№ 191
гр. С., 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500174 по описа за 2024 година
С решение № 219 от 18.12.2023 год. по гр. дело № 792/2023 год. Б.ският районен съд е
осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.“ АД, гр. С. да заплати на Г. Ц. Ц. от гр. Б.
и на В. Б. Г. от гр. Б. по 10 000 лева на всяка от тях, представляващи обезщетение за
причинените неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат от смъртта на
К. Б. Г. вследствие ПТП на 18.05.2018 год. в гр. Б., виновно причинено от Г.С.Г., за което е
налице влязла в сила Присъда № 18/17.06.2022 год. по нохд. № 117/2022 год. по описа на
Софийски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главниците до окончателното
изплащане.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с
твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по
делото доказателства. Сочи, че обезщетение на братя и сестри, както и на баби и дядовци за
вреди от смъртта на техния близък се дължи само по изключение, ако се докаже, че връзката
с починалия е била особено силна, изключителна по своя характер, предвид определени
житейски обстоятелства /ТР № 1/21.06.2018 год. по т.д. № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС
на РБ/. Счита, че в случая не са ангажирани доказателства по делото за наличието на това
изключение. Намира също така, че присъденото обезщетение е завишено и не е съобразено с
действително претърпените от ищците болки и страдания.
Ищците оспорват въззивната жалба.
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и видно от приложените удостоверения за раждане на л. 52-
54 по гр.д. № 792/2023 год. по описа на БРС, ищцата Г. Ц. е баба на починалото дете по
бащина линия, а малолетната ищца В. Г. е негова сестра.
С присъда № 18/17.06.2022 год. по нохд. № 117/2022 год. по описа на СОС Г.С.Г. е
признат за виновен в това, че на 18.05.2018 год. в гр. Б. при управление на лек автомобил,
след употреба на наркотично вещество – марихуана, е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 77, ал. 1, пр. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Б.
Г., като след деянието е избягал от произшествието. Присъдата е влязла в законна сила на
15.08.2023 год., като е потвърдена с решение № 399/20.12.2022 год. по внохд. № 840/2022
год. по описа на Апелативен съд-С., оставено в сила с Решение № 299/15.08.2023 год. по
к.н.д. № 329/2023 год. по описа на ВКС на РБ.
Видно от Споразумения № 810 и № 811 от 20.09.2019 год., ответното дружество-
застраховател, при което е била застрахована гражданската отговорност на виновния водач,
се е съгласило да изплати обезщетения за неимуществени вреди на майката на починалото
дете Б. Г. С. и на бащата К.К.С.
Според епикриза от 06.09.2023 год., издадена от МБАЛ по Неврология и психиатрия
„С.Н.“, малолетната ищца В. Г. е постъпила в лечебното заведение на 01.09.2023 год. с
атипична лицева болка. Според анамнезата по данни на майката детето е с епизоди на
главоболие преди и след менструация, с дразнене от шум и светлина, гадене и усет за
световъртеж или премрежване пред очите. Главоболието е характеризирано като
мигренозно, на фона на нормален неврологичен статус и КТ на главен мозък. Предписано е
медикаментозно лечение. Дадени са препоръки за консултация с психолог с цел намаляване
на социално нежелателните реакции при стрес в домашна среда.
Съгласно показанията на св. В. С. – баба на детето по майчина линия, цялото
семейство било много съкрушено от смъртта на К., включително бабата – ищцата Г. Ц.,
която била силно привързана към него. Всички роднини гледали детето и помагали, в т.ч.
неговите баби и дядовци. Между двете сестри също имало много силна връзка. След
произшествието ищците рухнали психически. Г. започнала да взема успокоителни, а
сестрата на К. още не може да се възстанови напълно. Ходи на консултации при психолог.
Разликата във възрастта на двете сестри е 4 години. Към момента на произшествието К.
тъкмо била проговорила и вече си играели заедно. Към момента на процесното ПТП бабата
на детето Г. Ц. не живеела съвместно с К. и родителите й. К. ходела на детска градина, като
през останалото време двете баби се редували да я гледат, като понякога детето преспивало
при тях. Родителите й работели. Баба Г. всеки ден общувала с детето, тъй като живеела в
същия квартал. Двете деца спели в една стая. Сестрата на К. по принцип била по-кротка и
не споделяла много чувствата си, но след инцидента се затворила още повече в себе си.
Според показанията на св. Анета С. - сестра на майката на К., ищците били силно
привързани към детето, както е във всяко нормално семейство. Баба Г. помагала винаги,
2
когато семейството на К. имало нужда от помощ в грижите за детето. Двете сестрички също
много се обичали и се търсели. Играели и гледали филмчета заедно. Сестричката й била в
шок след случилото си, като произшествието станало пред очите й. През последните 5
години след инцидента детето ходи на психолози и лекари, тъй като навлязло в пубертета и
били забелязани нарушения в цикъла й, които близките отдавали на травмата от случилото
се. Постоянно е уплашена да не се случи отново нещо с най-близките й хора. Затворена е в
себе си. Когато родителите Б. и К. работели в чужбина, за децата В. и К. се грижели основно
свидетелката, баба Г. и баба В.. След смъртта на К. на родителите й се родили още две деца
– момичета, понастоящем на възраст 4 години и 1 година и половина.
Според съдебно-психологическата експертиза на в.л. Михайлова от 06.11.2023 год.
ищцата В. Г., понастоящем на 14 години, все още изпитва тревожно-депресивни
изживявания по повод смъртта на по-малката си сестра при ПТП. Преди инцидента децата в
семейството са били отглеждани в хармонична и спокойна семейна среда. Внезапната загуба
е отключила у детето първоначална остра стресова реакция, като симптомите на същата след
време са преминали в разстройство на адаптацията, не са компенсирани до момента, а са
налични и усложнени в тревожно-депресивни. Негативните преживявания са засегнали
психичните и адаптационни ресурси, начина на живот. Към момента на изследването и при
двете ищци е налице непреработена стресова реакция на травматичното събитие, което
оказва влияние на личностовото функциониране, емоционалния баланс и общото справяне с
ежедневни задачи. Към настоящия момент при двете ищци персистират симптоми на
понижено настроение, безсъние, липса на удоволствени преживявания, нежелание за
общуване с околните /при Г. Ц./, както и често връщане на спомени от смъртта на детето.
Темата за внезапната смърт на детето е доминантна и към момента. Към момента на
изследването негативните преживявания не покриват психопатологични критерии, а са като
характеристика и постоянно свойство на личността и психоемоционалния живот. Според
устните обяснения на вещото лице в о.с.з. голяма е вероятността главоболията при детето В.
да са резултат именно от преживяната психотравма след смъртта на сестричката й.
В о.с.з. на 16.11.2023 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното ПТП извършителят е
имал валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество, покриващо
съответния застрахователен риск.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който предвижда
правото на иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по сключена
застраховка „гражданска отговорност“. Предпоставка за уважаването им е ищците да
проведат успешно пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно – твърдяното противоправно поведение на делинквента,
причинната връзка между него и настъпилите вреди, както и факта на настъпване на вредите
за всеки от ищците и техния размер.
3
По въпроса за кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че
правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани
само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи
(родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с
Постановление № 5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което
е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е
бил сключен брак. Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали
изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието
Постановление № 2/30.ХI.1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по
отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. С
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК е
преразгледан въпроса за кръга на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, като с него е приета
възможността да се присъжда обезщетение и на други лица, извън посочените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки
и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките, т.е. само по изключение, а именно - само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди. С това тълкувателно решение е прието, че особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен дават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума
на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
С оглед практиката на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 130 ЗСВ -
Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС и др. се приема, че доколкото последиците при смърт, вследствие на ПТП, се пораждат
към момента на настъпването й и следователно към този момент се определя и кръгът на
легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
4
на починалия, тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт,
който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Ето защо, при смърт от
ПТП, настъпила преди да бъде постановено Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по
тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както е в настоящия случай, приложение намира
Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на ВС, с което кръгът на лицата, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до очертания с
Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленумът на ВС, в
който не попадат братята и сестрите, бабите и дядовците /вж. в този смисъл Определение №
50556 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2150/2022 г., II т. о. и др./.
Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
При изясняване смисъла, вложен в понятието „особено близка връзка“, в мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. е изтъкнато, че: В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Тези съображения налагат категоричния извод, че обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в ППВС
№ 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само по изключение, при кумулативното наличие на две
предпоставки – да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет
и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Както е посочено в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 60131 от 13.12.2021г. по т. д. № 1700/2020
г. на ВКС, II т. о., отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен
подход, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири
5
кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят
неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за
справедливост би следвало да имат право на обезщетение, като разширяването на кръга на
правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския
съюз, обвързваща Република България като държава-членка на Съюза, и от необходимостта,
поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на
приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/, да се
даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на
други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г.
и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на
създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от
гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. В случая от показанията
на разпитаните по делото свидетели не се установяват действително претърпени
неимуществени вреди, които да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка. Между членовете на семейството, което е било здраво и
сплотено, са съществували тесни семейни връзки, още повече че втората ищца е живяла в
едно жилище с починалата си сестра и са делели една стая, споделяли са време заедно в
игри и забавления. Липсва обаче изключителност на случая. Бабата на детето също е
споделяла грижите за детето с останалите му роднини, което е нормално за съществуващата
родствена връзка. Подобни отношения обаче не могат да се преценят като изключителни и
нетипични за българския бит и душевност. Точно обратното, по правило децата в едно
семейство се възпитават в отношения на обич, разбирателство, взаимно уважение и
готовност да си помагат, които отношения обикновено се запазват за цял живот.
Традиционно за българското общество, братята и сестрите са едни от най-близките членове
на роднинския кръг – подкрепят се морално и материално, споделят радости и трудности и
представляват своеобразна общност, устойчива на времето и житейските събития. Поради
това, връзката между двете ищци и тяхната родственица, починала при процесното
произшествие, не може да бъде определена като изключително силна в смисъла, разяснен в
цитирания тълкувателен акт. Вследствие смъртта на близкия човек преживелите
родственици - ищци са понесли морални болки и страдания, които обаче не дават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките
роднини на починалия. В случая не са налице обстоятелства, налагащи изключение от това
разрешение.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
6
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови
друго, с което да отхвърли исковете по чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
При този изход на спора въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззивника сумата 940 лева, представляваща направените разноски пред двете инстанции,
съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 219 от 18.12.2023 год. по гр. дело № 792/2023 год. на Б.ския
районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Ц. Ц. от гр. Б. срещу Застрахователна компания „Л.И.“ АД,
гр. С. за осъждане на ответника да й заплати сумата 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в
резултат от смъртта на К. Б. Г. вследствие ПТП на 18.05.2018 год. в гр. Б., виновно
причинено от Г.С.Г., за което е налице влязла в сила Присъда № 18/17.06.2022 год. по нохд.
№ 117/2022 год. по описа на Софийски окръжен съд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.07.2020 год. до окончателното изплащане, с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Б. Г., действаща лично и със съгласието на майка си Б. Г. С.
от гр. Б. срещу Застрахователна компания „Л.И.“ АД, гр. С. за осъждане на ответника да й
заплати сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди – болки и страдания, настъпили в резултат от смъртта на К. Б. Г. вследствие ПТП на
18.05.2018 год. в гр. Б., виновно причинено от Г.С.Г., за което е налице влязла в сила
Присъда № 18/17.06.2022 год. по нохд. № 117/2022 год. по описа на Софийски окръжен съд,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2022 год. до окончателното
изплащане, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. Ц. Ц. ЕГН ********** от гр. Б. и В. Б. Г. ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на майка си Б. Г. С. от гр. Б. да заплатят на Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, гр. С. сумата 940 лева, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8