Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.10.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 6099 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 10807 от 14.01.2019 год., постановено
по гр.дело № 78990/2017 г. на СРС, І Г.О., 118 състав, е осъдена Б.Д.В., с
ЕГН **********, да заплати на Г.Г.В., с ЕГН **********, на основание чл.284,
ал.2 ЗЗД сумата 4740 лв., представляваща получена от довереника 1/6 част от
продажна цена по нотариален акт № 12, том ІІ, рег.№ 3471, дело № 173 от
25.02.2014 г. на нотариус М.Г. за продажба на магазин № 23, с адрес: гр.София,
ж.к.“ Люлин 7“, бул. „ *******, ведно със законната лихва върху нея от датата
на предявяване на исковата молба- 03.11.2017 г. до окончателното изплащане,
както и да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски в размер на
500 лв. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Б.Д.В.,
с ЕГН **********, да заплати на Софийски районен съд сумата от 189,60 лв.-
дължима държавна такса.
Срещу решението на СРС, 118 с-в е постъпила въззивна жалба от Б.Д.В., подадена чрез пълномощника адв.К.Я., с искане същото да бъде отменено изцяло, като
неправилно, и вместо това да бъде постановено друго, с което делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд по
съображения изложени в жалбата. В жалбата се излагат доводи, за неправилност на
обжалваното решение, като постановено в нарушение на
процесуалноправните разпоредби на закона.
Въззиваемата
страна- ищец Г.Г.В., чрез пълномощника си адв.В.Б. оспорва жалбата, като
неоснователна. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищцата Г.Г.В.
срещу ответницата Б.Д.В., осъдителен иск с правно основание
чл.284, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4740 лв., представляваща получена от
довереника 1/6 част от продажна цена по нотариален акт № 12, том ІІ, рег.№
3471, дело № 173 от 25.02.2014 г. на нотариус М.Г. за продажба на магазин № 23,
с адрес: гр.София, ж.к.“ Люлин 7“, бул.„*******, ведно със законната лихва
върху нея от датата на предявяване на исковата молба- 03.11.2017 г. до
окончателното изплащане. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата
правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по
делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Съдът приема, че доводите в жалбата за
допуснато нарушение на процесуалните правила от СРС са без значение към
законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по
същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са
процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на
обжалваното решение. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснато
процесуално нарушение от първоинстанционния съд, биха били основание за
допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната
инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, като в случая с въззивната жалба ответницата е направила такова искане за
приемане, като доказателство копие от искова молба на Б.В. срещу Г.В.,
депозирана на 10.04.2018 г. в Софийски районен съд. Така направеното
доказателствено искане във въззивната жалба е оставено без уважение, като
неоснователно с определение постановено в публично съдебно заседание, проведено
на 16.07.2020 год., по съображения изложени в мотивите на същото.
На следващо място, по делото е установено, че ответницата Б.Д.В. е приела да представлява пред нотариус ищцата
Г.Г.В., като продаде от нейно име и за нейна сметка притежаваните от нея
идеални части от недвижим имот / магазин № 23, находящ се в триетажна
търговско- административна сграда с подпокривно пространство, изградена в район
„Люлин“, ж.к.“ Люлин“, ул.“ Добринова скала“, в УПИ № ІІІ-804, от квартал 9, по
плана на гр.София, местността „Люлин-7“, целият с площ от 2020 кв.м., находящ
се на втори етаж със застроена площ от 30,90 кв.м., заедно с 0,990% идеални
части от общите части на сградата, съответстващи на 8,32 кв.м. и също толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, заедно с 0,990% идеални части
от гореописаният УПИ, съответстващи на 20 кв.м., прилежащи към магазин № 23/,
на когото намери за добре, за цена и при условия каквито договори, включително
да договаря сама със себе си при условията на чл.38 ЗЗД, като страна по сделката,
без да прехвърля на себе си, видно от нотариално заверено пълномощно с рег.№
382/09.01.2014 год., том І, акт № 13 по описа на нотариус С.С., с район на
действие Районен съд- София. От процесното пълномощно се установява, че ищцата Г.Г.В.
е предоставила права на ответницата Б.Д.В. от нейно име и за нейна сметка да
получи сумите по сделката чрез банков превод по банкова сметка ***, като по
този повод я представлява изцяло пред всички банки на територията на
Р.България. Съдът приема, че ако пълномощникът действа в кръга на учредената му
представителна власт и извърши правното действие, за което е упълномощен/ както
е в процесния случай/, доколкото не се установява друго, може да се приеме, че е налице договор за
поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея. Отношенията на страните във връзка с упълномощителната
сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка. В процесния
случай, наличието на договор за поръчка/ сключен между ищцата и ответницата/ се
установява от съдържанието на упълномощителната сделка и съдържанието на
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, рег.№ 3471, т.ІІ, нот.дело № 173/2014
год. на нотариус М.Г.,*** действие -Районен съд гр.София, с който е оформена
продажбата на собствената на ищцата 1/6 идеална част от процесния съсобствен
недвижим имот/ магазин/, конкретно посочен в пълномощното, в който нотариален
акт е записано, че пълномощникът Б.Д.В. действа лично и в качеството си на
пълномощник на Г.Г.В., като продавачи на имота.
В настоящия случай ответницата Б.Д.В.
не отрича, че е действала като пълномощник на ищцата Г.Г.В., в качеството й на
собственик на 1/6 идеална част от процесния съсобствен недвижим имот/ магазин/по
процесната продажбена сделка, както и не отрича обстоятелството, че е получила
вместо нея цената, съобразно квотата й. В процесния нотариален акт/ описан
по-горе/, изрично е посочено, че Б.Д.В.- собственик на 4/6 идеални части, Г.Г.В.-
собственик на 1/ 6 идеална част и А.Г.В.- собственик на 1/ 6 идеална част
продават на „МДМ-97“ ООД, гр.София, процесния свой съсобствен недвижим имот-
магазин описан по-горе, за продажна цена в размер на 28440,00 лв., от която
сума в размер на 23700 лв., продавачите Б.Д.В. и Г.Г.В., последната чрез
пълномощника си Б.Д.В. са заявили, че са получили съобразно квотите си от
купувача напълно по банков път преди подписване на настоящия нотариален акт по
сметка с титуляр Б.Д.В.. В процесния нотариален акт изрично е посочено, че Б.Д.В.,
в качеството си на пълномощник на Г.Д.В. е заявила, че по този начин е
извършено редовно плащане на продажната цена и към продавача Г.Г.В.. Нотариалният
акт представлява официален документ, но неговата обвързваща доказателствена
сила се простира само върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление
на нотариуса: датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и
изявленията им за сключване на сделката, както и за другите действия, извършени
пред и от нотариуса - прочитане, одобряване и подписване на акта, т.е.
законната доказателствена сила на този документ се отнася или до личните
действия на нотариуса, или до неговите преки възприятия. Доказателствената сила
на нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата, в която част
нотариалния акт има характер на частен документ. Въпросът за верността на
изявленията на страните по сделката, т. е. доколко те отговарят на истината, се
решава от съда според събраните по делото доказателства.
На следващо място, съгласно разпоредбата на
чл. 284, ал. 2 от ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му
предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага
в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на
поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е
получил във връзка с изпълнението. Това задължение е такова за действие, а не
за бездействие, поради което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с
активни действия от страна на длъжника /довереник/, като именно от тези
действия, той черпи изгодни за себе си правни последици. Затова при предявен
иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД ответникът /довереник/ носи
доказателствената тежест за установяване на това, че е уведомил доверителя за
изпълнението на поръчката, дал е отчет за това изпълнение, както и че му е
предал всичко, което е получил във връзка с изпълнението. По делото не са
ангажирани от страна на ответницата доказателства в тази насока. Тежестта да
докаже отчета по мандата е за довереника/ ответницата по делото/. В процесния
случай доказателства затова не са представени по делото, поради което
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата, претендираната сума от
4740 лв., на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. По изложените съображения искът с
правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4740 лв. се явява изцяло основателен и доказан, и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното
производство:
При този изход на спора на въззивника-ответник
не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК въззивникът- ответник Б.Д.В., следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна-ищец Г.Г.В., своевременно поисканите и дължими
разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 300 лева – уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 26.06.2020 год.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 10807 от 14.01.2019 год.,
постановено по гр.дело № 78990/2017 г. на СРС, І Г.О., 118 състав.
ОСЪЖДА Б.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Г.Г.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /заплатено
адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.