№ 9086
гр. София, 20.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Частно гражданско
дело № 20221110156531 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 417 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване заповед за изпълнение, подадено от „ФИРМА“ ЕООД
с ЕИК ****** против З. С. Н. с ЕГН **********. В т. 12 от заявлението е посочено, че вземането
се основава на издаден на 19.02.2021 г. В т. 9 „в“ и т. 14 основанието на вземането е описано само
чрез издадения запис на заповед.
Съгл. чл. 417 т. 10 ГПК основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение може да
бъде „запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както
и облигация или купони по нея. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от
договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“.
Това означава, че според законодателя условие за редовност на заявлението е да бъдат
изложени твърдения дали ценната книга е напълно абстрактна. Това разграничение на основанието
на претенцията е от значение, защото при различните правопораждащи фактически състави
възникват и допълнителни условия за редовността на заявлението. В случай че менителничният
ефект не покрива други отношения или те не са с потребител, последващи уточнения са
ненужни. Само в случай че в заповедното или исковото производство заявителят ще се позовава
на каузални отношения, възникнали в писмена форма с потребител, той дължи да ги
индивидуализира и да представи и материализиращия ги документ.
За редовността на заявлението на общо основание съгл. чл. 101 ал. 1 ГПК съдът следи
служебно. Когато отношенията са „търговец – потребител“ (B2C) по см. § 13 т. 1 ЗЗП, за каквато
при лиса на други данни следва да се приеме ответницата по заявлението, съгл. чл. 7 ГПК
служебното начало е засилено.
Както се посочи, процесното заявление не съдържа изискуемия реквизит. С разпореждане от
03.12.2022 г. на заявителя са дадени указания да го приведе в редовност в 3-дневен срок, като е
предупреден за неблагоприятните последици при неизпълнение. Разпореждането е връчено на
09.01.2023 г. и до настоящия момент не е изпълнено. Поради това и на основание чл. 411 ал. 2 т. 1
заявлението следва да бъде отхвърлено.
С молба от 18.01.2023 г. заявителят моли за връщане на представения запис на заповед.
Доколкото към настоящия момент производството не е приключило с влязъл сила съдебен акт, а
наличието на документа по чл. 417 т. 10 е решаващо за решаване на делото (арг. чл. 419 ал. 2 изр. 2
ГПК), искането се явява неоснователно.
По изложените съображения съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 153470/ 22.07.2022 г. на СРС, постъпило след
1
препирня по подсъдност под вх. № 220382/ 18.10.2022 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ искането за връщане на оригиналния запис.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна
жалба чрез СРС до Софийския градски съд.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2