О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60
гр.
Пловдив, 13.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ състав, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия ДИЧЕВ административно дело № 3913 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.А.Д.
***, против: 1.МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА; 2. ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ; 3.
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Като основание на иска е посочен
чл.4, § 3 от Договора за европейския съюз във вр. с
чл.2в от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение за имуществени вреди в размер на
6 630,14 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000
лв., вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на ответниците,
в условията на солидарност, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба.
С разпореждане от 23.12.2019 г. съдът е оставил без
движение исковата молба, като е указано,
че следва да се уточни в каква хипотеза се търси ангажиране на специалната деликтна отговорност на Народното събрание по реда на ЗОДОВ
– в хипотеза на осъществена от него законодателна, административна или
правораздавателна дейност, тъй като посоченото основание на чл.2в от ЗОДОВ е
свързано само с реда за предявяване на исковете, но не и с основанието. В
указания срок ищецът е посочил, че претенциите спрямо Народното събрание са по
повод упражнявана от него законодателна дейност. В същото време се сочи, че
ищецът не се позовава на чл.2в от ЗОДОВ като основание за водене на
производството, а в исковата молба било изрично посочено, че основанието на
иска е чл.4, § 3 от ДЕС и развитите в практиката на СЕС основания за ангажиране
отговорността на държавата за вреди, причинени от неспазването на правото на
ЕС.
При така изложеното съдът намира следното:
1. Съгласно чл.128, ал.1, т.6 от АПК „На
административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения
за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни
органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд.“ От една страна
ищецът изрично заявява, че претенциите спрямо Народното събрание са по повод
упражнявана от него законодателна дейност. От друга страна подведомствеността
на делата за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административните органи и длъжностни лица, както и както и за
вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд, изключва възможността административните съдилища да
разглеждат искове насочени против Народното събрание в качеството му на
законодателен орган за вреди от приети от него законодателни актове/законодателна
дейност. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК, Кодексът, респ. и предвиденото в
чл. 203 и сл. от АПК производство, не се прилага за актовете на Народното
събрание. Обезщетение за вреди от законодателния процес не могат да бъдат
търсени по реда на АПК, поради което липсва положителна процесуална
предпоставка - подведомственост на спора на административните съдилища, при
което по отношение на Народното събрание на РБ исковата претенция е недопустима.
2. Изричното изявление, че „Вредата е
резултат от последователните действия на Народното събрание, което не е
транспонирало в достатъчна степен ясно Директива 2006/32/ЕО и е оправомощило министъра на икономиката и енергетиката, сега
министъра на енергетиката да определи правилата за разпределяне на топлинна
енергия, който е приел Наредбата за топлоснабдяване в
противоречие с правото на ЕС…“, недвусмислено сочи че според ищеца вредите от
административна дейност произтичат и са
вследствие от нормативен административен акт,
а именно НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването,
за която се сочи, че била приета в противоречие с правото на ЕС. Чл.204, ал.1
от АПК изрично сочи като процесуална предпоставка за правото на иск
административния акт да е бил отменен по съответния ред. Тъй като такава отмяна не е налице /виж в тази
връзка адм.д. № 14350/ 2019 г. по описа на ВАС,
производството по което е висящо/, нито пък ищецът заявява оспорване на ПЗНА,
исковата претенция спрямо Министерство на енергетиката е преждевременна, при
което същата е недопустима.
3. Исковата претенция спрямо Окръжен
съд – Пловдив принципно е допустима. Предвид разпоредбата на чл.128, ал.1, т.6
от АПК, която урежда лимитативно компетентността на административните съдилища
по отношение исковете за вреди, както и предвид на това, че редът по чл.2в,
ал.2 от ЗОДОВ се явява неприложим, в тази част компетентен да се произнесе е РС –
Пловдив, съобразно цената на иска.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковата молба на К.А.Д. ***, в частта и против
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА и НАРОДНОТО
СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 3913/ 2019 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, в тази му част.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 3913/ 2019 г. по описа на
Административен съд – Пловдив в останалата част и ИЗПРАЩА делото в тази част по подсъдност на Районен съд – Пловдив.
Определението
подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му в частта,
с която е оставена без разглеждане исковата молба с прекратяване на
производството по делото, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: