Решение по дело №561/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на С. Б. Ш., с адрес: [населено място], [жк], ул. **“ № 40 против решение № 1040-21-643 от 27.10.2023 година на директор на ТП-С.*-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-21-945 от 26.09.2023 година срещу разпореждане № РВ-3-21-01418762 от 13.09.2023 година на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-С.*град, с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 5 344.65 лева за периода от 02.08.2016 година до 29.11.2016 година.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Твърди, че между него и осигурителят „**“ ЕООД е сключен трудов договор, който не е обявен за недействителен по реда на чл. 74 от КТ, поради което незаконосъобразно са заличени подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Счита, че е налице валидно възникнало трудово правоотношение и същият реално е упражнявал трудова дейност за периода 10.09.2015г. – 15.12.2016г. при работодател „**“ ЕООД, през които период ежемесечно му е заплащано трудово възнаграждение от фирмата. Трудът е полаган във Франция. Оспорва извода на решаващия орган, че няма качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и счита, че не следва да носи отговорност за действията на работодателя си и да възстановява получените парични обезщетения за временна неработоспособност. Иска решението на директора на ТП-С.* град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по контрола и разходите на ДОО, да се отменят като незаконосъобразни, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Р. З., от АК-П.*. Адвокат З. поддържа изцяло подадената жалба. Пледира жалбата да се уважи и на основание настъпила погасителна давност и да се отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – С.* град, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В депозирано по делото становище, пълномощник на ответника оспорва жалбата. Иска същата да се отхвърли като неоснователна. Прави искане за присъждане на направени по делото разноски, както и прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.

А. съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В съответствие с чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят ''**” ЕООД, с ЕИК **е представил, както следва: - удостоверение по болничен лист № ** относно правото за изплащане на парично обезщетение на С. Ш. за периода от 02.08.2016 г. до 31.08.2016 г.; - удостоверение по болничен лист № ** относно правото за изплащане на парично обезщетение на С. Ш. за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г.; -удостоверение по болничен лист № **относно правото за изплащане на парично обезщетение на С. Ш. за периода от 01.10.2016 г. до 30.10.2016 г. и -удостоверение по болничен лист № ** относно правото за изплащане на парично обезщетение на С. Ш. за периода от 31.10.2016 г. до 29.11.2016 г. Удостоверенията са подадени в съответствие с приложение № 9 (към чл. 8. ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение по конкретния болничен лист.

За С. Ш. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на 10.09.2015г. на длъжност „монтажник панели формовани блокове“ с основно трудово възнаграждение 2900 лв., видно от регистър на трудовите договори. Договорът е прекратен, считано от 15.12.2016г. Данните в регистъра по чл. 5, ал. 4 от КСО за него за периода 10.09.2015г. - 15.12.2016г., вкл. като осигурено лице по трудов договор с отразени дни в болничен, са подавани от осигурителя ''**” ЕООД, с ЕИК **чрез пълномощник Б. Г. С., представляващ „**“ООД.

Не е спорно между страните, че за ползваният отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване по посочените четири болнични листа на жалбоподателят е изплатено парично обезщетение в общ размер на 5344.65 лева.

Във връзка с осъществен последващ контрол на изплатени парични обезщетения от ДОО и спазване на осигурителното законодателство, е извършена проверка по разходите на ДОО на "**” ЕООД, разпоредена със заповед № ЗР-5-21-00728408 от 27.02.2020 година на ръководител на контрола по разходите на ДОО. Обстоятелствата, установени при провеждането и са обективирани в констативен протокол № КВ-5-21-01084319 от 04.03.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ - С.* град. В него е отразено, че „**" ЕООД, ЕИК //е регистрирано на 26.08.2014 година с едноличен собственик на капитала и управител Б. В., гражданин на Република С.*. Предмета на дейност е търговия, строителство на жилищни и промишлени сгради, строително-монтажни и ремонтни дейности, както и всяка друга незабранена от закона дейност. Б. В. на 01.09.2014 година, с нотариално заверено пълномощно е упълномощил лицето Б. Г. С. да представлява „**“ ЕООД пред всички държавни, общински и частни институции с цел осъществяване на стопанска дейност на дружеството. Контролните органи, след неколкократни проверки на седалището на дружеството и със съдействие на органите на МВР не успели да осъществят контакт с управителя на фирмата, нито с неговия пълномощник за връчване на документи свързани с проверката.

От изискана и представена от ТД на НАП информация е прието, че за финансовата 2016 г. „**” ЕООД е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с отразена счетоводна загуба; липсват данни за регистрирано фискално устройство; дерегисрирано е по ЗДДС. Прието е още, че дружеството не е подавало искания за издаване на удостоверения А1, съответно няма издавани удостоверения А1, респ. няма постановени откази за издаване на удостоверения относно приложимото осигурително законодателство.

От извършена справка в ТР, проверяващите установили, че дружеството е със статут „Развиващ дейност“, като са обявени ГФО за 2014 година и 2015 година, в отчета за приходи и разходи са декларирани приходи от продажби и разходи, в т. ч. за външни услуги, за персонал и други. В обявения за 2016 година отчет за приходи и разходи не са вписани никакви суми.

От извършена справка в Регистър „Приход” в информационната система на НОИ проверяващите установили, че за периода от м. 01.2016 г. до м.12.2016 г. от дружеството не са внасяни осигурителни вноски по фондовете на ДОО, като невнесените осигурителни вноски са в общ размер на 51 790. 99 лв., съгласно подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.

От извършена справка в информационна система „Регистър на трудовите договори“ проверяващите установили, че от името на "**” ЕООД за периода от м. 09.2014 година до м. 03.2016 година са подадени 19 уведомления по чл. 65, ал. 5 от КТ за сключени трудови договори. Подавани са уведомления с вписани длъжности: монтажник панелени формовани блокове, зидар, шпакловчик, дърводелец. О. Р. на осигурените лица приели, че за назначаваните във фирмата лица се подава осигурителен доход в размери равни на максималния осигурителен доход за съответната година, съгласно ЗБ на ДОО. Прието е, че за периода от м. 01.2015 година до м. 12.2015 година с КЕП на Б. С. са подадени удостоверения, приложение № 9 към чл. 8, ал. от НПОПДОО към болнични листове с декларирано право на изплащане на парични средства за обезщетения за временна неработоспособност, съответно изплатена сума в общ размер на 24250 лева, а за периода от м. 01.2016 година до м.12.2016 година е изплатена сума в размер на 37797 лева по личните сметки на лицата, за ползвания от тях отпуск за временна неработоспособност.

В хода на извършваната проверка, до лицата, за които има подадени уведомления от проверяваното дружество за сключени и/или прекратени трудови договори и подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО, са изпратени писма за събиране на сведения и пояснения, в т.ч. и до жалбоподателя.

О. С. Ш. е изпратено по електронната поща писмо, в което заявява, че е работил в "**” ЕООД с месторабота Ф.**, „регион Алпес“, като работата му е била свързана с монтаж на гипсокартон. Заплата е получавал по банков път и не е ползвал платен отпуск. Представен е трудов договор, трудова книжка, длъжностна характеристика и заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

От проверяващите, въз основа на дадените сведения от лицата, както и от информационните регистри е прието, че всички наети лица многократно са представяли болнични листи, съответно пълномощникът на дружеството е подавал удостоверения, приложение № 9 към чл. 8, ал. от НПОПДОО към болнични листове с декларирано право на изплащане на парични средства за обезщетения за временна неработоспособност. Прието е, че лицата не са доказали да са полагали труд на територията на Р. Франция, тъй като нямало данни за подавани искания за издаване на удостоверения А1 от **” ЕООД, съответно нямало издадени такива удостоверения или откази за издаването им.

Изводът на контролният орган е, че от м. 01.2016 година дружеството не е извършвало търговска дейност по смисъла на Търговския закон и Закона за счетоводството, която да предполага наемане на лица по трудово правоотношение, като за периода след тази дата до м.12.2016 година същото е подавало данни по чл. 5, ал. 4 от КСО без да има качеството осигурител. Лицето, за което са подавани данните – С. Ш. също няма качеството осигурено лице, тъй като фактически не е извършвало трудова дейност и същото не е осигурено лица, по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДP на КСО.

Въз основа на установеното в хода на проверката, контролен орган на ТП – С**-град на НОИ – старши инспектор по осигуряването е издал задължителни предписания № ЗД-1-21-01084329 от 04.03.2022 година, с който на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е задължил осигурителят "**” ЕООД да подаде декларация за заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване на поименно посочени в предписанието лица, между които и на жалбоподателя С. Ш. за периода от 01.01.2016 година до 14.12.2016 година. Задължителните предписания са влезли в законна сила. Информацията по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадена от дружеството, е служебно заличена на основание чл. чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателя за периода 01.01.2016 година до 14.12.2016 година са заличени от регистъра на осигурените лица.

При това положение административният орган – ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП – С.***офия-град на НОИ е приел, че жалбоподателят не е осигурен за общо заболяване при „**“ЕООД и затова няма право на парично обезщетение за времето, през което е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 02.08.2016 година до 29.11.2016 година по болнични листи с № ** № **; ** и № **, за които са представени и удостоверения приложение № 9. Н. основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО е издал разпореждане № РВ-3-21-01418762 от 13.09.2023 година, с което го е задължил да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 02.08.2016 година до 29.11.2016 година в размер на 5344.65 лева. Разпореждането носи изх. № 1029-21-8684 от 14.09.2023 година.

Разпореждането няма данни по какъв начин е връчено на адресата му, но на 26.09.2023 година, т.е. в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е подадена жалба срещу него с вх. № 1012-21-945 от 26.09.2023 година до Директора на ТП – С.**-град на НОИ.

Оспорването е отхвърлено като неоснователно с Решение № 1040-21-643 от 27.10.2023 година на директора на ТП – София град на НОИ. Същото е връчено на С. Ш. на 08.11.2023 година. Н. 16.11.2023 година е подадена жалба срещу него, видно от приложения по делото пощенски плик.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи от административната преписка.

В хода на съдебното производство се допусна събиране на гласни доказателства посредством разпит в качеството на свидетел на лицата В. И. Б. и Ф. Г. С..

Свидетеля В. Б. сочи, че са познава с жалбопоподателя повече от двадесет години. Двамата заедно са започнали работа във фирма „Роял плюс“. Разбрал за тази работата от познат, който работел във фирмата. Казал и на жалбоподателя. Двамата заедно отишли до фирмата. Трудовият договор си го подписал в счетоводството на дружеството на [улица]. Непосредствено след това му се обадили и заминал за Ф.*. Отседнал в Боже, където имало подсигурена [жк], с ток и вода, а на ден му давали по 18 лева, за храна. Имали на разположение автомобил, с които пътували до обекти във френските алпи, а в автомобила имало инструменти. Работата им се състояла в лепене на гипсокартон, шпакловки. Работил във фирмата 10 месеца, като заплата е получавал всеки месец по банков път. Всеки месец му пращали и есемес при превод на заплатата. Сочи, че за този период от време се е прибирал два пъти в България, съответно за Нова година и за Великден. Веднъж е ползвал въздушен превоз, като двамата са били заедно с жалбоподателя. След това ги настанили в една квартира. Останалите пъти са ги извозвали с бусчета. Сочи, че в този период от време е имал здравословни проблеми, ползвал е болнични и въпреки това е ходил на работа в чужбина.

Свидетеля Ф. Г. С. познава жалбоподателя от около десет години. Работили заедно преди 2015 година. Сочи, че той заедно с още 6/7 човека са първите назначени във фирмата, които започнали работа във Ф.*. С жалбоподателя работили заедно във Ф.* на строителни обекти. Първоначално имало обекти в Тонон, а след това във френските алпи. Квартирата била в Т.* и се ползвала от още двама човека. Работели по 2-3 месеца и се прибирали за 10/15 дни, обикновено за празниците. В началото се пътувало с нещо като маршрутки, с по 7/8 пътника, като са ползвали и въздушен транспорт. Сочи, че не познава собственика на фирмата. Според него действителен собственик е И. М., с който се запознал в България, когато започнал работа и който ги е ръководел във Ф.*. Сочи, че трудовият му договор е подписан във фирма „*“, но не познава управител/собственик на тази фирма. При проблеми в България и за кореспонденция е работено с лице, на което знае само първото име. Сочи, че има здравословни проблеми с коленете от около 15 години и заявява, че е ползвал болнични докато е работил в тази фирма.

Съдът отчита обстоятелството, че В. И. Б. и Ф. Г. С. се познават с жалбоподателя от много години и съответно са работили в процесната фирма по едно и също време, поради което към техните показания се подхожда със засилена критичност. Въпреки това се приема, че работодател им е бил „**“ ЕООД. Работили на строежи и жилищни сгради като монтажници, правели гипсокартон и шпакловка в Р. Франция. Техните обяснения се съпоставят с приетите по делото писмени доказателства. Същите кореспондират изцяло с постъпила информация по административната преписка от Главна дирекция „Гранична полиция“, в която е обективирано влизане и излизане, т.е. преминаване през гранично пропускателни пунктове на Република България в периода относим към процесния казус на 17 лица. Тези лица са посочени и в констативния протокол за извършената проверка. Въз основа на тази информация следва, че посочените физически лица между които е и жалбоподателя регулярно са напускали пределите на Република България, така както сочат свидетелите. Съответно голяма част от лицата са влизали на територията на страната именно за празниците – Нова година и Великден. Показанията на двамата свидетели по убедителен начин сочат, че работната сила е престирана във Франция, така като е посочено мястото на работа в трудовия договор, поради което се приема, че същите са пътували от –до Франция, за което свидетелства и писмото на гранична полиция. Показанията им кореспондират и със сведения от М. С. Л., работник във фирмата дадени в хода на административното производство, инкорпорирани в констативния протокол, в които е посочено, че е работил във Франция на длъжност монтажник на гипсокартонени плоскости и конструкции. Показанията на В. Б. кореспондират изцяло със записите в РОЛ и РТД, от които е видно, че трудовите договори на него и на жалбоподателя са от една и съща начална дата. Показанията му, в частта, в която сочи за подсигурена от дружеството [жк], нощувки, храна във Ф..** кореспондират със записите в трудовия договор представен от жалбоподателя. Показанията му, в частта, в която сочи начин на заплащане на заплата кореспондират и със сведенията дадени от Л. и от С., както и с представеното по делото от страна на жалбоподателя извлечение от Банковата му сметка в П. инвестиционна банка за периода от 01.06.2015 година до 30.07.2016 година. От записите в същото се установява, че на 12.10.2015г. – има приход в размер 1210.90лв. с основание: заплата за м.09.2015г. с наредител „**“ ЕООД; на 16.11.2015г. –има приход в размер 3265,35лв. с основание: заплата за м.10.2015г. с наредител „**“ ЕООД; на 18.12.2015г. –има приход в размер 2.935,40лв. с основание: заплата за м. 11.2015г. с наредител „**“ ЕООД; на 21.01.2016г. –има приход в размер 1909.90лв. с основание: заплата за м. 12.2016г. с наредител „**“ ЕООД; на 04.02.2016г. –има приход в размер 2061.25 лв. с основание: заплата за м. 01.2016г. с наредител „**“ ЕООД; на 23.03.2016г. –има приход в размер 3250,89 лв. с основание: заплата за м.02.2016 г. с наредител „**“ ЕООД; на 13.04.2016г. –има приход в размер 3363.15 лв. с основание: заплата за м.03.2016г. с наредител „**“ ЕООД; на 19.05.2016г. –има приход в размер 2671.80 лв. с основание: заплата за м.04.2016г. с наредител „**“ ЕООД; на 16.06.2016г. –има приход в размер 2273.85лв. с основание: заплата за м.05.2016г. с наредител „**“ ЕООД и на 19.07.2016г. –има приход в размер 3131,35лв. с основание: заплата за м. 06.2016г. с наредител „**“ ЕООД. С оглед на изложеното показанията на разпитаните по делото свидетели В. И. Б. и Ф. Г. С., като кореспондиращи с останалия доказателствен материал се кредитират изцяло. Същите са последователни и непротиворечиви и въз основа на тях се приема, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността „монтажник, панели формовани блокове“ в „РОЯЛ ПЛЮС“ ЕООД на обекти в Р. Франция срещу заплащане.

По делото се допусна и изслуша съдебно-графологическа експертиза, чието заключение се цени като компетентно изготвено. Въз основа на него следва да се приеме, че подписите положени на стр. 13 в трудова книжка № 940734 не са изпълнени от управителя на „Роял плюс“ЕООД.

При така установените факти, настоящият състав на А. съд–Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП – С.* град на НОИ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба с вх. № 1012-21-945 от 26.09.2023 година, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.

Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Т. В., Директор на ТП – София-град на НОИ, назначен на тази длъжност със заповед № 1712 от 17.08.2015 година. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган изцяло споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност. Решението е материално незаконосъобразно.

Директорът на ТП – С.*-град на НОИ правилно е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждане № РВ-3-21-01418762 от 13.09.2023 година е издадено от ръководител по контрол на разходите по ДОО при ТП – С.*град на НОИ, съгласно заповед № Ц1015-21-108 от 21.10.2020 година, който е материално и териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.

Разпореждането е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. То е издадено след извършена проверка по реда на чл. 108 от КСО, приключила с издаване на задължителни предписания на „**“ЕООД за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на С. Б. Ш.. В проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до неправилно прилагане на материалния закон, и представляващи основание за отмяната му.

Основният спорен въпрос по делото се свежда до това, дали са налице законовите предпоставки, съдържащи се в нормата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, за възстановяване на полученото от жалбоподателя парично обезщетение за временна неработоспособност, изплатено му във връзка с издадени болнични листове с № **; № **; ** и № ** за периода от 02.08.2016 година до 29.11.2016 година, съответно дали правилно е ангажирана отговорността му с оглед фактическите установявания на административния орган.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО /редакция в сила от 1.01.2016 г.) „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, като осигурител, съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО предвижда, че осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, като в т. 2 е регламентирано и задължение за представяне и на декларация за сумите по отношение задълженията за осигурителни вноски. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ, като данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Съобразно разпоредбата на чл.54к от КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/.

Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл. 8, чл. 9 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от наредбата. Следователно преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в посочените източници на информация.

Въз основа на тази нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за целите на определяне осигурителните права на лицата, следва извода, че правото за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т.е. към момента на възникване на временната неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл. 10, ал. 1 във връзка с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В случая към момента на отпускане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност предпоставките за отпускането й са били налице. Съответно не се формира спор, че сумите по процесните четири болнични листа са изплатени от НОИ, като последното плащане е на 30.11.2016 година.

Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Органът се позовава на изключението регламентирано в чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, а именно, че след изплащането на обезщетението са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. С оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, такива релевантни данни биха били данните относно осигурителния статус на лицето от гл. точка качеството му на осигурено лице към деня на настъпване на временната неработоспособност. В случая е налице заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за жалбоподателя, което е извършено служебно по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от адресата им – „**“ЕООС в определения срок. Заличените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на жалбоподателя са за периода от 01.01.2016 година до 14.12.2016 година, като за времето от 02.08.2016 година до 29.11.2016 година същият е ползвал отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване, за който е получил обезщетение в размер на 5344.65 лева.

Именно заличаването на данните е дало повод за издаване на атакуваното решение. Осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издадения административен акт, и те търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, въпреки, че не участват в това административно производство. Д. С. Ш. не е бил страна в осигурителните правоотношения между дружеството осигурител и Националния осигурителен институт по повод издаване на задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, то тези предписания следва да се посочи, че не го обвързват. В този смисъл: Определение № 1734 от 14.02.2024 г. по АД № 608/2024 г на ВАС, Определение № 9091/29.09.2023 г. по АД № 8567/2023 г. на ВАС. Дали тези актове ще се оспорят от адресата им – осигурителя е предоставено на неговата преценка. Същият може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице, както и от задължението за внесе дължимите вноски. Ако е недобросъвестен, като не документира търговската си дейност, не декларира доходи и не заплаща данъци, той няма и интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания. В тази връзка са Решение № 10939 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 777/2023 г.; Решение № 705 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2023 г..

При това положение единствената възможност за защита на осигурителните права на засегнатите лица е в производство между тях и осигурителния орган, в което следва да се установи дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което би обусловило пораждане на правото му да получава осигурителни плащания по реда на КСО.

Настоящият състав намира, че по делото е доказано престирането на работна сила по отношение на соченото за работодател дружество, а от там е налично и осигурително правоотношение. Възприетото наличие на неоснователно получени суми от С. Ш. като парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 02.08.2016г. – 29.11.2016г. в размер на 5344,65 лв., е обосновано със съображения, че преди и към момента на настъпване на неработоспособността същият не е имал качество на осигурено лице по см. §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, с възникнало и съществуващо осигуряване съгласно чл. 10, ал.1 от КСО. Констатацията е, че дружеството-осигурител не е осъществявало стопанска дейност по см. на ТЗ за периода след 01.01.2016г. и липсват доказателства за упражняване на трудова дейност от лицата, за които са подадени уведомления в регистъра на трудовите договори и данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО. Като аргумент за липса на трудова дейност се сочи неиздаване на формуляр А1. Действително наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Но, в случая още в хода на проведеното административно производство са събрани данни, потвърдени и от събраните по делото доказателства, че С. Ш. е осъществявал възложената му трудова дейност и трудови функции като „монтажник панели“ с месторабота Франция, за което е получавал месечно трудово възнаграждение. От представените банкови извлечения от П. инвестиционна банка еднозначно се установява, че лицето е получавало трудово възнаграждение ежемесечно от „**“ ЕООД в размер, съответен на декларираните данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като от справката от тегленията от АТМ пък е видно, че част от тегленията са били от територията на Р. Ф.*. Свидетелите по делото също заявяват, че с жалбоподателя са работили заедно във Ф.**. Аналогични сведения са дадени и от други лица още в хода на административното производство. Осигурителното плащане от страна на работодателя към НОИ е функция на трудовото плащане, което работодателя дължи на работника/служителя. При установеност и дължимост на трудово заплащане, и реално заплащане, то дължимо е и заплащането за осигурителни вноски, което заплащане органите на общественото осигуряване могат и следва да претендират от осигурителя. Следва да се отбележи, че направените оспорвания от ответната страна на трудов договор и на вписвания в трудова книжка, касателно управител, и като се взе предвид, че по делото са налице доказателства, че управителят на дружеството е упълномощил друго лице, което да води дружествените работи, то се приема, че на недействителност може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, но не и ответника.

Н. следващо място - неиздаването на формуляри А1, на които се позова ответната страна, не представляват по същината си основание по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Неиздаването на формуляри не може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на осъществяващия трудова дейност в изпълнение на трудов договор работник, за която трудова дейност подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Съответно не може и да обуслови отричането на качеството му на осигурено лице по см. на §1, т. 3 от ДР на КСО с възникнало осигуряване съгласно чл.10, ал.1 от КСО, респ. да обуслови отричане възникването и съществуването на материалното право на осигурено лице да получи осигурителна закрила при настъпването на осигурения социален риск – в конкретния случай на правото по чл. 40, ал.1 от КСО на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Снабдяване с формуляр А1 е задължение на дружеството, действащо като осигурител, и неговото бездействие не следва да е в ущърб на жалбоподателя. Отделно от това в случая не е изследвано дали въобще е бил необходим формуляр А1. В тази връзка не са предприемани действия по компетентност в административното производство /чрез ТД на НАП/ за установяване на приложимото осигурително законодателство по смисъла на Регламент № 883/2004 за всички лица, явяващи се осигурени такива от страна на „**“ ЕООД. Съгласно общото правило, въведено с чл. 11, § 3, б. "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, лице, което осъществява дейност като наето лице на територията на една държава членка, се подчинява на законодателството на тази държава членка (lex loci laboris). Изключение е предвидено със специалното правило на чл. 12, § 1, който предвижда, че лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. При наличните данни в административното производство ответникът е следвало да изследва и въпроса какъв е статута на работниците, съответно какъв е размерът на осигурителните вноски преценен през призмата на чл. 6а от КСО, а не да се задоволи да посочи, че са подавани данни с осигурителен доход в размери равни на максималния осигурителен доход без да се съобрази с минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава.

С оглед на изложеното следва, че ответникът при постановяване на оспореното пред съда решение не е изяснил по реда на чл. 35 от АПК и чл. 36 от АПК всички факти и обстоятелства по делото, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Игнорирал е изцяло въпроса дали лицето е извършвало реална трудова дейност за сочения осигурител, а е приел, че за финансовата 2016 година дружеството е на счетоводна загуба и няма регистрирано фискално устройство.

По възражението въведено от пълномощника на жалбоподателя за погасени по давност задължения съдът намира следното:

Съобразно чл. 115, ал. 1, изр. първо от КСО, вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В член 115, ал. 3 от КСО е предвидено, че давността се прекъсва: с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането; с предприемане на действия по принудително изпълнение, а в чл. 115, ал. 5 от КСО, че давността спира да тече: при обжалване – докато продължава спорът относно вземането; когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.

Както се посочи по-горе, последното извършено плащане от НОИ по болничен лист №ЕБ20167020976, за периода 31.10.2016 година до 29.11.2016 година е на 30.11.2016 година. Това ще рече, че давностния срок по чл. 115, ал. 1, изр. първо от КСО е изтекъл на 31.12.2021 година.

В рамките на периода 01.01.2017 година до 31.12.2021 година, не се твърди и не се установява от страна на административния орган да са предприемани действия по принудително изпълнение. Липсват данни през посочените периоди давността да е спирана или прекъсвана. Дори да се приеме, че е било образувано друго административно производство, от което зависи издаването на разпореждане по този кодекс, и да се приеме, че давността е спряла да тече, а именно производство по чл. 108 от КСО, възложено със заповед № ЗР-5-21-01072227 от 09.02.2022 година, то същото е образувано след изтичане на давностния срок по чл. 115, ал. 1, изр. първо от КСО.

Следователно, след като е изтекъл установеният от закона давностен срок за погасяване на вземанията за неправилно извършени осигурителни плащания, представляващи публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 4 от ДОПК, за сочения период, то съответно определената за възстановяване сума за тези периоди не следва да бъде заплащана, тъй като е погасена по давност, съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО. Направеното възражение в тази връзка е основателно.

Въз основа на установеното в настоящето производство се приема, че С. Ш. правомерно е получил парични плащания от ДОО като обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 02.08.2016г. до 29.11.2016 година в размер на 5 344.65 лева, тъй като е осигурено лице с възникнало право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО.

Затова е и материално незаконосъобразен изводът на административния орган, че изплатеното такова е получено без основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно получени суми е постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Както се прие по-горе задължителните предписания са непротивопоставими на жалбоподателя. В настоящия случай се установи, че през периода 01.01.2016 година до 14.12.2016 година жалбоподателят е извършвал дейност по трудово правоотношение при „**“ЕООД и съответно е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО.

Изложеното налага извод, че не е осъществена предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение за временна неработоспособност, а издаденото такова е погасено и по давност. Затова настоящият състав намира, че административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при липса посочените в закона материални предпоставки и не съответства на относимите правни норми. Решението на контролиращият административен орган е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото се отменя в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Жалбата е основателна и атакуваното решение следва да се отмени.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно, не е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. От страната са направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 39817 от 13.11.2023 година, в размер на 800.00 лева.

В писмени бележки, докладвани по делото, пълномощник на ответника прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и за привеждането му в минимален размер предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението е основателно. Минималният размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за защита по дела по КСО е определен на 500.00лева, поради което от разноските направени от жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция възлизащи на 800.00 лева следва да се присъдят на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, 500.00 лева. Имайки предвид приетото с решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22 г., настоящия състав намира, че делото предвид неговия обем, предвид правната и фактическа сложност, предвид извършените от пълномощника действия не позволява присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение от така определения.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав при А. съд-Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. Б. Ш., с адрес: [населено място], [жк], ул. **“ № 40 решение № 1040-21-643 от 27.10.2023 година на директор на ТП-С.*-град и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-21-01418762 от 13.09.2023 година на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП-С.*-град на НОИ, с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 5 344.65 лева за периода от 02.08.2016 година до 29.11.2016 година.

ОСЪЖДА Териториално поделение С.* – град към Национален осигурителен институт, със седалище [населено място], [улица] да заплати на С. Б. Ш., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ул. **“ № 40 съдебни разноски по делото в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.