Решение по дело №869/2015 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 9
Дата: 11 януари 2016 г. (в сила от 6 юни 2016 г.)
Съдия: Пенка Петкова Петрова
Дело: 20151450100869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

от

  11.01.2016г

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренския районен

съд

 

 граждански

състав

 

В

Открито

заседание на девети декември 2015г в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

Секретар

М.Г.

 

като разгледа докладваното от

Съдия Петрова

 

гражданско

дело номер

869

по описа за

2015

година.

“МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:  гр. София, бул. “Христо Ботев” №  17, ет. 1, офис 208, представлявано от Христо Йорданов Йовев- управител, е предявило иск да се признае за установено, че Т.Ц.Ц. ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ишцовото дружество сумата от 29.90 лв. /двадесет и девет лева и 90 ст./ представляваща главница; сумата от 474.12 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и 12 ст./, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане начиная от 15.06.2015 г., за които е издадена заповед №198 за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК от 17.06.2015г по ч.гр.д. №576/2015г по описа на МРС.

Ответницата оспорва изцяло исковите претенции.

Правното основание на иска е чл. 124 във вр. 422 ГПК, във вр. чл. 79 и чл.92 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена е и е изслушана съдебно счетоводна експертиза и е приложено ч.гр.д. №576 по описа на МРС за 2015г

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: в исковата молба се твърди, че Т.Ц.Ц., ЕГН ********** и “МАКС ТЕЛЕКОМ” ООД с ЕИК ********* са сключили “Договор за услуги Данни – физическо лице” № АМ ********* от 12.12.2011 г., за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги за срок от 24 месеца. Със сключването на Договора потребителят се е задължил да предплаща ежемесечно такси, определени в полето “Допълнителна информация” както следва: за първите три месеца – 14.95 лв., за периода от 4 до 12 месец – 29.90 лв., за периода от 13 до 15 месец – 14.95 лв., за периода от 16 до 24 месец – 29.90 лв. Съгласно представения договор /стр. 5 и 6 от делото/ потребителят е приел и “Общите условия за уреждане на взаимоотношения между “Макс Телеком” ООД и потребители на интернет услуги”. Според ищеца доставчикът в изпълнение на договора е издал фактура № ********** от 01.06.2012 г. за 29.90 лв. /двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/, която е за задължение за текущ период на отчитане 01.06.2012 г. – 30.06.2012г. В исковата молба се твърди, че поради незаплащането на задължението по горната фактура Договор № АМ ********* е прекратен на основание т. 6.8 във връзка с т. 6.8.1 и т. 10.20 от Общите условия и е начислена неустойка от 474.12 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и 12 ст./ за периода от 01.07.2012 г. до 12.12.2013 г. На 17.04.2014 г. е сключен “Договор за продажба и прехвърляне на вземания” между  “Макс Телеком” ООД и “Макс Колект” ООД /стр.28-30/. По силата на договора за цесия и Приложение № 1, което е неразделна част от него, вземанията по Договор № АМ ********* са прехвърлени на “Макс Колект” ООД и то е новият кредитор по задълженията.  Старият кредитор е упълномощил “Макс Колект” ООД да уведоми длъжниците от Приложение № 1 за извършеното прехвърляне на вземания съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Към исковата молба е представено  уведомление за извършена цесия, отправено от ищцовото дружество, в качеството му на пълномощник на “Макс Телеком” ООД, до ответницата. Според изложеното в исковата молба уведомлението е изпратено на ответницата с писмо с обратна разписка /известие за доставка/, която е представена по делото /стр.25/. За дължимите от ответницата суми ищцовото дружество е депозирало на 15.06.2015г заявление по чл.410 ГПК. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. №576/2015г, по което на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 29.90 лв. /двадесет и девет лева и 90 ст./ представляваща главница; сумата от 474.12 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и 12 ст./ неустойка, сумата от 9.08 лв. /девет лева и 08 ст./ лихва за забава за периода от 17.06.2012 г. до 12.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане начиная от 15.06.2015г.. Заповедта е връчена на длъжника. Последният в срок е депозирал  възражение, което е изпратено на заявителя, който е предявил настоящия иск за установяване съществуването само на вземанията за главница и неустойка.

С депозирания отговор предявените искови претенции се оспорват изцяло. Излагат се доводи за тяхната недопустимост и неоснователност. Оспорени са всички представени доказателства, тъй като същите изхождат само от ищцовото дружество. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111 б.“в“ ЗЗД, както и възражение за прекомерност на договорената неустойка. В подкрепа на твърденията няма представени доказателства.

По делото  е назначена съдебно счетоводна експертиза, чието заключение принципно е оспорено от ответницата без обаче да са изложени основания за това. Заключението си вещото лице е изготвило след извършена поверка в счетоводството на ищцовото дружество и на база уговорките в самия договор  В заключението подробно са описани всички осчетоводяванията. Според вещото лице сумата от 29.90 лв. по фактура № ********** от 01.06.2012 г не е заплатена от ответницата. Претендраната неустойка е начислена съгласно договора за останалата част от срока на договора и е в размер на 474,12 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното:

По допустимостта на иска: Ищецът има качеството на кредитор по Заповед №198 за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК от 17.06.2015г по ч.гр.д. №576/2015г по описа на МРС, по която длъжникът, който е ответник по настоящия иск, е възразил по реда на чл. 414 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което е допустим.

По основателността на иска:Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата има непогасено парично задължение към “Макс Телеком” ООД, възникнало по силата на  договор “Договор за услуги Данни – физическо лице” № АМ ********* от 12.12.2011 г..В тежест на ищеца е да установи точното основание на задължението и неговия размер, както и че “Макс Телеком” ООД е прехвърлило това си вземане по надлежен ред на ищеца и че длъжникът е уведомен за цесията

От представения “Договор за услуги Данни – физическо лице” № АМ ********* от 12.12.2011 г., се установи, че между “Макс Телеком” ООД и ответницата Т.Ц.Ц. е сключен договор за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги за срок от 24 месеца. Със сключването на Договора потребителят се е задължил да предплаща ежемесечно такси, определени в полето “Допълнителна информация” В изпълнение на договора доставчикът е издал фактура № ********** от 01.06.2012 г. за 29.90 лв. /двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/, която е уговорената стойност на месечната такса за периода 01.06.2012 г. – 30.06.2012г.. Според заключението на вещото лице така начислената такса не е заплатена  от потребителя. От страна на ответницата също не са ангажирани доказателства за извършено погасяване на задължението по фактура № ********** от 01.06.2012 г., поради което съдът приема за доказано от страна на ищеца наличието дължимо от ответница задължение за главница в размер на исковата сума. 

Ищецът въз основа на “Договора за услуги Данни – физическо лице” № АМ ********* от 12.12.2011 г., сключен между “Макс Телеком” ООД и ответницата, претендира и договорна неустойка в размер на 474,12лева, поради разваляне на договора. Както вече се установи ответницата не е изпълнила задължението си по договора за погасяване на задължението по фактура № ********** от 01.06.2012 г., поради което съдът намира, че Договор № АМ ********* е прекратен на основание т. 6.8 във връзка с т. 6.8.1 и т. 10.20 от Общите условия по вина на ответницата. С  развалянето на договора за “Макс Телеком” ООД е възникнало правото да търси от потребителя договорената неустойка. При тези данни, съдът счита, че са налице елементите на фактическия състав за вземането за неустойка така, както е определен в чл.92 ЗЗД - между страните има валидно договорно правоотношение; страните са уговорили неустойка за предсрочното прекратяване  на “Договор за услуги Данни – физическо лице” № АМ ********* от 12.12.2011 г., в размер на  дължимите месечни такси за остатъка от срока на договор, договора е бил развален по вина на ответницата. Съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза, неустойката от 474,12  лв е изчислена така, както е уговорена от страните с договора. Съдът намира възражението за прекомерност на договорената неустойка за неоснователно, тъй като неустойктата не надвишава договорената, чиито  размер е в рамките на неизпълнени задължения по договора. При това положение, съдът приема за доказано съществуването на вземане на “Макс Телеком” ООД против потребителя за неустойка.

Видно от представения “Договор за продажба и прехвърляне на вземания”, сключен на 17.04.2014 г. и Приложение № 1 към него, доставчикът “Макс Телеком” ООД е прехвърлил вземанията си по Договор № АМ ********* на ищцовото дружество. Твърди се от ищеца и съдът с оглед доказателствата по делото приема, че ответницата е била надлежно уведомена за цедирането на вземането от стария кредитор на ищцовото дружество от самия ищец по силата на договора т.4,4 и даденото му от стария кредитор изрично пълномощно /стр.31/, от които ясно личи правно валидната воля на цедента да упълномощи цесионера от негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията. По делото липсват данни уведомлението /стр.27/, изготвеното от цесионера от името на цедента, да е било надлежно връчено на ответницата преди предявяването на иска. В представената обратна разписка /известие за доставка/ е вписано, че се изпраща покана за доброволно изпълнение и няма данни за съдържащо се в писмото уведомление за извършено прехвърляне на вземания. Съдът приема, обаче че в настоящия казус ответницата е уведомена за извършеното прехвърляне на вземането с получаването на преписа от исковата молба с приложените към нея уведомление и изрично пълномощно /стр.31/, с което стария кредитор упълномощава новия кредитор да съобщи цесията на длъжника. В разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД не е поставено изрично условие цедента лично да извърши това съобщаване. Няма пречка то да бъде извършено и от трето лице по волята на стария кредитор така, че да ясно на длъжника ,че всъщност уведомяването изхожда от стария кредитор и оттук насетне кое е лицето, на което следва да се престира. Законът не указва и формата и момента на съобщаването.Достатъчно е то да е налице в момента на постановяване на решението. С Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК приема за правилна съдебната практика ,съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД ,но когато към нея е приложено уведомление макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. В настоящия казус ситуацията е аналогична-исковата молба ведно с намиращите се в нея уведомление и изрично пълномощно, дадено от стария кредитор на новия да съобщи цесията и връчването на книжата по делото на ответницата имат значение на съобщение по чл.99 ал.4 от ЗЗД. По този начин всъщност,всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на носителя на вземането, са изпълнени.

Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно нормата на чл.111, б. “в” ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от деня, в който съответното вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД, а при искове за неустойка и за обезщетение за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката, респ. лихвата за забава – чл.114, ал.4 ЗЗД.

В случая е извън всякакво съмнение, че задълженията за заплащането на месечните такси по сключения “Договор за услуги Данни – физическо лице” № АМ ********* от 12.12.2011 г представлява периодично плащане. Данните по делото сочат, че задължението по фактура № ********** от 01.06.2012 г, представлява абонаментна месечна такса за периода 01.06.2012г до 30.06.2012г и крайния срок за плащането на която е 16.06.2012г , поради което погасителна давност за това задължение изтича на 16.06.2015г, но заявлението е депозирано от заявителя  на 15.06.2015г, т.е. един ден преди да изтече тригодишната давност. Горните изводи са валидни и по отношение на претендираната неустойка, която е станала изискуема  от  датата на разваляне на договора. В случая договорът е развален след  неплащане на задължението по фактура № ********** от 01.06.2012 г, т.е след 16.06.2012г  Следователно вземанията на ищеца по отношение неплатеното задължение по горната фактура, както и за начислената неустойка  не са погасени по давност.

 По отношение на разноските, направени в заповедното производство – за същите съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид факта, че установителния иск е явно основателен и доказан по размер, то разноските в заповедното производства за установените вземания следва да бъдат възложени на длъжника по заповедта.

При този изход от делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ще следва ответницата да заплати на ищцовото дружество направените в настоящото производство деловодни разноски. Съдът намира, че като разноски следва да бъдат присъдени сумите платени от ищцовото дружество за държавна такса и за експертиза в общ размер от 195лева. С представения списък се претендира адвокатски  хонорар в размер на 200лева, но по делото няма данни ищцовото дружество да е представлявано от адвокат, както и съответно претендирания хонорар да е изплатен, поради което тази претенция не следва да бъде уважена .

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

        

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Ц.Ц. ЕГН **********, с адрес: ***,  дължи  на “МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:  гр. София, бул. “Христо Ботев” №  17, ет. 1, офис 208, представлявано от Христо Йорданов Йовев- управител, сумата от 29.90 лв. /двадесет и девет лева и 90 ст./ представляваща главница; сумата от 474.12 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и 12 ст./, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 15.06.2015 г. до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед №198 за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК от 17.06.2015г по ч.гр.д. №576/2015г по описа на МРС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.Ц.Ц. ЕГН **********, с адрес: ***,  за заплати на “МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:  гр. София, бул. “Христо Ботев” №  17, ет. 1, офис 208, представлявано от Христо Йорданов Йовев- управител, сумата от 520.00лева- разноски по водене на делото, от която сума, 320.00 лв. /триста и двадесет лева/ – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 576/2015 год. на МРС и 195.00лв /сто деветдесет и пет лева/ - разноски за настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: