№ 638
гр. Перник, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720104195 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск е с правно основание, чл.422 във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш" № 1,
чрез адв. Л. Р. от САК,
Съдебен адрес: *** Адрес на електронна поща: *******@*****.***
Са предявили
СРЕЩУ:
МЕДЕНАТА ПИТКА ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
представлявано В.,Ц.М. и Д.И.С.
искове с правно основание: чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК и
Цена на иска: 1652.86 лв.
Със следния петитум : след като се докаже основателността на изложеното по- горе, съдът
да постанови решение, с което да се признае за установено, че МЕДЕНАТА ПИТКА ООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** представлявано В.,Ц.М. и Д.И.С. дължи на
„А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район
1
Илинден, ул. „Кукуш” №1, представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен директор и
М.М.- Изпълнителен директор
сумата от 1652.86. лв., представляваща:
сумата 400.24 лв. / четиристотин лева и двадесет и четири стотинки/- месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор ***
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане
сумата 80.50 лв. / осемдесет лева и петдесет стотинки/ - месечни вноски по договор за
продажба на изплащане от 10.05.2022 за периода 14.08.2023- 02.10.2023 към договор ***
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане
сумата 1067.45 лв. /хиляда шестдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/-
неустойка за неизпълнение на договор ***
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане
сумата 104.67 лв - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението,
от които 23.06. лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за
периода 19.10.2023- 03.06.2024., 5.41 лв .- мораторна лихва върху вземането за месечни
вноски по договор за закупуване на изплащане за периода 03.10.2023- 03.06.2024 и 76.20
лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 29.09.2023- 03.06.2024
КАКТО И ДА ИМ бъдат присъдени и направените съдебно- деловодни разноски по
настоящото производство.
Факти и обстоятелства по исковата молба :
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК “А1 България” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
МЕДЕНАТА ПИТКА ООД, ЕИК ***.
2
Образувано е ч. гр. д. № 2942/2024 по описа на Районен съд- гр. Перник, по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за сумите от 400.24 лв. / четиристотин лева и двадесет и четири стотинки/- месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор ***, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
80.50 лв. / осемдесет лева и петдесет стотинки/ - месечни вноски по договор за продажба на
изплащане от 10.05.2022 за периода 14.08.2023- 02.10.2023 към договор ***
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане;
1125.76 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/- неустойка за
неизпълнение на договор ***,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане;
104.67 лв - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението,
от които 23.06. лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за
периода 19.10.2023- 03.06.2024., 5.41 лв .-мораторна лихва върху вземането за месечни
вноски по договор за закупуване на изплащане за периода 03.10.2023-03.06.2024 и 76.20 лв.-
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 29.09.2023- 03.06.2024 и
съдебни разноски платена държавна такса-29.09 лв. (намалена с 15% на основание чл. 73, ал.
4 от ГПК) и
адвокатско възнаграждение- 400 лв.
МЕДЕНАТА ПИТКА ООД е сключило с „А1 България“ ЕАД (предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД) и договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент
***
За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения,
представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения.
Договорът е подновяван през годините за нови срокове и са добавяни/променяни услуги и
тарифни планове.
По договора за процесния период са предоставени следните услуги, активирани със
3
съответните Приложения/Анекси.
С Приложение № 1 от 02.05.2017 за срок от две години е активирана услуга за номер *** с
план М клас М с месечна такса 13 лв. без ДДС.
С Анекс от 2022. е удължен за нови 24 месеца срока на ползване на услуга за номер ***.
С Приложение № 1 от 13.04.2020 за срок от две години е активирана услуга за номер *** с
план А1 М клас 3XL със стандартна месечна такса 40 лв. без ДДС и промоционална такса 28
лв. без ДДС.
С Анекс от 10.05.2022 е удължен за нови 24 месеца срока на ползване на услуга за номер
***.
С Приложение № 1 от 13.04.2020 за срок от две години е активирана услуга за номер *** с
план А1 М клас 3XL със стандартна месечна такса 40 лв. без ДДС и промоционална такса 28
лв. без ДДС.
С Анекс от 10.05.2022 е удължен за нови 24 месеца срока на ползване на услуга за номер
***.
С допълнително приложение от 08.02.2023 за номера включен допълнителен пакет 40000
MB интернет с месечна такса 20.66 лв. без ДДС и е променен срока по основния тарифен
план съгласно т. 5.3 и 5.4. от допълнителното Приложение.
С Приложение № 1 от 10.05.2022 за срок от две години е активирана услуга за номер *** с
план Сърф Unlimited Special със стандартна месечна такса 13.99 лв. и промоционална такса
9.99 лв. От март 2023 месечните такси са актуализирани със средногодишния индекс на
потребителските цени за 2022 с 15,3%
По договора са издадени и дължими следните фактури на обща стойност 400.24 Фактура
Дата Падеж Период на фактуриране Стойност
********* 18.09.2023 18.10.2023 14.08.2023-13.09.2023 291.35
********* 17.10.2023 16.11.2023 14.09.2023-13.10.2023 26.36
********* 16.11.2023 16.12.2023 14.10.2023-13.11.2023 11.52
********* 18.12.2023 17.01.2024 14.11.2023-13.12.2023 59.09
********* 16.01.2024 15.02.2024 14.12.2023-13.01.2024 11.52
********* 19.02.2024 20.03.2024 14.01.2024- 13.02.2024 0.40
Към договора на 10.05.2022 е закупен на изплащане Апарат Samsung Galaxy А13 128GB
Black+A в пакет с тарифен план за номер *** за сумата от 276 лв. с първоначална вноска
11.50 лв. и 23 месечни вноски по 11.50 лв.
По договора за закупуване на изплащане са останали дължими 7 месечни вноски на обща
4
стойност 80.50 лв., фактурирани в следните фактури
Фактура Дата Падеж Период на фактуриране Стойност
47364922118.09.202318.10.2023 14.08.2023 - 13.09.2023 11,50
********* 02.10.202302.10.2023 6 месечни вноски 69,00
За част от мобилните услуги абонатът е направил пренос към мрежата на друг мобилен
оператор преди изтичане срока на ползване на приложенията, с които са активирани.
Договорът е останал в сила за останалите в мрежата на „А1 България“ ЕАД мобилни услуги
на основание т. 54.15 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и
абонатите и крайните ползвателни на обществени мобилни наземни мрежи на „А1
България“ ЕАД, съгласно която в случай че абонатът желае преносимост на част от всички
номера, предоставени му от А1 по договора за услуги, същият не се прекратява по
отношение на номерата, оставащи в мрежата на А1.
По отношение на тези услуги договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор
считано от 15.02.2024 поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на
използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползвателни на
обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия
за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов
достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на
данни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен
от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната
потребителя е продължила повече от 124 дена.
При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за
неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на
всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл.
Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за
съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на
посочения в договора срок за всеки мобилен номер.
За неустойката са издадени следните сметки на обща стойност 1125.76 лв.:
сметка дата падеж стойност
********* 28.09.2023 28.09.2023 1 008,12 Включва неустойки за пренесените номера Сметка
5
********* от 28.09.2023 е кредитирана със сумата от 58.31 лв. - неустойка за Handset
Samsung Galaxy А13 128GB Black+ и се претендира в размер 949.81 лв.
Претенцията за неустойка по настоящото производство е в размер на 1067.45 лв. за следните
сметки за неустойки:
90258260628.09.202328.09.2023949,81
90262628402.10.202302.10.202383,37
65460758115.02.202415.02.202432,27
90264498705.10.202305.10.20232,00
Поради забавеното плащане-
Претендира се лихва в размер на 104.67 лв , изчислена от датата, представляваща първи ден
на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата
на депозиране на заявлението, от които 23.06. лв.- мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 19.10.2023- 03.06.2024., 5.41 лв .- мораторна лихва
върху вземането за месечни вноски по договор за закупуване на изплащане за периода
03.10.2023- 03.06.2024 и 76.20 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода
29.09.2023- 03.06.2024
Изложените обстоятелства са обстоятелствата, от които произтича вземането по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Длъжникът е подал
възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на основание чл. 414 от ГПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 415 във вр с чл. 422 от ГПК за ИЩОЦВАТА
СТРАНА “А1 България” ЕАД се поражда правен интерес от предявяване на настоящия
иск за установяване на вземането си, поради което е предявен настоящия иск
Ответникът е подал отговорна исковата молба, чрез процес.представител
адв.Б.В. ,като оспорва исковете, по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Считат исковата молба нередовна и като такава същата следва да се остави без движение до
отстраняване на нередовностите в нея.
Освен че е налице претенция за заплащане от ответника на сумата от 1652.86 лева, за която
липсва пояснение за каква далекосъобщителна услуга се претендира или представлява
неустойка по прекратен договор или е цена на друга услуга, не се посочва основанието за
6
тази претенция имайки предвид сочените от ищеца 2 броя договори за съответни 4 номера,
както и за кой от двата договора се претендира да не са заплатени съответните 6 фактури от
ответника, което води до нередовност на ИМ.
Не било ясно искането на ищеца и от какви обстоятелства се провокира, като и видно от
петитума на исковата молба сме изправени пред заявена една искова претенция за която
липсва подробно пояснение от какви факти и обстоятелства имайки предвид сочените 2
договора се извлича основанието на претенцията, като това води до нередовност на исковата
претенция.
Поради това в отговора ответната страна ИСКА от съда - да остави без движение ИМ с
указания, до А 1 България ЕАД да уточни в петитума на ИМ:
конкретните размери по предявения установителен иск, както и да се посочи правния
интерес от предявяване на установителен иск за това вземане доколкото сумите са няколко, а
са посочени и 6 броя отделни фактури, по които се претендират вземания сбора на които не
е равен със претендирания такъв в петитума на ИМ.
Съдът е дал подробни указания на ищеца за уточняване на исковите претенции в
законоустановения срок.
Във връзка с дадените указания с Разпореждане от 23.10.2024 и оспорванията на ответника
ИЩЦОВАТА СТРАНА прави следните уточнения:
Сумата от 400.24 лв. / четиристотин лева и двадесет и четири стотинки/– месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор ***за периода 14.08.2023- 13.02.2024
включва следните задължения по всяка процесна услуга:
209.32 лв. – месечни такси и потребление за номер *** за периода 14.08.2023- 28.09.2023
(датата на преноса на услугата)
35.10 лв.- месечни такси и потребление за номер *** за периода 14.08.2023- 28.09.2023
(датата на преноса на услугата)
50,25 лв.- месечни такси и потребление за номер *** за периода 14.08.2023- 02.10.2023
(датата на преноса на услугата)
58 лв.- месечни такси за номер *** за периода 14.08.2023- 13.02.2024
47,57 лв.- такса за събиране на дължими суми, начислена във фактура ********* от
18.12.2023
7
Такса събиране на дължими суми е начислена на основание т. 27.1. от Общите условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE, съгласно която „27.1. ) „В случай на частично или цялостно неизплащане на указаната
във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10% годишно за
всеки ден закъснение, както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на
дължимите от него суми.“
Размерът на таксата е 8% от всички неплатени просрочени суми по фактури за съответните
услуги и/или закупени устройства и е определена в публикувания на сайта на мобилния
оператор Ценоразпис за Цени на услуги за абонати по договор, по чл. 231а, ал.1, т. 3, б “б“ от
Закона за електронните съобщения- https://www.a1.bg/spravki-tseni-i-taksi
Такса за събиране на дължими суми 8% от неплатените просрочени суми по фактури за
съответните услуги и/или закупени устройства.
Сумата от 80.50 лв. / осемдесет лева и петдесет стотинки/ – месечни вноски по договор за
продажба на изплащане от 10.05.2022 за периода 14.08.2023- 02.10.2023 към договор
***представлява оставащите 7 месечни вноски по договор за продажба на изплащане от
10.05.2022, с който е закупен на изплащане Апарат Samsung Galaxy A13 128GB Black+A .
Договорът за продажба на изплащане е различен правен институт от договор за лизинг
с оглед на оспорванията на ответника в отговора.
Сумата от 1067.45 лв. /хиляда шестдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/-
неустойка за неизпълнение на договор ***представлява неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и неспазен срок по отношение на предоставените по договора
електронни съобщителни услуги и начинът на формирането й е посочен в исковата молба, а
именно:
сметка дата падеж стойност
********* 28.09.2023 28.09.2023 1 008,12
Включва неустойки за пренесените номера 7 месечни такси по 41.32 лв.
за номер ********* 16 месечни такси по 41.32 лв.
за номер *** ********* 02.10.2023 02.10.2023 83,37 7 месечни такси по 11.91 лв. за номер
*** ********* 15.02.2024 15.02.2024 32,27 2 месечни такси по 13.45 лв. за номер *********
+ 20 % ДДС ********* 05.10.2023 05.10.2023 2,00
По отношение на правния интерес от предявяване на установителен иск за посочените
вземания:
По делото са предявени искови претенции, които напълно съответстват както на вземанията
по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и на издадената заповед за
8
изпълнение.
Идентичност в предмета на заповедното и исковото производство е налице в случай, че с
исковата молба се претендира установяване съществуването на същото вземане, за което е
била издадена заповедта за изпълнение.
Едно вземане се индивидуализира посредством страните и съдържанието му, в това число
основанието му, правопораждащите го факти и неговия размер, и в тази връзка изискването
за редовност и на исковата молба и на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
представлява посочването на обстоятелствата, на които се основава претенцията на
ищеца/заявителя.
Наличието на идентичност е удовлетворено, когато претендираното с исковата молба
вземане съвпада по страни и съдържание с вземането, за което е била издадена заповед за
изпълнение.
Основанието, на което се претендират вземанията е договор ID на клиент ***
Както в т. 12 на заявлението, така и в обстоятелствената част на исковата молба е посочено,
че –
МЕДЕНАТА ПИТКА ООД е сключило с „А1 България“ ЕАД (предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД) и договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент
***
За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения,
представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения.
Договорът е подновяван през годините за нови срокове и са добавяни/променяни услуги и
тарифни планове.
Т.е. с подписаните между страните Приложения не се създава ново правоотношение, а само
се изменя вече съществуващо такова.
Тъй като приложенията са подписани именно към договор ***, те не променят основанието
на иска от това, за което е издадена заповедта за изпълнение.
От съдържанието на исковата молба по несъмнен начин следва, че искът е предявен именно
за вземанията, претендирани в заповедното производство.
В исковата молба ищецът е описал подробно вземанията си и за ответника и съда не може
да има съмнение какъв е предмета на делото.
9
Именно по този предмет съдът следва да се произнесе с решението си, в което няма пречка
да разграничи основанието и размера на отделните вземания, включени в общите суми от
400.24 лв. / четиристотин лева и двадесет и четири стотинки/– месечни такси и потребление
за предоставяне на услуги по договор ***
80.50 лв. / осемдесет лева и петдесет стотинки/ – месечни вноски по договор за продажба на
изплащане от 10.05.2022 за периода 14.08.2023- 02.10.2023 към договор ***
и 1067.45 лв. /хиляда шестдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/- неустойка за
неизпълнение на договор ***
Липсата в заповедта за изпълнение на подробна разбивка на претендираните суми или
фактът, че заповедният съд е издал заповед за изпълнение без да укаже на заявителя, че
следва да посочи размер за всяка конкретна услуга, не може да вмени във вина на ищеца и
същият не следва да понася неблагоприятни последици от действията на заповедния съд.
Отделно от това следва да се има предвид и че исковото производство при предявен иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, се развива по общите
правила на исковия процес и ищецът по него не е лишен от правата по чл.143, ал.2 от ГПК,
стига да не се променя основанието на иска.
В този смисъл е Определение № 2584/10.11.2022 по ч.гр.д. 20225300502736/2022 по описа
на Окръжен съд – Пловдив, 7 състав, разглеждащо аналогичен случай.
На следващо място претендираните вземания са идентични поради факта, че е налице пълен
идентитет и в процесните фактури, по които се претендират.
Фактът, че по договора са предоставени и използвани различни по вид, цена и срок на
действие мобилни услуги, не означава, че са налице множество облигационни
правоотношения.
Приложенията са неразделна част от договора като с подписването им договорът е изменян
и/или допълван, което от своя страна не означава възникване на ново правоотношение
между страните, а само изменяне/допълване на вече съществуващото.
В потвърждение на това е и обстоятелството, че за всички използвани мобилни услуги е
издавана месечно една единствена фактура, в която са начислявани потребление за всички
номера, активирани от абоната по договора.
10
В исковата молба са посочени всички използвани услуги по договора и съответните
приложения, с които са активирани.
Договорът е индивидуализиран с всички негови характеристики.
Индивидуализирани са и размерите и основанието на вземанията за месечни такси и
потребление, месечни вноски по договор за продажба на изплащане и за неустойки.
За всяка процесна фактура също са посочени съществените елементи- номер, дата, падеж,
стойност и период на фактуриране, а в молбата е посочен и как е формирана нейната
стойност.
Във връзка с обявения на страните ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО и оспорванията на
ответника и съгласно разпределение на доказателствената тежест СЪДЪТ е приел по
делото следните писмени доказателства :
1. Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Виваком.
2. По делото е назначена и приета съдебно- техническа експертиза, възложена на
вещо лице специалист в областта на компютърни и софтуерни системи, която след
като се запознае с материалите по делото и след запознаване със софтуерната система
за генериране на подписани от абонатите на „А1 България“ ЕАД договори Е ДАЛА
заключение относно следните въпроси:
1. В софтуерната система на мобилния оператор съществува/т ли договор/и между „А1
България“ ЕАД и МЕДЕНАТА ПИТКА ООД, ЕИК ***, под какъв/ви номер/а- ID на клиент,
партида/и, ID на договор/и, дата и за какви електронни съобщителни услуги (Да се посочат
конкретните услуги по номера, размер на месечна абонаментна такса (МАТ) и начална и
крайна дата на договора за съответната услуга)?
2. Към кой ID на клиент, партида, ID на договор са отнесени описаните в исковата молба
услуги?
3. През периода 14.08.2023- 13.02.2024 кои от услугите са били активни? Имало ли е
временно ограничаване на услугите, за какъв период и на какво основание? При
ограничаване на услугите същите могат ли да се ползват и в какъв обем?
4. Имало ли е през периода януари 2023- октомври 2023 активирани допълнителни пакети
към услугите? Как става активацията на допълнителните пакети, какви допълнителни пакети
са активирани, за какъв период и за коя услуга?
5. Имало ли е пренос на номера към мрежата на друг оператор- да се посочат конкретните
номера и датата на преноса?
6. Кога са деактивирани/прекратени процесните услуги и на какво основание? Да се посочи
за всяка услуга поотделно дата основание на прекратяване на договора. Автоматично ли
11
става деактивацията след 124-тия ден забава на плащанията (съгласно т. 54.12. от Общите
условия) или е необходима човешка намеса?
7. Да се посочи по стъпки и дати механизмът на прекратяване на договора при забавени
плащания. Уведомен ли е абоната за предстоящото прекратяване, даден ли му е срок за
изпълнение и по какъв начин?
8. Възможно ли е да бъде спрян зададения алгоритъм на прекратяване на договора по т.
54.12. от ОУ и при какви условия?
9. По какъв начин се извършва отчитането на месечното потребление на абонатите за всяка
мобилна услуга при определяне на трафичните данни и включването им в клиентските
фактури- дали е автоматично или с човешка намеса? Каква евероятността за грешно
отчетено потребление и трафични данни в така наречените билинг фактури, издавани на
абонатите? Посочените въпроси са относими към следните факти: идентичността на
представените като доказателство по делото приложения към договорите за абоната с
номера на ID на клиент в системата на мобилния оператор, предоставяне на процесните
услуги от страна на мобилния оператор във връзка с поетите от него задължения по
договора, прекратяване на договора за услугите поради пренос и/или забавени плащания.
По делото е била допусната и приета съдебно- счетоводна експертиза, която след като
се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството на ищеца Е
ДАЛА заключение относно следните въпроси:
1. Отразени ли са в счетоводствата на двете страни процесните фактури? Към кой ID на
клиент са отнесени процесните фактури? Ползвал ли е ответникът право на приспадане на
данъчен кредит по тях? При необходимост да се направи справка в ТД на НАП.
2. Има ли осчетоводени и при двете страни по делото издавани и плащани фактури за
предходен юли 2022- септември 2023? За какви услуги, с какви месечни абонаментни такси
са издавани и осчетоводявани фактури през периода юли 2022- септември 2023? Да се
посочат отделните партиди/ID на договори, за които са издавани фактури през периода юли
2022- септември 2023? Как са извършвани плащания- в брой или по банков път? Ползвал ли
е ответника право на приспадане на данъчен кредит по предходно издавани фактури за
периода юли 2022- септември 2023? При необходимост са се направи справка в ТД на НАП?
3. Какви месечни такси са начислени в периода януари 2023- октомври 2023 за
допълнителни пакети, към кои услуги са начислени и съобразно тарифата на оператора ли са
начислени?
4. Има ли начислени и заплатени месечни вноски по договори за закупуване на изплащане?
Да се посочи устройството, общата цена, месечната вноска, колко вноски са платени и колко
вноски остават за плащане.
5. Какъв е размерът на задълженията на ответника в счетоводството на „А1 България“ ЕАД
общо и по пера за билинг (месечни такси и потребление), вноски по договори за закупуване
12
на изплащане и за неустойка?
6. Какъв е размерът на дължимата по договора неустойка за услугите изчислена съгласно
Приложението, с което са активирани и за която срокът на действие на услугите не е изтекъл
към датата на преноса и/или към датата на прекратяване на договора по т.54.12 от ОУ?
7. Представляват ли сметките за неустойки счетоводни документи /първични или вторични/?
8. Какъв е размерът на обезщетението за забава върху претендираните вземания, изчислена
от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението03.06.2024?
9. Редовно ли са водени счетоводните записвания в счетоводните книги и регистри на
страните по делото във връзка с процесния договор за предоставяне на далеко-съобщителни
услуги?
Ищцовата страна е изразила съгласие за извънсъдебно уреждане на спора при желание от
страна на ответника и цел избягване на допълнителни разноски по делото, но такова не е
постигнато .
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта :
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ по сключени договор за доставка на електронни съобщителни
услуги и лизинг.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да
влезе в сила.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай
искът ще бъде недопустим.
13
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
По основателността :
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
горепосочените договори.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже, че претендираните
суми се дължат на валидно договорно основание (включително клаузата за неустойка), че е
изпълнил своето основно договорно задължение за предоставяне на услугите/предал е
вещите, поради което неговото вземане е възникнало по основание и размер.
По отношение на иска за присъждане на неустойка следва да докаже, че е възникнало
правото му на същата, като надлежно е развалил/ прекратил договора.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като
учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е
търговец и е свързано с упражняването от него занятие - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл.
16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, съгласно
приложената по делото допълнителна декларация, озаглавена „Декларация - съгласие“.
Въз основа на горното, настоящият състав приема за установено, че страните по
делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключените
между тях договори за мобилни услуги и лизинг.
Това е така, защото представените и приети като писмени доказателства договори носят
подписа на ответника, чиято формална доказателствена сила не е оспорена от него по
надлежен ред.
При тези обективни данни, удостоверени в представените по делото писмени доказателства
следва извода, че „А1 България“ ЕАД, се е задължило да предостави: електронни
съобщителни услуги и лизингови вещи, а ответникът се е задължил да заплати цена на
предоставените услуги и лизингови вноски, съгласно тарифен план по действащият
ценоразпис на ищеца и стойност на вещта.
14
Съгласно редица решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Решение №
166/26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г. ВКС, II ТО,
Решение № 96 от 26.11.2009г. по т.д. 380/2008г. ВКС, I ТО,
Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 546/2008г. ВКС, II ТО,
Решение № 23 от 07.02.2011г. по 588/2010г. ВКС, II ТО
Върховният касационен съд приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименование на страните и време и място на
издаване.
Нещо повече за произтичащите правни последици от извършено в счетоводството на
купувача отразяване на неподписаната от последния фактура и осъществено от него
приспадане на данъчен кредит състав на ВКС, ІІ търговско отделение се е произнесъл в
решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., т. к., ІІт. о. на ВКС.
Това решение формира задължителна съдебна практика, според която „само по себе си,
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същата
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
Всички тези обстоятелства са предмет на доказване в настоящото производство.
По отношение на договора:
В системата на мобилния оператор договорите, сключени с абонати, се идентифицират
посредством ID на клиент- в случая ***, партида – в случая *** на договор –в случая ****
Датата 18.01.2015 е датата на първоначално активиране на услуги за абоната.
По делото е представен рамков договор от 15.05.2017, в който изрично в т. 4.2. страните са
се съгласили, че този договор представлява цялото споразумение, което урежда
правоотношенията възникнали във връзка с ползваните от абоната услуги и всички
предишни договори стават неразделна част от договора и се идентифицират с неговия
уникален номер, като условията по тях запазват силата си, доколкото в този договор не е
предвидено друго или доколкото не се изменят от него и приложенията към него.
В т. 3.2. е посочено, че всяка избрана услуга- пакет от услуги и условията за тяхното
ползване се описват в приложения- неразделна част от договора, а в т. 5.2. е уговорено, че за
всяка услуга могат да се договарят и прилагат различни срокове, като договорът е в сила
15
докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги.
Налице е и съдебна практика по аналогични случаи, а именно:
В Решение № 2865/01.06.2023 постановено по в.гр.д. № 2021110509976/2021 по описа на
СГС, при идентични обстоятелства – липса на договор от 2003г съдът е приел, че макар и да
липсват преки доказателства за договорна връзка от 2003, то доколкото това не е пряко
свързано с предмета на доказване и по-конкретно с процесния период, правоотношението
между страните е възникнало на 31.01.2018- датата на представения рамков договор.
В решението си съдът е анализирал и заключенията на приетите съдебно- техническа и
съдебно- счетоводна експертизи, нещо което настоящият съдебен състав не е направил.
Подобно разрешение е дадено и с Решение № 36 от 20.02.2024 по в.гр.д.
20231500500411/2023 по описа на ОС- Кюстендил, в което „съдът намира, че следва да
бъде прието наличие на договорни правоотношения между страните, което е изводимо от
събрания доказателствен материал – от една страна е налице плащане по фактури със
задължено лице ОУ“***“, издадени на същото основание, на което се претендират и
процесните суми, а от друга – при ответното училище са осчетоводени и по-голямата част от
спорните такива, предмет на настоящия установителен иск. Посоченият № *** следва да се
тълкува и с оглед разпоредбата на т.3.2 от представените два броя договори от 2013г., респ.
анекс към същия № *** от 17.08.2020 год. , където е посочен начин на идентификация под
един и същ номер.“
Т.е.в случая се касае за един единствен договор, който се индивидуализира посредством
ID на клиент, партида и ID на договор.
С подписване на отделните приложения/анекси не се създава ново правоотношение по нов
договор, а само се допълва/изменя вече подписаният.
В издаваните към договора фактури, включително и процесните вдясно под място на
издаване е посочен и самия Договор № ***
Това е ID на договора по системата.
Във фактурите видно от обобщената информация на стр. 2 са начислявани месечни такси и
потребление именно за номерата, активирани с Приложенията и Анексите към договор ***-
номерът посочен на представените като доказателства по делото писмени документи.
Независимо от объркващите, хаотични и повтарящи се по няколко пъти възражения на
ответника в отговора на исковата молба, считам че ясно и недвусмислено в исковата молба
са посочени релевантните факти и обстоятелства, на които се основават претенциите на
ищеца.
16
Посочени са предоставените през процесния период електронни съобщителни услуги и
приложенията/анексите към договора, които са относими за тях и в които са налице
основните характеристики за всяка- цена, срок, неустоечни клаузи.
Цената на иска се определя от ищеца и е предмет на доказване, за което ще бъдат
ангажирани от ищеца съответните доказателствени искания.
Във всяка фактура е посочена: Обща стойност на фактурата- това е сумата за начислени
месечни такси и потребление Задължения за стоки на изплащане/на лизинг- това е сумата за
начислени месечни вноски по договори за продажба на изплащане
В първата процесна фактура са начислени и задължения към трети страни- 11.98 лв., които
обаче не са предмет на настоящия иск.
По отношение на приложените ОУ: Предвид качеството на страните по договора, а именно
търговци в случая е приложима разпоредбата на чл. 298, ал. 1, т. 2 от ТЗ, а не на т. 1.
Т.е. за ищеца не се поражда задължение да установява в настоящото производство, че
ответникът е приел установените ОУ.
На следващо място- по делото е представен Рамков Договор за предоставяне не електронни
съобщителни услуги, където в т.4.4. е посочено, че абонатът с положения от него подпис е
декларирал, че е запознат и съгласен с приложимите ОУ.
Не на последно място ОУ действащи към момента на подписване на договора през 2015г. и
2017 са ирелевантни към процесния период, за който се претендират вземанията, тъй като са
изменяни многократно.
Съгласно чл. 230, ал. 3 от Закона за електронните съобщения при промяна на ОУ крайните
потребители се уведомяват за всички промени в ОУ в срок не по- кратък от един месец
преди влизането им в сила и за правото да прекратят договора до един месец след
уведомлението, в случай че не приемат новите условия.
При липса на изявление за прекратяване на договора в този срок ползвателите се съгласяват
с промените и съответно договорът действа при новите/променени ОУ.
Изявление за прекратяване на договора поради неприемането на променените през
май 2022г. ОУ не само, че не се твърди, но напротив абонатът е продължил да ползва
използваните по договора услуги и е заплащал стойността им, дори е активирал нови
услуги към договора си с Приложенията и Анексите от 2022.
17
С Допълнение към Анексите представено като доказателство по делото, ответникът е
декларирал, че е запознат и съгласен с приложимите ОУ.
По делото са представени действащите през процесния период ОУ, които са публикувани и
на страницата на мобилния оператор- a1.bg и може да бъде установена тяхната идентичност
с представените по делото.
След пренасяне на част от услугите към другият оператор, договорът е останал в сила за
услугите, които са останали в мрежата на А1 България.
Месечните такси представляват АБОНАМЕНТ и се дължат независимо от
ползването/неизползването на услугите, като единствено относим е фактът дали услугите са
били активни, за да бъде възможно да бъдат използвани.
Неоснователно е възражението, че ответникът не бил сключвал процесния договор и
приложенията към него- стр. 2 от отговора- „оспорваме категорично да се е случвало“.
Първо е налице противоречие с това твърдение в Отговора на ИМ, тъй като на стр. 3 от
отговора е записано, че „още след като са начислени суми, които ответникът не е приел за
достоверни, той е депозирал своето писмено изявление, че мести мобилната услуга при друг
мобилен оператор“
В случай че договор за тези услуги не е бил сключван с А1, каквото твърдение се опитва да
докаже ответникът, как тогава част от процесните услуги са пренесени към другия
оператор? За да е налице пренос на услуги от един оператор към друг, тези услуги трябва да
са били активни към даряващия доставчик, за да бъдат пренесени в последствие към
приемащия доставчик.
По възражението за кредитния лимит- в т. 25.2.3 на ОУ се записано, че абонатът е длъжен
да заплати всички дължимо суми за ползваните услуги, включително и тези надхвърлящи
кредитния лимит, като надхвърлянето му дава право на А1, но не задължава дружеството да
ограничава и спира ползването на услугите.
По оспорването за тарифирането и системата за издаване на фактури с посочено вътре
потребление - в хода на производството е доказан фактът, че отчитането на месечното
потребление на абонатите за всяка мобилна услуга при определяне на трафичните данни и
18
включването им в клиентските фактури е изцяло автоматично без човешка намеса и
вероятността за грешно отчетено потребление и трафични данни в така наречените билинг
фактури, издавани на абонатите е на практика почти нулева.
По оспорването за начина на прекратяване на договора:
Рамковият договор, въз основа на който се претендират неустойки, в конкретния случай не
подлежи на разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД, а на прекратяване, породено от договорно
основание. Прекратяването на договора е уговорено в чл. 54.12. от ОУ.
Съгласно наличната съдебна практика :
Решение № 86/10.05.2016 г., постановено по т. д. № 595/2015 г. на ВКС, I TO,
Решение № 251 от 07.01.2013г. постановено по т. д. 1002/2011 на ВКС, II TO и
Решение № 202/25.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1145/2011 г. на ВКС, III ГО-
разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД не е императивна, а диспозитивна каквито са по принцип
нормите на облигационното право.
Последното произтича от свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД,
а договорът е основен източник на облигационни задължения.
Т.е. страните могат да уговарят помежду си прекратяване на договорните правоотношения
по ред, различен от този, предвиден в чл. 87 от ЗЗД.
Тази теза е възприета от ВКС и в решение № 1181/12.10.1999 г., постановен по гр. д. №
511/1999 г., където е посочено, че
„Страните са уговорили, че неизпълнението в посочения срок автоматически влече
прекратяването на договора, т.е. действа като прекратително условие.
Тази клауза, комисорна по своята природа, е напълно действителна.
Тя се корени в общото начало на автономията на волята на страните, които са свободни да
моделират своите облигационни отношения, стига да не са в противоречие със закона.
При наличието на такава клауза (лекс комисория) неизпълнението автоматически прекратява
действието на договора, а ако междувременно са разменени престации, те следва взаимно да
се реституират между страните, т.е. правилото винаги действа ретроактивно”.
Ето защо, А1 България е в правото си да претендира неустойки по процесния договор, до
колкото прекратителното условие, заложено в ОУ, се е сбъднало и дължимостта им е
породена именно от предсрочното прекратяване на договора по ОУ.
Основанието, на което е прекратен договора е т. 88 от Общите условия за
19
взаимоотношенията между А1 България ЕАД и крайните ползватели на услугата
Цифрова телевизия, предоставяна от А1 България ЕАД, съгласно която договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от
124 дена.
При установено наличие на забава от страна на абоната за заплащане на дължимите по
договора суми продължила повече от 124 дена прекратяването настъпва автоматично и не е
обвързано със задължение на мобилния оператор да отправи писмено предизвестие до
абоната и/или да го уведомява за прекратяването.
Т.е. прекратяването е поставено под условие- забавено плащане над определен срок.
При сбъдването на това условие договорът се счита за едностранно прекратен и това
прекратяване не зависи от волята на страните по договора.
Датата на уговореното прекратяване е определяема още при сключване на договора и зависи
изцяло от поведението на абоната.
Независимо от това длъжникът е уведомен за прекратяването на договора.
Договорът е сключен при общи условия по смисъла на чл. 298 от ТЗ и същите са
задължителни за страните предвид качеството им на търговци- чл. 298, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
Ето защо неприложими са в случая и разпоредбите на ЗЗД относно развалянето и
прекратяването на договори (чл. 87 и сл. от ЗЗД).
По оспорване валидността на клаузата за неустойка:
Нищожността на неустойката не следва да се свързва със забрана за неоснователно
разместване на блага- такъв критерий не е посочен в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. В т.3
на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС се, че не е
нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без
краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В мотивите към т.3 на посоченото тълкувателно решение е изяснено, че преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, се прави към момента на
20
сключване на договора.
Нищожността се преценява с оглед на фактите и обстоятелствата за всеки конкретен случай.
Като примерни критерии могат да бъдат използвани естеството и размера на задълженията,
които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., вида на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълненото задължение, съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди, като могат да се
използват и други критерии, при вземане предвид на конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай; Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, тъй като прекомерността на неустойката, която се преценява към момента
на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди,
съответно преценката за накърняване на добрите нрави, поради свръхпрекомерност, не може
да се направи към момента на сключване на договора.
Изразеното в ТР разбиране е доразвито и в Решение № 223 от 19.04.2016 г. по т. д. №
3633/2014 г., І ТО, в което при извършено съпоставяне между прекомерност на неустойката
и нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави е прието, че въпросът за
накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен
чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при
отчитане на други фактори.
Такива са свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на
неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.
За да се приеме, че уговорената неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, следва да се извърши преценка – към момента на сключване на договора и предвид
конкретните факти и обстоятелства по делото, дали единствената цел, за която неустойката е
уговорена, излиза извън присъщите й три функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна-
Решение № 50137/31.01.2024 по т.д. № 2068/2022 по описа на ВКС, I ТО.
В Решение № 109 от 09.06.2022 по гр. д. № 3307/2021 по описа на ВКС, III ГО съдът приема,
че клаузата за неустойка не е нищожна, когато размерът и е определен към момента на
сключване на договора, изключена е възможността на кредитодателя да променя
едностранно размерът и, както и когато неустойката, предвидена като наказателна лихва, не
превишава многократно законната лихва за забава (тези величини се съизмеряват при
договора за потребителски кредит).
21
Първите две условия- размерът на неустойката да е определен към момента на сключване на
договора и за мобилният оператор липсва възможност да променя едностранно размера й са
относими и към настоящия казус, поради което и клаузата за неустойка не страда от
нищожност.
В Решение № 36 от 08.03.2017г. по т. д. № 318/2016г. на ВКС II ТО е изрично прието от
касационната инстанция, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна
поради накърняване на добрите нрави и че уговарянето на неустойка вместо обезщетение
при разваляне на двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и
периодично изпълнение /ТР №7/2013г. на ВКС, ОСГТК/ и служи за обезщетяване на всички
вреди, включително и на бъдещите вреди от предсрочното прекратяване на договора.
В Решение № 50104 от 11.08.2023 по гр. д. № 2639/2022 по описа на ВКС, IV ГО се приема,
че неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право,
закрепен в чл. 9 ЗЗД.
С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се
доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението.
Тя е форма на договорна отговорност, обективирана в акцесорно съглашение.
Обезпечителната функция се изразява в упражняването на косвен натиск върху длъжника за
изпълнение на поетото по силата на облигационната връзка задължение под угрозата от
настъпването на негативни за него последици.
Обезщетителната функция се свързва с репарирането на вредите от неизпълнението и
представлява проявление на договорна отговорност.
Допустимо е неустойката да има и санкционна (наказателна) функция на основание
принципа на договорната свобода, закрепен в чл. 9 ЗЗД.
Принципът на справедливостта в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
В светлината на това съдебно решение, клаузата за неустойка в процесния случай всъщност
има основно обезпечителна и обезщетителна функция- при тълкуването й реално се
установява, че същата цели основно да обезпечи изпълнението на договора от страна на
абоната като го възпре от нарушаване на срока на договора по негово искане и/или вина.
В случая санкционната функция е дори изключена или поне оставена на заден план. Още
повече, че е налице и възможност неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, като изпълнява точно и добросъвестно своите задължения по договора.
Следва да се държи сметка и за качеството на абоната, който в процесния казус е търговец и
като такъв следва да води своите дела при полагане на завишена грижа, а именно тази на
22
добрия търговец, която предполага способността му да преценява от позицията си на
професионалист рисковете на сключваните от него сделки- отново
Решение № 50104 от 11.08.2023 по гр. д. № 2639/2022 по описа на ВКС, IV ГО.
Въпросът за нищожността на неустойката е разрешен освен в противоречие с Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по тълк. д. № 1/2009г, с цитираните съдебни актове на ВКС, но
и в противоречие с Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г.
В Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г. образувано по
преюдициално запитване на MEO (установено в Лисабон (Португалия) дружество с
основен предмет на дейност извършването на телекомуникационни услуги на територията
на Португалия) е застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на
минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставката
на услугите и разделена на месечни вноски, която става незабавно изискуема в случай на
неизпълнение на задължението за плащане.
Без значение е дали тази сума е квалифицирана като неустойка по националното право.
Независимо, че основният предмет на запитването е облагането на неустойка с ДДС, съдът
на ЕС се е произнесъл по преюдициалния въпрос дължи ли се цялата цена по договора при
нарушаване на минималния срок на обвързаност и отговорът е недвусмислен и категоричен,
че независимо от квалификацията на сумата по националното право, същата е дължима
предвид факта, че е неразделна част от общата цена и става незабавно изискуема в случай на
неизпълнение за задължението за плащане.
В Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018г. за
установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, обнародвана в Официален
вестник на ЕС от 17.12.2018г. изрично е предвидена възможност държавите членки да
разрешават специфични мерки- пропорционални, недискриминационни и публично
оповестени, които да обхващат неплащането на телефонни сметки, издадени от доставчици-
Приложение VI, част А, б. д За да не се нарушават правата на абонатите и същите да се
обвързват с прекалено дълги срокове на договори в Директива (ЕС) 2018/1972 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018г е регламентиран и максимален срок на
обвързаност от 24 месеца, който защитава в максимална степен правата на ползвателите- чл.
105, 1 от Директивата.
Претендираната неустойка от ищеца е изцяло съобразена с посочените по- горе актове на ЕС
и не страда от нищожност.
Не на последно място моля да се съобрази, че по сключена съдебна спогодба между КЗП и
мобилния оператор обективирана в Протокол от 21.04.2016 г. по гр. д. 12268/2014 г. по описа
23
на СГС, I-18 състав съдът е одобрил като непротиворечащ на закона и добрите нрави
стандартен размер на неустойка по типови договори както следва: „Ако достъпът до
Мрежата бъде спрян или абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива
или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този
абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни
такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер, без отстъпка, до изтичане на съответния Срок на абонамента.
Когато Абонатът е физическо лице- потребител по смисъла на Закона за защита на
потребителите, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугата на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване, Абонатът дължи
на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на
лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния
абонамент“ и да се присъди неустойка съобразно посочения съдебен акт. Съдебната
спогодба, постигната по това дело, има характера на влязло в сила съдебно решение на
основание чл. 234, ал. 3 от ГПК, поради което представлява съдебна практика и съответно
следва да е служебно известен на съда факт, който не подлежи на доказване с оглед
разпоредбата на чл. 155 от ГПК.
Да се приеме, че неустоечните клаузи в договори, сключени между търговци са нищожни
поради нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат действие, а в същото време по
договори с физически лица- потребители неустойки да се дължат, би означавало поставяне
на физическите лица- потребители в неравноправно и по- неблагоприятно положение от
търговците, които сключват договори във връзка със своята търговска дейност и по
отношение на които важи чл. 309 от ТЗ.
Отхвърляйки неустоечната клауза, вместо да действа съобразно принципите на
справедливостта, на добросъвестността и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване, съдът би стимулирал виновното неизпълнение на договорните
отношения в ежедневния бизнес оборот, давайки свобода на търговците-длъжници да
нарушават без последствия разписаните от тях договори.
Такава защита не се предоставя дори на потребителите по смисъла на ЗЗП, които по
принцип подлежат на завишена защита.
В случая длъжник е юридическо лице – търговско дружество.
24
С оглед на приетото, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на
дължимите суми в посочените периоди за доставка на услуги и абонаментни такси е
основателна.
Съдът приема, че ищецът е доставял услуга тъй като е налице системното заявяване за
ползване на поредица от мобилни услуги, сключване на допълнителни споразумения и
договори за лизинг към тях.
При наличието на тези доказани обективни обстоятелства и наличието на интерес от страна
на ответника за сключването на допълнителни правоотношения следва извода, че
кредиторът (ищец) е доставял заявените услуги.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Характерът на неустойката позволява на страните да я уговорят свободно, но това правило
не може да се абсолютизира, тъй като то не може да противоречи на повелителните норми
на закона и добрите нрави - арг. чл. 9 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че тази клауза е валидна, тъй като не противоречи на
изискването за добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне обаче вземането на ищеца против ответника за претендираните неустойки
следва ищецът да установи, че процесният договор за мобилни услуги е предсрочно
прекратен преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му по настоящия договор.
Действително, по делото е безспорно установен факта на допусната от ответника забава
при изпълнение на задължението му за заплащане на месечни абонаментни такси, за
предоставени далекосъобщителни услуги за исковия период.
Ищецът се позовава на уговорени клаузи в договорите уреждащи дължими неустойки при
предварително прекратяване на договорите от страна на ищеца.
В случая предявяването на заявление по реда на чл.410 ГПК, към който момент
всички договори не са с изтекъл срок.
С оглед изложеното, предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД -
вземане за неустойки при предсрочно прекратяване на договори за услуги, се явява
25
доказани по основание и следва да бъде уважени изцяло.
По същите съображения е основателна е и претенцията за заплащане на разликата
между промоционална и стандартна цена на лизинговата вещ, предоставени на ответника.
С подписването на процесните договори за мобилни услуги и свързаните с тях договори за
лизинг, ответникът декларира (чл. 4), че е получил устройството предмет на съответния
договора, поради което ищецът е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Упражнено е надлежно правото му да развали договора, следователно претенцията за сумата
в размер над преференциалната цена, също следва да бъде уважена.
При извода за доказаност на претенците в своето основание, съдът следва да определи и
размера - арг. чл. 162 ГПК.
Относно размера им съдът кредитира издадените от ищцовото дружество фактури.
Съдът съобрази, че представените по делото, неподписани фактури, се ползват с
„производна“ доказателствена стойност, произтичаща от чл. 55, ал. 1 ТЗ, че те обвързват
съда само ако е водено редовно счетоводство.
Вярно е, че те са формално оспорени от ответника, но по правилото на чл. 182 ГПК при
тяхното съпоставяне с другите доказателства по делото, съдът приема, че те пряко
кореспондират със задълженията на ответника, тъй като в тях са посочени личните му
данни, телефонни номера, за които се установи, че са сключени договори и отчетни периоди.
Ето защо, както и с оглед установената валидна облигационна връзка между страните, съдът
приема, че задълженията са в размер съгласно издадените фактури.
Съдът се съобразява и с приетите СИЕ и СТЕ по делото.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че предявените искове абонаментни
такси и услуги и неустойки са доказани в заявения размер и следва да бъдат уважени
изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска.
26
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Ищецът е доказал
разноски :
в исковото производство -33.05лв.д.такса,400лв.за вещо лице по СИЕ 400лв. за вещо лице
по СТЕ и 400лв.адв.възнаграждение
в заповедното производство – 29.09лв.д .такса 400лв.адв.възнаграждение
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422вр.415 вр.124 ГПК
че в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш" № 1, чрез адв. Л. Р. от САК,
Съдебен адрес: *** Адрес на електронна поща: *******@*****.***
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ОТ :
МЕДЕНАТА ПИТКА ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
представлявано В.,Ц.М. и Д.И.С.
като посочените дължат на „А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, представлявано от А.В.Д.-
Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор
сумата от 1652.86. лв., представляваща:
сумата 400.24 лв. / четиристотин лева и двадесет и четири стотинки/- месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор ***
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението 04.06.2024г. до
окончателното плащане
сумата 80.50 лв. / осемдесет лева и петдесет стотинки/ - месечни вноски по договор за
продажба на изплащане от 10.05.2022 за периода 14.08.2023- 02.10.2023 към договор ***
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане
27
сумата 1067.45 лв. /хиляда шестдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/-
неустойка за неизпълнение на договор ***
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане
сумата 104.67 лв - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението,
от които 23.06. лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за
периода 19.10.2023- 03.06.2024., 5.41 лв .- мораторна лихва върху вземането за месечни
вноски по договор за закупуване на изплащане за периода 03.10.2023- 03.06.2024 и 76.20
лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 29.09.2023- 03.06.2024
ОСЪЖДА МЕДЕНАТА ПИТКА ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***
представлявано В.,Ц.М. и Д.И.С. -
да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш" № 1,
РАЗНОСКИ :
в исковото производство -33.05лв.д.такса,400лв.за вещо лице по СИЕ 400лв. за вещо лице
по СТЕ и 400лв.адв.възнаграждение
в заповедното производство – 29.09лв.д .такса 400лв.адв.възнаграждение
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело на ПРС да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
28