Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл. 134 и сл. ГПК. От съдържанието на исковата молба и на становището на ищеца по отговора на исковата молба, както иот заявеното в първото по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовата страна съдът констатира твърдяните факти, от които ищцовата страна счита, че е възникнало и съществува претендираното от нея право. А те са: Ответникът в качеството си на акционер, притежаващ повече от 5% от капитала на дружеството, след свикване от Съвета на директорите на дружеството на извънредно общо събрание за 15.02.2011 година с резервна дата 02.03.2011 година, на основание чл. 223а от ТЗ,във вр. с чл. 49, ал. 6 от Устава, след обявяване на поканата в ТР включва и други въпроси в дневния ред с писмен списък. В т. 12 от списъка ответникът посочва като точка от дневния ред: „Обявяване на дружеството в несъстоятелност. Проект за решение - ИОСА приема направените предложения”. Ответникът не представя предложение за решение и не представлява по седалището и адрес на управление на дружеството предложенията за решение и писмените материали, съгласно разпоредбата на чл.223а, ал. 3 и ал.4 от ТЗ. Това поведение на ответника е неправомерно, поради това че всяко повратно използване на права е неправомерно. Във връзка с твърдението за неправомерното поведение на ответника в исковата молба са изложени конкретни факти, които обосновават твърдението. С всички посочени действия в исковата молба ответникът не защитава нито неговите, нито интересите на другите акционери, а поведението е имало за цел да навреди на дружеството, като тази цел е постигната с обнародването, направено от него. Към момента на включване на точка в дневния ред за обявяване на дружеството в несъстоятелност, дружеството е имало сключен договор за наем с друго дружество. По силата на който договор за наем срещу месечна цена в размер на 2 648 евро без ДДС е отдаден под наем за срок от две години недвижим имот, индивидуализиран в исковата молба. Договорът за наем е сключен на 15.01.2012 година. По договора е платена по банков път първата наемна цена. В резултат на извършената публикация, от действията на ответника, наемателят е останал с убеждение за вътрешни междуособици и вероятна неплатежоспособност на ищцовото дружество, както и че същото няма да бъде в състояние да изпълнява задълженията си по договора, поради което и договорът бил прекратен. Прекратяването на договора е в резултат на действията на ответника акционер. От прекратяването на договора по вина на ответника, ответното дружество е претърпяло вреди и пропуснати ползи в размер на наемната цена. Въз основа на така твърдяните факти е направено исканесъдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 15 338,75 евро, представляваща пропуснати ползи от предсрочно прекратяване на договор за наем, сключен на 15.01.2011 г. със „С. Г.” ЕООД. Направено е и искане да бъде осъден ответникът да заплати законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Съдът като взе предвид съдържанието на отговора на исковата молба,на становището към отговора на исковата молба и заявеното в първото по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ответника счита, че ответникът се брани с правоизключващи факти и възражения. А те са: Не е налице противоправно поведение от страна на ответника. В отговора на исковата молба и в становището към отговора на исковата молба са изложени конкретни факти, които обосновават това твърдение. С поведението си ответникът не е нанесъл вреда на ищцовото дружество. В отговора на исковата молба и в становището към него са изложени конкретни факти, с които ответникът обосновава твърденията си, че с поведението си не е нанесъл вреди на ответното дружество. Изложени са твърдения и, че липсва причинна връзка между допълнително включените въпроси в дневния ред от ответника и прекратения наемен договор. В отговора на исковата молба и в становището към отговора на исковата молба са изложени конкретни факти, с които ответната страна обосновава и това си твърдение. Съдът като взе предвид становището на страните, изложените от процесуалните им представители доводи и съображения, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявена е искова претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане в размер на 15 338,75 евро, както и искова претенция за обезщетение поради забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва. По реда на чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК съдът е прогласил за безспорни, поради което и ненуждаещи сÕ от доказване следните обстоятелства: Ответникът е акционер в ищцовото дружество, притежаващ повече от 5% от капитала му към датата, на която е свикано Общото събрание от Съвета на директорите - 15.01.2011 година, с резервна дата 02.03.2011 година. След обявяване на поканата в ТР ответникът включва и други въпроси в дневния ред с писмен списък, като т.12 от списъка от дневния ред съдържа следното: „Стратегия за развитие на дружеството през следващите 3 години. Обявяване на дружеството в несъстоятелност. Проект за решение - ИОСА поема направените предложения.” Наемателят не е заплащал консумативи по договора за наем. Чрез съдържанието на приетите по делото писмени доказателства - „Договорза отдаване на помещения под наем”, л.12-л.14 от делото; „Фактура”, л.9 от делото; „Писмо” от "С.Г-" ЕООД до „ВЕВТ” , л.8 от делото; „Двустранно споразумение”, л.11 от делото, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Към момента на включване на точка в дневния ред за обявяване на дружеството в несъстоятелност, дружеството е имало сключен договор за наем с друго дружество - "С.Г-" ЕООД. По силата на който договор за наем срещу месечна цена в размер на 2 648 евро без ДДС е отдаден под наем за срок от две години недвижим имот. Договорът за наем е сключен на 15.01.2012 година. По договора е платена по банков път първата наемна цена. В резултат на извършено вписване в търговския регистър на предложение от акционер за обявяването на ищцовото дружество в несъстоятелност, наемателят е счел, че е възникнала вероятност от неизпълнение на чл.7 от сключения наемен договор, който гласи, че наемодателят е длъжен при промяна на собствеността да гарантира изпълнението на настоящия договор при същите условия. Поради което направил предложение до ищеца да бъде сключено споразумение по смисъла на чл.16, т.1, която регламентира прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Чрез заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: -Фактура №*/24.03.2011 година е включена в дневника за покупките на "С.Г-" ЕООД и съответно в Справката декларация по ЗДДС за съответния данъчен период-месец април 2011 година; -Извършено е плащане на сумата 6 894,43 лв. по сметката на "Б." в ТБ "Инвестбанк" ; Превода е извършен на 27.04.2011 година от разплащателната сметка на "С. Г." ЕООД в „Т. банк” -Няма издадени и осчетоводени фактури от наемодателя "Б." , и съответно няма извършени плащания от наемателя "С.Г." ЕООД за консумативи - електрическа енергия за периода от 15.01.2011 година до 30.03.2011 година за обектите, предмет на договора.руп" ЕООД в частта им относима към предмета на настоящия спор са водени редовно; -Фактура №*/24.03.2011 година е включена в дневника за продажбите на "Б." и съответно в Справката декларация по ЗДДС за съответния данъчен период - месец април 2011 година; -Извършено е плащане на сумата 6894,43 лв. по сметката на "Б." в ТБ "И." ; Превода е постъпил на 27.04.2011 година от разплащателната сметка на "С. Г." ЕООД в „Т. банк”. -Няма издадени и осчетоводени фактури от наемодателя "Б." ,и съответно няма извършени плащания от наемателя "С.Г-" ЕООД за консумативи - електрическа енергия за периода от 15.01.2011 година до 30.03.2011 година за обектите, предмет на договора за наем; -Счетоводните книги на "Б." в частта им относима към предмета на настоящия спор са водени редовно. В последното по делото съдебно заседание вещото лице изложи подробни обяснения въз основа на какви официални първични счетоводни документи е направило изводите си. Чрез конкретните обстоятелства, които са установени чрез депозираните по делото свидетелски показания, едни от които на управителя на "С.Г-" ЕООД, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Счетоводителят на фирмата е уведомила управителя на "С.Г-" ЕООД, че „Б.” е обявена в несъстоятелност. Поради което написали писмо до изпълнителния директор на „Б.” , с което поискали да се прекрати договора. Получил отговор на това писмо, след което се срещнал с изпълнителния директор на „Б.” лично, за да си оправят взаимоотношенията и да прекратят договора. След това са подписали двустранното споразумение за прекратяване на договора за наем. Управителя на "С.Г-" ЕООД изрично заяви следното: „Мотивите, които имах за това прекратяване, беше това, че „Б.” в държавния регистър беше обявен в несъстоятелност, ако не се лъжа, в регистъра на фирмите.” От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: Предявените кумулативно обективно съединени искови претенции са с правно основание: обуславящата - чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.51 от ЗЗД от ЗЗД; обусловената - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД. По отношение на обуславящата искова претенция. За да бъде прието от съда, че е възникнала деликтна отговорност на ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца, по делото трябва да са установени всички кумулативно изискуеми се елемента от визирания в закона сложен фактически състав, а именно: -противоправно поведение /действие или бездействие/ от страна на ответника; -причиняване на вреда на ищеца; -причинна връзка между противоправното поведение на ответника и причинената вреда на ищеца; -вина, която е призюмирана с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, ако са налице всички други кумулативно изискуеми се елемента, посочени по-горе. В настоящия казус не е доказан /установен/ първият от кумулативно изискуемите се елемента от визирания в закона сложен фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца - противоправно поведение на ответника. За този извод съдът е мотивиран от следното: За да е действието или бездействието противоправно трябва чрез тях да е нарушена изрична законова разпоредба – императивна правна норма. Противоправността е налице само, ако не е изпълнено задължение, регламентирано с правна норма, или е осъществено действие, забранено с правна норма. Противоправността не е налице при нарушение на морални норми или на задължения и забрани, нерегламентирани с правна норма. Противоправността е налице и при „злоупотреба с права”. В настоящия казус поведението на ответника не е бездействие в посочената му противоправна форма. Не е и действие, което е забранено с правна норма. Това е така защото: Не съществува правна норма, която да забранява на акционер, притежаващ правата, регламентирани с разпоредбата на чл.223а, ал.1 от ТЗ, да поиска включване в дневния ред обсъждане на въпрос, дали не са налице обстоятелства, които да задължават органите по чл.626, ал.2 от ТЗ да подадат молба по реда на чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Факта, че подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, е прогласено с правна норма задължение за органите по чл.626, ал.2 от ТЗ, не може да обоснове извод, че общото събрание на акционерите няма право да обсъжда дали не са налице обстоятелства, които да задължават органите по чл.626 от ТЗ, ал.2 от ТЗ да подадат молба по реда на чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Вярно е, че такова право, както за общото събрание, така и за акционер, не е прогласено изрично с правна норма. Но, е вярно и, че не съществува правна норма, която да забранява този въпрос да се обсъжда от общото събрание. Поведението на ответника не е и „злоупотреба с право”. За да се направи извод, че е налице „злоупотреба с право” трябва да е доказано, че с поведението си ответникът е целял увреждане на интересите на дружеството. Тежестта на доказване лежи върху ищцовата страна. По делото няма събрани доказателства, установяващи обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че включвайки в дневния ред въпроса за „стратегия за развитие на дружеството през следващите 3 години и обявяване на дружеството в несъстоятелност”, който се обявява в търговския регистър, ответникът е целял увреждане на дружеството. Въз основа на само на предположения е недопустимо да се прави извод за „злоупотреба с права”. Изложеното обосновава извода на съда, че не е доказан /установен/ първият от кумулативно изискуемите се елемента от визирания в закона сложен фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца - противоправно поведение на ответника. Настоящият състав счита, че не е необходимо да обсъжда дали са налице другите кумулативно изискуеми се предпоставки за да възникне деликтната отговорност. Фактът, че поведението на ответника, което се твърди, че е причинило вреди на ищеца, не е противоправно, е достатъчен за да се направи извод за неоснователност на претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД. По изложените съображения предявената обуславяща искова претенция, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена. По отношение обусловената искова претенция. Поради неоснователността на обуславящата искова претенция и обусловената е неоснователна. Няма възникнало парично задължение, чието изпълнение да е забавено. Поради което и тази искова претенция следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски размер на 3 900 лв. Водим от горното на основание чл.45 от ЗЗДи на чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.51 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД отВ. Г. Ш., ЕГН-*, с адрес Ч. Р.,14800, П. 4, ул.”К.”25, против„Б." , сега „Б. Е.” , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление на дейността гр. В. Т., кв."Ч.", ул. „Д. Л."№., искова претенция, с която се претендира да бъде осъден„Б." , сега „Б. Е.” , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление на дейността гр. В. Т., кв. "Ч.", ул.„Д. Л."№., да заплати наВ. Г. Ш., ЕГН-*, с адрес Ч. Р.,14800, П. 4, ул.”К.”25,сума в размер на 15 338,75 евро /петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и пет/, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от предсрочно прекратен договор за наем от 15.01.2011 година, сключен със „С. Г." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Т. март”№16, както и да заплати законната лихвавърху главницата, считано от предявяване на исковата претенция за главницата до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ. ОСЪЖДА „Б." , сега „Б. Е.” , ЕИК-...., със седалище и адрес на управление на дейността гр. В. Т., кв."Ч.", ул.„Д. Л."№., да заплати наВ. Г. Ш., ЕГН-*, с адрес Ч. Р.,14800, П. 4, ул.”К.”25, направените разноски размер на 3 905 лв. /три хиляди деветстотин и пет лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : |