№ 806/29.10.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Валентина Радева-Ранчева
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №991 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Г.С.Д.
***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №119/01.07.2019г., постановено по
АНД №162 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г. Счита се, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон – съдията показал обвинителен
уклон в полза на административнонаказващия орган. Налице били предпоставки за
отвода му, но същият не се отвел. Също така не разяснил на жалбоподателя
правото на отвод, с което нарушил чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.317, във вр. с
чл.274 от НПК. Твърди се нарушение на чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС. Сочи се, че с
постановяване на съдебния акт съдията не допринесъл за издигане престижа на
професията, напротив, създал у жалбоподателя усещане за несигурност и липса на
доверие у съда, защото случаят бил елементарен и съдията не го решил съобразно
закона. Нарушен бил принципа на предвидимост. Решението било вътрешно
противоречиво. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, изразен в
решението, че наказаното лице черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение, предвид по-късната регистрация на МПС. Зад този извод не стояло нищо
по същество. Не било ясно от кои правни норми черпил права и как било сторено
това. Посочва се, че касаторът пропуснал регистрацията по „най-банални“
причини, идея нямал как се злоупотребява с права. Освен това, за пропуска за
регистрация носил отделна отговорност и бил готов да я понесе по преценка на
органите на МВР. Твърди се наличие на погрешно определена правна квалификация
на нарушението – нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Неправилно в НП било
посочена за нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането,
вместо чл.638, ал.1. Наказанието било наложено на ползвател, а не на собственик
на МПС, какъвто бил касаторът. В тази връзка съдът не упражнил контрол за
законосъобразност на санкционния акт. Иска се съдът да отмени обжалваното
съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане от друг безпристрастен
състав на районния съд. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт, като
вместо това се постанови отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът – РУ Харманли към ОДМВР
Хасково, не взема становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
Хасковски
административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване
на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С Решение
№119/01.07.2019г., постановено по НАХД №162/2019г., Харманлийският районен съд
е потвърдил Наказателно постановление №18-0271-001886 от 31.12.2018г. на ВПД
Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на основание чл.638, ал.3
от Кодекса за застраховането (КЗ), на Г.С.Д. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл.683, ал.3 от КЗ.
За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е констатирал, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона форма и
съдържание. Не били допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на
АУАН, като не споделил възражението за лиса на описание на обстоятелствата, при
които е било извършено нарушението. Описанието, макар и лаконично, в достатъчна
степен било ясно и непротиворечиво. Не било налице несъответствие при описание
на нарушението и правната му квалификация. НП отговаряло на изискванията на
чл.57 от ЗАНН. Приел, че към 04.12.2018г. управляваният от наказаното лице
автомобил „Ф. М.“ с рег. № ……….. нямал сключена застраховка „гражданска
отговорност“. Приел също, че наказаното лице не било собственик на управлявания
от него автомобил към момента на нарушението, а имало качеството на ползвател,
поради което извършеното от него попадало в хипотезата на чл.638, ал.3 от КЗ.
Обсъдил наличието на надлежно сключен на 15.01.2018г. договор между нарушителя
– Г.С.Д. и Б. И. Ч. за покупко-продажба на процесния автомобил, но обвързал
отговорността на водача Д. с разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, като
посочил, че същата създава задължение за приобретателя на регистрирано пътно
превозно средство в срок до един месец да го регистрира в службата за
регистрация на пътни превозни средства. Установил, че това задължение не било изпълнено
от Г.Д., доколкото промяната на регистрацията била направена на 15.05.2019г. и
на тази дата било настъпило оповестителното
действие спрямо трето лице, поради което налице било нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ. Отбелязал, че договорът за покупко-продажба на МПС бил
представен за първи път едва в производството пред него. Предвид разпоредбите
на Наредба I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране на МПС и ремаркета, теглени от тях, посочил, че информацията от
свидетелството за регистрация на МПС е тази, която обективно и единствено
контролните органи можело да възприемат при проверка, включително и относно
собствеността на лекия автомобил. Приел, че при това положение, актосъставителят
и наказващият орган действали в рамките на законовоустановената компетентност,
като и преценката им относно качеството на жалбоподателя от гледна точка
принадлежността на правото на собственост върху процесното МПС била обоснована
от наличната информация в тази насока. Уточнил, че целеният от страните по
сключения договор прехвърлителен ефект по отношение на правото на собственост
върху лекия автомобил настъпил, но по отношение на службите за контрол на пътя
промяната в регистрацията пораждала необходимото оповестително действие, което
в случая към дата на нарушението не било налице. Приел, че лицата не могат да
черпят права от недобросъвестно поведение и в частност от неизпълнение на
задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Касационната
инстанция намира решението за правилно.
Правилен е
извода на въззивния съд, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както в хода
на административнонаказателната процедура, така и при издаването на наказателното
постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в
чл.57 от ЗАНН.
Правилен и
съответстващ на установените по делото факти е изводът на районния съд, че
наказаното лице е извършило описаното в акта
в НП административно нарушение.
Съгласно чл.638,
ал.3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
наказва с глоба от 400 лв.
Не се приема за
основателно оплакването за неправилно определена правна квалификация на
нарушението, съответно за неупражнен контрол за законосъобразност на НП.
Настоящата инстанция изцяло споделя извода на районния съд относно качеството,
в което е ангажирана отговорността на настоящия касатор.
Въззивният съд е
обсъдил представения пред него договор за покупко-продажба на МПС от
15.01.2018г., от който се установява, че към момента на проверката процесният
автомобил, за който липсва сключена застраховка „Гражданска отговорност”, е
собственост на жалбоподателя. Както правилно е прието в обжалваното решение това
обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за неправилност на
констатациите в акта и в издаденото НП, а оттук и за различна правна
квалификация на безспорно установеното нарушение – няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка ГО за процесния автомобил „Ф. М.“ с рег. № …………..
В този смисъл въззивният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства и приложил относимата в случая правна уредба.
Така съдът е достигнал до правилен извод, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана. Настоящият състав
изцяло се солидаризира с изложените в тази насока съображения, поради което и
счита жалбата за неоснователна.
Неоснователно е
оплакването за наличие на обвинителен уклон у съдебния състав на районния съд,
постановил атакуваното решение. Изложените в тази насока конкретни съображения
липсват в касационната жалба, като не са налице и данни или доказателства за
това по делото, поради което съдът приема, че не са били налице законови
основания за отвод на съдията.
Не е налице
твърдяното нарушаване на принципа на предвидимост от страна на съда.
Последният, с оглед на всички доказателства по делото и приложимите разпоредби
на закона, е стигнал от очакван, логичен и законосъобразен извод за
потвърждаване на оспореното пред него НП. Не се наблюдава вътрешно противоречие
на съдебния акт. Изложените в него фактически установявания са ясни и
последователни, съответстващи на крайния извод на съда.
По изложените
съображения решението на Харманлийския районен съд следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №119/01.07.2019г., постановено по НАХД №162 по
описа на Районен съд – Харманли за 2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.