Р Е Ш Е Н И Е
№………./………2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Галина Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Макариева
въззивно гражданско
дело № 420 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на АТЛАНТ"
ООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление в гр. В., Район П., к.к.
"С.с. К. и Е.", хотел "Атлант" с Управител и представляващ А.П.А.,
чрез адв. П.А.В. срещу решение № 2586/10.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 5623/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 18 състав, в частта в която
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните „ПАЗАРИ" ЕАД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление
гр. В., ул. Д. .., с управител и представляващ Н.Н.Р. и „АТЛАНТ" ООД, ЕИК …….,
със седалище и адрес на управление в гр. Варна, Район П., к.к. "С.с. К. и
Е.", хотел "Атлант" с Управител и представляващ А.П.А., че
„ПАЗАРИ" ЕАД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр. В., ул. Д. …,
с управител и представляващ Н.Н.Р. Е собственик на следния недвижим имот,
находящ се в гр. В., Пазар Централен,
представляващ едноетажна СГРАДА с площ от 30,81 (тридесет цяло осемдесет
и една десети) кв. метра, състояща се от търговска зала и складова площ, с
идентификатор съгласно кадастрална карта № 10135.1501.973.52 (десет хиляди сто
тридесет и пет . хиляда петстотин и едно . деветстотин седемдесет и три .
петдесет и две), с площ съгласно кадастрална карта 14 (четиринадесет) кв.метра,
с предназначение: сграда за търговия, изградена в поземлен имот с идентификатор
№ 10135.1501.973 (десет хиляди сто тридесет и пет . хиляда петстотин и едно .
деветстотин седемдесет и три), при граници съгласно кадастрална карта: сграда с
идентификатор 10135.1501.973.51, придобит на основание: Давностно владение,
осъществявано за периода от 2003 г. до 2016 г., както следва - от праводателя
ЕТ Титан-С.И.в периода от 15.09.2003 г. до 30.09.2009 г., а впоследствие от
Пазари ЕАД в периода от 01.10.2009 г. до 01.08.2016 г. и ОСЪЖДА „АТЛАНТ"
ООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, Район П., к.к.
"С.с. К. и Е.", хотел "Атлант" с Управител и представляващ А.П.А.,
да предаде на „ПАЗАРИ" ЕАД, ЕИК …… със седалище и адрес на управление гр.
В., ул. Д. .., с управител и представляващ Н.Н.Р., владението върху същия
недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС и ОСЪЖДА „АТЛАНТ" ООД, ЕИК ……., със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, Район П., к.к. "С.с. К. и Е.", хотел
"Атлант" с Управител и представляващ А.П.А., ДА ЗАПЛАТИ НА
„ПАЗАРИ" ЕАД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. В., ул. Д. ..,
с управител и представляващ Н.Н.Р., сумата от 2773,09лв. /две хиляди
седемстотин седемдесет и три лева и девет стотинки/, представляваща разноски по
делото, на основание чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК.
Въззивникът счита
решението в посочената част за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна
преценка на фактите и доказателствата, представени по делото, поради което
съдът е стигнал и до неправилни изводи. С подробни доводи и съображения във
въззивната жалба, моли решението в тази обжалвана част да бъде отменено, като
се постанови ново по същество от въззивната инстанция, с което отрицателно
установителния иск за посочения имот се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Въззиваемата страна е
депозирала писмен отговор, с който оспорва изложените във въззивната жалба
доводи и съображения и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част,
като счита същото за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноските.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържат необходимите реквизити, не страдат от
пороци, поради което съдът ги намира за допустими.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
В изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС
е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено
от родово компетентен съд: Настоящата инстанция изцяло възприема
фактическата обстановка приета от ВРС и правните изводи направени въз основа на
приетата фактическа обстановка, като поради съвпадащите изводи на настоящият
въззивен състав с изводите на ВРС,препраща към тях без да ги преповтаря,на
основание чл.272 от ГПК,като решението на ВРС следва да се потвърди.
За пълнота на изложението
и с оглед на направените твърдения във въззивната жалба, следва да се посочи и
следното :
С Решение № 2586/10.06.2019 г. по
гр.д. № 5623/2018 г. по предявения иск с
правно основание чл. 108 от Закона за собствеността Варненски районен съд -
XVIII състав приема за установено в отношенията между
страните „Пазари" ЕАД и „Атлант" ООД, че „Пазари" ЕАД е
собственик на същия
недвижим имот, придобит на основание: Давностно владение, осъществявано за
периода от 2003г. до 2016г., както следва - от праводателя ЕТ Титан-С.И.в
периода от 15.09.2003 г. до 30.09.2009 г., а впоследствие от Пазари ЕАД в
периода от 01.10.2009 г. до 01.08.2016 г., и е осъдил „Атлант" ООД да предаде на „Пазари" ЕАД владението върху
описания недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС както и
да заплати на Пазари ЕАД сумата от
2773,09 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК.
Въззивникът, „Атлант" ООД
обжалва решението като въвежда
оплаквания , че искът бил "неуточнен, неясен и
противоречив", че е недоказано в
хода на процеса, придобивното основание, на което се позовава дружеството
Пазари ЕАД- т.е. упражняването на фактическа власт върху вещта с намерение
същата да се свои в периода 15.09.2003 -01.08.2016 г.;
Съдът намира че тези оплаквания
са неоснователни, процесният
имот е пределно ясно, изчерпателно и недвусмислено посочен, а именно - касае се
за недвижим имот /постройка, сграда - както и да бъде обозначена, това не влече
каквато и да било неяснота/, която съгласно схемите и плановете, изготвяни и
поддържани от Пазари ЕАД е с площ от 30,81 кв. метра, а съгласно кадастрална
карта е с площ от 14 кв.м., като обектът по кадастрална карта с идентификатор №
10135.1501.973.52 изцяло попада в границите на съществуващата на място
постройка. Горното е безспорно изяснено и потвърдено и от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза. Досежно
твърдяното от Пазари ЕАД и прието за безспорно установено в мотивите на съда
владение върху процесния имот в периода 01.10.2009 г. - 01.08.2016 г. и
присъединеното към него владение в периода 15.09.2003 г. - 30.09.2009 г.,
упражнявано от ЕТ Титан - С.И.в решението си първоинстанционният съд подробно е
изложил своите обосновани мотиви. От всички събрани доказателства -молбата, за
разрешаване на изграждането му, Договорът за продажба на магазина между ЕТ
Минцини и ЕТ Титан, сключените между Падари ЕООД и ЕТ Титан - С.И.договори за
наем на търговското място под самия магазин, впоследствие Договорът за дарение
от 01.10.2009 г., с който ЕТ Титан-С.И.дарява обекта на Пазари ЕАД и
последвалите множество договори за наем - вече за самия търговски обект - както
с ЕТ Титан-С.И., така и с ДЗЗД Нортрейд, в т.ч. надлежно подписваните протоколи
за приемането и предаването на търговското място, впоследствие-на търговския
обект, безспорно обосновават истинността на заявените с исковата молба
обстоятелства, че владението върху процесния имот - т.е. фактическа власт върху
него с намерение да се свои - е упражнявано последователно от ЕТ Титан - С.И.и
Пазари ЕАД.
Относно оплакванията за собствеността
върху земята, върху която е изграден процесния имот съдът намира че същото също
е неоснователно.
Въззивникът излага , че с Договор от
24.12.1992 г., сключен по реда на ЗППДОбП ЕТ Атлант – П.А. е придобил от Лазур
АД /направление Обществено хранене/ право на собственост върху сграда с площ от
350 кв. м. Въззивникът посочва, че по силата на цитирания договор и
приемо-предавателния протокол към него ЕТ Атлант – П.А. е придобил освен
сградата с настоящ идентификатор 10135.1501.973.51 също и "земя/двор/от 120 /сто и двадесет/кв. метра, граничеща с обект ОП
"Амбалажи".
Настоящият състав напълно споделя изложеното в
мотивите на ВРС, че ЕТ
"Атлант" няма как да е придобил собствеността върху 120кв.м. двор, по
силата на сключения на 24.12.1992 г. Договор за покупко-продажба на заведение
за обществено хранене сладкарски цех и сладкарница „Адамо" /Пирин-2/,
между „Лазур" АД гр. Варна, от една страна като продавач и Павел А.П. като
ЕТ „Атлант" като купувач. Съгласно допълнителната СТЕ „земята" от
14м2 под сегашната процесна сграда (52), както и „имотът/земя" с площ 120
м2, който е в предмета на договор/24.12.1992г. (л.273) и приемо-предавателния
протокол/28.12.1992г. (л.274), попадат изцяло в границите на имот
10135.1501.973 с площ 10719 м2 по КККР-сегашен вид, т.е в границите на
„кооперативния пазар", който за периода от 2001г. до преди одобряване на
КККР/10.11.2008г. е без записан собственик, а за периода от 10.11.2008г. до
настоящия момент е записан в собственост на „Пазари" ЕАД, на основание
н.а.№ 67/20.01.2005 г. Теренът, представляващ пазарна
площадка на Централен пазар Варна, не е бил собственост на „Лазур" АД
гр.Варна към датата 24.12.1992 г. Същият е бил общинска собственост, на
основание чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗС и съгласно решение № 228/21.11.1990г. на МС
на РБ. Едва с
увеличаване на капитала на „Пазари" ЕООД чрез апортирането на терена от
Общината през 1999г. и в последствие през 2005г., „Пазари" ЕООД /а не
„Лазур" АД гр. Варна преди това/, е станал собственик на терена. През 1992г. „Лазур" АД гр. Варна не е притежавал вещни
права върху него.
Предвид
всичко изложено по-горе, съдът намира че Решение № 2586/10.06.2019 г. на
Варненски районен съд - XVIII състав, постановено по гр.д. № 5623/2018 г. в
обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото въззивникът следва да заплати на Пазари ЕАД сумата от 3240
лева представляващи разноски по делото
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2586/10.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 5623/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 18 състав.
ОСЪЖДА „АТЛАНТ" ООД, ЕИК ……., със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, Район П., к.к. "С.с. К. и Е.", хотел
"Атлант" с Управител и представляващ А.П.А., ДА ЗАПЛАТИ НА
„ПАЗАРИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул. Д…, с управител и представляващ Н.Н.Р., сумата от 3240лв. представляваща разноски по делото,
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: