О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 73
гр.
Пловдив, 14 януари 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, ХХV състав, в закрито заседание на 14.01.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА
разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2504 по описа
за 2017 год. и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Постъпило е искане за изменение на
решение № 2508/26.11.2018 г., постановено по настоящото дело в частта за
разноските, с вх. № 22964/10.12.2018 г. от адвокат Г., като пълномощник на жалбоподателя
К.Т.Д..
Ответните по искането страни – Кмет на Община
Асеновград, М.В.М., В.А.Я. и „Запрянови 03“ ООД не изразяват становище по
искането в указания им срок.
Като го разгледа, съдът намери за установено следното:
Искането е подадено в срока за обжалване на решението,
в съответствие с нормата на чл. 248 от ГПК и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е частично основателно.
Производството по настоящото дело е образувано по
жалба на К.Д. против Заповед № А-1239/08.08.2012 г. на Кмета на Община
Асеновград за одобряване на проект за изменение на ПУП /ПРЗ с РУП/ за три
имота.
В хода на развилото се съдебно производство
жалбоподателят е представляван от адв. Г., като до приключване на съдебното
дирене в съдебно заседание от 14.06.2018 г. не е претендирано присъждане на разноски,
нито е правено възражение за прекомерност.
Ответникът е представляван от П. К. – служител с
юридическо образование, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни са претендирали присъждане на
сторените разноски и са представили доказателства за реално сторени такива,
както следва: М.М., представлявана от адв. П., претендира 1000 лв., съгласно представен договор
за правна помощ и списък /л.327-328/, представени със становище от 11.06.2018
г., докладвани в съдебно заседание на 14.06.2018 г.; В.Я., представляван от адв. Й., претендира 1000 лв., съгласно представен договор
за правна помощ и списък /л. 319-320/, представени в същото съдебно заседание
от 14.06.2018 г.; „*****, представлявано от адв. Г.,
претендира присъждане на 9500 лв., съгласно договор за правна помощ и списък
/л.219 и л. 346/, представени съответно в съдебно заседание на 31.05.2018 г. и
на 14.06.2018 г.
С определение № 1303/28.06.2018 г. съдът е отменил
дадения ход на делото по същество, оставил е без разглеждане жалбата и е
прекратил производството по делото. В това определение няма произнасяне по
претендираните разноски.
С молби съответно от 03.07.2018 г. от В.Я. /л. 367/,
от 03.07.2018 г. от „***** /л. 370/ и от 16.07.2018 г. от М.М.
/л. 378/ е поискано допълване на постановеното определение в частта за
разноските. В дадения за становище срок от страна на жалбоподателя Д. са
постъпили такива на 20.07.2018 г. /л. 381/ и на 24.07.2018 г. /л. 388/, в които
се сочи, че разноски не се следват на заинтересованите страни. Едва тук е
направено и възражение за прекомерност. По исканията за допълване на
определението в частта за разноските съдът е разпоредил, че ще се произнесе
след неговото стабилизиране.
Така постановеното определение е оспореното пред ВАС с
частна жалба, като с определение № 11115/20.09.2018 г. ВАС, Второ отделение го
е отменил в частта по отношение ПУП-План за застрояване и РУП и е върнал делото
за продължаване на съдопроизводствените действия и е оставил в сила
определението в частта, касаеща ПУП-План за регулация. Или, една трета от
жалбата на Д. е оставена без разглеждане с влязъл в сила съдебен акт,
постановен след като е даден ход на делото по същество и към момент,в който не
е имало възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя, поради което и
на заинтересованите страни към онзи момент се следват сторените разноски по
съразмерност, т.е. по 1/3 от реално заплатените такива – на М.М. – 333 лв. (1/3 от 1000 лв.), на В.Я. – 333 лв. (1/3 от
1000 лв.) и на „***** – 3167 лв. (1/3 от 9500 лв.). За пълнота, съдът намира,
че тук е мястото да посочи, че всички суми са закръглени към пълен лев.
След връщане на делото от ВАС, производството е
продължило по жалбата на Д. срещу Заповед № А-1239/08.08.2012 г. на Кмета на
Община Асеновград в частта относно ПУП-План за застрояване и РУП и е приключило
с Решение № 2508/26.11.2018 г., с което жалбата е била уважена в едната част (в частта относно застрояването
предвидено за УПИ Х-1448, отразено с червени ограничителни линии и с букви Ц+1
и Ц+2 по очертанията на съществуваща ПМЖ), а в другата (в частта относно застрояването предвидено за УПИ
I-1447/ПИ с КИ № *****по КК/ и УПИ II-1449/ПИ с КИ № *****по КК/ с контактен
УПИ III-1450/ПИ с КИ № *****по КК/, кв.120 по регулационния план на
гр.Асеновград, с установен режим на застрояване съгласно нанесените
ограничителни и задължителни линии на застрояване с червен и зелен цвят,
зачерквания със зелен цвят, котировки с черен цвят,надписи с черен цвят и
показателни на режима на застрояване със син цвят) – отхвърлена. В дадения ход по
същество в съдебно заседание, проведено на 06.11.2018 г., от страна на
жалбоподателя е претендирано присъждане на сторените разноски, представен е и
списък /л. 403/.
Или, предвид изхода на спора, на страните се следват
сторените разноски отново по съразмерност.
Жалбоподателят се констатира да е сторил разноски в
общ размер на 2690 лв. (10 лв. заплатена ДТ – л. 16, 350 лв. депозит за СТЕ –
л. 119, 330 лв. завишен депозит за СТЕ – л. 215 и 2000 лв. адвокатско
възнаграждение – л. 402), а не както е посочено в списъка 2700 лв., поради
което и му се следват такива в размер на 897 лв. (1/3 от 2690 лв., доколкото
1/3 от жалбата му е оставена без разглеждане, 1/3 отхвърлена и само 1/3 –
уважена). Точно толкова са и присъдените му разноски с решението от 26.11.2018
г. При това положение, искането за изменение на разноските в тази му част
следва да бъде оставено без уважение.
Ответникът също има право на разноски по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за правна помощ, които съдът е определил в общ размер на 200 лева.
При така постановения резултат, обаче на ответника се дължат разноски в размер
на 67 лв., доколкото след постановяване на прекратителното определение от негова
страна не е постъпила молба за допълване на определението в частта за
разноските, поради което за същия се е преклудирала възможността да претендира
разноски в тази част. При това положение, искането за изменение в тази му част
следва да бъде уважено, като вместо 133 лв. жалбоподателят бъде осъден да
заплати на Община Асеновград сумата от 67 лв.
След приспадане на следващите се за прекратяването
разноски (333 лв. за М.М., 333 лв. за В.Я. и 3167 лв.
за „*****), от заинтересованите страни остава да са направени такива, както
следва – от М.М. 667 лв. (1000-333), от В.Я. 667 лв.
(1000-333) и от „***** 6333 лв. (9500-3167).
Жалбоподателят в отговор на постъпилите молби за
допълване на прекратителното определение е възразил относно размера на
претендираните разноски, което възражение не е взето предвид при постановяване
на съдебното решение след връщане на делото от ВАС, въпреки, че е направено
преди приключване на делото и постановяване на съдебния акт, поради което съдът
намира, че тук е мястото да го стори.
Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес за дела по Закона за устройство на територията и Закона за
кадастъра и имотния регистър минималното възнаграждение е 600 лв. В случая заинтересованите
страни М.М. и В.Я., след прекратителното
определение, остава да са заплатили по 667 лв. за поетата адвокатска защита,
който размер съдът констатира, че не надвишава много минимално определения
такъв, поради което и намира, че същият не е прекомерен. При така постановения
резултат, на заинтересованите страни М.М. и В.Я. се дължат
разноски в общ размер на 667 лв. (333 лв. за прекратителната част и ½ от
остатъка 667 лв.). Присъдените им разноски с решението от 26.11.2018 г. са точно
667 лв. При това положение, искането за изменение на разноските в тази му част също
следва да бъде оставено без уважение.
Не така стои въпросът с адвокатското възнаграждение,
заплатено от „*****, което след отмяната на определението за прекратяване, се
констатира да е в размер на 6333 лв. Съдът, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, броят на проведените по делото съдебни заседания и
присъствието на процесуалния представител на заинтересованата страна само в
едно от тях, намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в
минимално предвидения размер в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 600
лв. При така
постановения резултат, на заинтересованата страна „***** се дължат разноски в
общ размер на 3467 лв. (3167 лв. за прекратителната част, където няма редовно
въведено възражение за прекомерност и ½ от 600 лв.,след съобразяване
наличието на възражение за прекомерност). При това положение, искането за
изменение в тази му част следва да бъде уважено, като вместо 6334 лв.
жалбоподателят бъде осъден да заплати на „***** сумата от 3467 лв.
С оглед на това, съдът намира молбата за частично
основателна, поради което следва да се постанови изменение на съдебното решение
в частта за разноските.
Водим от горното, Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ИЗМЕНЯ
постановеното по адм. дело № 2504/2017 г. по описа на Пловдивски
административен съд, XXV състав съдебно решение № 2508/26.11.2018 г. в частта
за разноските, с което К.Т.Д., ЕГН ********** *** сумата от 133/сто тридесет и
три/ лева юрисконсултско възнаграждение и на „*****, ЕИК ********* сумата от
6334/шест хиляди триста тридесет и четири/ лева разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Т.Д., ЕГН ********** *** сумата от
67 /шестдесет и седем/ лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на
„*****, ЕИК ********* сумата от 3467 /три хиляди четиристотин шестдесет и седем/
лева разноски.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ