Решение по дело №243/2020 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 52
Дата: 29 септември 2021 г.
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20204320200243
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Луковит, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря И.Г.Д.
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно
наказателно дело № 20204320200243 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. М. П., ЕГН ********** с адрес: с. гр. Тетевен, ул.
Х.Б.*** против наказателно постановление № 20-0297-000200/22.07.2020 год. на Началник
РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 183 ал. 4 т.
6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено
нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на наказателното постановление поради издаването му в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и е изведено
искане за неговата отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят участва лично и с адв. П.Р., който поддържа
жалбата.
Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично
или чрез процесуален представител. В придружителното писмо, с което е администрирана
жалбата, е изразено становище за нейната неоснователност и молба за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на
страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема
следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
На 01.07.2020 г. св. Г. В. Й. и св. П. Д. Г. – полицейски служители при РУ – Луковит,
около 13:40 часа се намирали със служебния автомобил на ул. Възраждане в гр. Луковит и
видели, че покрай тях, в посока гр. София, минал товарен автомобил марка „Форд“ с рег. №
******, като водачът използва мобилен телефон, който държал в дясната си ръка в близост
до дясното ухо. Веднага го последвали със светлинен и звуков сигнал и малко по нагоре -
срещу сградата на РПС – Луковит, го спрели за проверка. При проверката установили
самоличността на водача – жалбоподателят П. М. П.. Свидетелите обяснили на водача
1
причината за спирането, а именно, че използва мобилен телефон по време на управление
без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. За така
констатираното нарушение по чл. 104а от ЗДвП св. Г.Й., в присъствието на св. П.Г.,
съставил на жалбоподателя АУАН серия GA бл.№ 157720/01.07.2020 г. Актът бил предявен
за подпис на нарушителя, като последният отказал да го подпише, което било удостоверено
с подписа на св. Г.. На същата дата срещу разписка АУАН е връчен на жалбоподателя.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от жалбоподателя постъпили възражения пред АНО,
по повод на които била извършена проверка, в хода на която били снети писмени обяснения
от св. Г.Й. и св. П.Г..
Въз основа на съставения АУАН е издадено оспореното наказателно постановление, с
което жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП с глоба в
размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП, като възприетите в АУАН
от контролния орган фактически констатации са намерили отражение и в НП.
Изложената фактическа обстановка, се установява безспорно от приетите писмени
доказателства, находящи се в приобщената административнонаказателна преписка и от
показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя Г. В. Й. и свидетеля очевидец на
извършване и установяване на нарушението П. Д. Г.. Съдът изцяло кредитира с доверие
показанията на полицейските служители, тъй като същите са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, при липса на индиции за предубедеността им.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран
субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение),
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от
компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
представените писмени доказателства - заповед на директора на ОДМВР - Ловеч и
удостоверения, издадени от ОДМВР - Ловеч.
Представеният по делото АУАН съдържа всички изискуеми по чл. 42 ЗАНН
реквизити; в същия е описано деянието, което представлява състав на нарушение, и
обстоятелствата, при които е било извършено. Наказателното постановление е издадено в
рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Налице е припокриване на установените
фактически обстоятелства и правни изводи между акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Не са налице формални предпоставки за отмяна
на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството.
Съгласно чл. 104а от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. При
нарушение на тази забрана в разпоредбата на чл. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е предвидена
нарочна санкция от 50 лева, за този водач, който използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
2
телефона без участието на ръцете му.
Съдът намира за доказано вмененото с АУАН и НП на жалбоподателя деяние. За
установеното нарушение, както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление
правилно е приложена разпоредбата на чл. 104А от ЗДП, а също и предвидената за това
нарушение санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, според която предвиденото
административно наказание е с фиксиран размер от 50 лева, поради което не подлежи на
промяна.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. Не се доказаха, а и не се твърдят от жалбоподателя никакви
обстоятелства, налагащи извънредна за него необходимост да използва мобилния си телефон
по време на движение без устройство, позволяващо му да стори това без използването на
ръцете. Напротив – деянието разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушения от този вид. Относими към тази преценка са и установените от справката за
нарушител/водач за жалбоподателя обстоятелства на извършени предходни нарушения на
правилата за движение. Действително последното издадено наказателно постановление е от
2011 г., а от 2011 г. до настоящия момент срещу жалбоподателя няма съставени актове, но в
този период има издадени фишове за нарушения по ЗДвП – общо 10 на брой. Следователно
и процесното деяние не съставлява изолирана проява на нарушаване на правилата за
движение. Това мотивира съда да приеме, че обществената опасност както на деянието, така
и на дееца не са по-ниски от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради
което използването на административнонаказателната принуда е оправдано и
законосъобразно за постигането на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски в процеса.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0297-000200/22.07.2020 год. на
Началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на П. М. П., ЕГН ********** с
адрес: с. гр. Тетевен, ул. Х.Б.*** на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 104а от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
3