РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Бургас, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120201427 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Р. А. с ЕГН ********** от *********** и
съдебен адрес в гр.*********** чрез адв.М. И.-Т. АК-Бургас против
наказателно постановление №23-0769-003565/20.12.2023г на Началник група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят.
Счита го за неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи за това, че
нарушението не е било извършено умишлено. Искал е да пробва автомобил
внос от друга държава за недостатъци. Алтернативно моли съдът да счете
нарушението за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Претендират
се разноски.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят се
явява. За него се явява упълномощен адвокат. Сочат се нови гласни
1
доказателства Претендират се разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован явява са
упълномощен ЮК поддържа даденото в преписката становище по казуса,
като моли съдът да потвърди обжалваното НП и претендира ЮК
възнаграждение.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото
съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител
пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от
закона реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
причини:
На 21.09.2023г, около 13,45 часа свидетелите Д. П., Д. В. и Г. Д. били на
работа. И тримата били на служебни мотоциклети. Пътувайки по
ул.“Кооператор“ в ж.к.“Меден Рудник“ срещу хлебозавода „Дария“, в посока
на движение ул.“Тракиец“ видели, че лек автомобил марка „Мерцедес“ с
номер на рамата WDB2112541В2188534 тъмносив на цвят е управляван от
водача му по обществен път без на моторното превозно средство да са
поставени регистрационно табели с регистрационен номер на автомобила на
определените за това места отпред и отзад. Водачът на посоченото по-горе
МПС бил спрян от Д. П.. След легитимация водачът бил установен и след
направена справка в сектор КАТ било установено още, че процесният
автомобил не е бил регистриран по надлежния ред. Било указано на водача –
жалбоподателя А., че не може да прави тест драйв по пътища отворени за
обществено ползване и че ще му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
На 21.09.2023г свидетелят П. съставил в присъствието на
жалбоподателя и на свидетеля В. АУАН серия АД и бланков №330626 (лист
24 от делото). Правната квалификация в акта за нарушението е по чл.140 ал.1
ЗдвП. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. Получил
препис. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по
акта.
2
На 20.12.2023г административнонаказващият орган издал срещу А.
наказателно постановление, в което при същата фактическа обстановка
както в акта и същата правна квалификация по чл.140 ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП на жалбоподателя били
наложени две кумулативни наказания: глоба в размер на 200 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично
доказана въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
като ги намира за безпристрастни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както
актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от
закона срокове.
Според материалното правило на чл.140 ал.1 ЗДвП по пътищата
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
В описателната част и на акта, и на постановлението е посочено, че
жалбоподателят е управлявал МПС без поставени на определените за това
места регистрационни табели, т.е административнонаказващият орган в
случая е приел, че осъщественото от А. деяние е нарушение на първата
посочена хипотеза, според която по пътищата за обществено ползване се
допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани, съответно и с
поставени на определените за това места регистрационни табели. От
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П. и В.
явства, че лекият автомобил не е притежавал никакви дори и транзитни
номера. При това положение разпоредбата на чл.175 ал.3 предложение първо
от ЗДвП, която предвижда, че водач на МПС, който управлява по път за
обществено ползване МПС без да е надлежно регистрирано се наказва с глоба
в размер от 200 до 500 лева и временно лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 до 12 месеца.
Не се спори по фактическата обстановка. Спорът е дали нарушението е
извършено умишлено. Според съда същото е извършено от жалбоподателя
при евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение второ от НК,
3
тъй като същият е знаел, че МПС не е надлежно регистрирано, предвиждал е
общественоопасните последици за това, че го е управлявал по път отворен за
обществено ползване и и е допуснал тези последици да се случат.
С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно, поради което следва безусловно да се
потвърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде
присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за
правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва
да се произнесе, като осъди жалбоподателя да ги заплати в полза на ОДМВР-
Бургас.
Мотивиран от изложеното по-горе, Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0769-
003565/20.12.2023г на Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция“–Бургас, с което на А. Р. А. с ЕГН ********** от
гр.**************** е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 (двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Р. А. с ЕГН ********** от гр.************** да заплати
на ОДМВР-Бургас ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
4
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5