Р Е Ш Е Н И Е №……
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 22.11.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на девети ноември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар ХРИСТИНА ЦВЕТКОВА, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1862
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. ГПК.
Образувано е по предявен от С.К.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск, с правна квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК, за прекратяване на
„В - 05“ ЕООД, ЕИК *******(след извършено с вписване № 20200306174258
заличаване на съдружника В.Г.В.), поради невъзможност на ищеца да получи
изпълнение на парично задължение от съдружника В.Г.В., ЕГН ********** в рамките
на изпълнително дело № 20198400400400 по
описа на ЧСИ М.Ц..
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът е кредитор на В.Г.В.,
ЕГН **********, за вземания, произтичащи от договор за заем от 21.03.2012 г., за които вземания в производството по гр. дело №
8901/2015 г. на Софийски градски съд бил снабден с изпълнителен лист, издаден въз
основа на влязло в сила съдебно решение. Ищецът образувал производство за
принудително удовлетворяване на вземането – изп. дело № 20198400400400 по описа
на ЧСИ М.Ц., в рамките на което бил вписан запор върху всички притежавани от В.Г.В.
дружествени дялове от капитала на „В - 05“ ООД.
На дружеството било връчено изявление за прекратяването на членството на
длъжника, като с постановление от 12.09.2019 г. съдебният изпълнител овластил С.К.М. да предяви иск за прекратяване на търговско
дружество „В - 05“ ООД, в което
длъжникът му В.Г.В. имал качеството
съдружник, за да се удовлетвори от ликвидационния му дял.
Ответникът
„В - 05“ ЕООД в срока за отговор на исковата молба оспорва допустимостта на
иска с твърдение на дружеството да не е връчено изявлението на взискателя за
прекратяване на членственото правоотношение на В.Г.В., което възражение е
неоснователно – връчването на изявлението обуславя основателността, а не
допустимостта на предявения конститутивен
иск, която се определя само от твърденията на ищеца.
По
същество оспорва иска с довод, че В.Г.В., ЕГН **********, не бил в членствено
правоотношение с дружеството, тъй като въз основа на отправено едностранно предизвестие
до „В - 05“ ООД членството му било прекратено и за ищеца вече било възникнало
правото да се удовлетвори от паричната равностойност на дружествения му дял.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа иска, като твърди, че изявлението
на взискателя достигнало до дружеството най-късно с връчване на препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства на ответника, но представя
доказателства за връчено чрез съдебния изпълнител изявление на взискателя за
прекратяване на членственото правоотношение на В.Г.В. в по-ранен момент.
Поддържа, че прекратяване на правоотношението по волята на
съдружника не било настъпило.
В
отговора на допълнителната искова молба „В - 05“ ЕООД твърди, че предизвестието
за напускане на съдружника В.Г.В. било връчено на дружеството на 23.04.2019 г.,
което предхождало като момент отправянето на изявление от страна на взискателя
за прекратяване на дружеството. Поради това счита предявения иск за недопустим.
В допълнение поддържа, че на 27.01.2020 г. било подадено заявление за
заличаване на съдружника В.Г.В. по партидата на „В - 05“ ООД като оставащият
съдружник (едноличен собственик на капитала) взел решение за изплащане на дела
на напусналия съдружник по сметка на съдебния изпълнител. По заявлението бил
постановен отказ, който се обжалвал по търг. дело № 291/2020 г. на СГС, VІ-5
състав, което счита за преюдициално и поради това обективира искане за спиране
на настоящото производство.
Искането
за спиране е счетено за неоснователно – изплащането на дела на напусналия
съдружник произтича от прекратяване на членственото му правоотношение, а не от
вписването на това обстоятелство в търговския регистър, съответно предпоставка
за отхвърлянето на иска, съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК, е на взискателя да е
изплатен дела от имуществото на дружеството, а не да е взето решение за
извършването на това плащане в някакъв бъдещ момент.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността
на предявения конститутивен иск, с правна квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК, се
обуславя от кумулативното наличие на елементите: притежавано от ищеца С.К.М. качество
взискател по изпълнително дело, по което изпълнението е насочено върху притежаван
от длъжника В.Г.В. дружествен дял в „В - 05“ ЕООД, съответно наложен върху
дружествения дял запор, едностранно
изявление на взискателя, отправено до ответното дружество за прекратяване
участието на съдружника В.Г.В. и овластяване на взискателя от съдебния
изпълнител да поиска прекратяване на дружеството по съдебен ред.
В
решение № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е разяснено, че съгласно уеднаквената
съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. на І т. о. и решение № 146 от
07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на І т. о., абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на
търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК, е
наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството
на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило
изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното
производство стойност на дружествения му дял, както и наличието на изрично
овластяване на взискателя за предявяване на този иск. От посочената уеднаквена
съдебна практика следва категоричният извод, че прекратяването на
изпълнителното производство винаги има за последица отпадане качеството на
ищеца като взискател, както и на овластяването му за предявяване на иска чл.
517, ал. 3 ГПК, което води съответно до недопустимост на предявения
конститутивен иск.
Ето
защо, съдът е длъжен да установи наличието на висящо изпълнителното
производство по изпълнително дело №
20198400400400 по описа на ЧСИ М.Ц., като съобрази разрешението, дадено
в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
което предвижда, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От представените от ищеца
документи и изисканите по реда на чл. 186 ГПК такива, се установява, че от
образуването на изпълнителното производство до предявяването на исковата молба
и провеждане на устните състезания по настоящия спор, обективно не е изтекъл
период от 2 години, през който взискателят да е бездействал, за да се обсъжда
настъпило ex lege прекратяване
на изпълнителния процес. Това означава, че
висящността на изпълнителното производство не е прекратена, съответно ищецът
има качеството неудовлетворен взискател и предявеният конститутивен иск от тази
гледна точка, е процесуално допустим.
На
следващо място е необходимо да се обсъди процесуалната допустимост на иска, с
оглед извършеното в хода на производството трансформиране на ответното
дружество „В - 05“ ООД в еднолично ООД с вписване по партидата на дружеството на
заличаването на съдружника-длъжник В.Г.В., в резултат на прекратяване на
членственото му правоотношение, настъпило след изтичане на дадено от него
едностранно предизвестие, в който смисъл са и възраженията на ответника.
В
решение № 138 от 12.07.2017 г. по т. д. № 1753/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е
разяснен ефектът от промяната в правноорганизационната форма на
дружеството-ответник в хода на производството върху процесуалната допустимост
на иска, като е прието, че последващото - след предявяване на иска преобразуване
на ответното дружество от ООД в ЕООД, не е предвидено като отрицателна
процесуална предпоставка (процесуална пречка) за разглеждането му. То не влияе
върху съществуването на абсолютните положителни процесуални предпоставки -
висящо изпълнително производство, с взискател ищецът и трето задължено лице -
ответното дружество, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се
на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, тъй
като не се касае за различен правен субект на страната на ответника. Няма
промяна в обстоятелствата на които се основава иска - осуетено удовлетворяване
на взискателя от дружеството - ответник като трето задължено лице във висящо
изпълнително производство, предпоставило интерес от съдебен ред за прекратяване
на дружеството, с цел удовлетворяване на взискателя, който правен интерес не е
отпаднал. Промяната в правно-организационната форма на ответника не представлява
форма на правоприемство между различни правни субекти на страната на ответника,
изискващо удовлетворяване на предпоставки за предявяване на иска спрямо
различен от конституирания с исковата молба правен субект (ответник е все „В -
05“ ЕООД, ЕИК *******), нито предпоставя различни правни последици (прекратява
се юридическото лице и се провежда производство по ликвидация). Недопустимост
на иска след преобразуването не може да произтече и от довод за неблагоприятно
засягане на чужда правна сфера (тази на едноличния собственик на капитала), тъй
като той е придобил собствеността върху всички дялове от капитала при наличието
вписан в търговския регистър запор върху дружествения дял на напускащия
съдружник, който запор му е известен, с оглед поражданото от вписването
оповестително действие. При прекратяване на дружеството (какъвто е резултатът
във всяка от хипотезите - по ал. 3 и по ал. 4 на чл. 517 ГПК),
удовлетворяването на ищеца - взискател ще остане ограничено до размера на
стойността на запорираните дружествени дялове (респ. ликвидационния дял на
длъжника – съдружник), независимо дали изчерпват всички или са само част от
дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество.
Следователно,
промяната в правно-организационната форма не съставлява пречка за уважаването
на иска, в съответствие с актуалната такава за ответното дружество, към момента
на постановяване на съдебното решение, но съобразно предпоставките в
кореспондиращото й към момента на предявяване на иска основание - това по чл.
517, ал. 3 ГПК. Тя е обстоятелство, значимо единствено за актуалната
индивидуализация на ответника в съдебния акт, без да променя основанието,
петитума на иска или страна по спора. Законодателят не е придал значение на
тази промяна по-различно от това, което би имала във всеки един исков процес. Предпоставките
за допустимостта на иска са преценими към момента на предявяването му и в
съответствие с обстоятелствата, обуславящи основанието на иска, заявени с
исковата молба и поддържани от ищеца. Промяната в правно-организационната форма
на ответника, сама по себе си, не е и факт относим към спора по същество,
поради което не е и самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
Действително,
възпроизведеният тук отговор на правен въпрос визира хипотезата на
преобразуване на ЕООД в ООД, но принципните съображения на висшата съдебна
инстанция са приложими и към настоящата хипотеза, като се допълнят с правните
последици на вписания в търговския регистър запор върху притежаваните от
длъжника дружествени дялове.
Видно
от вписванията в търговския регистър по партидата на „В - 05“ ЕООД, запорът
върху дружествения дял на В.Г.В. е вписан на 10.07.2015 г. с вписване № 20150710100421,
въз основа на издадена по гр. д. № 8468/2015 г. на СГС обезпечителна заповед, с
която е допуснато обезпечение на бъдещ иск – този с предмет принудително
изпълняваното вземане, което придава на ищеца качеството взискател, които факти
се съдържат в извънсъдебното признание на В.Г.В. в отправеното до дружеството
предизвестие за напускане. С образуване на изп.
дело № 20198400400400 по описа на ЧСИ М.Ц. запорът върху дружествените дялове
на В.Г.В. от обезпечителен е
трансформиран в изпълнителен с вписване № 20190828135442.
В тази
връзка се поставя въпросът вписаният запор върху дружествен дял препятства ли
действия на разпореждане с дела, съответно какви са правните последици на
вписания запор при прекратяване на членственото правоотношение на съдружник с
предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Запорът
върху дружествен дял прави евентуално извършено негово прехвърляне
непротивопоставимо на вписалия запора кредитор, но принципно не съставлява забрана
за извършване на разпоредителна сделка със запорирания дружествен дял.
Действието на наложения запор върху дружествени дялове, който настъпва от
момента на вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията
съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК, е уредено в разпоредбите на чл. 451 - чл. 453 ГПК
и се изразява в това, че от момента на налагане на запора, длъжникът се лишава
от правото да се разпорежда с притежаваните от него дялове, като в случай, че
такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично предвидено, че то не може да бъде противопоставено на
взискателя и на присъединените кредитори, тъй като е недействително спрямо тези
лица. Тази недействителност обаче не е абсолютна, т. е. не е нищожност, а е
относителна и има действие само спрямо взискателя и другите присъединени в
изпълнителното производство лица, по отношение на които се счита, че разпореждането
с дружествени дялове, извършено след наложения запор, не е породило правни
последици, т. е. налице е непротивопоставимост на извършените с дружествения
дял разпореждания спрямо взискателя С.К.М..
В
случая, заличаването на В.Г.В. като съдружник е вписано въз основа на изтекъл
срок на отправено до дружеството едностранно предизвестие по реда на чл. 125,
ал. 2 ТЗ, но при наличието на вписан по партидата на дружеството запор върху
дружествен дял. Това едностранно предизвестие на съдружника е връчено на
дружеството на 23.04.2019 г. чрез съдружника Милена Василева, която няма
представителна власт по отношение на дружеството, тъй като не е негов управител,
но тази нередовност на нотифицирането на дружеството не е от значение за
настоящото производство. Достоверността на датата на връчване на
предизвестието, оспорена от ищеца, също е без значение в случая, тъй като именно
запорът брани правата на взискателя и тъй като прекратяването на членственото
правоотношение е настъпило в по-ранен момент – 07.05.2019 г., когато
изявлението на взискателя е връчено на дружеството чрез ЧСИ Ц..
Няма
съмнение и съгласно уеднаквената с решение № 46 от 22.04.2010 г. по търг. д. №
500/2009 г., ІІ Т.О. на ВКС практика, която съдилищата трябва да съобразяват,
основанията, на които може да бъде прекратено участието на съдружник в ООД, са
регламентирани в чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. В една от хипотезите - чл. 125, ал.
2 ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля
на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно
дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. В основата на това
законодателно решение е принципът за доброволност на сдружаването. Единствените
условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за
напускане да бъде отправено в писмена форма е в рамките на определен срок –
тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг,
предвиден в дружествения договор (такъв в случая не е уговорен). Моментът, в
който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата
хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Фактическият състав на разпоредбата
на чл. 125, ал. 2 ТЗ визира два елемента – отправяне на писмено изявление от
страна на съдружника до дружеството, и изтичането на законоустановения
тримесечен срок. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125,
ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на
правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за
освобождаване на съдружника, нито изисква уреждане на статуса на дружеството и
отчитане имущественото покритие на капитала. Прилагането на тази принципна
постановка сочи на настъпило прекратяване на членственото правоотношение на В.Г.В.
на 23.07.2019 г.. Това прекратяване по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ обаче е
непротивопоставимо на вписалия запор върху дружествения дял взискател С.К.М., който
именно в качеството си на неудовлетворен взискател отправил изявление за
прекратяване на участието на длъжника във „В - 05“ ООД. Изявлението по чл. 517,
ал. 3, изр. 1 ГПК е вречено чрез ЧСИ Ц. с пощенска пратка, която видно от обратна
разписка, е полученана адреса на управление на дружеството от Гергин Гергинов,
с неоспорена пасивна представителна власт спрямо дружеството (чл. 301 ТЗ). За
първи път представителната власт на Г.е оспорена със становището по същество на
спора, съответно подобно оспорване не би могло да се приеме за своевременно, т.
е. осъществено веднага след узнаване на действията.
Трайно
в практиката си (както по приложението на отменената разпоредба на чл. 398б,
ал. 3 ГПК отм., така и в постановената такава по реда на чл. 290 ГПК по
приложението на аналогичния й чл. 517, ал. 3 ГПК и в редица определения) ВКС
приема, че при предприето принудително изпълнение чрез запор върху
дружествените дялове на длъжника – съдружник в дружество с ограничена
отговорност, прекратяването на участието му настъпва с връчване на изявлението
на кредитора (взискател) на дружеството, като законът не предвижда изрично
изискване за уведомяване на длъжника за отправянето на същото. Изтичането на
тримесечния срок след тази дата е относимо към правомощието на съдебния
изпълнител да издаде постановление за овластяване на кредитора да иска от съда
прекратяване на дружеството, но не е предпоставка за настъпването на
прекратяването на участието на съдружника. В този смисъл са решение № 347/2005
г. по т. д. № 631/2004 г. на второ т.о., решение № 26/2007 г. по т. д. №
520/2006 г. на първо т.о., решение № 101/2012 г. по т. д. № 877/2011 г. на
второ т.о., решение № 236/2017 г. по т. д. № 2309/15 г. на първо т.о., решение
№ 44/26.06.2019 г. по т. д. № 1368/2018 на ВКС, ТК, I т.о. В приложение на
цитираната практика е ясно, че членството на В.е прекратено на 07.05.2019 г. и
затова стойността на дружествения му дял следва да се определи към 31.05.2019
г..
Съгласно
чл. 125, ал. 3 ТЗ при прекратяването на участие на съдружник в дружество с
ограничена отговорност, имуществените последици се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членството. В съдебната практика, унифицирана от ВКС, изразена в решение №
224/10.09.2010 г. на ТК, ІІ Т. О. по т. д. № 765/2008 г. и решение № 120 от
10.07.2012 г. по т. д. № 781/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е прието, че с
нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ законодателят императивно е определил конкретния
момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ
за база на уреждане на имуществените отношения на съдружник при прекратяване на
членството му в дружеството.
Принудителното
изпълнение върху дял от търговско дружество цели удовлетворяване вземането на
взискателя и се осъществява в производството по ликвидация на дружеството, след
като е настъпило прекратяването му по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК. Дружеството
би могло да избегне прекратяването си в две хипотези: ако изплати на взискателя
припадащата се на съдружника - длъжник част от имуществото, определена по чл.
125, ал. 3 ТЗ, или ако вземането на взискателя е удовлетворено - независимо дали
от дружеството, длъжника или от трето лице, като в настоящото производство не е
спорно, че вземането на взискателя по издадения му изпълнителен лист не е
удовлетворено, включително и към приключване на устните състезания. Фактите
обуславящи осъществяването на която и да е от тези две хипотези стоят в
доказателствена тежест на ответника, която е останала неизпълнена.
Безспорно
е между страните, че по сметка на ЧСИ Ц. на 10.03.2020 г. „В - 05“ ЕООД е
превело сумата 10449,71 лева като парична равностойност на дружествения дял на
прекратилия участието си съдружник В.Г.В., определен към 31.07.2019 г.. Ищецът
оспорва така изплатената сума да е действително съответна на стойността на дружествения
дял на съдружника.
С
решението по т. д. № 665/2011 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че
изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружник в случаите по чл.
125, ал. 3 ТЗ не се извършва при превишение на пасива (без собствения капитал,
резервите и финансовия резултат) над активите на дружеството по баланса към
края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника.
Равностойността на дружествения дял, отразяваща припадащата се на съдружника
част от капитала на дружеството към момента на прекратяване на членственото
правоотношение, съразмерно на дела му по чл. 127 ТЗ, се изплаща тогава, когато
според баланса по чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата на активите превишава сумата на тази
част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване
на участието на съдружника. Ясно е, че когато сумата на активите е по-ниска от
сумата на пасива, не е налице капитал, от който да се изплати дела на
напусналия съдружник и искът би подлежал на отхвърляне.
В
случая членственото правоотношение на В.Г.В. е прекратено с връчване от
съдебния изпълнител на изявлението на взискателя по чл. 517, ал. 1 ТЗ и
стойността на дружествения дял на прекратилия участието си в „В - 05“ ООД
съдружник следва да се определи към 31.05.2019
г..
За
установяване на равностойността на дела на В.Г.В. в производството са приети
основно и две допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза, които
съдът кредитира като компетентно изготвени и съответни на останалите, събрани в
производството доказателства. Действително изчисляване на стойността на
дружествения дял към 31.05.2019 г. не е извършено, но това не препятства извод
за несъответствие на изплатената от дружеството сума в размер на 10449,71 лева
с действителната стойност на дела на В.Г.В..
Вещото
лице е установило, че през 2019 г. са настъпили промени в разходната структура
на „В - 05“ ООД и в собствения капитал, нетипични за предходни периоди, поради
което тези промени няма как да не са свързани с полученото изявление на
взискателя за прекратяване на членството на Василев. Приходите от основна
дейност отчитат положителна тенденция, като нарастват от 27000 лева към края на
2015 г. до 84000 лева към края на 2019 г.. Разходите за основна дейност – за
периода 2015 г. – 2018 г. варират ежегодно между 5000 лева и 21000 лева, а през
2019 г. нарастват извънредно до 71000 лева – над 3 пъти повече от най-високата
стойност от предходните периоди, при непропорционално нарастване на приходите
от основна дейност. Разходи за персонал – такива не са отчитани за периода 2015
г. – 2018 г., а през 2019 г. са отчетени за пръв път – в размер на 4000 лева;
финансовите разходи за периода 2015 г. – 2018 г. са между 0 и 1000 лева
ежегодно, а през 2019 г. са отчетени финансови разходи за 24000 лева, без да
има увеличение на задълженията към финансови предприятия, напротив, те
намаляват; разходите за амортизация за периода 2015 г. – 2018 г. варират
ежегодно между 6000 лева и 8000 лева, а през 2019 г. са в размер на 18000 лева,
без да има увеличение на дълготрайните активи спрямо 2017 г. и 2018 г., което
сочи на документална необоснованост на тези счетоводни записвания; другите
разходи за периода 2015 г. – 2018 г. варират ежегодно между 13000 лева и 28000
лева, в това число балансова стойност на продадените активи между 12000 лева и
27000 лева, или максималният размер на другите разходи, без балансова стойност
на продадени активи е 1000 лева. През 2019 г. тези „други разходи“ са в размер
на 59000 лева – над 2 пъти повече от максималното отчетено през предходните
периоди, при включена в тях балансова стойност на продадени активи от 25000
лева или 34000 лева други разходи, при максимална стойност за предходни периоди
от 1000 лева.
Обобщено,
по абсолютно всички пера на разходната част има значителни увеличения,
регистрирани през 2019 г., в сравнение със същите разходни пера през периода
2015 г. – 2018 г.. Така от регистрирани положителни финансови резултати през
предходни периоди се стига до значителна загуба от 92000 лева, регистрирана през
2019 г., което, съпроводено с разпределение на натрупаната от минали години
печалба през 2019 г. води до почти пълната декапитализация на дружеството и към
края на годината собственият капитал е в размер на едва 6000 лева при 98000
лева записан такъв.
С
оглед тези нелогични промени във финансово-икономическото състояние на дружеството
вещото лице е обследвало подробно аналитичните записи по счетоводни сметки 601
Разходи за суровини и материали и 602 Разходи за външни услуги.
По
сметка 601 „Разходи за суровини и материали“ сумата на разходите към 31.07.2019
г. е в размер на 27000 лева, при 3000 лева за цялата изминала 2018 г.. Основната
част от тези разходи са формирани от 5 броя фактури на обща стойност 24750
лева, които са регистрирани в периода 26.06.2019 г.-08.07.2019 г., т. е. след
31.05.2019 г. и затова следва да бъдат изключени от стойността на пасивите при
определянето на дружествения дял, който следва да се определи към 31.05.2019 г..
По
същия начин стои въпроса и със записванията по сметка 602 „Разходи за външни
услуги“, сумата на разходите по която счетоводна сметка към 31.07.2019 г. е в
размер на 34000 лева, при 18000 лева за цялата изминала 2018 г.. При подробния
преглед на отчетените фактури е установено, че масово фактурите за външни услуги
са на стойност между 20,16 лева и 649,35 лева, основно издадени от Булсатком
ЕАД и ЕВН България Електроснабдяване. В справката на сметка 602 са видни обаче и
6 броя фактури за по-големи суми, които са регистрирани в периода 19.04.2019 г.
- 31.07.2019 г. на обща стойност 25272 лева и които (с изключение на фактурата,
издадена на 19.04.2019 г. на стойност 1972 лева) са неотносими за формиране на
задълженията (пасива), тъй като касаят период след 31.05.2019 г..
Доколкото
тези нетипични фактури, всички издадени през м. юни и м. юли 2019 г. нямат
отношение към предмета на настоящия спор с оглед последващия момент на
издаването им спрямо момента на определяне на дружествения дял, съдът не
обсъжда изслушаното заключение на съдебно-графическата експертиза относно
автентичността на положените в представените копия на фактурите подписи, които
вещото лице е установило, че не са изпълнени от лицата, посочени като издатели
на самите фактури. Документите обаче не биха могли да бъдат признати за
неистински, тъй като авторството на положените подписи в преписите, представени
по делото е неконкретизирано, поради което и няма основание да се счита, че
автор на подписа е именно лицето, вписано като управител, а не друго лице с
представителна власт спрямо издателя.
От
счетоводните документи вещото лице установило и че аналитичността на сметка 499
„Други кредитори/задължения“ не съдържа задължения към НАП по главница, но пък
за периода 31.07.2019 г. - 31.01.2020 г. са начислени лихви в размер на 10341,26
лева, които не са доказани като произход. Затова и те отново не следва да се
включват в пасива.
При
намаляване на пасивите с разходите по издадените след 31.05.2019 г. фактури и
изключване на начислените лихви за задължения към НАП, собственият капитал на
„В - 05“ ЕООД към 31.05.2019 г. възлиза на сумата 78217,81 лева (19826,55 лева
– съгласно счетоводен баланс + 24750 лева + 23000 лева + 10341,26 лева), от
която длъжникът В.като притежаващ дружествен дял от 52,49 % има право да получи
сумата 41056,53 лева и тази именно сума
представлява стойността на дружествения дял на В.Г.В. към 31.05.2019 г.. Тази
сума не е заплатена по сметка на ЧСИ Ц. в пълен размер (заплатена е ¼ от
нея) и затова не е реализирана хипотезата на изплатена от дружеството-ответник
припадаща се част от имуществото на дружеството, за да е налице основание за
отхвърляне на иска.
Допълнителните
заключения на счетоводната експертиза не се налага да бъдат обсъждани, тъй като
изследването на издадените фактури след 31.05.2019 г., представени от ответника
с оглед доказване на факта нарастване на пасивите към 31.07.2019 г., са без
значение за определяне на дружествения дял на съдружника В.Г.В., който се изчислява
към по-ранен момент. Изводът на съда, че не е изплатен пълният размер на
стойността на дела на В.Г.В., не може да бъде променен и дори начислените лихви
за задължения към НАП да не бъдат приспаднати от пасивите на „В - 05“ ЕООД, защото
стойността на дружествения дял на В.Г.В. в този случай би възлязла на сумата
35628,40 лева, която пак надхвърля заплатената сума от 10449,71 лева.
Изложеното
обуславя категоричен извод за основателност на предявения иск и налага постановяване
на прекратяването на „В - 05“ ЕООД и откриването на производство по ликвидация.
С
оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за ищеца, в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК, който доказва извършени
такива в общ размер на 1180 лева, формиран от внесена държавна такса от 80 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на сумата 600 лева, които
разноски следва да се възложат в тежест на „В - 05“ ЕООД.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА,
по предявения от С.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна
квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК, търговско дружество „В - **“ ЕООД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА
„В - **“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на С.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1180 (хиляда сто и осемдесет) лева - разноски
за производството.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Заверен
препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на АВ - ТРРЮЛНЦ за
обявяването му и откриване на производство по ликвидация.
СЪДИЯ: