Решение по дело №78/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 119
Дата: 30 януари 2023 г. (в сила от 30 януари 2023 г.)
Съдия: Даяна Калинова Топалова
Дело: 20231100900078
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даяна К. Топалова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100900078 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 - 278 ГПК.

Образувано е по жалба на „С. 60“ ЕООД срещу отказ № 20221221154820-2/30.12.2022
г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление - Образец Б7 №
20221221154820/21.12.2022 г.
Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения за неправилно
тълкуване на чл.63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП, вр. §2, ал.1, т.1 и ал.5 от ДР на ЗМИП, че в поле
550 на заявлението могат да се вписват и посочват единствено физически лица и
несъобразяване с данните, посочени в декларацията по чл.63, ал.4 от ЗМИП, че „С.Т.“ АД,
публично дружество и едноличен собственик на капитала на „С. 63“ ЕАД, е действителен
собственик на капитала на „С. 60„ ЕООД. Отделно от това, дъщерното дружество е
освободено от задължението да обявява действителен собственик, по ал.5, чл.63 ЗМИП, вр.
§ 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП, в случай, че по партидата на това дружество като едноличен
собственик на капитала е вписано публичното дружество. Позовава се на константна
практика на Агенцията по вписванията по заявления със същото съдържание, указания на
ДАНС и произнасяне на съда по идентични казуси.
Постановеният отказ е мотивиран с непредставяне, в изпълнение на указанията, на
декларация, в която да са декларирани, заявените за вписване обстоятелства, в поле № 538
„Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява
контрол“ и в поле № 538 „Представители“.
От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за
законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок и
от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
1
От жалбоподателя "С. 63" ЕООД е подадено заявление Б7 с вх. № 20221221154820 с
искане за вписване по партидата на дружеството на „С.Т.“ АД като юридическо лице, чрез
което непряко се упражнява контрол.
Съдът намира, че това заявено обстоятелство не подлежи на вписване.
Съгласно чл.61, ал.1 ЗМИП, вр. чл.63, ал.4 ЗМИП по партидите на учредените на
територията на Република България юридически лица се вписва информация, относно
физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни
данни, относно притежаваните от тях права. Извод за това, че действителен собственик, по
смисъла на този специален закон, е единствено физическо лице, следва in fine от чл.61, ал.1
от ЗМИП. С легалната дефиниция на § 2, ал.1 от ДР на ЗМИП са посочени условията, на
които следва да отговарят физическите лица, за да се считат за действителни собственици,
съответно обстоятелствата, относно тях да подлежат на вписване. С оглед на това, на кое
условие от дефиницията, отговаря физическото лице, на вписване подлежат различни
обстоятелства, посочени в чл.63, ал.4 от ЗМИП.
В тази връзка чл.63, ал.4 ЗМИП и конкретно т.2, съгласно, която се вписват данните
за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се
упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, следва да се тълкува във
връзка с т.1 на § 2, ал.1 от ДР на ЗМИП.
Така, единствено, в случай, че по отношение на юридическо лице има физическо
лице, отговарящо на условие за действителен собственик, по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1
ЗМИП, което косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на
глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством
държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, наред с
данните за това лице, на вписване подлежат и данните, относно юридическите лица, чрез
които физическото лице опосредено управлява, контролира или получава полза от
дейността, в случай, че не е изпълнено изискването на чл. 63, ал. 5 ЗМИП за вписване на
тези лица като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на
участващи във веригата на собственост юридически лица.
Изложеното налага еднозначен извод, че вписването на обстоятелства в поле 538 от
заявление Б7, относно юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол, е
приложимо единствено в хипотеза на действителен собственик физическо лице, което
отговаря на условие по § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП и упражнява контрол, именно чрез
подлежащото на вписване юридическо лице и то ако тези лица не са вписани по партидите
на участващите във веригата на собственост юридически лица.
Така, в случай, че юридическото лице няма действителни собственици - физически
лица, които да покриват хипотезите на § 2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, юридическото лице няма
задължение за подаване на декларация и заявление по чл. 63, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, а
обстоятелствата, относно юридически лица, които непряко упражняват контрол не подлежат
на вписване.
Нещо повече, съгласно т.1 на § 2, ал.1 ЗМИП, този ред изобщо е неприложим, в
случай, че участието на физическото лице е в дружество, чиито акции се търгуват на
регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
В тази хипотеза, каквато е и настоящата, доколкото „С.Т.“ АД е дружество от вида на
посоченото по – горе, изобщо не е налице подлежащо на вписване обстоятелство за
действителен собственик, тъй като дружествата, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, са подчинени на специален режим за регистриране на основните си акционери,
регулярно деклариране и разкриване на информация, с което се постига целта за
2
информираност, поради което са изключени от предвидените в ЗМИП мерки за обявяване на
действителни собственици.
След като не е налице подлежащ на вписване действителен собственик правен
нонсенс е да се вписват данни за това публично дружество в поле юридически лица, които
непряко упражняват контрол, доколкото такова вписване законът изисква само, в случаите,
при които е необходимо да се проследи начинът, по който действителният собственик
участва в управлението и контрола.
Тълкуването, направено от жалбоподателя, не съответства на целта на закона, тъй
като с проследяване на вписванията по партидата на едноличния собственик на капитала на
дружеството „С. 60“ ЕООД, а именно „С. 63“ ЕАД, се установява едноличния собственик на
капитала на това дружество, а именно „С.Т.“ АД, което е достатъчно, за да се установи как
се упражнява контрол върху дружеството жалбоподател и вписване на това дружество по
партидата на „С. 60“ ЕООД не обслужва специалната цел на ЗМИП.
Наведените от жалбоподателя доводи за фактически постигнати незаконосъобразни
резултати с вписване по партиди на други дружества на обстоятелство като процесното, не
могат да обосноват неправилно приложение на закона от съда.
Предвид изложеното и доколкото заявеното обстоятелство не подлежи на вписване
постановеният отказ е законосъобразен и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Отговорността за разноски в гражданския процес е правоотношение между страните
по делото, с оглед изхода от спора и преценката за основанието този спор да се поддържа.
Именно в посочения контекст следва да се тълкува разпоредбата на чл.541 ГПК. В
охранителното производство не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо. С
това производство се цели единствено да се оповестят промени /обстоятелства/, възникнали
и подлежащи на вписване по определени партиди, поради което не е уредена отговорността
за разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С. 60“ ЕООД , ЕИК ******* срещу отказ
№ 20221221154820-2/30.12.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по
заявление - Образец Б7 № 20221221154820/21.12.2022 г.
Решението, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седемдневен
срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3