Решение по дело №50/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 76
Дата: 5 март 2024 г.
Съдия: Васил Петков
Дело: 20244500500050
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Русе, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян

Васил Петков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20244500500050 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С. В. И. е обжалвал Решение № 1732 от 07.12.2023 г., постановено по гр.
д. № 900/2023 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от него иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за изплащане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Ответникът „АВИНИ“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д. И. от АК
Русе, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбата за допустима като подадена от
заинтересована по спора страна в законния срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Не се
спори, че ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение по силата
на трудов договор от 02.08.2021 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ. Считано от 04.08.2021 г., на ищеца било възложено
да изпълнява длъжността „обслужващ бензиностанция и газстанция“, с място
на работа – обект на дружеството в гр. Русе, бензиностанция ОМВ. Със
Заповед № 47/27.05.2022 г. работодателят прекратил трудовото
правоотношение на ищеца, считано от 28.05.2022 г., на основание чл. 188, т. 3
във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ.
1
От заключението на назначената в първоинстанционното производство
икономическа експертиза се установява, че за 2022 г. до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 27.05.2022 г., ищецът е имал
право да ползва осем дни платен годишен отпуск, съгласно правилата на КТ,
а действително ползваният от него отпуск е 10 дни.
При тези установени факти, въз основа на ангажираните по делото
доказателства, първоинстанционният съд отхвърлил предявения иск, като
неоснователен.
Въззивният съд намира, че установените от районния съд фактически
положения са обосновани от съвкупната преценка на събрания
доказателствен материал и направените въз основа на тях правни изводи са
законосъобразни и правилни, поради което и на основание чл. 272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция и последната, като препраща към
мотивите на обжалваното решение, счита, че същото следва да бъде
потвърдено по изложените в него съображения.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е
използвал полагащия му се платен годишен отпуск за 2022 г. изцяло.
В хода на първоинстанционното производство не са допуснати
нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила, а
обжалваното решение е постановено след обстоен анализ на
доказателствената съвкупност, от която по безспорен начин се установява, че
претенцията на жалбоподателя е неоснователна.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посочените въззивни основания в жалбата. В жалбата не се
съдържат конкретни оплаквания за нарушения на материалния закон или
допуснати процесуални нарушения. Наведените в нея съображения са неясни,
хаотични и несвързани. Съгласно посочената по-горе правна норма
задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася само за
валидността на първоинстанционното решение, както и за допустимостта му в
обжалваната част. По отношение правилността на решението, съдът е
ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато
следи за защита на интереса на определени субекти. Извън тези две хипотези,
при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява
законосъобразността само на сочените в жалбата процесуални действия на
първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови
фактически констатации. При това положение, след като въззивната жалба не
съдържа конкретни оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, дейността на въззивния съд се изчерпва с
извършване на правилната според него правна квалификация и преценка на
събрания фактически и доказателствен материал, изхождайки от
2
приложимата материалноправна норма.
Неоснователни са възраженията, поддържани в съдебно заседание от
жалбоподателя за участие на прокурор в делото, както и приложимост на
разпоредбите на НК и НПК. Производството е по иск с правно основание чл.
224, ал. 1 от КТ за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, спорът е трудов и същият е уреден с нормите на Кодекса на труда, а
приложимият процесуален ред е по Гражданския процесуален кодекс и тъй
като липсва наказателноправно отношение между страните по делото, то е
изключено приложението на НПК и НК.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение, с което първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника по жалбата следва да се
присъдят разноските за въззивното производство в размер на 930 лв.
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК решението подлежи на
касационно обжалване. Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1732 от 07.12.2023 г., постановено по гр.
д. № 900/2023 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА С. В. И. с ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „*** да заплати на
„АВИНИ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, ул. „*** представлявано от ДИП, сумата от 930 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3