РЕШЕНИЕ
№ 16.11.2018г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански
състав
На 31.10.
2018 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА Т.ОВА
при участието
на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Т.ова
гражданско
дело № 3417 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е във фаза по
извършване на делба.
С
влязло в сила решение № 198 от 20.04. 2018г., постановено
по гр. д. № 3417/2017г. РС-К. е допуснал делба между В.К.Г., ЕГН ********** ***, Ю.Д.В.-Т.,
ЕГН ********** *** и Ж.Т.Ж., ЕГН ********** *** на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 27499.127.10,
находящ се в с. Е., общ. К. по кадастралните карти и регистри, одобрени със
Заповед ****/**** год. на Изпълнителен директор на АГКК, със стар идентификатор127010, с адрес на имота с. Е.
местност „Т. ч.“, с площ от **** кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: VI, при съседи:
27499.127.2, 27499.127.11, 27499.128.95, 27499.123 111, 27499.127.1, съгласно
скица № **-***** от 07.11.2017 година., с данъчна оценка на имота 139, 40 лв., при квоти, както следва: ½ идеална част за В. К. Г.;
¼ идеална част за Ю.Д.В.-Т.;
¼ идеална част за Ж.Т.Ж..
Страните са изразили становище, че като неподеляем
процесният недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан.
В депозирания до съда писмен отговор, във фазата по
допускане на съдебната делба, Ю.В.-Т. и Ж.Т.Ж. оспорват твърдението на В.Г., че
неколкократно им е предлагала да ликвидират съсобствеността. Посочват, че ищцата
била оградила имота и започнала да го ползва. В отговора на исковата молба и на осн. чл. 31,
ал. 2 от ЗС отправяли покана към В.Г. да им заплаща обезщетение за ползите, от
които ги лишавала в размер на 25,00 лв. месечно, на всеки един от ответниците,
считано от датата на получаване на отговора на исковата молба.
В откритото съдебно заседание, проведено на
05.07.2018г., съделителката Т., в лично качество и като пълномощник на сина си Ж.Ж.
уточни, че претенциите им са за заплащане на обезщетение в размер на по 100 лв.
месечно на всеки от двамата съделители, считано от 05.07.2018 г. – датата на
съдебното заседание до окончателното извършване на делбата. Увеличеният размер
на претенцията си мотивират с това, че мястото се намирало на 300 метра от
последната постройка с. Е.. Прекарани били ток и вода. В.Г. била заградила
нивата със стабилна ограда, колчета и бодлива тел, а на вратата имало няколко
катинара. Поставен бил надпис, че се охранява със зло куче. В мястото имало
поставени слънчеви панели и постройка и било изцяло засято от семейството на В..
Вътре отглеждали и животни. При поискване от
Т. да й бъде предоставен достъп до нивата не й били предлагали ключове.
Преди съдебното заседание, Т. минала покрай мястото с един господин от К., на
когото не уточни самоличността, и установили, че мястото е оградено и не ги
били пуснали вътре.
В.Г., чрез процесуалния си представител адв. Ш.,
оспорва твърденията на другите двама съделители като твърди, че имотът не бил ограден изцяло и ищцата ползвала само частта, равна на нейната идеална част и
ответниците имали възможност, когато
пожелаели да ползват тяхната идеална част.
От неоспореното от страните заключение на изслушаната
и приета по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което настоящият състав
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се установява,
че ПИ-27499.127.10, нива с площ 1,496 дка, кат. VI, в землището на с. Е. не отговаря на условията на чл. 72 от
Закона за собствеността, т.е. не може да бъде разделен на реални дялове. Пазарната
стойност на имота към момента на оценката е 1800 лв. / 2/4 ид.ч. = 900 лв. за В.К.Г.;
1/4 ид.ч. = 450лв. за Ю. Д.В.-Т.; 1/4 ид.ч = 450 лв. за Ж.Т.Ж./. Представлява
обработваема земеделска земя и в момента на огледа нивата не е била засята.
Процесният имот № 10 и имота от юг с № 11 били оградени с лека ограда от телена
мрежа върху стоманено-бетонни колове. Достъпът до имотите е през отвор в
североизточния край на имот № 10, на практика той бил ограден от север, изток и
запад. В съдебно заседание експертът уточни, че в североизточния ъгъл една част
от оградата, била подвижена, завързана с тел. Мрежата се отмятала настрани, за
да се влезе. При огледа вещото лице не установило да има сложен катинар. В
процесния имот № 10 нямало извършено строителство. Слънчевите колектори и един
фургон се намирали в южната част на ПИ-127.11. Нямало монтирана врата, влизането
се осъществявало чрез изместване на част от мрежата в североизточната част.
Като земеделска земя имотът се отдавал под наем за една земеделска година,
поради което наемната цена за една година е 60 лв. /2/4 ид.ч. = 30 лв./год.
за В.К.Г.; 1/4 ид.ч. =15 лв./год. за Ю. Д.В.-Т.
и 1/4 ид.ч. =15 лв./год. за Ж.Т.Ж./.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основен
принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в
натура. Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез
няколко способа: 1) ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за
получаване на реален дял не може да бъде спазен - чрез изнасяне на публична
продан (чл. 348 от ГПК), или 2) при наличието на определени предпоставки -
възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на
дяловете (чл. 349 от ГПК); 3) ако имотът е поделяем и правата на страните в
съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен
разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий (чл. 350 и
чл. 352 от ГПК); 4) ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е
невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели
имотите между съделителите (чл. 353 от ГПК).
За
да се извърши преценка за това кой от предвидените в ГПК способи да бъде
използван при извършване на делбата, съдът трябва да прецени всички факти и
обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот, включително неговата стойност,
вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия
съсобствеността факт и др.
На
първо място съдът следва да установи поделяем ли е имотът, съобразно страните
и квотите. Имотът би бил поделим тогава,
когато, при спазване на всички законови изисквания, позволява всеки от
съделителите да получи реален дял, според правата си в съсобствеността.
Установи се по делото, а и страните не спорят, че недвижимият имот – поземлен имот с идентификатор
27499.127.10, находящ се в с. Е., общ. К. по кадастралните карти и регистри,
одобрени със Заповед ****/**** год. на Изпълнителен директор на АГКК, със
стар идентификатор 127010, с адрес на
имота с. Е. местност „Т. ч.“, с площ от **** кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: VI, при
съседи: 27499.127.2, 27499.127.11, 27499.128.95, 27499.123 111, 27499.127.1 е неподеляем - от същия не могат да се обособят два самостоятелни обекта, които да
съответстват на броя на страните и да отговарят на техните квоти.
Никоя
от страните не е поискала да й бъде възложен в дял процесния имот, но и това да
беше сторено не са налице законовите изисквания на чл. 349
от ГПК.
Съдът
е в невъзможност да разпредели
имота и
съгласно чл. 353 от ГПК, тъй като
този способ за делба се прилага само когато в делбената маса се включват имоти,
равни или повече на брой от броя на съделителите и поради това, всеки един от
съсобствениците може да получи реален дял.
С
оглед гореизложеното единственият възможен в случая способ за извършване на
делбата е изнасяне на имота на публична продан, съгласно чл. 348 от ГПК. На основание чл. 354 от ГПК,
всеки от съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имота при
условията на чл. 505, ал.2 от ГПК.
По
искането за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът
намира следното:
На
първо място, неоснователно е възражението на адвокат Ш., че ответниците били
направили искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на
недвижимия имот на основание чл. 31, ал.2 от ЗС. В първото по делото заседание
след допускане на делбата по пътя на уточняването ответниците промениха периода на претенцията си -
претендирайки обезщетение от 05.07.2018г. – датата на съдебното заседание до окончателното извършване
на делбата, като заявиха и по-висок размер на претенциите си.
Обезщетението
по чл. 31, ал.2 ЗС е вземане, което произтича от принципа за забрана на
неоснователно обогатяване в отношенията между съсобственици. Искът не е за
наем, а за обезщетение, което се изчислява на база на пазарната наемна цена. За
да може да бъде успешно предявено пред съд вземането, е нужно да е изискуемо
т.е. падежът му да е настъпил. В случая това обезщетение би било дължимо от датата на
получаване на отговора на ответниците от съделителката Г.. Крайният срок
на периода на обезщетението е момента на предявяването му във втората фаза на
делбата. Възможността по чл. 344, ал.2 от ГПК е съвсем различна и от нея са се възползвали
съделителите, уточнявайки претенцията си в съдебно заседание от 05.07.2018г. Тя
касае евентуално получаване на обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения имот и след предявяването на искането във втората фаза на делбата до
приключване на делбата, чрез определяне на т.нар. привременни мерки. / в този
смисъл: Определение № 292 от 4.06.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 147/2018 г.,
второ гр. отд.; Определение
№ 81 от 12.02.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 2472/2017 г., второ гр. отд. и др./ По същество, разглеждайки въпроса за привременните мерки
по чл. 344, ал.2 от ГПК, съдът следва да се съобрази със задължителната практика по чл. 31, ал.2 ЗС, поради
сходството на правните институти. С оглед възможността разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 ЗС, предвиждаща правото на обезщетение за съсобственик, който е лишен от
възможността да използва общата вещ, да се превърне в инструмент за
противоправно обогатяване от страна на този съсобственик, който не желае реално
да ползва общата вещ, с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС бе прието, че правото на
обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква,
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик
част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да
се ползва. Претендиращите определяне на привременни мерки не ангажираха доказателства, че през процесния период са направили опит
да посетят имота и не са били допуснати до него. Не ангажираха
нито писмени, нито гласни доказателства, че В.Г. продължава
пряко и непосредствено да си
служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на
лични или на семейството си потребности,
без да зачита конкурентните права на другите съсобственици. Твърденията им, че Г.
била заградила нивата със стабилна ограда, на вратата поставила няколко
катинара и надпис, че се
охранява със зло куче, че в мястото имало поставени
слънчеви панели и изградена постройка, че вътре отглеждали и животни се
опровергава от установеното от вещото лице при оглед на място. Експертът констатира, че процесният имот бил ограден
с лека ограда от телена мрежа. В североизточния ъгъл една част от оградата била
подвижена, завързана с тел. Мрежата се отмятала настрани, за да се влезе и нямало поставен катинар. В процесния имот № 10
нямало извършено строителство и поставени слънчеви колектори. Изложеното налага
извод за
неоснователност на претенцията по чл. 344, ал.2 от ГПК , поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
На
основание чл. 355, предл. 1 от ГПК във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата, всеки от съделителите следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС-К. държавна такса в размер на 4% върху
стойността на дела си, но съгласно общото правило на чл. 1 от Тарифата не
по-малко от 50.00 лева. От заключението на съдебно-техническата експертиза по
делото се установи, че пазарната стойност на процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 27499.127.10,
находящ се в с. Е., общ. К. по кадастралните карти и регистри, одобрени със
Заповед ****/**** год. на Изпълнителен директор на АГКК, със стар идентификатор 127010, с адрес на имота с. Е.
местност „Т. ч.“, с площ от **** кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: VI, при съседи: 27499.127.2,
27499.127.11, 27499.128.95, 27499.123 111, 27499.127.1 е 1800 лв.. С оглед на гореизложеното
страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по сметката на РС-К.
в размер на по 50 лв., всеки един от тях.
Водим
от изложеното, КРС
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на осн. чл. 348 от ГПК, следния допуснат до делба между В.К.Г., ЕГН ********** ***, Ю.Д.В.-Т., ЕГН ********** ***
и Ж.Т.Ж., ЕГН ********** *** неподеляем недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 27499.127.10,
находящ се в с. Е., общ. К. по кадастралните карти и регистри, одобрени със
Заповед ****/**** год. на Изпълнителен директор на АГКК, със стар идентификатор127010, с адрес на имота с. Е.
местност „Т. ч.“, с площ от **** кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: VI, при съседи:
27499.127.2, 27499.127.11, 27499.128.95, 27499.123 111, 27499.127.1, съгласно
скица № **-***** от 07.11.2017 година., с
пазарна оценка по заключение по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза – 1 800 лв. като получената парична сума от продажбата се разпредели
между съделителите съобразно дяловете им, както следва: 1/2 идеална част за В.К.Г.,
ЕГН ********** ***; 1/4 идеална част за Ю.Д.В.-Т.,
ЕГН ********** ***; 1/4 идеална част за Ж.Т.Ж.,
ЕГН ********** ***.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ю.Д.В.-Т., ЕГН ********** *** и Ж.Т.Ж., ЕГН ********** ***, с
правно основание чл. 344, ал.2 от ГПК,
за определяне на привременни мерки, чрез заплащане на месечно обезщетение от В.К.Г., ЕГН **********
***, заради лишаването им от ползване на
тяхната част от имота, в размер на по 100 лв. месечно на всеки от двамата съделители, считано
от 05.07.2018 г. – датата на съдебното заседание до окончателното извършване на
делбата.
ОСЪЖДА В.К.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС - К. държавна такса
в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Ю.Д.В.-Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС - К. държавна
такса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Ж.Т.Ж.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС - К. държавна такса в размер на 50 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ОС- Стара Загора в двуседмичен срок от връчване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: