№ 25995
гр. С.., 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110164452 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от “Т..” АД, ЕИК
.., с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците “И..”
АД, ЕИК .. – взискател по изпълнително дело № 20147810400904, и “..” ЕАД, ЕИК .. –
длъжник по посоченото изпълнително дело, не са собственици на сграда с идентификатор
12084.2757.161.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-1840/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. В.. (бул. “..”) – след
ул. “.., със застр..а площ от 135 кв.м., състояща се от търговска зала, склад и сервизно
помещение, заедно с мястото, в което е постр..а сградата, съставляващо неурегулиран
поземлен имот № 161, целият с площ от 242 кв.м., нанесен в кадастрален лист № А-7-4-В по
кадастралния план на гр. С..”.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
писмен отговор от ответника “И..” АД, чрез адв. Д..а И.., САК.
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва в закрито заседание да се
произнесе, след като отново извърши проверка на редовността и допустимостта на
предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на
страните.
Към исковата молба и отговора на исковата молба, подаден от ответника “И..” АД, са
представени писмени доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне
събирането им.
Искането на ответника “И..” АД за издаване на съдебно удостоверение, което да му
послужи пред компетентната общинска администрация “местни данъци и такси” – МДТ,
Н.., следва да бъде уважено, тъй като касае релевантни за спора факти.
Следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
служебно поставени от съда въпроси.
1
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ГПК, като с оглед изложените в исковата
молба твърдения, страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят
спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и
проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото
съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника “И..” АД съдебно удостоверение, което да му послужи
пред компетентната общинска администрация “местни данъци и такси” – МДТ, Н.., за
снабдяване с удостоверение, от което да е видно, че от 2015 г. до настоящия момент “И..”
АД е заплащало надлежно дължимите данъци и такси за процесния имот, след представяне
на доказателство за внесена държавна такса в размер на пет лева и проект за съдебно
удостоверение.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушване на съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, извърши
справки, където е необходимо, и след оглед на имота, да изготви заключение, с което да
отговори на следните, служебно поставени от съда въпроси:
1. Налице ли е пълна или частична идентичност между процесния имот - сграда с
идентификатор 12084.2757.161.1 и сграда с идентификатор 12084.2757.2629.6?
2. Налице ли е пълна или частична идентичност между процесната сграда с
идентификатор 12084.2757.161.1 и някоя от сградите /складове/ с номера от 1 до 20/,
подробно описани в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
чрез апорт № 185, том V, рег. № 8259, дело 873 от 2003 г. на нотариус М.. К.., вписана
в регистъра на НК под рег. № 200?
3. Налице ли е пълна или частична идентичност между поземлен имот с идентификатор
12084.2757.161 и поземлен имот с идентификатор 12084.2757.2629?
4. Налице ли е пълна или частична идентичност между поземлен имот с идентификатор
12084.2757.161 и поземлен имот с идентификатор 12084.2757.2628?
5. Налице ли е пълна или частична идентичност между поземлен имот с идентификатор
12084.2757.161 и поземлен имот с идентификатор 12084.2757.2627?
6. Какво е съотношението между анализираните имоти с идентификатори
12084.2757.161, 12084.2757.2627, 12084.2757.2628 и 12084.2757.2629, съответно как се
установява същото? Вещото лице да проследи кадастралния и регулационния статут
на имотите /евентуални изменения/ и тяхното предназначение. Вещото лице да
изготви комбинирана скица, както и да онагледи изводите си графично.
2
7. При огледа на място установява ли се разстояние между двете сгради /сграда с
идентификатор 12084.2757.161.1 и сграда с идентификатор 12084.2757.2629.6/ или е
налице свързано застрояване /на калкан/? В случай, че е налице свързано застрояване,
съществува ли на място преградна стена, разделяща двете сгради или е налице едно
общо помещение? Ако двете сгради са разделени, състои ли се процесната сграда с
идентификатор 12084.2757.161.1 от търговска зала, склад и сервизно помещение?
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. С.. Б.. К.., тел. 0888 .., при ДЕПОЗИТ от 600,00
лева, вносим от ищеца и ответника “И..” АД поравно: 300,00 лева от ищеца и 300,00 лева от
ответника “И..” АД, в едноседмичен срок.
УКАЗВА на вещото лице, че при необходимост от снабдяване с документи от други
държавни органи и институции, ще бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на
което да се снабди с тях, след направено съответно искане в тази насока до съда.
Вещото лице да се призове след депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.10.2024 г. от 10:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се връчи и проектът за доклад и им се съобщят последиците от
неявяване в съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който
са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече
от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат
съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще
се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът “Т..” АД твърди в исковата молба, че на 21.06.2023 г. в складова база
“Б..”, находяща се в гр. С.., бул. “..” № 180, се явили група лица, сред които и Р. А.. –
помощник на ЧСИ Г.. Д.., като последният заявил пред служител на ищцовото дружество, че
на 02.08.2023 г. ще дойде с полиция, за да извърши въвод във владение в склад на ищеца, за
който посочил, че е продаден от ЧСИ. Поддържа, че складовете, находящи се в складова
база “Б..” са негова собственост. Предвид, че дружеството нямало задължения, нито срещу
него имало образувани изпълнителни дела ,ищецът изпратил молба до ЧСИ Г.. Д.., с която
уведомил ЧСИ, че дружеството е собственик на складова база “Б..”, като помолил да бъде
информиран дали наистина ще бъде извършен въвод, на коя сграда, по кое изпълнително
3
дело и на какво основание. В отговор на изпратената молба, ищецът получил писмо от ЧСИ,
с което бил уведомен, че във връзка с изпълнително дело № 20147810400904, с длъжник “..”
ЕАД, въводът във владение, насрочен за 02.08.2023 г., е пренасрочен за 08.09.2023 г. В
писмото било посочено, че въводът ще бъде извършен на сграда с идентификатор
12084.2757.161.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-1840/20.07.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: с. В.. (бул. “..”) – след ул. “.., със застр..а площ от 135 кв.м.,
състоящ се от търговска зала, склад и сервизно помещение, заедно с мястото, в което е
постр..а сградата, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 161, целият с площ от 242
кв.м., нанесен в кадастрален лист № А-7-4-В по кадастралния план на гр. С..”. От писмото
ищецът не разбрал на какво основание ще бъде извършен въводът, поради което след
справка в имотния регистър установил, че с Постановление за възлагане на недвижим имот,
вписано в том 33, акт № 26 от 21.03.2015 г., ЧСИ Г.. Д.. е възложил имота на “И..” АД -
взискател по горепосоченото изпълнително дело. Оспорва публичната продан, извършена от
ЧСИ Г.. Д.. на 24.10.2014 г. Навежда твърдения, че продаденият недвижим имот не
съществува реално, а дори и да съществува, то същият не принадлежи на длъжника “..”
ЕАД, като поддържа, че негов собственик е ищцовото дружество, тъй като представлява
част от поземлен имот с идентификатор 12084.2757.2629. Твърди, че сградата, продадена от
ЧСИ, вероятно е част от сграда с идентификатор 12084.2757.2629.6. Поддържа, че
посочените поземлен имот и сграда са придобити от ищцовото дружество на 26.06.2003 г.
чрез апортна вноска, след което собствеността не е прехвърляна на трети лица, като ищецът
ги владее и ползва несмущавано и до днес. При изложените съображения счита, че
изпълнението е насочено върху имот, който не принадлежи на длъжника по изпълнителното
дело. При евентуалност, ако длъжникът е представител титул за собственост по
изпълнителното дело, ищецът твърди да е придобил собствеността върху процесния имот по
давност, като посочва, че давностният срок е изтекъл преди извършване на публичната
продан.
В подкрепа на изложените твърдения се позовава на съставен Акт за общинска
собственост № 1615 за част от имот пл. № 166, нанесен през 2002 г. в кадастрален лист № А-
7-5-Г и А-7-4-В, съгласно скица на ОП “Софийски кадастър” от 18.10.2002 г., с площ от
24 555 кв.м., включваща земя и 20 бр. сгради /от № 1 до № 20/, съгласно схема представена с
писмо № СИ-01-1976/02 г. на “С..” ЕАД. Твърди, че в акта било посочено, че съгласно
Решение № 62 по Протокол № 47/06.02.2003 г. на СОС, имот пл. 166, съставлява 64 662
кв.м. и се намира в гр. С.., район “В..”, имот № 166, к.л. № А-7-5-Г и А-7-4-В, бул. “..” №
180, складова база Б... Твърди още, че в акта за общинска собственост изрично е посочено,
че имотът, описан в него, е включен в капитала на “С..” ЕАД на основание Решение № 16 по
Протокол № 31 и Решение № 15 по Протокол № 31 от 28.07.1997 г. на СОС. Поддържа, че с
решение № 2/26.06.2003 г. по ф.д. № 6741/2002 г. СГС е вписал в регистъра за търговски
дружества, том 815, стр. 41, парт. № 70080 на ищцовото дружество следната промяна -
увеличение на капитала на дружеството чрез парична и апортна вноска, последната в
размер на 584 300 лв., извършена от “С..” ЕАД. За определяне стойността на апортната
вноска била назначена експертиза с предмет следните имоти – складова база “Б..”, находяща
4
се в гр. С..,бул. “..” № 180, представляваща терен с площ 64 662 кв.м. и постр..ите в него 20
бр. сгради /складове/ с номера от 1 до 20. Твърди, че след вписване на увеличението на
капитала, бил издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез
апорт № 185, том V, рег. № 8259, дело 873 от 2003 г. на нотариус М.. К.., вписана в
регистъра на НК под рег. № 200, вписан в Служба по вписванията на 18.11.2003 г., въз
основа на който дружеството е придобило собствеността върху следния недвижим имот –
складова база “Б..”, находяща се в гр. С.., бул. “..” № 180, представляваща поземлен имот –
терен извън регулационния план на гр. С.., с площ 64 662 кв.м., съставляващ имот
планоснимачен номер 166, нанесен през 2002 г. по кадастрален лист № А-7-5-Г и
кадастрален лист А-7-4-В на неодобрения кадастрален план на гр. С..”, при съседи:
североизток – земеделска земя, от югоизток – път, от югозапад – имот пл. № 167 и от
северозапад – имот пл. № 167 и имот пл. № 115, заедно с постр..ите в него 20 бр. сгради с
номера от 1 до 20 съгласно схема, представена с писмо № СИ-01-1876/2002 г. на “С..” ЕАД –
складове № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 с обща ЗП 2 268,5 кв.м., склад № 7 със ЗП 646 кв.м., склад № 8
със ЗП 769 кв.м., складове № 9, 10 и 11, находящи се в една трикорабна сграда, със ЗП 515
кв.м. всеки и с обща ЗП на сградата – 1 545 кв.м., складове № 12, 13 и 14, находящи се в
една трикорабна сграда, с обща ЗП на сградата 1 864 кв.м., складове № 15, 16 и 17,
находящи се в една трикорабна сграда, с обща ЗП на сградата 1 732 кв.м. и складове № 18,
19 и 20 с обща ЗП 1 781 кв.м.
Ищецът твърди, че недвижим имот с пл. № 166 е нанесен в кадастъра като поземлен
имот с идентификатор 12084.2757.166, при посочени собственици – “С..” ЕАД и “Т..” АД,
при липса на данни за носителите на други вещни права. Посочва, че за установяване на
идентичността на имотите е издадено съответното удостоверение, от което се установява, че
имот № 2757.166 в документи по скица на ПИ, издадена от СГКК – С.., е идентичен с част
от имот № 000152 по картата на възстановена собствена собственост на землището на с. В..,
ЕКАТТЕ 12084, община “В..”. Твърди, че впоследствие Поземлен имот с идентификатор
12084.2757.166 е разделен на три имота с идентификатори 12084.2757.2627, 12084.2757.2628
и 12084.2757.2629, като посочва, че в скиците на поземлените имоти като собственик
фигурира единствено ищцовото дружество. Не на последно място, посочва, че складовете са
едноплощови /без вътрешни преградни стени/, като в тази връзка поддържа, че процесният
склад, който ЧСИ твърди да е продал, никога не е съществувал и към момента не
съществува като самостоятелен обект. Според ищеца процесният склад представлява част от
сграда с идентификатор 12084.2757.2629.6, в която посочва, че няма такова обособено
помещение, няма други сервизни помещения и няма други граници, освен тези на цялата
сграда, а още по-малко такива, които да отговарят на описанието, дадено в постановлението
за възлагане. Счита, че публичната продан е нищожна само на посоченото основание /липса
на предмет/. Твърди, че дори складът да съществуваше като самостоятелен обект на правото
на собственост и длъжникът по изпълнителното дело да разполагаше с документ за
собственост, а ищецът – не, то имотът е придобит от ищцовото дружество с непрекъснато и
несмущавано владение, продължило повече от 10 години. При изложените съображения
5
счита, че по безспорен начин се установява, че “..” ЕАД не е собственик, поради което такъв
не е станал и купувачът “И..” АД.
Моли съда да признае за установено, че сграда с идентификатор 12084.2757.161.1 по
КККР, одобрени със Заповед РД-1840/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес: с. В.. (бул. “..”)
– след ул. “.., със ЗП 135 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и сервизно помещение,
заедно с мястото, в което е постр..а сградата, съставляващо неурегулиран поземлен имот №
161, целият с площ от 242 кв.м., нанесен в кадастрален лист № А-7-4-В по кадастралния
план на гр. С..”, не е била собственост на длъжника по изпълнително дело №
20147810400904 “..” АД, съответно не е станала собственост на взискателя по
изпълнителното дело “И..” АД. Претендира разноски.
2. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
“И..” АД, чрез адв. Д..а И.., САК. Счита предявения иск за недопустим по подробно
изложени в отговора съображения – недопустимо оспорване на извършената публична
продан, приключило принудително изпълнение върху спорния актив, липса на активна
легитимация за предявяване на иска. Оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа, че длъжникът по изпълнителното дело е бил собственик на процесния имот, като
посочва, че го е придобил на 11.11.2003 г. по силата на нотариален акт за собственост №
133, том II, рег. № 7366, нот. дело № 314/2003 г. на нотариус В.. Г..ева, вписана в НК под №
340, вписан в Служба по вписванията на 11.11.2003 г. Поддържа, че за съставяне на
нотариалния акт пред нотариуса са били представени надлежно документите,
удостоверяващи правото на собственост на дружеството. Поддържа, че констативният
нотариален акт от 11.11.2003 г. е вписан по-рано от акта, с който ищецът се легитимира като
собственик – 18.11.2003 г. Твърди, че от документа за собственост на ищцовото дружество
не става ясно да е придобило собствеността именно върху процесния имот, като твърди, че
предмет на акта е складова база “Б..”, представляваща поземлен имот, ведно с 20 бр. сгради
върху него. Твърди, че към момента върху поземления имот, придобит от ищеца,
впоследствие разделен на повече от един имот, са постр..и повече от 20 склада. Поддържа,
че “..” ЕАД – длъжник по изпълнителното дело е придобило собствеността върху процесния
имот – сграда, ведно с прилежащия й поземлен имот, като е било собственик до 2015 г.,
когато е влязло в сила постановлението за възлагане на имота на “И..” АД. Твърди още, че
“..” ЕАД е упражнявало всички собственически права, които му предоставя Законът за
собствеността, от момента на придобиването до извършване на публичната продан. В
случай, че съдът приеме, че е налице конкуренция на права съгласно нотариалните актове на
ищцовото дружество и на “..” ЕАД, твърди изтекла в полза на второто дружество
придобивна давност - от 11.11.2003 г. до 31.01.2015 г. Посочва, че върху процесния имот е
била учредена договорна ипотека в полза на “И..” АД, като впоследствие на 15.08.2014 г.
върху имота е наложена възбрана, след което е придобит от банката на публична продан.
Счита, че ищецът не доказва да е придобил процесния имот чрез давностно владение от
2003 г., като посочва, че преди извършване на публичната продан собственик е било “..”
ЕАД. Твърди, че публичната продан се е състояла от 24.10.2014 г. до 24.11.2014 г., като
6
постановлението за възлагане е влязло в сила на 31.01.2015 г., а на 11.02.2015 г. е издаден
документ за продажба на недвижимия имот по реда на чл. 83, ал. 1 ППЗДДС. Твърди, че
след придобиване на имота е подал данъчна декл..ция по чл. 14 от ЗМДТ, като от тогава до
сега са заплащани надлежно и без прекъсване дължимите данъци и такси. Навежда
твърдения, че от влизане в сила на постановлението за възлагане упражнява
собственическите си права върху имота и манифестира владението си върху него /период
по-дълъг от пет години/. Релевира възражение във връзка с позоваването от страна на ищеца
на придобивна давност. Посочва, че дори ищецът да твърди, че владее имота от момента на
влизане в сила на постановлението за възлагане, то не е изтекъл срок от 10 години, за да
придобие собствеността. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че е собственик на
процесния имот. Не оспорва, че ищецът е придобил собствеността върху складова база
(недвижимия имот, ведно с постр..ите 20 склада в него), като твърди, че както той, така и
дружеството, притежавало преди него собствеността върху имота, никога не са имали
претенции по отношение складовата база, собственост на ищеца. Поддържа, че
представените от ищеца скици на трите поземлени имота не доказват правото му на
собственост върху процесния имот. Във връзка с представеното от ищеца удостоверение за
идентичност, с което се удостоверява, че имот № 2757.166 е идентичен с част от имот №
000152 по КВС, признава, че процесният имот представлява част от големия парцел, но
твърди, че е самостоятелен имот с индивидуален идентификатор и с отделна собственост –
неговата. Намира удостоверението за идентичност, удостоверението за данъчна оценка на
склад 7, склад 8 и земя, решение № 2 от 26.06.2003 г. на СГС и съдебно-техническата
експертиза, молбата до и писмото от ЧСИ, за неотносими към спора, поради което моли
същите да бъдат изключени от доказателствата по делото. Поддържа, че с протокол от
21.06.2023 г., подписан от ЧСИ и експерт, се установява местоположението на процесния
имот, при граници североизток, югоизток и югозапад – двор, северозапад – сграда с
идентификатор 12084.2757.2629.6. Счита претенцията за неоснователна, а твърденията – за
недоказани. Моли съда да остави исковата молба без разглеждане като недопустима и да
прекрати производството. В случай, че счете същата за допустима, моли да постанови
решение, с което да отхвърли претенцията като неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът “..” ЕАД не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет
на делото е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и
фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).
Страните не спорят, че ищецът е собственик на недвижим имот – складова база “Б..”,
находяща се в гр. С.., бул. “..” № 180, представляваща поземлен имот – терен извън
регулационния план на гр. С.., с площ от 64 662 кв.м., съставляващ имот планоснимачен
номер 166, нанесен през 2002 г. по кадастрален лист № А-7-5-Г и кадастрален лист № А-7-4-
В на неодобрения кадастрален план на гр. С..”, при съседи: от североизток – земеделска
7
земя, от югоизток – път, от югозапад – имот пл. № 167 и от северозапад – имот пл. № 167 и
имот пл. № 115, заедно с постр..ите върху него 20 броя сгради с номера от 1 до 20, съгласно
схема, представена с писмо № СИ-01-1876/2002 г. на “С..” ЕАД – складове № 1, 2, 3, 4, 5 и 6
с обща ЗП 2 268,5 кв.м., склад № 7 със ЗП 646 кв.м., склад № 8 със ЗП 769 кв.м., складове №
9, 10 и 11, находящи се в една трикорабна сграда, със ЗП 515 кв.м. всеки и с обща ЗП на
сградата – 1 545 кв.м., складове № 12, 13 и 14, находящи се в една трикорабна сграда, с обща
ЗП на сградата 1 864 кв.м., складове № 15, 16 и 17, находящи се в една трикорабна сграда, с
обща ЗП на сградата 1 732 кв.м. и складове № 18, 19 и 20 с обща ЗП 1 781 кв.м.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на
които основава своите искания и възражения.
В тежест на ответниците е да установят, че ответникът “..” ЕАД е бил, съответно, че
ответникът “И..” АД е собственик на спорния недвижим имот - сграда с идентификатор
12084.2757.161.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-1840/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, с
адрес: с. В.. (бул. “..”) – след ул. “.., със ЗП 135 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и
сервизно помещение, заедно с мястото, в което е постр..а сградата, съставляващо
неурегулиран поземлен имот № 161, целият с площ от 242 кв.м., нанесен в кадастрален лист
№ А-7-4-В по кадастралния план на гр. С..”, на заявеното основание /правопораждащ
правото на собственост върху процесния имот фактически състав/.
В тежест на ответника “И..” АД е да докаже своите възражения и фактите, на които
основава изгодни за себе си последици, включително да докаже предпоставките за
придобиване на собствеността върху имота по давност през конкретния период от време
(респективно да установи и правата на праводателя си), а именно: упражняване на
фактическата власт върху имота с намерение за св..е, както и явно, спокойно и непрекъснато
владение на имота за период от поне десет години, считано от началната дата на
установяване на владението.
УКАЗВА на ответника “И..” АД, че не сочи доказателства за осъществена фактическа
власт върху имота за исковия период.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Страните сочат доказателства за правнорелевантните факти.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8