415
вр.чл.422 от ГПК – за дължимост на суми, предоставени от ищеца „Р.Б.“ ЕАД, на длъжника Е.Н.Н., като кредитополучател по Договор за потребителски кредит от 22.07.2011 г., изменен с Анекс № 1/12.05.2015 г. към него.
Производството
се развива след постъпване на възражение по чл.414 от ГПК против Заповедта за
изпълнение, издадена в полза на ищеца от солидарните длъжника Е.Н.Н. и предвид разпоредбата на чл.415 вр.чл.422 от ГПК за ищеца е налице интерес
от търсената защита и производството се явява процесуално допустимо по отношение
на ответниците.
При така
предявените установителни искове в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на неговото право да
получи плащане на процесните суми, като установяването на фактите, пораждащи
това негово право, следва да бъде главно и пълно.
Обжалваното
решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка за наличието
на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит
от 22.07.2011 г., изменен с Анекс № 1/12.05.2015 г. към него, по силата на който в полза на кредитополучателя е отпуснат банков
кредит в размер на 15 195,08 лв. Уговорен е краен срок за
връщане на заетата сума - 15.07.2016г. Посочени са и уговорки за лихви по
кредита - чл.4 предвижда заплащане на годишна лихва в размер на Стойността на
банковия ресурс за лева +2,95% пункта надбавка, като към сключване на договора
годишната лихва е 10,45%. В чл.4.1. е предвидено, че стойността на банковия
ресурс се определя от комитет по управлението на активите и пасивите на Банката
и може ежемесечно да бъде преразглеждан и променян при условията на чл.4.1.1 -
при промяна на пазарните условия , представляващи изменение на условия,
посочени в 6 точки в клаузата, които в своята съвкупност влияят върху
стойността на банковия ресурс, Банката може едностранно да променя лихвата в
частта СБР, а именно: 1) изменение с минимум 5 % за месец на стойностите на
средните годишни лихвени нива по привлечените срочни депозити от нефинансови
предприятия и домакинства; 2) изменение с минимум 5%за месец на основния пазарен
измерител за кредитен риск на Република България за периоди между 1 и 5 години;
3) промяна
в кредитния рейтинг на РБ според някоя от основните рейтингови агенции; 4) изменение
с минимум 1% за месец на общоприетите индекси на паричните пазари за
съответната валута; 5) промени в нормативната база, засягащи функционирането
на банките; 6) промяна на падежната структура на пасивите спрямо
падежната структура на активите, влияеща върху разходите на банката за
управлението им. Съгласно чл.4.3 след промяна на лихвата по реда на чл.4.1.1.
банката изготвя нов погасителен план за дължимите по кредита анюитетни вноски,
който предоставя на кредитополучателя в обслужващия офис на банката. Съгласно
чл.4.6 при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят
дължи на банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в
размер на 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до
окончателното плащане на забавените задължение, като към датата на подписване
на договора лихвения процент при просрочени задължения е 20,45%.
С Анекс № 1/12.05.2015 г. към Договор за
банков кредит от 22.07.2011 г. страните са се съгласили и са приели за
установено, че към датата на подписване на анекса дължимите от
Кредитополучателя на банката по договора суми са в размер на 6 589,27лв.,
включващи 4 497,67лв. редовна главница, 1 950,44лв. просрочена главница,
135,89лв. просрочена редовна лихва за периода 15.09.2014г.-15.12.2014г., 5,27
лв. лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница за периода от
15.10.2014г. до 15.12.2014г. и в размер на 250,54лв., включващи 128,42лв.
просрочена лихва за периода 15.1.2.2014г.-14.04.2015г., 24,96лв. текуща редовна
лихва за периода от 15.04.2015г. до 11.05.2015г. и 97,16лв. лихва и наказателна
надбавка върху просрочената главница за периода от 17.12.2014г. до 11.05.2015г.
Съгласно чл.5 от Анекс № 1 страните са договорили, че срокът на действие на
договора е 15.07.2019 г. Съгласно
чл.3 от Анекс № 1, кредитът следва да бъде погасен на 51 равни анюитетни месечни
вноски, всяка от които в размер на 150.98 лв., дължими на 15-то число на
съответния месец, считано от 15.05.2015 г. до 15.07.2019 г. Запазени са
условията за размер на лихва, но в чл.2.1. е посочено, че стойността на
банковия ресурс към датата на подписване на анекса е 4,45%. Приложен е нов
погасителен план.
При така
предявените установителни искове в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на неговото право да
получи плащане на процесните суми, като установяването на фактите, пораждащи
това негово право, следва да бъде главно и пълно.
По делото пред
първоинстанционният съд приета ССчЕ,
неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, от която се
установява, че по разплащателна сметка на кредитополучателя на
25.07.2011г. е постъпила сума в размер на 15 195,08лв. Съгласно
заключението към датата на подаване на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение - 21.07.2017г. по договора има просрочени и неплатени
суми по 8 броя месечни вноски. От вещото лице са посочени задълженията по
Договора към различни моменти, включително и към датата на предсрочна
изискуемост. Посочено е, че към момента
на изготвяне на заключението, което е след крайния срок на договора, са
констатирани задължения за главница в размер на 4 704,18лв.,
възнаградителна лихва в размер на 166,86лв. по неплатени 7 броя месечни вноски,
неплатен остатък от отложена лихва съгласно Анекс № 1/12.05.2015 г. в размер на 250,54лв.,
наказателна лихва в размер на 231,99лв., начислена върху неплатени 8 броя
месечни вноски по главница с настъпил падеж за периода
15.09.2016г.-20.07.2017г.
Настоящият
въззивен състав споделя извода на СРС, че в разглеждания казус не е настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията на банката, доколкото липсва валидно уведомяване
на длъжника за това, поради което следва да бъдат уважени вземанията на банката
по процесния договор, изменен с Анекс №1 за падежиралите вноски съгласно
константната съдебна практика, което е налице още към приключване на устните
състезания пред първата съдебна инстанция – 05.12.2019 година - Съгласно ТР № 8/2017г.
от 02.04.2019г., постановено по т.д.№8/2017г. по описа на ВКС, ОСГТК допустимо
е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските е настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В мотивите на ТР изрично се приема, че
присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница
по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима
подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск.
Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича
претендираното от него субективно материално право. Вноските е падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за
кредит.
По реда на чл.235 ГПК и като взе предвид, че крайния срок
на Договор за банков кредит от 22.07.2011 г., определен е Анекс № 1/12.05.2015 г.е
настъпил преди приключване на съдебното дирене, то следва да се присъдят всички
задължения, съществували към момента на крайния срок на договора. Законосъобразен и
обоснован в този смисъл е изводът на СРС, че вземанията на банката са
установени от вещото лице по размери и основание, съответстващи на предявените
искове, поради което и сумите следва да се приемат за установени в пълните
заявени размери.
На
основание гореизложеното и в упражнение на правомощията си по чл.272 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
Настоящият въззивен състав споделя изложеното
в постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение досежно присъдените в
полза на ищеца на основание чл.78, ал.8 от ГПК разноски, доколкото същият е
представляван от юрисконсулт, поради което обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва на основание чл.78, ал.8
от ГПК да бъдат присъдени разноски в размер на 50.00 лв.
При тези мотиви, Софийски градски
съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57762 от 04.03.2020 г. по
гр.д.№ 409/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 25 състав, вкл.в частта за разноските, както и постановеното по
делото в производство по чл.248 от ГПК Определение
№ 157987 от 23.07.2020 г.
ОСЪЖДА Е.Н.Н., е ЕГН: **********,
е адрес *** да заплати на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, е адрес ***, разноски пред
СГС на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 50 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.