№ 117
гр. Варна, 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
СъдебниЛюбка Тенева Тодорова
заседатели:Петя Д. Петкова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
и прокурора Д. К. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Наказателно дело от
общ характер № 20213100200424 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият Б. АТ. М. - редовно призован, води се от органите на РД „Охрана“ от
Затвора – Варна и адв. Ю.Й., упълномощен от преди.
Адв. Й.: Адвокат В. ще закъснее.
Гражданският ищец и частен обвинител Б. АТ. Б. – редовно призован, води се от
органите на РД „Охрана“ от Затвора – Ловеч и с адв. С.С., назначен за особен представител.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
М. Анд. Д. – нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че същата е лежащо болна жена,
неконтактна и не може да се яви в съдебно заседание.
Д. Г. СП. – редовно призован, явява се лично.
Съдът докладва постъпило заявление от свид. С. с приложен болничен лист,
потвърждаващ, че същият е бил болен от Ковид-19 по време на предното съдебно заседание
и поради тази причина не е присъствал.
ОРЛ. Р. К. – редовно призован, явява се лично.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Пл. М. Г., Людм. Здр. Т. и Пл. Люб. П. – редовно призовани, при режим на
видеоконференция от Затвора - Ловеч.
В залата присъстват технически сътрудници при ОС – Варна Борис Енев и Иван
Пеев, подпомагащи осигуряването на видеоконферентна връзка със Затвора – Ловеч, където
1
се намират вещите лица.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимият : Да се даде ход на делото
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.
При осъществената видеоконферентна връзка със Затвора-Ловеч, съдът
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността и разпит на вещите лица:
Пл. М. Г.: Виждам и чувам съда добре.
Людм. Здр. Т.: Виждам и чувам съда добре.
Пл. Люб. П.: Виждам и чувам съда добре.
Пл. М. Г. – на 54 години, български гражданин, неосъждан, с висше образование, без
родство със страните.
Людм. Здр. Т. – на 53 години, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, без родство със страните.
Пл. Люб. П. – на 69 години, български гражданин, неосъждан, с висше образование,
без родство със страните.
СЪДЪТ предупреждава вещите лица за отговорността по чл.291 НК и същите
обещават да дадат добросъвестно заключение.
Адв. В. влиза в съдебната зала в 13:35 часа.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на повторната
тройна съдебнопсихиатрична експертиза, назначена с постановление от 19.09.2019 г.,
находяща се в ДП №65/2019 г. по описа на ОСлО – Варна, том 3, л.3-39.
Вещото лице Т.: Изготвили сме писмено заключение по въпросите, дадени ни по
досъдебното производство, което поддържаме напълно, а именно, че Б.Б. е с лека умствена
изостаналост. Той може да възприема, да запаметява и да дава достоверни показания. Дали
освидетелстваният Б.Б. има хомосексуални наклонности, следва да подчертаем, че не са
налице данни за това, обаче от личностните му характеристичните не следва да изключим
такъв вид поведение, което ако е осъществено на доброволен принцип, понастоящем не се
2
възприема като полова девиация или в смисъла заболяване. Не констатирахме травматични
преживявания в следствие на извършено спрямо него деяние, не се налага специализирано
лечение или психологична подкрепа. Могъл е да възприема и да запаметява, както и да дава
годни свидетелски показания.
На въпроси на адв. Й.: Лесно е Б. да бъде манипулиран, тъй като леката умствена
изостаналост е предпоставка. Налице е отслабен емоционално-волеви контрол върху
поведението и в този ред може да бъде манипулиран.
Той не зачита авторитети. Той е с асоциално поведение и не зачита и не уважава
авторитети. Ако говорим за по-близки приятели по-лесна е манипулацията, отколкото при
здрав човек. Не можем да кажем дали би изкривил истината, за да се хареса на тези хора.
Това е предмет на разследване и не е в нашата компетентност. Той има възможността
правилно да възприема и възпроизвежда реални факти и събития от действителността, но
дали ги е украсил или не, ние можем да кажем само, че има склонност към преувеличаване
на факти и събития, а дали показанията му са достоверни не можем да направим такава
оценка.
Той е на горната граница на леката умствена изостаналост и ние я признаваме тази
диагноза не на база интелектуален дефицит, а по-скоро на неговата психична и социална
незрялост. Има лека умствена изостаналост от миналото, като на тази възраст я компенсира,
но най-вероятно след 20 години интелектът му ще бъде по-висок. Не му е нарушена
способността правилно да е възприемал, да има съхранен спомен въпреки отдалечеността
във времето. Не можем да кажем колко са достоверни показанията му. Това е от
компетентностите на съда.
По-сложни думи, по-сложни цитати и умозаключения вероятно няма да ги разбере.
Той не е на интелектуално ниво, на което се очаква да сме аз и Вие. С по-прости изречения
трябва да се комуникира с него и тогава той вече разбира същността на явленията и
събитията.
Ние сме категорично убедени, че заболяване „параноидната шизофрения“ няма. Не
можем да подкрепим такава диагноза.
На въпроси на адв. В.: Потвърждавам становището си за емоционалната
интелигентност. Ако той извърши, но в случая е пострадал, но ако хипотетично е в ролята
на извършител, не можем да очакваме от него, че ще стигне до вашата банкова сметка и ще
ви лиши от парични средства. Тук се иска по-високо интелектуално функциониране. Той не
може да разбере изцяло и напълно тези явления, но ги разбира достатъчно, че да има
свидетелска годност.
Запознати сме с показанията на Б.. Противоречията в показанията може да ги има в
показанията на всеки човек, без значение интелектуално функциониране, а в зависимост от
неговия интерес към даден момент.
Вещото лице Г.: Подкрепям казаното от колегата.
Вещото лице П.: Подкрепям казаното от колегата.
3
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица и не възразяват
заключението да бъде приобщено към материалите по делото.
Вещото лице Т.: Бих искал от името на трима ни да заявя, че ще представим справки
за транспортни разходи по имейл, ведно с банкови сметки.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на повторната тройна съдебнопсихиатрична
експертиза по отношение на пострадалото лице Б.Б., назначена с постановление от
19.09.2019 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещите лица П.Г., Л.Т. и П.П. за изготвяне на
експертизата в размер на от по 588,00 /петстотин осемдесет и осем/ лева на всеки, ведно с
транспортни разноски, платими от бюджета на съда. (издаден 3бр. РКО)
Техническите лица напускат съдебната зала в 13:45.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане самоличността и разпит на явилите се
свидетели:
Д. Г. СП. – ЕГН **********, живущ в гр. Варна, женен, неосъждан, български
гражданин, работи, без родство със страните. Предупреден за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свид. Д.С.: Бих искал глобата ми да бъде отменена, тъй като бях болен от Ковид-19
и не можах да се явя, за което съм представил болничен лист.
Поддържам дадените по досъдебното производство показания. Много бегло си
спомням случая. Бях дежурен в Първо РУ, май беше сутринта. Дойде едно лице, което
заяви, че е дошло вечерта във Варна. Не помня как изглеждаше визуално и не мога да
посоча никой от присъстващите в залата. Лицето заяви, че бил на гарата, запознал се с
някакво момче, оттам отишли да се разходят или до магазина в циганската махала. Нанесли
са му побой и нещо му беше взето, не помня какво. Разпитах го, входирал съм го в
районното управление и това е.
Наранявания не помня да е имал, но ако имаше щях да извикам Бърза помощ да го
прегледат. Не помня дали имаше наранявания. Това е всичко, което помня.
На въпроси на адв. В.: Не помня как е бил облечен или дали дрехите му са били
скъсани. Не ми е направило нищо впечатление.
На въпроси на адв. Й.: Сигналът мисля, че беше преди работния ден, когато по
принцип съм сам. Имаме дознател, който е на разположение, който не е в управлението. Не
помня дали не го докладвах на прокурор. Предполагам, че му взех обяснения и той си
4
замина.
Адв. Й.: Понеже свидетелят заявява, че не си спомня, а по време на разпитите на
досъдебното производство е дал показания, моля същите да бъдат прочетени.
Прокурорът: Не възразявам.
Адв. С.: Не възразявам.
С оглед становищата на страните и на основание чл. 281, ал.1, т.2 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Д.С., дадени на 14.08.2021 г. пред следовател
Гергана С.а.
Свид. С.: Поддържам това, което съм казал.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ, с оглед явяването на свидетеля С. и представената уважителна причина за
неявяването му в предното съдебно заседание – заболяване,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ наложената на свид. С. глоба на 19.01.2022 г. в размер на 500 лв.
Свидетелят бе освободен от залата.
ОРЛ. Р. К. – ЕГН **********, живущ в гр. Варна, неженен, неосъждан, български
гражданин, с висше образование, работи като разследващ полицай в Трето РУ при ОД на
МВР – Варна, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по
чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свид. О.К.: Поддържам това, което съм казал на разпита по досъдебното
производство. Към онзи момент все още бях в Първо РУ. Не помня дата, беше есента на
2018 г., може би октомври, когато имаше сигнал за извършено престъпление – грабеж и
понеже първоначално не беше много сигурно къде точно е извършено, а именно едно място,
на което попаднах, доколкото си спомням кръговото на „Петко“, което е приблизително
точно, а и известно като наименование и затова ме ангажираха мен. Колежката от група
„грабежи“ С.П. също беше ангажирана и двамата с нея обикаляхме. Доколкото си спомням с
нас беше и Б.Б., който беше пострадало лице. Аз ходих лично до прокуратурата, за да се
образува досъдебно производство, прокурор беше Кънчо Кънев.
Ние бяхме на автогара Варна, където по данни на пострадалото лице се е срещнал с
лицето, което по-късно се установи като извършител. Мисля, че беше на бензиностанция
ОМВ. До нея има игрална зала. По правило винаги се проверява периметъра около мястото.
Ние изискахме да се запазят записи от камерите за видеонаблюдение, които са на
бензиностанцията и около нея. Бяха предоставени такива. Дали във фазата на проверката
или на досъдебното производство не се сещам.
5
По отношение на подс. М., който беше в контингента и живее на „Кр.“ 9, а аз
обслужвах район в този участък докато бях в криминална полиция към Първо РУ, него ден
не съм работил с него, когато е беседвано.
Не помня дали съм коментирал с някой от колегите, доколкото ми е известно,
двамата са се запознали. Не помня откъде го знам това – дали от колеги или от някой друг,
по-скоро трябва да е бил колега. Запознали са се двамата на ОМВ. Подс. М. го е поканил в
дома си на „Кр.“ 9 – една къща. Вече на място явно пострадалият е бил сам в помещението,
но се... нещо беше отнето от Б.М., някаква вещ, вследствие на което възниква конфликт
между двамата. Като продължителност не помня, но Б.М. отнема от Б.Б. един мобилен
телефон Нокиа и някакви вещи. Отнема ги с използване на сила и заплахи. Този телефон е
бил намерен в М.Д.. Нея я знам, тя е в контингента, наркозависима. Тя е получила телефона,
доколкото се сещам.
На въпроси на прокурора: Не помня кой докара пострадалия в Първо РУ. По
принцип, когато дадено лице отиде в някое управление, но се касае за извършено тежко
престъпление на територията на друго управление, то служителите уведомяват по телефона
и лицето се транспортира до съответното районно, за да се поеме случая. Ако е бил случая в
Трето РУ, допускам, че е възможно да е било така – там да е подаден сигнала. ОМВ се
обслужва от Трето РУ, както и автогарата. Не е изключено това да е била причината. Ако е
бил в Трето РУ, те са го транспортирали при нас, за да се започне случая.
По време на оперативната си дейност беседи със сигурност сме провели с
охранителите. Основното, което се изисква от нас, е да се намерят свидетели, ако е
възможно свидетели на запознанството и да се изискат записите от камерите.
Предполагам, че служител на Първо РУ е закарал Б. до спешния кабинета, защото
след като има травматични увреждания трябва да се назначи СМЕ, но кой колега е бил
точно…
Това, че телефона е намерен в Д. допускам, че някой колега ми го е споделил.
Познавам родителите й, тъй като се преместихме от този блок, в който живеехме, когато
майка й беше бременна с нея.
На въпроси на адв. В.: Освен ако Б. не е отишъл сам до спешното, а е от друг град и
едва ли се е придвижил, а и с цел съдиране на данни и доказателства, със сигурност някой
служител го е транспортирал. В Първо районно го правихме ние от криминала. Конкретно
за този случай не помня дали някой служител го е водил в болницата. Ако съда позволи,
давам информация за това как се действа по принцип.
Конкретно за случая не помня кога почнахме работа с пострадалия. След началото на
работния ден започнахме да работим със Б.. Не помня дали аз съм работил или съм разбрал
от някой от колегите. Колегите от криминала сме на един етаж. Само Б. съм го виждал.
Колегите работиха с него. С Б.А. лично не съм работил по този случай.
Не мога да си спомня по Б. дали имаше някакви наранявания, нямам спомен дали
дрехите на Б. бяха здрави или накъсани.
6
На въпроси на адв. Й.: Не помня Б. колко е бил в РУ. Б.М. към него момент
живееше със семейството си на адреса. Имаше тогава роднини в чужбина.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Подс. М.: Желая да дам обяснение. Не се признавам за виновен.
Ще разкажа това, което стана: беше вечерта, не знам в колко часа, към 2 часа,
годината също не помня. Бях към автогарата. Срещнах Б., запознахме се и влязох в
тоалетната. Като излязох ми поиска цигара, седнах при неги и си говорихме и всичко беше
нормално. Той ми обяснява, че нямал майка, нямал баща. Повторния му баща бил в някакво
село и щял да го вземе на работа. Разправя ми проблемите си. Беше с фланелка, а беше зима
и аз го съжалих. Поканих го вкъщи, направихме си кафенце, музика послушахме и сутринта
му казах, че ще го изпратя до автогарата да си хване автобуса. Имаше 10 лв. в себе си. Каза,
че ще ходи при леля си.
Преди да тръгнем към автогарата му казах: „Бойчи, ето ти едно яко“. Дадох му едно
мое яке – кожено, черно. Казах: „Чакай да се преоблека“ и си оставих цигарите и портфейла
на масата. Отидох да се преоблека в другата стая и се връщам – имах 1000 рубли и си ги
държах за кадем. Той помислил, че са ценни сигурно и ми ги е взел от портфейла. Винаги
като излизам от вкъщи си взимам портфейла и си проверявам личната карта дали е там и
гледам – няма ми ги рублите.
Питах: „Бойче, няма ми ги рублите, а преди малко бяха тук. Кой ги взе“ и той каза, че
не знае. Освен мен и него няма кой друг, тъй като нямаше никой друг тук. Той пак каза, че
не знае и вика: „Нямам“ и си вдига ръцете да се пази и видях, че в ръката му има рубли. Той
каза, че са негови и аз разбрах, че наистина човека, не мога да го коментирам какъв е… Пак
му повторих: „Тези 1000 рубли твоите ли са?“, каза: „Да“. Аз го хванах, извадих го вън пред
вратата, бутнах го, хвърлих му торбичката вънка и затворих вратата. След 5 минути излизам
навън и гледам: избягал и чантата му стои пред къщи и реших, че ще се върне за багажа си и
го сложих вътре в двора. След 2 дни някъде Б. дойде с полиция и ми казаха, че някакви
вещи, грабеж-мрабеж, и отидох доброволно и дадох, казах, че тия работи той сам си ги е
оставил вкъщи и доброволно ги дадох в полицията и обясних всичко. Не съм му взимал пари
и не съм го бил.
На въпроси на прокурора: Не съм му искал пари на автогарата. Като влязохме у нас
не сме заключвали вратата, вътрешната стая няма ключ. Д. взе телефона от вкъщи, исках да
я защитя и затова не исках да казвам. Не е станало пред мен, разбрах после в полицията.
Освен телефон имаше и зарядно, казаха ми в районното, че са намерили зарядното и
телефона.
Имам брат, който беше в Германия, наскоро се върна аз като бях в затвора. Бил е в
Полша и аз съм бил там. Вещите, Б. като замина, останаха пред вратата – „Кр.“ 9. Той като
7
беше в нас си оставил телефона да се зарежда в ъгъла. Искаше да се обади на някой и го
сложи на зарядното. Дори зарядното е мое, аз съм му услужил, това може и той да го каже,
тъй като нямаше. Аз имах моя телефон и му дадох зарядно.
Рублите вече не знам къде са. Аз съм казал в полицията и съм ги показал, дори в
полицията не ми ги взеха, само ги показах, дори на дознателката ги показах – „Ето ми ги
рублите“ и тя ми ги взе. „Добре“, каза, „Запозната съм“.
Б. като си показа ръцете и като видях, че стиска рублите, аз ги взех, той ми ги даде. В
районното казах, че са в мен рублите и ги показах, те не са ми ги взимали. И в пожарната го
казах като ме разпитва дознателката. Сега не знам къде са рублите – не мога да ги намеря, не
знам дали ги загубих.
Б. не съм го тормозил. Аз съм лежал за грабеж – 7 години и 11 месеца. Никога по
този тъп начин няма да направя този грабеж – да покажа къде живея, да се държа добре, той
нямаше нищо ценно, което да му взема. Аз не съм излязъл да правя грабеж. Може да питате
в Първо районно – аз съм се спрял, ходил съм в Полша. От 4-5 години в затвора не съм
влизал. Нямало е грабеж, не съм го бил.
Той си остави вещите и избяга, защото му казах да изчезва: хванах го, хвърлих го вън
от къщата си и торбичката му хвърлих и той тръгна да бяга. Излизам след 5 мин и гледам –
торбата е там и я прибрах в двора.
На въпроси на съда: Не сме употребявали наркотични вещества с Б.. Преди
употребявах, но към него момент не съм.
На въпроси на адв. С.: Не съм събличал Б. гол, това е лъжа.
Прокурорът: Предвид противоречията, които се констатират искам да се прочетат
обясненията му дадени пред адвокат към дата 05.03.2021 г.
Адв. С.: Съгласен съм.
Адв. Й.: Не давам съгласие.
Адв. В.: Придържам се към становището на колегата.
СЪДЪТ намира, че искането за прочитане на показанията е допустимо и на
основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА обясненията на подс. Б.М., дадени в качеството му на обвиняем пред
защитник на 05.03.2021 г.
Подс. М. на въпроси на прокурора: Не знам къде са рублите. Помня, че ги взе и
повече не съм ги виждал. Казах на полицията, че рублите ми са в него, той ми ги показа.
Казвам истината. Не съм ходил в тоалетната. Мои са рублите. Не помня дали съм ги взел
или съм му ги оставил.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
8
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се приключи
съдебното следствие.
Адв. С.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. В.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Й.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед
и останалите, приложени към Досъдебното производство доказателства.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.
С оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на нови
следствени действия, на основание чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви съдебното
следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, СЪДЪТ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Поддържам така възведеното обвинение срещу Б. АТ. М. за извършено
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и 2 от НК.
Считам, че обвинението безспорно е доказано, както в хода на съдебното следствие,
така и при предварителното разследване. Поддържам всяка една дума в обвинителния акт.
Касае се за класически случай на извършено престъпление грабеж – най-тежкото
престъпление срещу собствеността.
Безспорно се установява, че пострадалия е прекарал детството си по социални
домове. С намесата на св. А.А. е започнал работа в Габрово. Напускал е града, както това е
решил да направи и през 2018 г. – да посети дома на лелята на своята майка, която е живеела
в Радан Войвода, обл. Варна и на 11-12.10.2018 г. е пристигнал от Габрово във Варна с ЖП
превоз на гара Варна и след това с такси е достигнал до автогарата, където в ранните часове
на 12.10.2018 г., ок. 04:00 часа, е чакал автобус за да отиде до с. Радан Войвода. Било е
много рано и е влязъл в бензиностанция ОМВ, която е била денонощна. Там си купил кафе,
сандвич. Управата на ОМВ му е дала разрешение да чака там на топло настъпването на
времето за транспорта.
При престоя му се е появил подс. М., който е осъществил връзка с пострадалия.
Преминавайки покрай него, му поискал цигара и провели разговор. Малко по-късно му е
поискал 10 лв. Б.Б. се съгласил, извадил портфейла си от раницата, която носел.
Подсъдимият е видял, че същият притежава парични средства. Б. му дал 10 лв. с уговорката
да не си ги иска. При този разговор е поканен да посети дома му и да си изчака автобуса и
както казва пострадалия: „Не знам защо направих грешка и се съгласих“. Подсъдимият му
обяснил, че домът му е наблизо, ул. „Кр.“ 9, в ромската махала. По време на отиването до
дома на подсъдимия, същият е влязъл в дом, където си е закупил наркотично вещество, по
твърдения на пострадалия. По-късно се убедил в това, след като видял, че подс. М. го
ползва като го смърка. При влизането в дома му, той заключил вратата с обяснението, че ще
9
ползва наркотично вещество. Както пострадалия обяснява, без всякаква причина в един
момент подсъдимият станал много лош, започнал да се държи грубо без причина, започнал
да го заплашва. Цитирано е в обстоятелствената част на обвинителния акт какво е казал:
„Такива като теб съм ги ебал и съм ги пребивал от бой!“. След това му е нанесъл 2 удара в
областта на главата и един в гърдите. Подсъдимият е паднал, ударил се е в близката.
Заплашвайки го и устоявайки неговата съпротива, М. го принудил да се съблече. Б. се
съблякъл, проверил му дрехите. След като не намерил нищо в тях, му взел синджира от
благороден метал от врата му, взел му и часовника с метален корпус. Взел е раницата,
изсипал я и взел съдържанието, така както се твърди – портфейла му с 200 лв., 2 тениски с
къс ръкав втора употреба, парфюм „Версаче“-реплика. Изхвърлил го навън и затворил
вратата.
Пострадалият, бягайки, отишъл до автогарата и се обадил от стационарен телефон на
112. Разговорите, които се провеждат са три. Последните два са на малко по-късен етап през
деня. Записите са иззети, приобщени са като веществено доказателство към делото,
извършен е оглед. След сезиране на полицията по телефона за спешни случаи се отзовава
екип на Трето РПУ. Пострадалият е отведен е в Първо РПУ, тъй като се разбрало, че е тяхна
територия на обслужване. В хода на предварителното разследване е извършено
процесуално-следствено действие разпознаване на лица, което е прикачено по делото на
л.274, т.1. Безспорно подсъдимият е разпознат от пострадалия.
Установен е подсъдимият на по-късен етап, като от него са доброволно предадени
часовника, синджира, други движими вещи, които са отнети след извършване на деянието
не са установени. Установено е Мария Д., приятелка на подс, от която с протокол за
доброволно предаване е предаден телефон Нокиа със зарядно устройство, собственост на
Б.Б..
Извършена е оценка на предмета на престъпление, заедно с паричната сума, която е
отнета, стойността възлиза на 334,50 лв. Същите движими вещи, които са намерени, са
приобщени като доказателства по делото.
В хода на предварителното разследване е назначена съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни, която е изготвена. Същата заключава, че при тези показания
на Б.Б. би следвало да са налице увреждания в областта на главата, охлузвания по кожата,
кръвонасядания. След направен анализ на амбулаторния лист, който се представи, изготвен
при извършения преглед на пострадалия в Окръжна болница „Света Анна“, се установява, че
в амбулаторен №7264/12.10.2018 г. медицинското лице, което е извършило прегледа, е
установило локален статус подкожен оток, травматични промени, контузия на главата,
„контузио капитис“, заключавайки травматични увреждания в областта на главата, така
както обяснява пострадалия и е твърде вероятно те да са получени по този начин, по който
обяснява той. Това е заключението на лекаря и на вещото лице, защото заключението се
прави от д-р Деян Господинов на базата на прегледа на всички писмени доказателства по
делото, както и на констатациите от медицинския преглед, отразени в амбулаторния лист.
Това накратко е цялата фактическа обстановка, която сочи извършено деяние по
10
чл.198, т.е. грабеж. Подсъдимият е направил всичко зависещо от него за осъществяване на
това деяние, като е употребил сила и заплахи, след което е отнел движимите вещи, които
посочих. Установил е трайна фактическа власт върху тях, като с една част (телефон и
зарядно устройство) се е разпоредил като собствено и го е подарил на своята приятелка
М.Д..
За да се определи какво деяние е извършено и дали е извършени и дали е умишлено
се определя от обективните факти и обстоятелства по делото. Те като основни са тези, които
се констатират при съдебно-медицинската експертиза и съдебно-психиатрична експертиза,
които се коментираха днес. Обективен факт е и това, че движимите вещи, след установяване
на фактическа власт върху тях, част от тях са намерени в подсъдимия.
Ще се спра накратко и за психичното състояние както на пострадалия, така и на
подсъдимия, които много се коментираха в залата. Явно пострадалият има психични
проблеми. И от единичната, и от тройната съдебно-психиатрична експертиза се установява,
че той страда от лека умствена изостаналост и социално разстройство. Не разбира какво
искат да му кажат хората около него, взема погрешни решения. Заключението сочи, че при
това ниско емоционално-интелигентно състояние, същият е много емоционален, всичко,
което се случва го запомня за продължителен период от време, но предвид това
емоционално състояние и нисък интелект, същият, както заяви вещото лице К. и се
потвърждава от тройната експертиза, е в невъзможност да възпроизведе нещо повече от
това, което се е случило, тъй като няма тази възможност. Във всички разпити твърди едно и
също, аз не виждам противоречия.
В обясненията си е последователен и твърденията са му едни и същи, свързани с
основните факти: сила и заплахи, безпричинни за него от страна на подс.
При тези експертизи безспорно се установява, че независимо от психичното
заболяване на пострадалия, същият е вменяем, разбира свойството и значението на
извършеното, може да дава годни свидетелски показания, да възприема правилно събитията,
станали по време на извършване на деянието и да ги възпроизвежда правилно без да ги
украсява.
От друга страна следва да отразим, че Б. е крадец. Той не е измамник. Това унижение,
което му е причинено – да го бият, да го събличат гол, да го изхвърлят навън, без причина за
него, явно, както каза вещото лице К., е оказало голямо въздействие на неговата психика –
не може да забрави това унижение и за това на всички лица, които разпитахме, които
разпитахме като свидетели и на свои близки, той без причина разказва какво му се е случило
в гр. Варна. Едва ли ако домакинът беше добър самарянин, както твърди пред Вас, Б. щеше
да отиде на телефона, да се обади на 112 и да пресъздава обстановка, каквато не се е
случила.
Да, той може да бъде манипулируем, както казаха вещите лица, само че няма данни и
доказателства за такава манипулация, камо ли от служители на полицията или оперативни
работници. Още повече, че сезирането за извършеното деяние от страна на подсъдимия се
11
осъществява изключително по инициатива на пострадалия. Ако някъде в показанията му
има някакво противоречие, това е само на очната ставка, където пострадалия направо
блокира, тъй като се страхува от своя нападател. Този страх пролича и в залата и при
изказване на твърденията, че е заплашван от други лица по поръчка на подсъдимия в
затвора, желанието му да не бъде в тази зала, независимо, че е пострадал.
Извършена е съдебно-психиатрична експертиза и по отношение на подсъдимия.
Заключението сочи, че е вменяем, разбира свойството и значението на същото и може да
ръководи постъпките си. Днес ако е имало някакво противоречие, то е това в неговите
обяснения. За мен и в двата си нюанса са нереални. В първите си обяснения твърди, че
пострадалия е отнел тази рубла с номинал 1000, която не е известно дали съществува.
Разбрал, че е отнета, казал му да я върне и отишъл до тоалетната. Мислите ли, че като е
окраден, ще остави някой свободно в дома му да излезе с банкнотата в ръка? Аз не вярвам.
Като имаме предвид преди всичко агресивното му поведение и то на първите 2 съдебни
заседания. Видите ли той не го е бил, само го е изхвърлил. При първите обяснения Б. е
избягал. Как да избяга като вратата е заключена? Дори и да е така, остава въпроса къде е тая
рубла, която е повод за влошените отношения, с които подсъдимия оправдава агресията си,
отричайки факта на извършен грабеж.
Вторият вариант на обясненията – там вече е друго. Изхвърлен е заедно с банкнотата
в ръката, изхвърлени са му дрехите и телефона, който се намира в приятелката на
подсъдимия, е взет тайно от него. Това са безпочвени твърдения, начин на елементарна
защита, тъй като в обвинителния акт посочих, че при първоначалните обяснения стремежът
е за обсебване, тъй като за това престъпление наказанието е по-ниско.
На Вас остава да прецените на какво да повярвате. Подсъдимият пред вас не можа да
обясни тази банкнота, която е предмет на раздора, в него ли се намира, показвал ли я е на
някой, в Б. ли е останала и дали изобщо такъв инцидент съществува, защото за агресията на
подсъдимия, според неговите разбирания, трябва да има повод, а не умисъл за отнемане на
движими вещи и паричната сума, с която той не е разполагал.
За съжаление на подсъдимия, несъгласието с настъпилия обществено опасен резултат
е само декларативен. Отрича се употребата на сила. Тогава възниква въпроса: тези
травматични увреждания, които са констатирани по главата на пострадалия от какво са и
защо да не му се вярва? В хода на съдебното следствие не се повдигна въпроса за
автентичността на този документ. Оставям на адвокатите да чуете тезата, че не се знае кой е
закарал Б. до спешна медицинска помощ и как не трябва да се възприема този документ.
Факт е, че и разследващия не можа да установи коя кола го е закарала до болницата.
Въпреки че той твърди през цялото време, че до спешна медицинска помощ го е закарал
полицейски автомобил и след тези твърдения водещия разследването извърши една обемна
проверка и намери този документ. Иначе нямаше да бъде в корицата по делото. Няма как да
се игнорира този обективен факт, че същата вечер, в която е извършено деянието, тези
травматични увреждания, които са установени и няма как да бъдат игнорирани. Те
отговарят да са получени именно от двата юмручни удара в областта на главата („тупаник“,
12
както ги нарича пострадалия), удар в областта на гърдите и събаряне върху близка мебел.
Друг обективен факт е, че са намерени част от движимите вещи, които са предадени
от подсъдимия – часовника и ланеца, което е следва да се отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство при определяне на наказанието. Главното престъпление
считам, че безспорно е доказано. Даже разпореждането с част от движимите вещи от страна
на подсъдимия е без значение, тъй като с изхвърлянето на Б. навън, оставянето на вещите и
парите в дома на подсъдимия, деянието вече е довършено и са налице всички елементи от
него. Самата среща и запознанството, които са провокирани от подсъдимия, са част от
механизма. При тази умствена изостаналост и липса на интелект от страна на пострадалия,
за колко време мислите е бил преценен от подсъдимия? Нелогично се кани в дома му
непознат човек „да му се помогне“.
В наказателната практика на ВС се обсъжда именно и обстановката, при която се
извършва престъплението „грабеж“ – отделено място, самотно място, през тъмната част на
денонощието, от 2-3 лица. В конкретния случай нападателят е един, но обстановката е
подобна, която следва да се оценява и при самото извършване на деянието. Отново е през
нощта, този път обаче в дома на подсъдимия – „светая светих“ на българина, където са
двама, вратата се заключва. С този факт и само повишаване на тон и елементарна заплаха
деянието е осъществено. Сила е употребена, след което са отнети движимите вещи.
Отричането на извършено престъпление „грабеж“ в конкретния случай е само и
единствено декоративно и си пролича от двата варианта на защитната теза на подсъдимия.
Тук проблема не е толкова в самото деяние, колкото в отношението му към извършеното и
отношението му към пострадалия. Подсъдимият не може да се примири, че умствено
изостаналия ще го доведе до ситуацията да бъде в ареста, да бъде в затвора, да бъде
разкрито деянието. Неговата инициатива е довела до разкриване на деянието, но и вероятно
изобщо не е смятал, че някой ще му обърне внимание, както е и в самото начало. Затова и
пострадалия има още две обаждания на 112 в по-късните часове на същия ден – за да
съобщи, че подсъдимия е на автогарата.
За да определите наказанието на подсъдимия, следва да се определи обществената
опасност на извършеното деяние и обществената опасност на неговата личност. Това е най-
тежкото престъпление срещу собствеността. То е квалифицирано и при условията на
грабеж, т.е. касае се за деяние по т.4, ал.1, чл.199, което се определя от предходните две
съдимости на подсъдимия, а именно той има извършени два грабежа – по НОХД
№2846/2010 г. и НОХД №2039/2010 г., с които при първото му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 год., а при второто - 4 год. „Лишаване от свобода“ и
след групиране е останало 4 год. „Лишаване от свобода“, което е било изтърпяно на
11.03.2016 г. и видно от това, сроковете по чл.30 не са изтекли и е налице деяние,
извършено при условията на опасен рецидив.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е предходната съдимост, която не влияе на
квалификацията на това извършено деяние. Такива са и негативните характеристични данни
относно личността. Като личност считам, че е с висока степен на обществена опасност като
13
изхождам от начина на извършване на деянието, последователността, яростта, с която
извършва насилието в името на постигане на една цел – отнемане на движимите вещи и
парите на пострадалия. От друга страна има значение отношението към извършеното
деяние. Аз не видях капка разкаяние. Както казах, проблемът на подсъдимия за мен е това,
че психично болния пострадал със своята активност доведе до изготвянето на обвинителния
акт и това не може да го понесе. Считам, че такова агресивно поведение, такова безочие
трябва да бъде наказано. Няма да говоря за генералната превенция на закона и
индивидуалната на чл.36 едва ли би била постигната. Въпросът е той да бъде
неутрализиран, за да не станем свидетели на четвърти грабеж. Само с едно такова наказание
ще бъдат постигнати целите на генералната превенция на чл.36.
Моля да признаете подсъдимия за виновен при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, като му наложите наказание над минимума към средния размер, предвиден за
този вид престъпление, което да бъде изтърпяно ефективно при съответния затворнически
режим. Да не забравяме, че на него му се даде на няколко пъти възможността процеса да
протече при друг аспект, където във всички случаи подсъдимият щеше да бъде
облагодетелстван.
Относно гражданския иск, моля да бъде уважен по справедливост. За имуществените
вреди, да е до размера на предмета на престъплението.
Адв. С.: Представителят на държавното обвинение беше изчерпателен. Единствено
ще се спра относно наказанието, което трябва да понесе подс. М.. Видно от представените
по делото доказателства става ясно, че същият от обективна и субективна страна е
осъществил така вмененото му деяние. Аз ще се придържам към искането на ВОП, а именно
наказание в средния размер, предвиден в закона.
Що се отнася до гражданския иск, от приложената към делото медицинска
документация е видно, че от нанесените удари от подсъдимия спрямо моя доверител са се
получили закървявания, кръвонасядания и т.н., които са причинили болки и страдания,
които е трябвало Б. да изтърпи. Ще помоля да уважите гражданския иск в размера, който сме
посочили – 5000 лв. за неимуществени вреди и 226 лв. за имуществени такива.
Гр. ищец и ч. обв. Б.: Поддържам казаното от адвокат С..
Адв. Й.: Намирам обвинението за недоказано от фактическа и правна страна. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, считам че не са налице безспорни и
категорични доказателства, от които може да се направи единствения извод, че
подзащитният ми М. е осъществил признаците на престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение.
По настоящото производство считам за безспорно доказано, че в нощта на 11 срещу
12 октомври 2018 г. пострадалият Б. е бил на Автогара-Варна, където се запознал с подс. М.
на бензиностанция ОМВ. Горното не се оспорва нито от свидетеля, нито от подсъдимия.
Двамата са отишли в дома на М., където са стояли известно време, след което между тях е
възникнал конфликт – също неоспорван от двамата факт. В дома на М. са останали някакви
14
вещи на Б., които подсъдимият е предал доброволно на полицейските служители. Доказано
е също, че в 07:31 и в 07:56 сутринта на 12.10.2018 г. Б. е позвънил на телефон 112 от
Автогара-Варна и е подал сигнал, че е бил ограбен, а в 22:12 на същата дата – че е установил
нападателя си. Това е видно от предоставената информация от център на 112. При
сутрешните обаждания на място е бил изпратен полицейски екип на Трето РУ – Варна,
който е установил по данни, дадени от Б., приблизителното място на извършване на
престъплението и с оглед териториалната компетентност го е транспортирал в Първо РУ –
Варна.
Видно от съдебно-медицинската експертиза са налице травматични увреждания.
Установено е, че Б. е бил в село Радан Войвода при свидетелите С.и. Не е установено как и
защо на Б. е била указана медицинска помощ, след като никой от полицейските служители
не е викал спешна помощ, не е установено по категоричен начин кога са причинени
травмите му и дали в действителност са били получени в резултат на нанесени от
подсъдимия удари или по-късно през деня.
Обвинителния акт се подкрепя от избрани твърдения на пострадалия Б., които по
своята същност страдат както от вътрешни противоречия, така и не кореспондират с
останалите доказателства по делото досежно главните факти, които са предмет на доказване,
а именно: има ли извършено престъпление, мотивите и механизма на извършването му,
индивидуализацията на вещите на пострадалия и т.н.
Освен на противоречивите показания на свидетеля Б., обвинението се позовава и на
извършено в хода на досъдебното производство разпознаване на лица, което считам за
опорочено, тъй като е извършено при допуснати процесуални нарушения. Оглед на
веществени доказателства, в който вместо да бъде отразено състоянието на вещите –
синджира и верижката на часовника, което би потвърдило или отхвърлило теорията на Б., че
са били скъсани. Самите вещи са описани с фабричните им номера, като не е имало с какво
да бъдат съпоставени, тъй като не са налице документи за произход.
Съдебно-медицинската експертиза, която е назначена на 16.01.2019 г. – 1 год. след
случката, тази експертиза се назначава по писмени данни, без водещия разследването да
знае, че има медицинска документация. Изготвените съдебно-психиатрични експертизи
няма да коментирам, приети са не ги оспорваме.
С постановление на ОП – Варна от 21.03.2019 г. държавното обвинение отказало да
приеме материалите по досъдебно производство и да повдигне обвинение на Б.М., че е
извършил престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 като съвсем точно са били
изложени аргументите за липса на доказателства срещу М. при така противоречивата
фактическа обстановка. Прието е било, че Б. е извършил опит за кражба на въпросната
банкнота от 100 пакистански лири. Часовникът действително се е намирал в якето на М. и
след проведената очната ставка са отстранени противоречията между показанията на
двамата свидетели и не са налице доказателства за употреба на сила и заплаха от страна на
М.. Показанията на М. даже и да се разгледат като защитна теза, то липсват доказателства в
обратната насока, които да я опровергаят.
15
От началото на 2019 г., м.март до приключване на разследването, безспорно са били
проведени множество процесуално-следствени действия, които по своята същност обаче, по
никакъв начин не са дали отговор на неизяснените въпроси и не са изменили фактите по
делото. Проведени са няколко допълнителни разпита, в това число и пред съдия, в които са
налице не само несъответствия помежду им, но и диаметрално различни твърдения от
страна на Б. по отношение най-вече на наличните у него вещи, пари и облеклото му.
Проведена е повторна очна ставка на 10.07.2019 г., чиято цел остава неясна за защитата,
проведени са повторни разпити на свидетелите, дали показания веднъж пред разследващ
полицай, които по никакъв начин не допълват доказателствата по делото. Установени и
разпитани са били други свидетели, чиито показания наистина биха имали значение за
признака на доказване, биха подкрепили или отхвърлили твърденията на Б., но видно от
материалите по делото тези показания не са били годен източник на информация, касаеща
настоящото производство, в резултат на което съвсем резонно са били изключени от списъка
на лица за призоваване. Следващо действие – оглед на веществени доказателства –
разговорите на Б. и оператор на 112, които също не подкрепят твърденията на пострадалия и
изготвените експертизи. От материалите по делото не стават и доказателствата, приобщени
след 2019 г., които уличават подс. М. в извършване на престъплението, в което е обвинен.
Защо Б. е бил подложен на толкова допълнителни разпити, след като в хода на
проведената очна ставка на 25.10.2018 г. е била изяснена цялата фактическа обстановка?
Действието е било проведено в присъствието на двама полицейски служители, водещия
разследването и прочелия протокол, което е гаранция както за все още ясните спомени на
участниците в нея, така и за това, че М. няма как да въздейства по никакъв начин на Б. да
промени показанията си.
От материалите по делото е видно и също с лека ръка е било подминато от
разследването, че двамата не са се виждали повече след инцидента. Защо тогава във второто
обяснение, дадено от Б. в хода на проверката съвпада с версията на М., а именно, че
пострадалият му е услужил с яке, в което той сложил часовника си. Безспорно обясненията
не са действия по разследването, но тъй като остава неясен въпроса налице ли е извършено
престъпление от подзащитния ми. Считам,. че е следвало да бъде работено в тази насока и
след поставянето на този въпрос да бъде разпитан пострадалия, а не всичките му показания
да бъдат машинално протоколирани без да бъде обърнато внимание на противоречията и
изясняването им и без да бъде търсена сметка за постоянната промяна на дадените от него
показания.
По отношения на проведения на 04.08.2020 г. разпит на Б. пред съдия: считам, че
същия не е бил проведен в съответствие с разпоредбите на чл.139, ал.5 и 6 от НПК. Не е
била дадена възможност на свидетеля да изложи под формата на свободен разказ всичко,
което му е било известно по делото, поставените му въпроси не са били уточняващи с цел
отстраняване на непълноти или противоречия, а насочващи и подсказващи отговор. Освен
това, вещите лица казаха, че такива дълги и сложни въпроси той няма как да разбере.
16
По отношение на медицинския преглед: екип на спешна помощ не е бил викан. Не
оспорваме бележката, а по-скоро как и защо Б. е посетил Окръжна болница „Св. Анна“?
Защо една година след това медицинската документация не е била известна на водещия
разследването? Води до недоумения въпроса как е бил прегледан тогава, след като в едни от
показанията си е заявил, че личната му карта липсва – веднъж взета при грабежа, после
изгубена. Ако действително е бил прегледан без лична карта, то това не удостоверява, че
прегледа е направен на Б.Б.. Ако е представил документ за самоличност при прегледа, защо
е заявил, че личната му карта също е била предмет на грабеж? След като е заявил, че М. му е
взел всичките пари, кой е платил прегледа му? Извън обсега на разследването са останали
няколко часа от напускането на Б. на Първо РУ до 14:30, когато е бил прегледан, в които не
е известно къде е ходил и какво е правил.
В този смисъл считам, че многократно проведените разпити на пострадалия не могат
да бъдат достоверен източник на информация поради съществените вътрешни противоречия
и най-вече факта, че те не се потвърждават от показанията на другите свидетели досежно
получените наранявания. А що се отнася до времето, в което свидетелят и подсъдимият са
сами – от показанията на Б. не може да се достигне до категоричен извод за извършеното
спрямо него престъпление.
По отношение показанията на свидетелите Ж. Ж. и С.П.: считам, че те са преразказ на
оперативни беседи с лицата и в тази им част кой какво им е разказал, не трябва да бъдат
ценени. Същите могат да бъдат годни доказателства, доколкото засягат личните им
възприятия, касаещи външността и поведението на Б. по време на работата с него, както и
оперативните способи за установяване на М..
Считам, че показанията на останалите свидетели и обясненията на подсъдимия са
дадени добросъвестно като логични, последователни и кореспондиращи с материалите по
делото.
По отношение на допуснатите нарушения по време на досъдебното производство при
събиране и проверка на доказателствата: при проведеното на 16.10.2018 г. разпознаване на
лица в изготвения протокол е отразено, че това е човека, който е взел на Б. освен другите
вещи и парите. В разпита, проведен непосредствено преди разпознаването, пострадалият не
е заявил за пари. Участие в това действие е взел експерт, незнайно с каква функция след
като няма фотоалбум в самото разпознаване. На трето място са другите лица, които са
съпоставяни с разпознавания обект: между 7 и 10 год. са по-малки от обекта, който трябва да
се разпознава. При снимките не личи, но на живо разликата е доста осезаема. При
проведения разпит непосредствено преди разпознаването пострадалият е посочил като
отличителен белег на извършителя татуировки на врата и ръцете. Остава неясно дали
лицето за съпоставка е имало татуировки на посочените места и ако са нямали дали
водещият на разследването е взел марки да прикрие на всички участници откритите части.В
протокола няма данни за такива действия. Протокола от това разпознаване не е бил прочетен
на свид. Б..
На второ място, разпит на свидетел по делегация – 12.09.2019 г., Ловеч. Протоколът
17
е дълъг, обяснителен и не му е четен.
На трето място: на свид. Б. са му били показани вещите от разследващия без да бъде
извършено съответното действие по разследването, а именно разпознаване на предмети.
Обещал му да му ги върне. Това е видно от протокол за разпит на свидетел от 16.10.
Ето защо считам, че посочените доказателства следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото.
Предвид гореизложеното считам, че в настоящото производство не беше доказано по
безспорен и категоричен начин, че с действията си М. е осъществил от субективна и
обективна страна състава на престъплението, за което е бил привлечен към наказателна
отговорност, поради което моля да го признаете за невиновен по така предявеното му
обвинение.
По отношение на граждански иск считам, че евентуално алтернативно ако настоящия
състав не приеме защитната тези считам, че неимуществените вреди не са доказани по
никакъв начин и следва да бъдат отхвърлени.
Адв. В.: Изцяло поддържам фактическата обстановка, описана от колегата и считам,
че по тази, описана в обвинителния акт, няма каквито и да е доказателства. Същата е
представена изцяло според показанията на Б. и то избирателно, тъй като за разлика от
държавното обвинение аз считам, че показанията на Б. са всичко друго, но не и
последователни и непротиворечиви. Такива са и то за основни факти от това, какво се е
случило същата вечер.
Фактическата обстановка, описана от колегата считам, че е доказана по безспорен
начин. Не мога да кажа същото за показанията на Б., според които е представена
фактическата обстановка от държавното обвинение.
На първо място, ако приемем, че първите впечатления на Б. са били придадени
непосредствено след инцидента – обажданията към 112 и то първото, в което същият
заявява, че го нападнали трима човека. Точно такива данни се дават и на роднините после.
Изключително противоречие по отношение на това колко души, къде и как са го били.
Относно нанесените удари: Б. при всеки негов разпит казва различно като всичко
постепенно ескалира, за да се стигне до показанията му в съдебно заседание, където казва,
че от удара се е ударил в дивана и има шевове, а такива данни няма.
Аз съм на същото мнение като колегата относно причинените му нараняванията,
които според прокуратурата са от подс. М.. Такива доказателства няма, а напротив – има
обратни доказателства. Всички полицейски служители, които са имали контакт с Б. след
инцидента твърдят, че по него е нямало следи от побой, дрехите не са му скъсани, бил е
нормално облечен. Това е още един факт относно достоверността на показанията на Б..
Всички полицаи твърдят, както Я. от Трето РУ, така и разпитания днес служител на Първо
РУ, че ако Б. е имал каквито и да е наранявания или оплаквания е щял да бъде извикан екип
на спешна помощ.
18
Останах изненадан от това, че разследващия е направил голяма проверка относно
това с кой полицейски автомобил е бил закаран до спешното. Та Първо РУ има 2 патрула.
Не е необходима кой знае каква проверка. Не е установил кой автомобил, защото никой не
го е карал.
Само може да гадаем по какъв начин са установени на Б. тези наранявания няколко
часа по-късно. Пак казвам – без каквито и да е доказателства, че полицейски служител го е
съпровождал, за да няма един период, в който Б. е без надзора на полицията – от момента, в
който са му сваляни обяснения до момента на прегледа. Както казах, противоречията в
показанията му са изключително сериозни.
По отношение на психичното му състояние бяха изслушани няколко експертизи.
Вещите лица са категорични, че той действително може да възприема станалото, но върху
същия може да се влияе. Показанията му трябва да се ценят, след като се установи на какво
се дължат тези противоречия, които са изключително основни – отнети ли са му пари, якето,
в което е часовника сам ли го е оставил и по какъв начин си е тръгнал от дома на
подзащитния ми.
Моля да имате предвид и показанията на свидетеля, при който Б. е живял и при който
е работил, като имате предвид показанията му, които бяха приобщени по досъдебно
производство, като същият обяснява как Б. бил крал, как го биел, бил изключително
агресивен и изведнъж в съдебната зала го представи като най-доброто момче, което е
съществувало.
Считам, че конкретни доказателства за вината на подзащитния ми няма. Държавното
обвинение се е опитало да запълни сериозните празноти с разпит на полицейски служители,
които са беседвали с Б., само че няма как тези празноти да бъдат запълнени по този начин,
тъй като полицейските служители преразказват нещо, разказано от Б. и самите те твърдят, че
същия е бил изключително объркан и даващ различни показания. Най-ясно е това при
служителя на Трето РУ, свид. М., който първо е контактувал с Б., като казва, че
информацията, която е давал е била и противоречива дори и за самоличността си –
представил се е с друго име. Всички полицейски служители твърдят, че очевидно Б. е имал
психически проблеми. Това е било очевидно за всички. Считам, че тук показанията на Б.
относно факта дали е упражнено спрямо него насилие и са му отнети вещи от подзащитния
ми, не следва да бъдат кредитирани най-малко на това основание.
Във връзка с всичко това, аз ще Ви моля да признаете подзащитния ми за невиновен
по така предявеното обвинение. Ще Ви моля и да не уважавате така предявения граждански
иск, както и да измените мярка за неотклонение.
Подс. М.: Присъединявам се към казаното от адвокатите ми. Не съм извършил
грабеж.
СЪДЪТ на основание чл.297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
Подс. М.: Желая да бъда оправдан.
19
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която председателят на състава
обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването пред Апелативен съд –
Варна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:46 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20