РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№1312
Град Пловдив, 12 юни 2018
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 110 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба на Т.Й.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, против решение № 482 от 22.11.2017 г. на директора на
ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето против
постановление за налагане на обезпечителни мерки № С170026-022-0056065 от
04.10.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково, с
което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление от Т.Й.Г., находящи
се в „Райфайзенбанк“ ЕАД.
Посочва се в жалбата, че издаденото
решение е недопустимо и неправилно. Като недопустимо намира решението, защото с
него са нарушени императивни пръвечен норми на правото на ЕС, произнесено извън
компетентността на директора на ТД на НАП и нарушаващо принципите на чл.107 от
ДФЕС, принципите на равностойност е ефективност от ПАС, а също и нарушаващо
хартата на основните права. Счита липсата на компетентност за произтичаща от
изключителната компетентност на ЕС в областта на държавните помощи, тъй като се
казае за предоставени средства от бюджета на ЕС, а също така и от
републиканския бюджет, поради което същите са несеквестируеми и, макар да се
декларират, не следва да се включват в данъчната основа, както това са сторили
ТД на НАП и в частност публичният изпълнител, който запорира несеквестируеми
суми – субсидии. Позовава се и на граждански дела № 529/ 2016 г., 479 / 2017
г., 469/ 2017 г. и 691/ 2017 г. по описа на Хасковски окръжен съд, отнасящи се
до запорираната банкова сметка, ***, където
произнасянето относно несеквестируемостта на субсидиите и техния целеви
характер е все в един и същи смисъл. В тази връзка моли да се отмени
незаконосъобразното решение на директора на ТД на НАП и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът - директор на ТД на НАП Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. П., намира жалбата за неоснователна, а
решението – правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Пловдив в
настоящия си състав, намери за установено следното.
Жалбата е подадена от надлежна
страна и в преклузивния 7-дневен срок чрез ТД на НАП – Пловдив на 15.12.2017
г., видно от приложения в оригинал пощенски плик и поставеното датно клеймо чрез
ТД на НАП – Пловдив /л.6/, а обжалваното решение е връчено на лицето на 08.12.2017
г., видно от приложеното копие на обратна разписка на л.32 по делото, което налага
извода за нейната допустимост.
След като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
По отношение на жалбоподателя са
предприети обезпечителни мерки на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във
връзка с чл.195, ал.1-3 ДОПК с постановление с изх.№ С170026-022-0056065 от
04.10.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково, с
което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление от Т.Й.Г., находящи
се в „Райфайзенбанк“ ЕАД.
Постановлението е издадено въз
основа на обстоятелството, че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично задължение по изп.дело № *********/ 2017 г. по описа на ТД
на НАП Пловдив, офис Хасково в размер на 8175,83 лв. в т.ч. лихва от 347,09
лв., главница 7810,74 лв.
За да издаде оспореното решение,
предмет на настоящото дело, директорът на Териториалната дирекция на НАП град
Пловдив е приел, че издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки
е законосъобразно. Приел, е че същото е издадено
от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на
материалните и процесуални изисквания, както и при наличието на съществуваща
обезпечителна нужда – да обезпечи публични задължения в предполагаемия
значителен размер. Административният орган е приел, че издаденото постановление
на основание чл.200 от ДОПК във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е издадено от компетентен
орган, в кръга на предоставената му материална и процесуална компетентност, в
писмена форма и с необходимите реквизити, при спазване на закона.
Приел е също, че в случая не са
представени доказателства, че по запорираните сметки постъпват суми, които са
изцяло несеквестируеми. По банковата сметка могат да постъпват парични средства
от всякакъв характер и произход, както секвестируеми, така и несеквестируеми. В
случая публичният изпълнител не е пристъпил към изпълнение посредством издаване
на разпореждане, с което да се изиска превеждане на паричните средства по
съответната банкова сметка, ***, като същевременно е уведомил третото задължено
лице /банката/ да не налага запор на несеквестируеми доходи. Приел е също, че плащанията
от ДФ“Земеделие“ не съставляват
несеквестируеми доходи по смисъла на чл.94, ал.2 от ЗДБРБ във връзка с чл.94,
ал.1 от ЗДБРБ.
В хода на настоящото съдебното
производство са представени за сведение на съда съдебни решения на Окръжен съд
–Хасково и Апелативен съд – Пловдив, извлечения по сметка от 29.12.2017 г. и 30.11.2017 г. на „Райфайзен банк“ АД и два
броя писма от „Райфайзен банк“ АД до адв. М.Д. от 29.01.2018 г. и от 01.03.2018
г.
Настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е неоснователна, предвид следното.
Обжалваното решение е издадено от
оправомощен орган, в пределите на неговата материална компетентност и в рамките
на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК срок. Решението е издадено в писмена
форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и
оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по
административен ред ПНОМ също е издадено от компетентен орган - публичен
изпълнител в компетентната Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, определена
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167,
ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена
форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.
Няма спор, че жалбоподателят като длъжник
по изпълнението има качеството на
земеделски стопанин по смисъла на чл.7 от ЗПЗП. В това му качество ДФ“Земеделие“
като разплащателна агенция по чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП следва да преведе, при
наличието на съответните предпоставки, по посочената от жалбоподателя банкова
сметка, ***а във връзка с депозираното заявление по схемите за директни
плащания. Касае се за запор на банкова сметка, ***, отпускани от ДФ
"Земеделие", съставляващи помощи по мярка за подпомагане на
земеделски производител със средства на Европейския съюз по Регламент (ЕС) №
1306/2013 г.
Разпоредбата на чл. 213, ал.1 от ДОПК, аналогично чл. 444 ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълната
секвестируемост на имуществото на длъжника. Действително, нормата на чл. 444 от ГПК не е приложима, доколкото несеквестируемостта е уредена със специалната
норма на чл. 213 от ДОПК и субсидиарното приложение на ГПК е недопустимо.
Когато се касае за изключение от
принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон или
общностен документ и тези норми са императивни.
Нормата на чл. 213, ал.1 ДОПК Предвижда принудителното изпълнение да се насочва
върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: 1. вещите за всекидневна
употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо,
работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък,
одобрен от Министерския съвет; 2. единственото жилище на длъжника; ако
жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на
семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е
реално поделяемо; 3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член
от семейството; 4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не
по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото
семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; 5. трудовото
възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или
стипендията - в размер до 250 лв. месечно. Съгласно ал.2 Не се допуска
принудително изпълнение и върху: 1. обезщетенията по социалното осигуряване,
включително за безработица; 2. социалните помощи, предоставяни от държавния или
общинския бюджет; 3. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.)
сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни
увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане
над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4. вземанията
за издръжка, определени от съда.
Подпомагането на земеделските
производители е уредено в Закона за подпомагане на земеделските производители.
Според чл.17, ал.4 от ЗПЗП за средствата на фонда от европейските фондове и
свързаното с тях национално финансиране се прилагат сметки за средства от
европейския съюз съгласно чл.8, ал.2 от Закона за публичните финанси, а според
чл. 17а Средствата, отпуснати от европейските фондове,
са публични финансови средства. От своя страна §1, т.50 от ДР на ЗПЗП определя понятието "Публично
финансиране" – това са средства, предоставени от държавния бюджет
и/или от бюджета на Европейския съюз, независимо от органа, който ги
предоставя.
Съгласно чл.3 от Регламент № 1306/
2013 г. европейските земеделски фондове са: Европейски земеделски фонд, за
гарантиране на земеделието и Европейски земеделски фонд за развитие на селските
райони, като средствата от тези фондове не са част от държавния бюджет.
Съгласно чл.141 от Закона за публичните финанси сметките за средствата от ЕС не
се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети,
нито пък в бюджетите на бюджетните организации – чл.6 от ЗПФ. Средствата на ЕС
и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от
бюджетните организации. Бюджетните организации администрират и управляват
средствата от ЕС чрез сметки за тях, които са финансово-правна форма за
получаването, разпределянето и разходването им и свързаното национално
съфинансиране съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 ЗПФ. С чл. 81, ал. 1, ал. 3 и ал. 4
ЗПФ са определени сметките за средствата от Европейския съюз, за които през
2017 г. Министерски съвет ще утвърждава годишни разчети, съгласно приложение №
9. Промени в разчетите по сметката за средствата от Европейския съюз на
Държавен фонд "Земеделие" се извършват от Министерския съвет по
предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с
министъра на финансите, след изтичане на третото тримесечие на бюджетната
година, при влошаване на бюджетното й салдо. Министърът на финансите може да
извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметката за
средствата от Европейския съюз на Националния фонд и на Държавен фонд
"Земеделие" при запазване на тяхното бюджетно салдо. С чл. 11 ЗПЗП е
създаден Държавен фонд "Земеделие" - юридическо лице на бюджетна
издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и опериращ
с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл. 7 от
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013 г., разплащателните агенции са отдели или органи на държавите
членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл. 4 § 1
/разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл. 5 /разходи по ЕЗФРСР/. Държавите членки
акредитират като такива отдели или органи, които разполагат с административна
организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че
плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени.
Подобни разпоредби се съдържат и в
отменения Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно
финансирането на Общата селскостопанска политика от 21.06.2005 г. - чл. 11 „Освен
ако не е предвидено друго в законодателството на Общността, плащанията във
връзка с финансирането, предвидено по силата на настоящия регламент, или със
сумите, съответстващи на публичното финансово участие по програмите за развитие
на селските райони, се изплаща в пълен размер на бенефициерите.“
Върховенството на правото на ЕО и
директния ефект на цитирания регламент се разпростира и по отношение на
националното законодателство, тъй като той предоставя на гражданите права,
които националните съдилища са длъжни да защитават. Всяка разпоредба от
националното законодателство, която им противоречи, е неприложима.
От цитираните норми от Регламент
/ЕО/ № 1290/2005 от 21.06.2005 г. на Съвета и Регламент № 1306/ 2013 г. е
видно, че същите са диспозитивни и никъде в тях не се съдържа изрична забрана
за насочване на принудителното изпълнение върху вземания на бенефициер на тези средства,
срещу когото са предприети действия по принудително изпълнение.
С оглед на горното съдът намира, че посочените нормативни актове, Регламент
1306/ 2013 г., Регламент 1307/2013 г., а и отменения такъв, не въвеждат
допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън
нормата на чл. 213 от ДОПК.
Освен това нито в ДОПК, нито в
специалния закон ЗПЗП, нито в цитирания в решението чл.94 от Закона за
държавния бюджет на РБ е предвидено изрично, че тези средства са
несеквестируеми. Съдът намира, че разпоредбите на българското законодателство
не са в противоречие с общностното право. При липсата на изрична законова
разпоредба, изключваща възможността за налагане запор върху банковата сметка на
длъжника, по която постъпва плащане от Държавен фонд „Земеделие”, съдът намира,
че действията на публичния изпълнител по налагането на този запор са
законосъобразни. След превеждане на средства по банковата сметка на
жалбоподателя от ДФ“Земеделие“ тези средства загубват публичния си характер и
върху същите може да се насочи принудително изпълнение, доколкото не е
предвидена в нормативен акт забрана за това или възможността същите да бъдат
несеквестируеми, както например това е сторил законодателят в чл.520 от ГПК.
С оглед на изложеното
законосъобразно и правилно се явява решението на ответника, с което е потвърдено
посоченото постановление на публичния изпълнител, което обосновава извода на
настоящия състав за неоснователност на жалбата.
От страните се претендират разноски,
които следва да се присъдят на ответника. Същите се констатират в размер на 500
лева, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отделение, ХIV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Т.Й.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 482 от 22.11.2017 г. на
директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на
лицето против постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С170026-022-0056065 от 04.10.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, ИРМ Хасково, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление
от Т.Й.Г., находящи се в „Райфайзенбанк“ ЕАД.
ОСЪЖДА
Т.Й.Г. ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив да заплати
на сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/