№ 1392
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100506573 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 20101528 от 21.04.2021 г., постановено по гр.дело № 5583/2020 г. по
описа на СРС, ІІ Г.О, 60 състав, са отхвърлени предявените от Б. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.София, ул.“*******, срещу Б.Н.Т., Булстат:
*******, представлявана от генералния директор Е.К., с адрес: гр.София, ул.“
*********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ за признаване за уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на
длъжност „ асистент продукция“ в дирекция „ Програма БНТ 1“ на Българската
национална телевизия; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа
поради уволнението за периода от 03.01.2020 г. до 03.06.2020 г., в общ размер на
5306,60 лева, при брутно месечно възнаграждение в размер на 1061,32 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.3
и ал.8 ГПК, Б. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ул.“ *******, да
1
заплати на Б.Н.Т., Булстат: *******, представлявана от генералния директор Е.К., с
адрес: гр.София, ул.“ *********, дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/ двеста/ лева.
Срещу решението на СРС, 60 с-в е постъпила въззивна жалба от Б. Д. Д.,
подадена чрез пълномощника му адв.Л.К., с искане същото да бъде отменено и вместо
това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Твърди
се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, по
съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник Б.Н.Т., гр.София, чрез своя процесуален
представител юрк.ЛЮДМ. П. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения
подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК.
Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищцата
Б. Д. Д. срещу ответника Б.Н.Т., гр.София, при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай със заповед № 06-01-877/02.12.2019 г., издадена на
основание чл.328, ал.1, т.2 /съкращаване на щата/ от Кодекса на труда и Решение на
УС на БНТ- Протокол № 55/20.11.2019 г., от Генерален директор Е.К., е прекратено
2
трудовото правоотношение с Б. Д. Д., ЕГН **********, считано от 03.12.2019 г., с
място на работа: Б.Н.Т.- гр.София, в дирекция „ Програма БНТ 1“, на длъжност:
асистент продукция с код 35213041 по НКПД. Изрично е посочено в заповедта, че
причина за прекратяване на трудовия договор е съкращаване на щата, както и че на
ищцата следвало да се изплатят обезщетения, съгласно чл.224 КТ- 9 дни неизползван
платен годишен отпуск и по чл.220, ал.1 КТ- 1/ едно / брутно трудово възнаграждение.
Видно от изрично отбелязване върху процесната заповед, същата е връчена на ищцата
на 02.12.2019 г. в 12,05 часа при отказ, оформен с подписите на двама свидетели,
служители на ответнка.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272
ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените от ищцата Б. Д. Д. срещу
ответника Б.Н.Т., гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил подробно събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в
жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и
следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно законосъобразност на заповед № 06-01-
877/02.12.2019 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 /съкращаване на щата/ от
3
Кодекса на труда и Решение на УС на БНТ- Протокол № 55/20.11.2019 г., от Генерален
директор на БНТ- Е.К., с която е прекратено трудовото правоотношение с Б. Д. Д.,
считано от 03.12.2019 г., с място на работа: Б.Н.Т.- гр.София, в дирекция „ Програма
БНТ 1“, на длъжност: асистент продукция с код 35213041 по НКПД, поради
съкращаване на щата, са правилни и в съответствие на материалния закон.
Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната
жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ищцата възражение за
прекратяване на трудовото правоотношение в нарушение на разпоредбата на чл.333,
ал.1, т.4 от КТ, с възражение, че уволнението е незаконно, тъй като не е налице реално
съкращаване на длъжността на ищцата, както и че при извършеното съкращаване на
заеманата от нея длъжност, ответникът не е извършил подбор на основание чл.329,
ал.1 от КТ, по които настоящият въззивен състав намира следното:
Съдът приема, че изискванията за законност на уволнението поради
съкращаване в щата са следните: 1/ да е налице премахване, считано от един определен
момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците
или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции ; 2/ съкращението да е реално т.е съответната
трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя
наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на
извършваната работа ; 3/ да е налице към момента на уволнението-датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното
фактическо съкращаване ; 4/ да е извършено по съответния ред и от компетентен орган.
Законността на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ не се
свързва по необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно разписание, а е
меродавно установяването на съществуването на материалноправното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването на щата означава
намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и
наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването на
щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност
за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да
променя щата както прецени. Това, което е от значение е съкращаването на съответна
щатна бройка да е извършено от лицето или органа, който има право да извършва
промени в щатното разписание и да е реално – да има фактическо /реално/ премахване
на трудовите задължения, които включва процесната длъжност. В настоящия случай,
съдът приема, че с решение по протокол № 55/20.11.2019 год. на УС на БНТ е взето
решение за промяна в длъжностното щатно разписание на дирекция „Програма БНТ
1“, считано от 01.12.2019 г., като се закрият 3/ три/ щатни бройки от длъжността
4
„асистент продукция“ на пряко подчинение на Директора на Дирекция „ Програма
БНТ 1“, както и за намаляване на числеността на дирекция „ Програма БНТ 1“ от 50
щатни бройки на 47 щатни бройки. Видно от приложеното по делото щатно разписание
на длъжностите в БНТ, в сила от 01.12.2019 г., числеността на персонала на дирекция
„Програма БНТ 1“ е намалена от 50 щатни бройки на 47 щатни бройки. Общо лицата,
работещи в тази дирекция са 47. Видно от приложеното по делото щатно разписание на
длъжностите в БНТ, в сила от 01.01.2019 г., числеността на персонала на дирекция „
Програма БНТ 1“ е 50. Видно от това щатно разписание, в него са съществували 3
щатни бройки за длъжността „ асистент продукция“, с код 35213041 по НКПД, в
Дирекция „ Програма БНТ 1“. Очевидно е, че една от тези три щатни бройки за
длъжността „ асистент продукция“ с код 35213041 по НКПД, в Дирекция „ Програма
БНТ 1“ е заемана от ищцата, преди промяна в щатното длъжностно разписание в БНТ,
в сила от 01.12.2019 г. С новото щатно разписание на длъжностите в БНТ, в сила от
01.12.2019 г., са съкратени и трите щатни бройки за длъжността „асистент продукция“
код 35213041 по НКПД, в дирекция „Програма БНТ 1“, респективно е съкратена
длъжността „асистент продукция“ код 35213041 по НКПД, в дирекция „Програма БНТ
1“, заемана от ищцата Б. Д. Д.. Съобразно щатното разписание на длъжностите в БНТ,
в сила от 01.12.2019 год., числеността на персонала в дирекция „ Програма БНТ 1“ е
47 човека и в същото не е предвидена длъжността „асистент продукция“ в тази
дирекция. Безспорно е обстоятелството също така, че по старото щатно разписание на
длъжностите в БНТ са били 3 щатни бройки за длъжността "асистент продукция" в
дирекция „Програма БНТ 1“, а по новото щатно разписание на длъжностите в БНТ, в
сила от 01.12.2019 г., е утвърдено щатно разписание, съгласно което всички 3 щатни
бройки "асистент продукция" с код 35213041 по НКПД са били съкратени, т.е. налице
е реално съкращаване на щата на заеманата от ищцата длъжност. С оглед на събраните
по делото доказателства се налага обоснован извод, че според утвърденото щатно
разписание на длъжностите в БНТ, в сила от 01.12.2019 год./ и към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от 03.12.2019 год./
длъжността, заемана от ищцата "асистент продукция" с код 35213041 по НКПД в
дирекция „Програма БНТ 1“, е съкратена, считано от 01.12.2019 г. Длъжността,
заемана от ищцата "асистент продукция" с код 35213041 по НКПД в дирекция
„Програма БНТ 1“, не е предвидена в утвърденото щатно разписание на длъжностите в
БНТ, в сила от 01.12.2019 год.
С атакуваната заповед № 06-01-877/02.12.2019 г., издадена на основание чл.328,
ал.1, т.2 /съкращаване на щата/ от Кодекса на труда и Решение на УС на БНТ-
Протокол № 55/20.11.2019 г., от Генерален директор на БНТ- Е.К., ясно е посочено
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – съкращаване
на щата. Този извод се извежда от посочената разпоредба на чл.328,ал.1, т.2, пр.2 от КТ
в заповедта. Следователно основанието за прекратяване трудовия договор на ищцата,
5
посочено в процесната заповед № 06-01-877/02.12.2019 г. е съкращаване на щата. В
случая се касае за безвиновно основание за уволнение и поради това в разпоредбите на
КТ не са предвидени изисквания за мотивиране на заповедта. Настоящият съдебен
състав приема, с оглед данните по делото, че прекратяването на трудовия договор на
ищцата на основание чл.328, ал.1, т.1, пр.2 от КТ е извършено от работодателя при
спазване на разпоредбите на Кодекса на труда. От приложените по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на прекратяване
трудовия договор на ищцата със заповед № 06-01-877/02.12.2019 г. на Генералния
директор на БНТ е налице реално съкращаване на щата на заеманата от ищцата
длъжност. Преценката на събраните по делото доказателства не могат да обосноват
друг извод.
В процесния случай, съдът приема за безспорно установено по делото
обстоятелството, че са съкратени от работодателя всички щатни бройки за
длъжността"асистент продукция", с код 35213041 по НКПД в дирекция „Програма
БНТ 1“. Налице е реално съкращаване на всички три щатни бройки за длъжността
асистент продукция в дирекция „Програма БНТ 1“ на БНТ, считано от 01.12.2019 г.
Причините за съкращаването на тези щатни бройки е въпрос на преценка на
работодателя за целесъобразно и ефективно осъществяване на дейността на Б.Н.Т. и не
подлежи на съдебен контрол. Доводите на ищцата в тази насока са неоснователни. На
съдебен контрол подлежи уволнението, извършено въз основа на съкращаването на
щата.
На следващо място неоснователни са твърденията на въззивника-ищец за
нарушена закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ при уволнението. Закрилата по чл.333 от
КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици
на уволнението по социални и хуманни критерии. В изброените в чл.333 от КТ случаи
уволнението е поставено в зависимост от предварително разрешение от определен
държавен или синдикален орган. Работодателят може да упражни законно правото си
на уволнение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, в хипотезата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, само с
предварително разрешение на инспекцията по труда. Съдът приема, че закрилата по
чл.333, ал.1, т.4 от КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение.
Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е
започнал ползването на разрешен му отпуск. Закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ има
обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на
разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е
започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв – платен
годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом
работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена
заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия
ден да има болничен лист за временна неработоспособност. Настоящият състав
6
намира, че в трайната си практика, Върховният касационен съд приема, че закрилата
по чл. 333, ал.1, т.4 КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение.
Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е
започнал ползването на разрешен му отпуск. Същата не е приложима в случай, че
работникът или служителят макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения му
болничен лист, се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен
лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради
болест. Такъв е именно и процесния случай. В деня на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение- 02.12.2019 г. е издаден болничен лист №
Е20197760325/02.12.2019 удостоверяващ обстоятелството, че за периода от 02.12.2019
г. до 15.12.2019 г., ищцата е била неработоспособна поради общо заболяване. Това
обстоятелство обаче не е съобщено на работодателя преди връчването на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на 02.12.2019 г., поради което за
работодателя не е възникнало задължението да преодолява предварителна закрила при
уволнение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че в процесния
случай ищцата не се ползва
от закрилата по чл.333, ал.1 т.4 КТ, независимо от факта, че на 02.12.2019 е била в
разрешен отпуск според издадения й болничен лист, приложен по делото, тъй като
същата е била работното си място, където при отказ й е връчена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и същата не е уведомила работодателя си,
че се намира в надлежно разрешен отпуск по болест. Съдът намира, че съгласно
изискванията на чл.8, ал.1 от КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и
задължения работникът, който се е явил на работа и му е връчена заповед за уволнение,
не се ползва с предварителна закрила, макар и за същия ден да има издаден болничен
лист за временна нетрудоспособност, ако работодателят не е уведомен и болничният
лист не е представен преди това. Същото важи и когато работникът не се е явил на
работа и заповедта за уволнение му е връчена по пощата. В този смисъл е константна
практика на ВКС, обективирана в решение № 142 от 18.07.2012 г. по гр.дело №
1220/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 94 от 04.07.2012 г. по гр.дело № 1185/2011 г.,
ІІІ г.о. на ВКС, решение № 165 от 18.07.2018 г. по гр.дело № 4242/2017 г., ІV г.о. на
ВКС. В тази връзка, ищцата не се ползва от закрилата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ. В
процесния случай уволнението на ищцата не е извършено при нарушение на
разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ.
На следващо място, неоснователно е релевираното във въззивната жалба
възражение, че уволнението е незаконно, тъй като при извършеното съкращаване
работодателят не е извършил подбор на основание чл.329, ал.1 от КТ.
В настоящия случай ответникът не е длъжен да извършва подбор по чл. 329, ал.1
от КТ, доколкото това задължение възниква за работодателя единствено при
съкращаването на част от повече еднакви по брой длъжности, с цел да определи кои
7
работници да уволни и кои да запази на работа. При реално съкращаване на всички
щатни бройки за длъжността "асистент продукция" с код 35213041 по НКПД в
дирекция „Програма БНТ 1“ на БНТ, какъвто е настоящия случай, работодателят не е
длъжен да извършва подбор по чл.329, ал.1 от КТ.
На следващо място, изложените във въззивната жалба нови, неподдържани в
исковата молба, твърдения и доводи, за нарушена закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ при
уволнението на ищцата от страна на работодателя, са преклудирани съгласно
разпоредбите на чл. 266, ал.1, във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, поради което е
недопустимо да бъдат обсъждани от настоящата въззивна инстанция. В
обстоятелствената част на исковата молба, но по никакъв начин не са наведени, като
основания на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, никакви твърдения за нарушена закрила
по чл.333, ал.1, т.3 от КТ при уволнението на ищцата.
С оглед на така изложените съображения, предявените при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т. 3 във връзка с чл. 225,
ал.1 от КТ се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били
отхвърлени от първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, с което са отхвърлени предявените при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2,
т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, е правилно и законосъобразно, и като такова
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззивника-
ищец не се следват разноски. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във
вр. с чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ответник следва да се присъдят
своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Досежно размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна-ответник, съдът намира, че към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78
ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата
въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на
възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било
защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от
ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото в полза
на въззиваемата страна-ответник юрисконсултско възнагражение следва да се
определи от съда в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.
8
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20101528 от 21.04.2021 г., постановено по
гр.дело № 5583/2020 г. по описа на СРС, ІІ Г.О, 60 състав.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ул.“ *******,
да заплати на Б.Н.Т., с адрес: гр.София, ул.“ *********, на основание чл.78, ал.8 от
ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100,00 лв. / сто лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9