Р Е Ш Е Н И Е № …...
гр. София, 28.05.2021
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение,
втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и
осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр.д.
№ 271 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на о.С. - длъжник по изп. дело
№ 2021793040005 г. по описа на ЧСИ Наталия Дангова, с рег. № 793 при КЧСИ и
район на действие Софийски окръжен съд, с искане за отмяна на постановление от 18.02.2021г.
на съдебния изпълнител, с което частично е уважена молбата на длъжника за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя А.И.С., от 1100
лв. до сумата 400 лева. В жалбата се твърди, че, доколкото делото не се
отличавало с правна и фактическа сложност, не били извършвани каквито и да било
изпълнителни действия, както и предвид обстоятелството, че длъжникът бил
погасил задължението си в срока за доброволно изпълнение, определеното на
взискателя адвокатско възнаграждение за оказана защита по изпълнителното дело
следвало да бъде намалено не до определения от съдебния изпълнител размер от
400 лв., а до минималния такъв от 200 лева.
В срока за отговор насрещната страна е изразила
становище за неоснователност на жалбата и за оставянето ѝ без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител заявява, че намира жалбата за допустима, но неоснователна, като
счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Изложил е съображения,
основани на преценката му за действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и на извършените действия в изпълнителното производство и
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от НМРАВ.
Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна
с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по изп. д. № 20217930400005 по описа
на ЧСИ Наталия Дангова е образувано по молба на взискателя А.И.С. въз основа на
изпълнителен лист от 06.01.2021 г., издаден по гр. д. № 193/2018 г. по описа на РС – гр.
Самоков, с предмет - парично задължение на о.С. в размер на 3953,64 лева – съдебни
разноски.
В изпълнителното производство взискателят е
представляван от адвокат, чиято представителна власт е надлежно установена по
делото, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 11.01.2021г.,
с който страните са уговорили адвокатски хонорар в размер на 1100 лева.
С молбата за образуване на изпълнително
производство, процесуалният представител на взискателя е поискал извършването
на конкретни действия, с цел удовлетворяване на вземането на доверителя си, а
именно - налагане на запор върху банкова сметка ***, като е уточнил, че ще
посочи номера ѝ с допълнителна молба.
С молба до съдебния изпълнител от 18.01.2021 г. адв.
Т. е посочил номера на банковата сметка на длъжника, върху която да бъде
наложен запор, в случай, че задължението не бъде погасено в срока за доброволно
изпълнение.
На 01.02.2021 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която е посочен общият размер на задължението му към
28.01.2021 г. – 5616,79 лева, вкл. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1100 лева.
С молба от 08.02.2021 г. длъжникът е поискал от
съдебния изпълнител да редуцира определеното адвокатско възнаграждение на
взискателя до неговия минимум от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
счита, че такова по т. 2 от същата разпоредба не се дължи. Към молбата е
приложено платежно нареждане за преведена по сметката на съдебния изпълнител
сума от 4635,39 лева, представляваща размера на задължението на длъжника по
изпълнителното дело, без сумата за адвокатско възнаграждение, чието намаляване
е поискано.
С постановление от 18.02.2021 г. съдебният
изпълнител е намалил дължимите на взискателя разноски за адвокатски хонорар на 400
лева, като се е мотивирал с действителната правна и фактическа сложност на
делото, извършените действия по изпълнителното производство и разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09. 07. 2004
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, поради което е процесуално
допустима, а по същество - основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
на взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от възнаграждението по
т. 1 за образуване на изпълнително дело (200 лева) и по т. 2 за процесуално
представителство, защита и съдействие, както и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания (½ от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата).
В конкретния случай, от материалите по
изпълнителното дело се установява, че, освен първоначалната молба, с която е
сезиран съдебният изпълнител, и посочения в нея начин на изпълнение,
пълномощникът на взискателя не е направил други искания за извършване на
изпълнителни действия. Като такова не може да се приеме подадената от него
молба, в която е посочен номерът на банковата сметка на длъжника, каквото
възражение се съдържа в становището му по молбата за изменение на
постановлението в частта му за разноските. В този смисъл доводите на ответника
по жалба за приложимост на т. 2 от чл. 10 от Наредбата са неоснователни.
Посочената разпоредба касае процесуално представителство по изпълнителното дело
извън подаване на молба за образуване, а именно процесуално представителство,
защита и съдействие на взискателя и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричните вземания, каквито в разглеждания случай не се
установяват. В случая сумата
е събрана не в резултат от изпълнителни действия, поискани от взизкателя и
предприети от съдебния изпълнител, а поради доброволното плащане от страна на
длъжника в срока за доброволно изпълнение. Това е направило ненужна защитата на
взискателя в изпълнителното производство и предприемането на изпълнителни
действия по него. Такива не са и извършвани, като дори не е бил наложен
поискания при условията на евентуалност запор. Още повече, че това искане,
съдържащо се в молбата за образуване на изпълнително дело, се отнася към
образуването на изпълнителното производство (арг. от чл. 426, ал. 2 от ГТК) и
поради това се обхваща от разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т.
1 от НМРАВ. На последно място, съдът намира, че депозираните становища от
процесуалния представител на взискателя по въпроса за разноските не следва да се
вземат предвид при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, вкл.
по чл. 10, т. 2 от НМРАВ, тъй като те не представляват искания за извършване на
изпълнителни действия и за удовлетворяване на парични вземания.
В горния смисъл е трайната и непротиворечива съдебна
практика, намерила израз в Решение № 260478 от 22.01.2021 г. на СГС по в. гр.
д. № 180/2021 г., Решение № 262158 от 1.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2356/2021
г., Решение № 262068 от 29.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 3381/2021 г.,
Решение № 261876 от 19.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1355/2021 г., Решение №
261818 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2519/2021 г., Решение № 262400 от 12.04.2021 г. на СГС по в. гр.
д. № 2103/2021 г., Решение № 262344 от 8.04.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 11623/2020 г., Решение № 262163 от 1.04.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 6392/2020 г. и др.
Следователно, доколкото дължимата по изпълнителното
дело сума е била заплатена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, дължи
се адвокатско възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09. 07.
2004 г. (за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв.), но не и по т.
2 (за осъществено процесуално представителство по изпълнителното дело).
По тези съображения, обжалваното постановление от
18.02.2021г. на ЧСИ Наталия Дангова с рег. № 793 на КЧСИ, с което на взискателя
е определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, след намаляването
му от 1100 лева, следва да бъде отменено в частта, с която по същество е
отказано намаляване до 200 лв., а това възнаграждение да бъде определено в минималния
размер от 200 лева.
С оглед изхода на делото и направено от жалбоподателя
искане за присъждане на разноски, както и доказателства за извършването им,
такива следва да бъдат присъдени в размер на 125 лева, от които 25 лева –
държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството
пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 18.02.2021 г. по
изпълнително дело № 20217930400005 по описа на ЧСИ Наталия Дангова, с рег. №
793 на КЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която по
същество е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите
за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя А.С. за размера над сумата от 200 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските, възложени в тежест на
длъжника О.С. за процесуално представителство на взискателя А.С. по изпълнително дело №
20217930400005 по описа на ЧСИ Наталия Дангова, до размер от 200 лева.
ОСЪЖДА А.И.С., с ЕГН ********** *** да
заплати на о.С. ЕИК **** и адрес: ***, сумата 125 лева, представляваща
направени разноски във въззивната инстанция за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.