МОТИВИ
към решение № 77 на С. районен съд от 22.04.2019 г.
по АНД № 132/2019 г. по описа на същия съд
Съдът е сезиран с постановление
на С.районна прокуратура от 20.03.2019 г., с
което се предлага обвиняемият Е.А.М. *** да бъде освободен от наказателна отговорност, като на
същия бъде наложено административно наказание за извършено от него престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание РП – С. не се
представлява.
В хода на съдебните прения
обвиняемият заявява, че предложението на РП – С. е основателно.
При упражняване на правото си на
последна дума обвиняемият казва, че е нарушил закона, признава се за виновен и
предоставя на съда преценката за неговото наказание.
От детайлния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното бързо производство № 119/2019 г. по
описа на РУМВР – С. и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378,
ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява, че на 10.03.2019 г.
около 10,30 ч. в с. Г., Община С., по ул. „В.К.“ в близост до бившето ТКЗС, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „E..“ с идентификационен номер на
рама .., което не е било регистрирано по
установения за това надлежен ред съгласно
Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
От събраните доказателства не
може да се установи обвиняемият да е имал каквото и да било правно основание за
осъществяване на фактическа власт, в т. ч. и изразяваща се в управление на
гореописания лек автомобил, който представлява „моторно превозно средство“ по
смисъла на § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Действително,
представен е италиански регистрационен талон на автомобила, анулиран на
29.01.2018 г. поради окончателен износ на автомобила в друга страна от ЕС –
България, но от държането на този документ от обвиняемия не може да се установи
бил ли е той собственик на автомобила на някакво правно основание към датата на
проверката на 10.03.2019 г., извършена от свидетелите-служители на РУ – С. Б. Г. К. и И. К. Б., или ако е бил ползвател на автомобила на някакво правно
основание – какво е било то и кой е бил собственик на това МПС.
Затова целта на нормативно
установената задължителна регистрация на МПС, извършвана по реда на посочената
Наредба № І-45/2000 г. /обн. ДВ, бр. 31/2000 г./, а
именно постигане на проследимост на собствеността, а
оттам и на ползването и техническото състояние на МПС, с които могат да бъдат
извършени най-разнообразни нарушения на ЗДвП или други противоправни деяния,
както и на проследимост на фискалната изрядност на
техните собственици във връзка с притежанието им, е в случая изцяло осуетена. В
подкрепа на този извод е обстоятелството, че гореописаното МПС окончателно е
напуснало Република И. поради износ за Република Б.
повече от една година преди датата на инкриминираното деяние на обвиняемия, а и
дадените от него за пръв път пред съда обяснения, че е закупил това МПС в деня
преди датата на спирането му за проверка от свидетелите К. и Б., не са подкрепени от никакви доказателства и съдът ги
приема единствено за негова защитна версия. Това обосновава степен на
обществената опасност на деянието на обвиняемия, която го квалифицира като
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а не като административно
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Ето защо от обективна и
субективна страна това деяние на обвиняемия съставлява престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Налице са всички законоустановени
предпоставки за освобождаване на пълнолетния обвиняем от наказателна
отговорност за извършеното от него умишлено престъпление с налагане на
административно наказание.
За престъпление по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една
година или глоба от 500 лв. до 1000 лв.
Обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер. За осъждането му по НОХД № 2/1998 г. по описа на С.окръжен съд обвиняемият е реабилитиран по право на
основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК към 17.07.2003 г. Осъждането на обвиняемия
по НОХД № 77/2006 г. по описа на РС – С.и последиците
му са заличени независимо от предвиденото в друг закон или указ на 11.04.2009
г. на основание чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. Поради тези обстоятелства обвиняемият не следва да
се счита осъждан за престъпление от общ характер.
С влязло в сила на 13.06.2005 г.
решение по НАХД № 81/2005 г. по описа на РС – С. обвиняемият е освободен от
наказателна отговорност за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК с налагане на административно наказание глоба в размер 600 лв. С влязло в
сила на 03.01.2006 г. решение по НАХД № 146/2005 г. на РС – С. обвиняемият е
освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК с
налагане на административни наказания глоба в размер 500 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, считано от 26.05.2005 г., като
последното административно наказание е изтърпяно от него на 02.12.2005 г.
Установената в чл. 171, ал. 2 от ДОПК т. нар. „абсолютна” погасителна давност
за публични задължения на обвиняемия, каквито са наложените му глоби по
горепосочените две НАХД по описа на РС – С. е изтекла най-късно на 01.01.2017
г. В продължение на една година от тази дата обвиняемият не е извършил
престъпление от общ характер. Поради това и в съответствие със задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с т. 7 и 8 от ТР № 2/2017 г. от 28.02.2018 г.
на ОСНК на ВКС, считано от 01.01.2018 г. не съществува пречка по чл. 78а, ал.
1, б. „б” от НК обвиняемият отново да бъде освободен от наказателна
отговорност.
От престъплението не са причинени
съставомерни и посочени в постановлението на
прокурора имуществени вреди, поради което не се обсъжда въпросът за
възстановяването им.
Не
са налице пречките, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С оглед освобождаването на
пълнолетния обвиняем от наказателна отговорност, съдът му наложи глоба в
пределите на това административно наказание от 1000 лв. до 5000 лв., установени
в чл. 78а, ал. 1 от НК.
При определяне на конкретния
размер на административното наказание “глоба”, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината му
обстоятелства, както и съобрази социалното му и материално положение.
След пълното заличаване на
основание чл. 88а, ал. 1 от НК на последиците от последното осъждане на
обвиняемия до инкриминираното деяние същият не е извършвал престъпления. В
настоящото наказателно производство не са ангажирани доказателства за
регистрирани и санкционирани административни нарушения на обвиняемия, извършени
в качеството му на водач на МПС. Тези обстоятелства определят ниската степен на
обществената му опасност като извършител на престъпление, както и ниската
степен на обществена опасност на извършеното от него деяние. В досъдебното
производство, а и пред съда обвиняемият изразява критично отношение към
извършеното от него деяние.
При тези конкретни смекчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства, както и при липсата на отегчаващи такива, а и с оглед
социалното му и материално положение, съдът му наложи административно наказание
“глоба” в размер 1000 лв. – в минималния законоустановен размер на това
административно наказание, съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК. Съдът намира, че така
наложеното на обвиняемия административно наказание е справедливо и е от
естество да постигне целите на административното наказване, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
В двете фази на наказателното
производство – на досъдебното производство и в съдебната му фаза не са
извършени разноски, които да бъдат възложени за заплащане от обвиняемия.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: