РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Благоевград, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас И.нов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И.нов Гражданско дело № 20231210101977 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от СПЕЦИАЛИЗИРАНА
болница за активно лечение по онкология „Свети Мина“ ЕООД, ЕИК *********, против И.
П. Ш., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД е дружество, чийто едноличен
собственик на капитала е Община Благоевград, поради което то попада в обхвата на
държавната финансова инспекция като дружество с блокираща квота общинско участие в
капитала по смисъла на чл.4, т.З от Закона за държавна финансова инспекция (ЗДФИ).
Твърди се, че в тази връзка със заповед № ФК-10-422/12.05.2021г. на Директора на
АДФИ е назначено извършването финансова инспекция, обхваща периода от 09.02.2019 г.
до 09.02.2022 г.. При извършената финансова инспекция на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД е
съставен доклад № ДИД4-БЛ-7/ 28.10.2022 г. и заключение към него. Твърди се, че при
извършената финансова инспекция на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД е съставен Акт за начет
№ 11-04-7/ 23.09.2022 г. срещу И. П. Ш. - касиер, счетоводство в СБАЛО „Свети Мина“
ЕООД, за причинена вреда във връзка с дейността й с получаване, съхраняване, разходване
и отчитане на парични средства по касов път на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД за периода от
09.02.2019 г. до 09.02.2022 г., както и срещу Г. О. К. - ръководител финансов отдел/главен
счетоводител в СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД за причинена вреда във връзка с дейността му
с получаване, съхраняване, разходване и отчитане на парични средства по касов път на
СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД за периода от 09.02.2019г. до 09.02.2022г. и упражняващ
контрол върху дейността на И. П. Ш. — касиер, счетоводство. Навежда се, че за причинена
вреда в размер на 14 000,00лв. солидарна имуществена отговорност на основание чл. 21, ал.
1, т. 2 вр. чл. 21, ал. 2 от Закона за държавна финансова инспекция носят И. П. Ш. и Г. О. К.,
ведно със законна лихва в размер на 2 679,46 лв., изчислена от деня на причиняването на
вредата до 23.09.2022 г. (датата на съставяне на Акта за начет), както и законната лихва след
тази дата до окончателното възстановяване на сумата.
Навежда се, че Акт за начет № 11-04-7/23.09.2022г., изготвеното по него заключение
и допълнително заключение са връчени надлежно на управителя на СБАЛО „Свети Мина“
1
ЕООД и на начетените лица.
Твърди се, че с писмо изх. № 11-04-7-(5)/17.01.2023 г., входирано в СБАЛО „Свети
Мина“ ЕООД с вх. № 37 /19.01.2023 г. на управителя на лечебното заведение са дадени
указания да се предприемат действия за изпращане на Акт за начет № 11-04-7/ 23.09.2022 г.
на съответния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение на вземането по акта за
начет и за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 418 от ГПК.
Твърди се, че на основание чл. 417, т. 9 от ГПК СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД
депозира заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на Акта за начет № 11-04-7/ 23.09.2022 г. В следствие на това се образува ч. гр.д.№
527/ 2023 г. по описа на Районен съд — Благоевград, по който са издадени заповед № 249 /
15.03.2023г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Навежда се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 80/
2023 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Благоевград, по което
дело книжата са връчени редовно на длъжника И. П. Ш..
Твърди се, че в законово установения срок длъжникът И. Ш. е подала възражение
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което на основание чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК се подава настоящата искова молба срещу И. П. Ш. за
установяване дължимостта на вземането по Акта за начет № 11-04-7/23.09.2022г., за което са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№527/2023г. по
описа на Районен съд - Благоевград.
Навежда се, че на основание чл. 122, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска
изпълнение на солидарно задължение от когото и да е от длъжниците и за вземането си по
акта за начет, като няма пречка да иска изпълнение само от единия от тях - в случая, този,
който към момента е подал възражение срещу издадените в заповедното производство
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Твърди се, че за периода от 09.02.2019 г. до 01.09.2019 г. счетоводния отдел на
СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД е в състав от трима служители - главен счетоводител,
счетоводител и касиер, счетоводство. За периода от 01.09.2019 г. до 09.02.2022 г.
счетоводния отдел на лечебното заведение е в състав от двама служители - главен
счетоводител и касиер, счетоводство.
Твърди се, че с трудов договор № 169/ 19.03.2015 г. на лицето И. П. Ш. е възложено
да изпълнява длъжността касиер, счетоводство, в СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД. Към
трудовия договор са подписани 11 броя Допълнителни споразумения за промяна на
основното месечно възнаграждение и/или за допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж за професионален опит.
Навежда се, че съгласно подписана на 10.04.2015 г. от И. П. Ш. длъжностна
характеристика за длъжността касиер, счетоводство, основната задача за длъжността е:
„Приема, съхранява и предава парични средства по предварително оформени приходно-
разходни документи. Води касова книга по форма и ред, установени с нормативните
изисквания за нейното оформяне. Изготвя платежни нареждания за всички разходи и ги
представя в банката. Изготвя ведомостите за трудовите възнаграждения и всички платежни
документи“. С подписването на длъжностната характеристика И. П. Ш. е поела да изпълнява
следните преки задължения: „ Осчетоводява документите то банка и каса... Извършва
всички дейности по приемане, съхраняване и предаване на парични средства. Извършва
касови операции по предварително оформени от съответните длъжностни лица приходно-
разходни документи. Води косова книга по форма и ред, установени с вътрешните
разпоредби за счетоводна информация. Ежедневно приключва касовата наличност, като
проверява фактическата наличност и паричните суми с касовия остатък ... Спазване на
финансовата дисциплина докладва за административни пропуски и нарушения, които
2
създават предпоставки за корупция, измами ши нередности “.
Навежда се, че с подписването на длъжностната характеристика И. П. Ш. е приела да
носи отговорност за: „Получаването, съхранението и разходването на паричните средства.
За неспазване на правшата за охрана и безопасност при получаване на паричнисредства и
настъпилите вследствие на това вреди за предприятието. За причинените на предприятието
вреди вследствие отпускане на различни средства, неоформени със съответните платежни
документи. Правилното и пълно водене на съответната документация “.
Твърди се, че за проверявания период лицето Г. О. К. е изпълнявал длъжността
счетоводител от 27.08.2019 г. до 01.09.2019 година, ръководител финансов отдел в т.ч. и
главен счетоводител от 02.09.2 019 г. до 03.05.2020 година и главен счетоводител от
04.05.2020 г. до 09.02.2022 година.
Навежда се, че трудовите правоотношения между Г. О. К. и СБАЛО „Свети Мина“
ЕООД започват със сключването на трудов договор ТД 5/ 07.01.2014 г., по силата на който
Г. О. К. е назначен на длъжност счетоводител. С допълнително споразумение № 36а/
22.01.2015 г. към трудов договор 5/ 07.01.2014 г., СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД и Г. К., са се
споразумели, считано от 05.01.2015 г. длъжността счетоводител да се промени в длъжност
счетоводител - касиер. С допълнително споразумение № 168/19.03.2015г. към трудов
договор 5/ 07.01.2014 г., СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД, представлявано от ****** Х. К., и Г.
К., са се споразумели, считано от 19.03.2015 г. длъжността счетоводител - касиер да се
промени в длъжност счетоводител. С трудов договор № 14/ 02.09.2019 г. СБАЛО „Свети
Мина“ ЕООД, представлявано от ****** Г. Г.ев е възложило, а Г. К. е приел да изпълнява
длъжността ръководител финансов отдел, считано от 02.09.2019 г. В трудовия договор е
записано, че длъжността ще се изпълнява съгласно изискванията на длъжностна
характеристика, с която служителят предварително се е запознал и притежава екземпляр от
нея.
С допълнително споразумение № 112/30.04.2020 г. към трудов договор 14/ 02.09.2019
г., СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД, представлявано от ****** Г. Г.ев, и Г. К., са се
споразумели, считано от 04.05.2020 г. длъжността ръководител финансов отдел да се
промени в длъжност главен счетоводител.
Твърди се, че със заповед № 33/ 09.02.2022 г. СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД,
представлявано от ****** Т. В., е прекратило трудовото правоотношение по трудов договор
14/ 02.09.2019 г. с Г. К., считано от 09.02.2022 г.
Навежда се, че съгласно протокол, съставен на 09.02.2022 г. в присъствието на
тричленна комисия, Г. К. е предал следните документи: Оборотна ведомост към
31.12.2021г., Баланс към 31.12.2021г.; Синтетична към 2022г.; Извлечение от банка към
08.02.2022г.; електронен подпис — 2317; служебен ключ стая счетоводство, каса, архив,
ковид отделение; 140 бр. папки - счетоводна документация; банки, ГФО, вътрешни
правилници, доставчици и договори външни услуги.
Навежда се, че съгласно подписаната на 10.04.2015 г. от Г. О. К. длъжностна
характеристика за длъжността счетоводител основната задача на длъжността е: „Приема,
уточнява и проверява фактурите и описите на изписаните лекарства, документите за
направените разходи. Изготвя платежни нареждания и ги представя в банката. Изготвя
ведомостите за трудовите възнаграждения и всички платежни документи “. С подписването
на длъжностната характеристика, Г. О. К. е поел да изпълнява следните преки задължения: „
Осчетоводява документите по банка ... Носи отговорност за несвоевременно или неточно
извършени счетоводни операции и подадени данни ... Счетоводителят е длъжен да докладва
за административни пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция,
измами и нередности “.
Видно от неподписана длъжностна характеристика от Г. О. К. за длъжността
3
Ръководител финансов отдел в т.ч. и главен счетоводител основната задача на длъжността е:
„ Организира, ръководи и контролира дейността на служителите от финансов отдел,
счетоводната дейност, счетоводната отчетност и вътрешния финансов контрол.
Твърди се, че в трудов договор 14/ 02.09.2019 г. сключен между ****** Г. Б. Г.ев
управител и Г. О. К. за изпълнение на длъжността Ръководител финансов отдел, считано от
02.09.2019 г. е записано, че длъжността ще се изпълнява съгласно изискванията на
длъжностна характеристика, с която служителят предварително се е запознал и притежава
екземпляр от нея.
Съгласно длъжностната характеристика, Г. О. К. следва да изпълнява следните преки
задължения: „ Ръководи, организира и осъществява предварителен, текущ и последващ
вътрешен контрол по спазване на финансовата и платежна дисциплина, правилното
оформление на първичните и официални счетоводни документи, редовното извършване на
инвентаризации и отразяване на резултатите от тях ... Осигурява своевременно отразяване в
счетоводството на всички стопански операции ... Организира и осъществява своевременно
уреждане на сметните взаимоотношения с дебитори и кредитори ... Осигурява необходимата
информация на юрисконсулта при оформяне на материали за установени липси и
разхищения на парични средства и материални ценности, за неустойки и вреди по
неизпълнение на договори ... Контролира процеса на плащанията и изпълнението на
договорите, относно финансовата им част .... Докладва за административни пропуски и
нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами и нередности “. Ръководител
финансов отдел носи отговорност за „ Организация и качеството на цялата икономическа
дейност в болницата. Правилното и пълно водене на съответната счетоводна
документация.... Отговаря за спазване на сроковете за погасяване на задълженията на
предприятието “.
Твърди се, че от подписана на 03.05.2020 г. длъжностна характеристика от Г. О. К. за
длъжността Главен счетоводител основната задача на длъжността е: „ Организира, ръководи
и контролира дейността на служителите от финансов отдел, счетоводната дейност,
счетоводната отчетност и вътрешния финансов контрол “. Навежда се, че с подписването на
длъжностната характеристика, Г. О. К. е поел да изпълнява следните преки задължения:
„Ръководи, организира и осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен контрол
по спазване на финансовата и платежна дисциплина, правилното оформяне на първичните и
официални счетоводни документи, редовното извършване на инвентаризации и отразяване
на резултатите от тях ... Осигурява своевременно отразяване в счетоводството на всички
стопански операции ... Организира и осъществява своевременно уреждане на сметните
взаимоотношения с дебитори и кредитори ... Осигурява необходимата информация на
юрисконсулта при оформяне на материали за установени липси и разхищения на парични
средства и материални ценности, за неустойки и вреди по неизпълнение на договори...
Контролира процеса по плащанията и изпълнението на договорите, относно финансовата им
част .... Докладва за измами и нередности“. Главният счетоводител носи отговорност за
„Организация и качеството на цялата икономическа дейност в болницата. Правилното и
пълно водене на съответната счетоводна документация ... Отговаря за спазване на сроковете
за погасяване на задълженията на предприятието “.
Твърди се, че със заповед № 319 / 13.05.2016 г. на управителя на СБАЛО е въведен в
действие Правилник за документооборота на счетоводните документи на СБАЛО „Свети
Мина“ ЕООД.
Организацията на счетоводния документооборот цели да осигури текущо и вярно
отразяване на стопанските операции в хронологичен ред — чл.2.1 от Правилника.
Съгласно т. 4.1 5 от раздел IV „Общи изисквания при документирането на
стопанските операции“ за съставени и подписани първични и вторични счетоводни
документи с невярно съдържание, от виновните длъжностни лица се търси дисциплинарна,
4
имуществена и наказателна отговорност по реда на действащото законодателство.
Съгласно раздел VI „Съставяне, оформяне и движение на някои счетоводни
документи“ от Правилника: Паричните средства на лечебното заведение се съхраняват в
банка. Тегленето и внасянето на парични средства се извършва съгласно документите и
изискванията на обслужващата банка, чрез счетоводителя (по длъжностна характеристики)
и/или главен счетоводител и подписите на упълномощените със спесимен ръководители.
Определя се оперативен дневен лимит на касата до 10 000 лева. Максималният размер за
плащане в брой се определя на 5000.00 лева — т. 6.1 и т. 6.2.
За всеки извършен разход счетоводителят на касовите операции съставя и подписва
разходен касов ордер (РКО) в един екземпляр, който представя на главния счетоводител за
подпис и предварителен контрол за законосъобразност, след което документа се подписва от
управителя за целесъобразност на разхода - т. 6. 11.
Приходните и разходни касови ордери се регистрират и номерират от касиера
(счетоводителя) в касова книга по реда на постъпването им. Осчетоводяват се с счетоводния
програмен продукт „Гама Конт“ до края на работния ден. Към мемориалните ордери,
документиращи осчетоводяването, се прилагат съответните счетоводни документи -
фактури, фискални бонове, складови разписки, приемо-предавателни протоколи и други.
Проверката на касата се извършва периодично, но не по-малко от един път месечно от
определена от главния счетоводител/комисия — т. 6.13 и т. 6.14.
За виновно причинени вреди или пропуснати ползи от неспазване на Закона за
счетоводството и Правилника за документооборота на счетоводните документи, виновните
длъжностни лица носят имуществена и дисциплинарна отговорност, съгласно действащите
нормативни документи — т. 6.47.
Контролът по изпълнение на правилата се възлага на ръководител финансов отдел и
главен счетоводител в рамките на определените му задължения и компетентности по тези
правила — т. 6.48.
Твърди се, че за проверявания период (09.02.2019г. до 09.02.2022г.) СБАЛО „Свети
Мина“ ЕООД има четири левови сметки: разплащателна сметка **********, открита в
„Общинска банка“ АД на 29.09.2000 г., **********, открита в „Общинска банка“ АД на
15.10.2020 г. (отчитат се само приходите и разходите по програма — сключен договор за
кредит с „ФОНД ФЛАГ“ ЕАД, дарителска сметка **********, открита в „Общинска банка“
АД на 29.11.2021 г. и разплащателна сметка **********, открита в ОББ на 16.10.2020
година.
Твърди се, че спесимени за опериране със сметките имат управител на лечебното
заведение (до 08.11.2021 г. - Г. Г.ев, а след това- Т. В.), Е. Н. С. - главен счетоводител до
02.09.2019 г„ и Г. К. - в остатъка от проверявания период.
Твърди се, че за проверявания период СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД осъществява
дейността си с една каса, за която се оформя и води Хронология по сметка 501 „Каса в
лева“, в която се описва движението на паричните средства в касата.
Твърди се, че И. Ш. - касиер, счетоводство е извършвала следните дейности:
номерирала е и регистрирала, в хронологичен ред на постъпване, касовите документи за
всеки ден от месеца - начална касова наличност, приход, разход, крайно касова наличност.
Осчетоводявала е прихода на касата на основание ПКО и разхода на касата на основание
РКО за горИ., закупени материали, платени заплати на персонал, платени възнаграждения за
граждански договори и други разходи.
Твърди се, че Г. К. — главен счетоводител е осчетоводявал освобождаването на
касовата наличност и внасянето й по разплащателните сметки на лечебното заведение на
основание вносна бележка и/или банкови извлечения.
Навежда се, че след осчетоводяване на касовите документи и въвеждане в
5
счетоводната програма, в последния работен ден на месеца между касиер, счетоводство и
главен счетоводител се е подписвал Акт (Протокол) за касова наличност.
Твърди се, че при извършената документална проверка от финансовия инспектор за
периода от 09.02.2019 г. до 09.02.2022 г. се е установило, че от И. П. Ш. - касиер,
счетоводство не е водена касова книга и не е извършвано ежедневно приключване на касата,
с което лицето не е изпълнило преките си задължения по подписаната от него длъжностна
характеристика.
Твърди се, че при извършената проверка на прихода и разхода, на съставените от И.
Ш. касови документи, свързани с освобождаването на касовата наличност и внасянето на
същата по принадлежност в разплащателна сметка с IBAN: ********** на СБАЛО, и на
извлечение на разплащателната сметка, се установява липса в общ размер на 14 000 лв. Така
на 17.10.2019г. от касата са получени 5000,00 лв., на 15.03.2021г. - 4000,00 лв. и на
30.07.2021г.- 5000,00 лв., които не са внесени по разплащателната сметка на лечебното
заведение.
Твърди се, че И. П. Ш., в качеството си на материално отговорно лице, отговорно за
получаването, съхранението и предаването на паричните средства в касата на лечебното
заведение, в нарушение на чл.6, т.11 от Правилника, а също на вменените й трудови
задължения с длъжностната характеристика, на горепосочените дати през проверявания
период (на 17.10.2019г. - 5000,00 лв., на 15.03.2021г. -4000,00 лв. и на 30.07.2021г.- 5000,00
лв.) е предала парични средства в общ размер на 14 000 лв. от касовата наличност от касата
на лечебното заведение, без съставянето на РКО.
Прави се довод, че с това И. П. Ш. — касиер счетоводство е нарушила утвърдения
Правилник за документооборота, в който е разписано, че тегленето и внасянето на парични
средства се извършва чрез счетоводителя (по длъжностна характеристика) и/или главен
счетоводител и подписите на упълномощените със спесимен ръководители, като за всеки
извършен разход счетоводителят на касовите операции съставя и подписва разходен касов
ордер (РКО) в един екземпляр, който представя на главния счетоводител за подпис и
предварителен контрол за законосъобразност, след което документа се подписва от
управителя за целесъобразност на разхода.
Навежда се, че Г. О. К., в качеството си на ръководител финансов отдел и главен
счетоводител, е носел отговорност, но не е упражнил предварителен, текущ и последващ
вътрешен контрол по спазването на финансовата и платежна дисциплина от страна на И. П.
Ш. — касиер счетоводство, а също — по отношение на изпълнението на утвърдения от
управителя на лечебното заведение Правилник за документооборота на счетоводните
документи в лечебното заведение.
Навежда се, че съгласно чл. 40 (1) и (2) от Правилника да прилагане на Закона за
държавна финансова инспекция (ППЗДФИ) - Когато вредата е причинена от няколко лица,
те отговарят солидарно, освен в случаите на бригадна имуществена отговорност по чл. 209
от Кодекса на труда. Солидарна е отговорността на предаващия и на приемащия материални
активи, когато се установят липси, а отчетническите им дейности не могат да се
разграничат.
Прави се довод, че предвид горното за причинената вреда в размер на 14 000 лв. във
връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДФИ солидарна имуществена отговорност носят И. П. Ш. — касиер
счетоводство - лице по чл. 23, т. 1 от ЗДФИ, и Г. О. К. — бивш главен счетоводител - лице
по чл. 23, т. 2 от ЗДФИ, ведно със законната лихва на основание чл. 26 от ЗДФИ в размер на
2 679,46 лв., изчислена от деня на причиняването й до 23.09.2022 г.(датата на съставяне на
Акта за начет), както и законната лихва след тази дата до окончателното възстановяване на
сумата.
Изложените в Акта за начет фактически констатации, при спазване на презумпцията
6
на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ, чл. 22, ал. 5 от Закона за държавната финансова инспекция, се
смятат за истински до доказване на противното и ищецът не следва да доказва по делото
противоправно поведение на ответника в качеството му на отчетник. Решение № 158 от
19.07.2011 г. по гр. д. № 1146/2010 г. на III ГО на ВКС, т.12 от ППВС№ 5 от 15.12.1955 г./
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува
вземането по Акт за начет № 11-04-7/23.09.2022г., издаден от ДФИ при АДФИ, както следва:
16 679,46лв. (шестнадесет хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и шест
стотинки) от които: главница 14 000,00 лв. (четиринадесет хиляди лева); лихва 2 679,46 лв.
(две хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки) - от датата
на причиняване на вредата до 23.09.2022г. (датата на съставяне на Акт за начет № 11-04-
7/23.09.2022г.), както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК – 15.03.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и претендира
ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва исковете. Навежда се, че исковата молба е предявена само срещу ответника,
въпреки, че в рамките на заповедното производство е постановена солидарна отговорност за
цялата сума. По заявеният в исковата молба начин, ищецът на практика иска установяване
на самостоятелна дължимост на сумата от ответника и при предявяване на отделен иск и
срещу К., би се стигнало до двойно събиране на сумата, което е недопустимо.
Навежда се, че производството по чл. 422 ГПК представлява продължение на
развилото се заповедно производство. С оглед на това следва да е налице идентичност
между сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и тези, които са предмет на
исковото производство. В случая такава идентичност липсва, което е самостоятелно
основание за прекратяване на исковото производство по отношение на ответника. В тази
връзка от значение е и факта, че според ищеца заповедта за изпълнение и ИЛ са издадени на
основание Акт за начет, но между него и сумите по заповедта за изпълнение, респ. по
исковата молба, няма идентичност, което също е основание за прекратяване на
производството по делото.
Навежда се, че актът за начет /АН/ е съставен при грубо нарушаване на
административно- производствените правила, в частност необсъждане на събраните в
производството доказателства, както и на направените възражения. В тази връзка както в
доклада, така и в самия АН и в заключенията към него, единствено са преповторени вече
направени преди това изводи от проверяващите, но без доказателствата да бъдат обсъдени
през призмата на конкретните възражения, които са наведени в хода на производството.
Предвид това направените изводи като цяло са неправилни и напълно необосновани, а
ищецът механично ги е преповторил в исковата си молба, което прави същата
неоснователна.
Сочи се, че в хода на производството самият ищец е оспорил констатациите в АН по
отношение на ответника като лице. причинило вреда на Дружеството, поради което
предявяването на иск на практика е в противоречие на позицията му в хода на
производството по ЗДФИ. Налице е изявление за неизгодни за ищеца обстоятелства, конто
се ползват с доказателствена сила в настоящото производство, още повече че същите се
подкрепя и от представените с исковата молба писмени доказателства. Изложеното е
основание за отхвърляне на иска по отношение на ответника.
Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, както и в АН и доклада и
заключенията към него, че ответника носи отговорност за вреди на Дружеството, както и че
същите се носят солидарно с другото проверявано лице — К.. Във връзка с констатациите по
акта и твърденията в исковата молба, поддържа следните възражения:
Разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ППЗДФИ изрично предвижда, че солидарна е
отговорността на предаващия и на приемащия материални активи, когато се установят
7
липси, а отчетническите им дейности не могат да се разграничат. Именно поради това
проверката в рамките на настоящото производство не следва да се съсредоточава само и
единствено до установяване кои са лицата с отчетнически функции, респ. наличието или
липсата на нанесени вреди на Дружеството, а и до това дали отчетническите дейности на
отговорните лица могат да се разграничат. Изследване на обстоятелствата в тази врьзка в
оспореният от ответника акт за начет, както и в заключенията към него, на практика липсва.
Именно поради това неправилни са изводите за наличие на основание за ангажиране на
солидарната отговорност наред с тази на К.. Доказателствата, които са ангажирани в хода на
производството, ясно могат да разграничат задълженията и функциите на всеки от двамата,
както и действията им по повод липсващите в Дружеството суми. Ако при съставяне на акта
за начет бяха изследвани отчетническите ни дейности, то и изводите биха били различни, а
именно — че действията на ответника по никакъв начин не са свързани с установените
липси, а воденето на счетоводството във връзка с отчитане на средствата, касаещи касата, е
било в рамките на действащите счетоводни политики. Ето защо се прави довод, че
безспорна е липсата на връзка между действията на ответника и липсата и ответника не
следва да носи отговорност за същата. В тази насока по-долу поддържа и други конкретни
доводи, които незаконосъобразно не са взети предвид при съставяне на оспореният акт за
начет и механично ищецът е преповторил в исковата си молба.
Всички доказателства по делото, свързани с изпълнение на действията на ответника
като касиер в Дружеството, сочат на спазване на основните правила за счетоводно
отразяване на различни счетоводни операции. Факт е, че всички суми, коментирани в акта за
начет и исковата молба, са били осчетоводени като предадени на К. /който е единственият
боравещ с банковите сметки през времето на установените липси/. Същите са осчетоводени
от този отчетник именно като получени от каса /отчетени са по см. 501/ и внесени по
банкова сметка на Дружеството /отчетени по см. 503/. Тези операции са регистрирани в
хронологичният опис и то в размерите, съобразно предадените на К. суми в брой от касата
на Дружеството. Срещу счетоводното записване са отразени и основания затова — БИ,
което противно на възприетото в доклада/стр. 24/ и акта не е бюджетно извлечение, а
банково извлечение. Ето защо със съставянето на тези счетоводни записвания, които ясно
отразяват движението на сумите, К. на практика е признал получаването на сумите от каса,
по повод на които е настоящия спор. Като последица от това липсата им по самата банкова
сметка на търговеца е последица от неговите действия, а не на ответника. При
разграничение на отчетническите функции, които от страна на ответника се свеждат до
предаване на сумите на Гл. счетоводител, последващата липса е в рамките единствено на
неговите действия на отчетник, тъй като както вече се посочи — той единствено е имал
права да борави с банковите сметки.
Сочи се, че горните обстоятелства се потвърждават и от факта, че в счетоводния
запис самият Г.К. е посочвал за основание: „захранване на сметка и е записвал в
хронологичния опис номерата на дневните отчети, издадени от Общинска банка за същата
дата. Поради липсата на предоставени права в полза на ответника, свързани с банкирането
като цяло, тези банкови извлечения не са предавани на ответника от К. и на практика
ответника не е имала физическа възможност за извършване на проверка дали счетоводният
запис е отговарял на банковите извлечения. След като обаче Гл. счетоводител е отразявал
движението на средствата от касата към банката като внесени, респ. е описвал конкретни
банкови документи като основание за осчетоводяването, то за ответника не е имало
възможност нито да предвидя евентуалните злоупотреби със средствата от предаването им
на К. до вноската на каса в банката, както и не е имало възможност да установи невярност
на записите. Навежда се, че никога не е имала достъп до банкиране, до извлечения от
банкови сметки, както и до самата папка „Банка“, за да може ответника да установи
несъответствието, тъй като всички банкови документи за спорния период са съхранявани
единствено и само от К. и то по негово нареждане.
8
Поддържа се, че през ревизираният период на ответника не ме е осигуряван достъп до
цялата счетоводна програма, използвана за водене на счетоводството на ищеца. Точно
обратното - осигуреният достъп винаги е бил само и единствено в частта, показваща
окончателното движение на суми, но не и самите първични счетоводни документи. В частта,
в която е бил осигурен достъп обаче и на база извършваните от К. записвания, за ответника
било налице пълна отчетност и съпоставимост между предадените на К. суми от касата и
внесените в банката. Ето защо от една страна, със съставените записи от гл. счетоводител от
него има признание, че е получил сумите от касата, което е достатъчно, за да се приеме, че
липсата не е настъпила при ответника. Това навежда на извод за възможност да се
разграничат отчетнически функции на ответника от тези на К., който единствен борави с
банката към процесния период, както и че липсата настъпва именно при вноската в банката,
а не преди това, но за която вноска отговорност носи Гл. счетоводител, а не ответника. При
наличие на ясно разграничени функции по събиране, отчитане и разходване на средствата на
ищеца, солидарната отговорност е недопустима, същата е неприложима към ответника, а
отразеното в обратна насока и АН се явява изцяло неправилно. Доколкото иска се основава
именно на твърденията по АН, то претенцията се явява неоснователна, което е основание за
отхвърлянето и изцяло по заявеният начин.
Сочи се, че от доказателствата по преписката се установява, че е налице ежемесечно
засичане на наличността в касата със счетоводното салдо, взето от справка Хронология на
сметка 501 „Каса . Няма случай на неравняване на сумите, а от страна на Гл. счетоводител
са заверявани с подпис и всички протоколи за касова наличност. С подписването на тези
актове/протоколи, които не са обсъдени в акта за начет, безспорно се установява признание
от страна на К., че е получил сумите, отразени като такИ. за вноска от него на каса в банка.
Прави се довод, че е налице признание, че сумите са излезли от касата на Дружеството и са
получени именно от него. Ето защо следва да се приеме, че доказателствата установяват, че
липсата на парични суми е ставала след предаването на парите от ответника на К. и преди
вноската в банката, в който момент и за която вноска отговорност за парите носи само и
единствено Гл. счетоводител, а не ответника. Като последица от това доказателствата и на
това основание установяват възможност за разделно установяване на отчетническите
дейности на проверяваните отчетници, което е налагало изследване на този въпрос
задълбочено и във връзка с ангажираните конкретни доказателства, каквото обсъждане в
акта за начет не е направено. Ето защо неправилни са изводите за наличие на основание за
ангажиране на солидарната отговорност с К., тъй като липсата е последица единствено от
неговите действия, а не от тези на ответника. Като последица от това предявеният против
ответника иск се сочи, че се явява неоснователен.
Оспорват се констатациите в акта, относно задължителното съставяне на РКО за
всички операции и липсата на счетоводно отразяване на същите. В случая на първо място
неправилно е прието, че в Дружеството не се води касова книга. Документ със
съдържанието на такава се води и съхранява в Дружеството и това е хронологичният опис, в
който са попълвани ежедневно всички движения на суми от каса. Обстоятелството, че
наименованието на документа не е „Касова книга ’ не води до извод за неспазване на
изискванията на ЗСч, тъй като съдържанието на описа е идентично с топа на книгата. На
второ място — за всички движения на суми на каса са съставяни ПКО и РКО за постъпили и
разходвани суми, които надлежно са описвани в описа. Единствено внасянето на суми в
банката е прието да ct извършва въз основа на БИ /банкови извлечения/, конто именно са
първичният счетоводен документ, установяващ дадена стопанска/банкова операция. Ако за
същата тази операция се съставя и РКО. който да се отразява в хронологичния опис
едновременно с първичният документ за самата банкова операция /вноска на каса в банка/,
то би се получило дублиране на операцията и крайното салдо няма да отразява реалното
движение на сумите от касата в Дружеството към касата в банката, а ще дублира. Това обаче
в счетоводството е недопустимо, тъй като при двустранното счетоводство, каквото се води в
9
ЕООД, осчетоводяването може да се прави или само чрез РКО, или чрез БИ, а не и двете
едновременно. В случая е възприе! вторият начин, който е в съответствие със счетоводните
политики: Д-т сметка 503 „Разплащателна сметка в левове”/К-т сметка 501 „Каса в левове”
със съответната внесена сума. Счетоводната операция е винаги текуща и надлежно
отразявана в регистрите за хронология на счетоводните операции на двете сметки.
Същността на тази стопанска операция не променя стойността на финансовите активи, а
само преквалифицира един финансов актив „пари в брой” в друг финансов актив „пари по
разплащателна сметка”. Ето защо осчетоводявайки сумите на база „БИ” като излезли от
касата на Дружеството, Календеоски е признавал получаването им от мен и без
необходимост от РКО, а това е в рамките на счетоводните изисквания за отчитане на
съответните операции. Този ред за освобождаване от касова наличност в банковите сметки
на СБАЛО „Свети Мина” ЕООД е въведен още при постъпването на работа в лечебното
заведение на 19.03.2015 г. По този ред е работила както с Ема Стоименова, която заемала
длъжността - Ръководител финансов отдел в периода от 19.03.2015 г. до 31.08.2019 г., така и
с Г. О. К. Ръководител финансов отдел в периода от 02.09.2019 г. до 03.05.2020 г. и Главен
счетоводител от 04.05.2020 г. до 09.02.2022 г. Като последица от това липсата на средства
по банковата сметка на ЕООД не е във връзка с отчетнически функции на ответника и респ.
не следва да носи отговорност за нея.
Във връзка с горното неправилно ищецът в исковата молба се позовава на
длъжностна характеристика, в която е посочено, че се съставят РКО за извършвани разходи.
В случая тези разходи касаят заплащане на вещи и консумативи на доставчици, при което
парите се превръщат в продукт. В случаите, осчетоводявани чрез БИ случаят не е такъв, тъй
като разход не се прави и за него няма как да се съставя РКО. Както се посочи и по-горе —
сума на каса се превръща в сума по банкова сметка, но отново се касае до пари, които
остават като такИ. в Дружеството, а не до излизане в трети лица чрез разплащане на стоки и
услуги, Ето защо съставянето на РКО е задължително за осчетоводяване само на такИ.
разплащания, и за тях в счетоводството такИ. документи има. Вноските в банковата сметка
обаче не са част от разходите на ищцовото Дружество, а от там и за тях не се издават РКО.
Изложените в обратна насока доводи в исковата молба и в АН са неоснователни, което
прави неоснователна и предяваната искова претенция.
Сочи се, че следва да се отхвърлят доводите в исковата молба и в АН, относно сумата
от 14 000 лв./ 15 962 лв., коментирана като липса. Всички доказателства, вкл. коментираните
по-горе хронологични описи, протоколи за касова наличност, мемориални ордери и др./ в
своята съвкупност сочат и доказват, че длъжностното лице, получило от касата на лечебното
заведение сумите на 17.10.2019 г. и 22.11.2019 г., 15.03.2021 г. и 30.07.2021 г. в общ размер
на 19 000.00 лв, вкл. спорните по настоящото дело. е Г. О. К. на длъжност: Ръководител
финансов отдел до 03.05.2020 г. и Главен счетоводител от 04.05.2020 г. до 09.02.2022 г.
Паричните средства в размер на 14 000.00 лв. са броени на 17.10.2019 г„ 22.11.2019 г. и
15.03.2021 г. от моя страна лично на К., за да бъдат внесени по банковата сметка на
дружеството, в съответствие с изискванията на обслужващата банка за теглене и внасяне на
парични средства, в качеството му на упълномощен със спесимен ръководител, който има
право да разполага с паричните средства на СБАЛО „Свети Мина” ЕООД, заедно с
Управителя на лечебното заведение. Тези предавания на суми от ответника на К. и
намаляването на касата в самото дружество, са документирани в съответната хронология, в
МО и в актовете за касова наличност и са потвърдени с подписа на К.. Ето защо неправилни
са констатациите и твърденията в иска, че за липсата им следва да носи отговорност
ответника, тъй като същата очевидно е настъпила след получаване на сумите от Гл.
счетоводител и до внасянето на каса в банката.
Оспорват се като неоснователни са доводите за наличие на основание за носене на
отговорност от ответника за сума, предадена по време на отсъствието й от работа. Твърди
се, че ответника на 30.07.2021 г. е ползвала платен годишен отпуск, разрешен със Заповед №
10
351/ 27.07.2021 г на основание подадена лична молба вх. № 343/27.07.2021 г, за ползване на
платен годишен отпуск в периода от 28.07.2021 г. до 03.08.2021 г. със заместник - Г. К..
Прави се довод, че на 30.07.2021 г. длъжностното лице, което е броило и получило сумата в
размер на 5 000.00 лв. за освобождаване от касова наличност по банковата сметка на
лечебното заведение, е самият Г. К. - Главен счетоводител. В случая ответника няма
отношение към изваждането на парите от касата и няма как да носи отговорност за това дали
те са стигнали до банката, а самата операция е надлежно счетоводно документирана. Твърди
се, че за липсата не е имало и възможност да разбере тветника, тъй като има извършени
счетоводни записвания за постъпилите суми от касата по съответната банкова сметка на
СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД. За целта са съставени от Г. К. следните мемориални ордери: -
МО№ 10067/31.10.2019 г. по документ: Банково извлечение № 123/17.10.2019 г.; МОН №
12109/ 30.11.2019 г. по банково извлечение № 138/ 22.11.2019 г.; МОН № 808/ 31.03.2021 г.
по банково извлечение № 36/ 16.03.2021 г.; МОН № 8561/ 31.07.2021 г. по банково
извлечение № 106/ 30.07.2021 г.. Навежда се, че в случай, че броените на 17.10.2019 г„
22.11.2019 г„ 15.03.2021 г. и 30.07.2021 г. суми на касата в размер на общо 19 000,00 лв., са
получени лично от ответника и същите не са внесени по банковата сметка на СБАЛО
„Свети Мина“ ЕООД, от страна на К. не биха били предприети действия за съставяне на
стопански операции с невярно съдържание за внесени по разплащателната сметка суми,
изтеглени от касата, както следва: -на 17.10.2019 г. - 5 000.00 лв., които не са внесени по
разплащателната сметка на дружеството; -на 22.11.2019 г. - 5 500.00 лв., от които по
разплащателната сметка на дружеството са внесени 4 500.00 лева; -на 15.03.2021 г, - 4 000.00
лв,, които не са внесени по разплащателната сметка на дружеството; -на 30.07.2021 г. - 5
000.00 лв., които не са внесени по разплащателната сметка на дружеството.
Навежда се, че проверка на счетоводното отчитане на постъпленията по
разплащателните сметки на дружеството във връзка с горните суми е извършвано от страна
на ответника въз основа на съставени счетоводни записвания от Г. К. при осчетоводяване на
банковите извлечения, видни от генерирана справка - Хронология на сметка 501 - Каса в
лева от ПП „ГАМА КОНТ“. От представените хронологии за сметка 501 - Каса в лева,
отпечатани от моя страна в последния работен ден на м. 10.2019 г., м.11.2019 г., м.03.2021 г.
и на 04.08.2021 г. /след ползване на платен годишен отпуск/ и приложени към касовите
документи за съответния отчетен период, е видно, че от страна Г. К. са съставени счетоводни
операции за постъпилите суми в банковата сметка от касата на дружеството, с което е
увеличена наличността от парични средства по банковата сметка и съответно е намалена
касовата наличност. Предвид това и както многократно вече се посочи и по-горе - налице е
признание от страна на К. на получаването на паричните средства от касата на Дружеството,
а от там и за последващата им липса ответника не може и не следва да носи отговорност,
тъй като от доказателствата ясно и точно може да се установи при действията на кой
служител възниква липсата и всеки от страните с какви конкретни функции е бил натоварен.
При наличие на такова разграничение и установимост, че липсата настъпва преди банковите
преводи, които се осъществяват от К., а не от ответника при предаване на парите от касата за
банката, то солидарна отговорност не може да се носи и претенцията към ответника се
явявала неоснователна.
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, за него се явява процесуален представител,
който поддържа исковата молба. Представя писмена защита в този смисъл.
В съдебно заседание, ответникът не се явява, за него се явява процесуален
представител, който оспорва така предявените искове по съображенията, изложени в
отговора на исковата молба. Представя писмена защита в този смисъл.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
11
фактическа страна следното:
Видно от писмените доказателства, което не се оспорва и от страните, че СБАЛО
„Свети Мина“ ЕООД е дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Община
Благоевград.
Видно от заповед № ФК-10-422/ 12.05.2021 г. на Директора на АДФИ е назначено
извършването финансова инспекция, която обхваща периода от 09.02.2019 г. до 09.02.2022
г.. При извършената финансова инспекция на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД е съставен
доклад № ДИД4-БЛ-7/ 28.10.2022 г. и заключение към него.
При извършената финансова инспекция на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД е съставен
Акт за начет № 11-04-7/ 23.09.2022 г. срещу И. П. Ш. - касиер, счетоводство в СБАЛО
„Свети Мина“ ЕООД, за причинена вреда във връзка с дейността й с получаване,
съхраняване, разходване и отчитане на парични средства по касов път на СБАЛО „Свети
Мина“ ЕООД за периода от 09.02.2019 г. до 09.02.2022 г., както и срещу Г. О. К. -
ръководител финансов отдел/главен счетоводител в СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД за
причинена вреда във връзка с дейността му с получаване, съхраняване, разходване и
отчитане на парични средства по касов път на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД за периода от
09.02.2019г. до 09.02.2022 г. и упражняващ контрол върху дейността на И. П. Ш. — касиер,
счетоводство.
По делото не е спорно, че Акт за начет № 11-04-7/ 23.09.2022 г., изготвеното по него
заключение и допълнително заключение са връчени надлежно на управителя на СБАЛО
„Свети Мина“ ЕООД и на начетените лица.
Видно от писмо изх. № 11-04-7-(5)/17.01.2023 г., входирано в СБАЛО „Свети Мина“
ЕООД с вх. № 37 /19.01.2023 г., на управителя на лечебното заведение са дадени указания да
се предприемат действия за изпращане на Акт за начет № 11-04-7/ 23.09.2022 г. на
съответния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение на вземането по акта за
начет и за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 418 от ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 527/ 2023 г. по описа на РС – Благоевград, „Свети
Мина“ ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на Акта за начет № 11-04-7/ 23.09.2022 г., като са издадени
заповед № 249 / 15.03.2023г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Видно от писмените доказателства че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 80/ 2023 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд
- Благоевград, по което дело книжата са връчени редовно на длъжника И. П. Ш..
Видно от писмените доказателства, че в законово установения срок длъжникът И. Ш.
е подала възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.
По делото не се спори, а това се установява и от писмените доказателства, че за
периода от 09.02.2019 г. до 01.09.2019 г. счетоводния отдел на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД
е в състав от трима служители - главен счетоводител, счетоводител и касиер-счетоводство.
12
За периода от 01.09.2019 г. до 09.02.2022 г. счетоводния отдел на лечебното заведение е в
състав от двама служители - главен счетоводител и касиер-счетоводство.
Видно от трудов договор № 169/ 19.03.2015 г. на лицето И. П. Ш. е възложено да
изпълнява длъжността касиер-счетоводство в СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД. Към трудовия
договор са подписани 11 броя Допълнителни споразумения за промяна на основното
месечно възнаграждение и/или за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж за
професионален опит.
Видно от подписана на 10.04.2015 г. от И. П. Ш. длъжностна характеристика за
длъжността касиер-счетоводство, основната задача за длъжността е:„Приема, съхранява и
предава парични средства по предварително оформени приходно-разходни документи. Води
касова книга по форма и ред, установени с нормативните изисквания за нейното оформяне.
Изготвя платежни нареждания за всички разходи и ги представя в банката. Изготвя
ведомостите за трудовите възнаграждения и всички платежни документи“. С подписването
на длъжностната характеристика И. П. Ш. е поела да изпълнява следните преки задължения:
„ Осчетоводява документите то банка и каса... Извършва всички дейности по приемане,
съхраняване и предаване на парични средства. Извършва касови операции по предварително
оформени от съответните длъжностни лица приходно-разходни документи. Води косова
книга по форма и ред, установени с вътрешните разпоредби за счетоводна информация.
Ежедневно приключва касовата наличност, като проверява фактическата наличност и
паричните суми с касовия остатък ... Спазване на финансовата дисциплина докладва за
административни пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами
ши нередности “.
Установява се от писмените доказателства, че за проверявания период лицето Г. О. К.
е изпълнявал длъжността счетоводител от 27.08.2019 г. до 01.09.2019 година, ръководител
финансов отдел в т.ч. и главен счетоводител от 02.09.2 019 г. до 03.05.2020 година и главен
счетоводител от 04.05.2020 г. до 09.02.2022 година.
Видно от трудов договор ТД 5/ 07.01.2014 г., сключен между Г. О. К. и СБАЛО
„Свети Мина“ ЕООД, Г. О. К. е назначен на длъжност счетоводител. С допълнително
споразумение № 36а/ 22.01.2015 г. към трудов договор 5/ 07.01.2014 г., СБАЛО „Свети
Мина“ ЕООД и Г. К., са се споразумели, считано от 05.01.2015 г. длъжността счетоводител
да се промени в длъжност счетоводител-касиер. С допълнително споразумение №
168/19.03.2015г. към трудов договор 5/ 07.01.2014 г., СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД,
представлявано от ****** Х. К., и Г. К., са се споразумели, считано от 19.03.2015 г.
длъжността счетоводител - касиер да се промени в длъжност счетоводител. С трудов
договор № 14/ 02.09.2019 г. СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД, представлявано от ****** Г. Г.ев
е възложило, а Г. К. е приел да изпълнява длъжността ръководител финансов отдел, считано
от 02.09.2019 г. В трудовия договор е записано, че длъжността ще се изпълнява съгласно
изискванията на длъжностна характеристика, с която служителят предварително се е
запознал и притежава екземпляр от нея.
С допълнително споразумение № 112/30.04.2020 г. към трудов договор 14/ 02.09.2019
13
г., СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД, представлявано от ****** Г. Г.ев, и Г. К., са се
споразумели, считано от 04.05.2020 г. длъжността ръководител финансов отдел да се
промени в длъжност главен счетоводител.
Със заповед № 33/ 09.02.2022 г. СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД, представлявано от
****** Т. В., е прекратило трудовото правоотношение по трудов договор 14/ 02.09.2019 г. с
Г. К., считано от 09.02.2022 г.
Видно от протокол, съставен на 09.02.2022 г. в присъствието на тричленна комисия,
Г. К. е предал следните документи: Оборотна ведомост към 31.12.2021г., Баланс към
31.12.2021г.; Синтетична към 2022г.; Извлечение от банка към 08.02.2022г.; електронен
подпис — 2317; служебен ключ стая счетоводство, каса, архив, ковид отделение; 140 бр.
папки - счетоводна документация; банки, ГФО, вътрешни правилници, доставчици и
договори външни услуги.
Видно от подписаната на 10.04.2015 г. от Г. О. К. длъжностна характеристика за
длъжността счетоводител основната задача на длъжността е: „Приема, уточнява и проверява
фактурите и описите на изписаните лекарства, документите за направените разходи. Изготвя
платежни нареждания и ги представя в банката. Изготвя ведомостите за трудовите
възнаграждения и всички платежни документи “. С подписването на длъжностната
характеристика, Г. О. К. е поел да изпълнява следните преки задължения: „ Осчетоводява
документите по банка ... Носи отговорност за несвоевременно или неточно извършени
счетоводни операции и подадени данни ... Счетоводителят е длъжен да докладва за
административни пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами
и нередности “. Видно от неподписана длъжностна характеристика от Г. О. К. за длъжността
Ръководител финансов отдел в т.ч. и главен счетоводител основната задача на длъжността е:
„ Организира, ръководи и контролира дейността на служителите от финансов отдел,
счетоводната дейност, счетоводната отчетност и вътрешния финансов контрол.
Видно от трудов договор 14/ 02.09.2019 г. сключен между ****** Г. Б. Г.ев управител
и Г. О. К. за изпълнение на длъжността Ръководител финансов отдел, считано от 02.09.2019
г. е записано, че длъжността ще се изпълнява съгласно изискванията на длъжностна
характеристика, с която служителят предварително се е запознал и притежава екземпляр от
нея. Съгласно длъжностната характеристика, Г. О. К. следва да изпълнява следните преки
задължения: „ Ръководи, организира и осъществява предварителен, текущ и последващ
вътрешен контрол по спазване на финансовата и платежна дисциплина, правилното
оформление на първичните и официални счетоводни документи, редовното извършване на
инвентаризации и отразяване на резултатите от тях ... Осигурява своевременно отразяване в
счетоводството на всички стопански операции ... Организира и осъществява своевременно
уреждане на сметните взаимоотношения с дебитори и кредитори ... Осигурява необходимата
информация на юрисконсулта при оформяне на материали за установени липси и
разхищения на парични средства и материални ценности, за неустойки и вреди по
неизпълнение на договори ... Контролира процеса на плащанията и изпълнението на
договорите, относно финансовата им част .... Докладва за административни пропуски и
14
нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами и нередности “. Ръководител
финансов отдел носи отговорност за „ Организация и качеството на цялата икономическа
дейност в болницата. Правилното и пълно водене на съответната счетоводна
документация.... Отговаря за спазване на сроковете за погасяване на задълженията на
предприятието “.
Видно от подписана на 03.05.2020 г. длъжностна характеристика от Г. О. К. за
длъжността Главен счетоводител основната задача на длъжността е: „ Организира, ръководи
и контролира дейността на служителите от финансов отдел, счетоводната дейност,
счетоводната отчетност и вътрешния финансов контрол “. Навежда се, че с подписването на
длъжностната характеристика, Г. О. К. е поел да изпълнява следните преки задължения:
„Ръководи, организира и осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен контрол
по спазване на финансовата и платежна дисциплина, правилното оформяне на първичните и
официални счетоводни документи, редовното извършване на инвентаризации и отразяване
на резултатите от тях ... Осигурява своевременно отразяване в счетоводството на всички
стопански операции ... Организира и осъществява своевременно уреждане на сметните
взаимоотношения с дебитори и кредитори ... Осигурява необходимата информация на
юрисконсулта при оформяне на материали за установени липси и разхищения на парични
средства и материални ценности, за неустойки и вреди по неизпълнение на договори...
Контролира процеса по плащанията и изпълнението на договорите, относно финансовата им
част .... Докладва за измами и нередности“. Главният счетоводител носи отговорност за
„Организация и качеството на цялата икономическа дейност в болницата. Правилното и
пълно водене на съответната счетоводна документация ... Отговаря за спазване на сроковете
за погасяване на задълженията на предприятието “.
Видно от заповед № 319 / 13.05.2016 г. на управителя на СБАЛО е въведен в действие
Правилник за документооборота на счетоводните документи на СБАЛО „Свети Мина“
ЕООД. Видно от чл.2.1 от Правилника, организацията на счетоводния документооборот
цели да осигури текущо и вярно отразяване на стопанските операции в хронологичен ред.
Съгласно т. 4.1 5 от раздел IV „Общи изисквания при документирането на стопанските
операции“ за съставени и подписани първични и вторични счетоводни документи с невярно
съдържание, от виновните длъжностни лица се търси дисциплинарна, имуществена и
наказателна отговорност по реда на действащото законодателство.
Съгласно раздел VI „Съставяне, оформяне и движение на някои счетоводни
документи“ от Правилника: Паричните средства на лечебното заведение се съхраняват в
банка. Тегленето и внасянето на парични средства се извършва съгласно документите и
изискванията на обслужващата банка, чрез счетоводителя (по длъжностна характеристики)
и/или главен счетоводител и подписите на упълномощените със спесимен ръководители.
Определя се оперативен дневен лимит на касата до 10 000 лева. Максималният размер за
плащане в брой се определя на 5000.00 лева — т. 6.1 и т. 6.2. За всеки извършен разход
счетоводителят на касовите операции съставя и подписва разходен касов ордер (РКО) в един
екземпляр, който представя на главния счетоводител за подпис и предварителен контрол за
15
законосъобразност, след което документа се подписва от управителя за целесъобразност на
разхода - т. 6. 11. Приходните и разходни касови ордери се регистрират и номерират от
касиера (счетоводителя) в касова книга по реда на постъпването им. Осчетоводяват се с
счетоводния програмен продукт „Гама Конт“ до края на работния ден. Към мемориалните
ордери, документиращи осчетоводяването, се прилагат съответните счетоводни документи -
фактури, фискални бонове, складови разписки, приемо-предавателни протоколи и други.
Проверката на касата се извършва периодично, но не по-малко от един път месечно от
определена от главния счетоводител/комисия — т. 6.13 и т. 6.14. За виновно причинени
вреди или пропуснати ползи от неспазване на Закона за счетоводството и Правилника за
документооборота на счетоводните документи, виновните длъжностни лица носят
имуществена и дисциплинарна отговорност, съгласно действащите нормативни документи
— т. 6.47.
Контролът по изпълнение на правилата се възлага на ръководител финансов отдел и
главен счетоводител в рамките на определените му задължения и компетентности по тези
правила — т. 6.48.
Установява се от писмените доказателства, че за проверявания период (09.02.2019 г.
до 09.02.2022 г.) СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД има четири левови сметки: разплащателна
сметка **********, открита в „Общинска банка“ АД на 29.09.2000 г., **********, открита в
„Общинска банка“ АД на 15.10.2020 г. (отчитат се само приходите и разходите по програма
— сключен договор за кредит с „ФОНД ФЛАГ“ ЕАД, дарителска сметка **********,
открита в „Общинска банка“ АД на 29.11.2021 г. и разплащателна сметка **********,
открита в ОББ на 16.10.2020 година.
Видно от писмените доказателства, че спесимени за опериране със сметките имат
управител на лечебното заведение (до 08.11.2021 г. - Г. Г.ев, а след това - Т. В.), Е. Н. С. -
главен счетоводител до 02.09.2019 г„ и Г. К. - в остатъка от проверявания период.
По делото не е спорно, че за проверявания период СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД
осъществява дейността си с една каса, за която се оформя и води Хронология по сметка 501
„Каса в лева“, в която се описва движението на паричните средства в касата.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и назначена съдебно –
счетоводна експертиза.
От заключението по приетата експертиза, не оспорена от страните по делото, се
установява, че в счетоводната политика на ЛЗ ясно са записани правила за отчитане на
приходи и разходи по отношение на касата. За сумите, предназначени за заплащане на
разходи се съставя РКО (разходен касов ордер), а за сумите, които постъпват в касата се
създава ПКО (приходен касов ордер). И двата вида ордер съответно са издавани от касиера -
И. Ш. и са предавани за подписи на гл. счетоводител на дружеството и Управителя.
Била е наложена дългогодишна практика на отчитането на движение на парични
средства, които не са разход, но не са и приход на дружеството, като такова движение не е
точно регламентирано в счетоводната политика на ЛЗ, но е практикувана почти ежедневно в
следните стъпки: - предаване на парични средства на гл. счетоводител, който е
упълномощен да оперира с банковата сметка на дружеството; - гл. счетоводител в същия ден
внася получените средства от него в банковата сметка на ЛЗ; - след внасянето на средствата,
16
софтуера на Банката автоматично генерира Банково извлечение, което се разпечатва и
съответно осчетоводява от гл. счетоводител, който единствен има достъп до онлайн
банкиране, съответно до банковите извлечения. Право да осчетоводява счетоводната сметка,
която отчита движението на паричните средства в разплащателната сметка има само гл.
счетоводител. Касиерът има достъп само до видимост на осчетоводяването на операцията,
но не и за корекции по нея.
По своята същност счетоводната операция, която се съставя от счетоводителите при
внасяне на пар. средства от „каса“ в „банкова сметка“ касае две сметки - респективно с - ка
501 - „Каса“ и с - ка 503 - „Разпл. с - ка“.
Ролята, задачите и достъпът на касиера в ЛЗ се е изразява в това, че е осчетоводява само
с - ка 501 - „Каса“, но не и с-ка 503 - „Разпл. с - ка“. След внасянето на сумите от гл.
счетоводител в Банката, касиерът има възможност да провери, дали предадената сума по
рано през деня на гл. счетоводител е била осчетоводена, но не и дали е внесена в Банката.
Съгласно приложените материали по делото и установеното при посещението при
ищеца се установи, че Ответника не е имал достъп до онлайн банкиране. Не е имала достъп
и до банкови извлечения. Ограничен е бил и достъпа й до счетоводния софтуер „Гама конт“.
Първичният документ, който е бил основание за счетоводен запис в софтуера на ЛЗ при
внесени суми в банкови сметки от каса е бил реално „Банковото извлечение“ генерирано от
банковата система в онлайн банкирането. Имайки предвид, че касиера няма достъп до
онлайн банкирането, за него не е видимо съдържанието на „Банковото извлечение“. Същото
извлечение се е осчетоводявало от главния счетоводител, поради ограничения достъп на
касиера до счет. програма.
Сочи вещото лице, че от счетоводна гледна точка е видно разграничение на
отчетническите дейности на главен счетоводител и на касиер. На първо място двете
длъжности не са имали еднакви права по отношение на достъп до документи, достъп до
счетоводен софтуер, достъп до банкова информация по отношение на реално внесени или
изтеглени парични средства.
Достъпът на касиера до счетоводната програма в ЛЗ се е изразява в това, че е
осчетоводява само с - ка 501 - „Каса“, но не и с-ка 503 - „Разпл. с - ка“. След внасянето на
сумите от гл. счетоводител в Банката, касиерът има възможност да провери, дали
предадената сума по рано през деня на гл. счетоводител е била осчетоводена, но не и дали е
внесена в Банката. Осчетоводената предадената сума от счетоводителя, е била единственото
доказателство за касиера, че сумата е по предназначение внесена в разпл. с - ка. Касиерът
няма достъп и до банковите извлечения, което също го ограничава от гл. счетоводител.
След проверка в счетоводството на ищеца за процесиите дати се установиха следните
констатации по отношение на освобождаването на касовата наличност: на 17.10.2019 г. - В
счетоводната програма на ищеца е осчетоводено освобождаване от касова наличност и
прехвърлянето й в Банка на сума от 5 000,00лв. с дата 21.10.2019 г. Като основание за
осчетоводяването е посочен документ „Банково извлечение № 123/ 17.10.2019г.“, който се
генерира от банковия софтуер и е достъпен за лицата разполагащи със спесимен за онлайн
банкиране. Счетоводната операция потвърждаваща вноската на 5 000,00 лв. е съставена от
гл. счетоводител, който има достъп до счет. програма „Гама конт“ и който всъщност е
човека упълномощен да оперира с Разплащателната сметка на ЛЗ. При анализа на
предоставените документи установил вещото лице, че в процесното „Банково извлечение
№123/17.10.2019“ осчетоводено от него не присъства сумата от 5 000,00лв. – налице е
осчетоводен запис, който реално не следва да състави.
В края на месеца - 31.10.2019г. е съставен от касиера - Акт (протокол) за касова
наличност, който е подписан от Ответника и гл. счетоводител, с който е установено
съвпадение на реалната касова наличност с касовата наличност от счетоводния софтуер.
17
След като е установена наличността към 31.10.2019г., вещото лице установило по
данни от счетов. програма, че същата счетоводна операция е изтрита със същата сума от
потребител Г. О. К. на 07.01.2022 г.
На 15.03.2021 г. в счетоводната програма на ищеца е осчетоводено освобождаване от
касова наличност и прехвърлянето й в Банка на сума от 4 000,00лв. с дата 31.03.2021 г. Като
основание за осчетоводяването е посочен документ „Банково извлечение № 36/15.03.2021 г“.
Счетоводната операция, потвърждаваща вноската на 4 000,00 лв. е съставена от гл.
счетоводител - Г. О. К., който има достъп до счет. програма „Гама конт“ и който е
упълномощен да оперира с Разплащателната сметка на ЛЗ. При анализа на предоставените
документи установило вещото лице, че в процесното „Банково извлечение № 36/15.03.2021
г.“ осчетоводено от него не присъства сумата от 4 000,00 лв. - осчетоводил запис, който
реално не е следвало да състави.
В края на месеца - 31.03.2021 г. е съставен от касиера - Акт (протокол) за касова
наличност, който е подписан от Ответника и гл. счетоводител, с който е установено
съвпадение на реалната касова наличност с касовата наличност от счетоводния софтуер.
На 30.07.2021 г. - В счетоводната програма на ищеца е осчетоводено освобождаване от
касова наличност и прехвърлянето й в Банка на сума от 5 000,00лв. с дата 30.07.2021 г. Като
основание за осчетоводяването е посочен документ „Банково извлечение № 106/30.07.2021
г“. Счетоводната операция, потвърждаваща вноската на 5 000,00 лв. е съставена от гл.
счетоводител - Г. О. К., който има достъп до счет. програма „Гама конт“ и който е
упълномощен да оперира с Разплащателната сметка на ЛЗ. При анализа на предоставените
документи установило вещото лице, че в процесното „Банково извлечение“ осчетоводеното
от него не присъства сумата от 5 000,00лв. към тази дата. Към тази дата касиера е бил в
отпуск от 28.07.2021 г. до 03.08.2021.
В края на месеца — 31.07.2021г. е съставен от гл. счетоводител — Акт (потокол) за
касова наличност, който е подписан само от него, с който е установено съвпадение на
реалната касова наличност с касовата наличност от счетоводния софтуер.
Вещото лице сочи, че касова книга в буквалното наименование не се води при ищеца.
По своята същност касовата книга е отражение на движението на паричните средства в
касата на едно дружество - приход и разход. При проверката в счетоводството установило
вещото лице, че вместо касова книга, ЛЗ води регистър с наименование — „Хронологичен
опис на 501“, което като съдържание е идентично на Касова книга. Извлича се чрез
разпечатка от счетоводната програма и е надежден източник на информация по отношение
на прихода и разхода на касата. Води се текущо и своевременно и отчита всяко движение на
парични средства, включително и на тези, които се прехвърлят в Разплащателните сметки.
При проверката установило вещото лице, че касовата наличност е потвърждавана
ежемесечно, включително за спорните периоди. Документа, с който е потвърждавана е Акт
(протокол) за касова наличност подписван от Г. О. К. и касиера — И. Ш.. Единствено
изключение е акта (протокол) за касова наличност от 31.07.2021 г., който не е подписан от
касиера - И. Ш., тъй като е в отпуск.
Вещото лице констатира, че не са установени липси по отношение на касови
наличности.
Установява вещото лице, че счетоводната програма на ищеца генерира автоматично
Мемориални ордери при осчетоводяването на операциите като им предоставя уникални
номера. За процесиите дати са констатиране следните ордери: 17.10.2019г. - Има генериран
МО №10067 с дата 31.10.2019г., създаден от осчетоводяването на счетоводна операция —
вноска на парични средства от 5 000,00лв от „каса“ в „разплащателна сметка“ на основание
Банково извлечение №123/ 17.10.2019 г.. Същият е създаден от главен счетоводител - Г. О.
К.. С този МО се осчетоводява банково извлечение № 123/17.10.19г., в което извлечение се
18
отразява захранване на „разпл. с- ка“ от „каса“ в размер на 5 000,00лв, както и приход по с-
ката от доставчици в размер на 355,00лв., 915,00лв. и 15,00лв. Със съставянето на ордера гл.
счетоводител потвърждава счетоводно, че е внесъл предадената му сума от касиера в размер
на 5 000,00лв. в разплащателната сметка на ЛЗ, където той е имал спесимен и е могъл да
извърши захранването.
На 07.01.2022г. същата счетоводна операция, отразяваща захранване на разплащателна
сметка в размер на 5 000,00лв. е била деосчетоводена (изтрита) от счет. програма от
потребител - Г. О. К..
На 15.03.2021 г. - Има генериран МО №808/31.03.2021г., създаден от осчетоводяването
на счетоводна операция — вноска на парични средства от 4 000,00лв от „каса“ в
„разплащателна сметка“ на основание Банково извлечение №36/15.03.2021г.. Същият е
създаден от гл. счетоводител - Г. О. К.. С този МО и с осчетоводяването му от К. се
потвърждава счетоводно, че предадената му по рано сума от „касата“ в размер на 4 000,00лв.
е внесена от него по „разпл. с - ка“ на ЛЗ.
На 30.07.2021 г. има генериран МО № 8561/ 31.07.2021 г., създаден от
осчетоводяването на счетоводна операция - вноска на парични средства в размер на 5
000,00лв от каса в разплащателна сметка на основание Банково извлечение №
106/30.07.2021 г.. Същият е създаден от Г. О. К.. С този МО и с осчетоводяването му от К.
се потвърждава счетоводно, че сума от „касата“ в размер на 5 000,00лв. е внесена от него по
„разпл. с - ка“ на ЛЗ. И. Ш. е била в отпуск за този процесен период.
Сочи вещото лице, че за м.07/ 2021 г. е съставен документ с наименование - „Акт
(протокол) за касова наличност за м. 07.2021 г.“ от главен счетоводител - Г. К.. Един от
реквизитите - „Дата“- не е полълнен, но е видно от заглавието на документа, че се отнася за
м. 07/2021 г. Според Акта за касова наличност, изготвен от гл. счетоводител, е установена
наличност на парични средства в касата на ЛЗ в размер на 5 989,57лв. Сумата отговаря на
счетоводното салдо на с - ка „Каса“ за периода и няма установени липси.
Сочи вещото лице, че главният счетоводител е получавал пари от касата с цел
захранване на разплащателната сметка на ЛЗ от касиера, като след извършване на
захранването, той е трябвало да осчетоводи направеното от него захранване, в счетоводната
програма „Гама конт“. Основание за самото осчетоводяване е бил документ, генериран от
обслужващата банка под името „Банково извлечение“ - съдържащ информация за
движението по сметката . То е било налично в Онлайн банкирането по съответната
разплащателна сметка, достъп до който е имал гл. счетоводител. Така той, осчетоводявайки
в счетоводната програма банкови извлечение с основания „Захранване на сметка“ със
съответните суми отразява реално, че сумите са захранени в банковата сметка и отнесени по
предназначение. За процесиите дати гл. счетоводител е извършил следните
осчетоводявания: - На 17.10.2019г. е осчетоводил в счет. софтуер на ЛЗ внасянето на сума в
размер на 5 000,00лв. като основание за осчетоводяването е посочил „Банково Извлечение
№123“. Самото осчетоводяване в счет. програма, а именно Д-т 503- Разпл. с-ка“ на
К-т „501 Каса“- 5 000,00 лв. показва увеличение на „разплащателната сметка“
с сума в размер на 5 000.00лв и намаление на „Каса“ със същата сума; - На 15.03.2021г. е
осчетоводил в счет. софтуер на ЛЗ внасянето на сума в размер на 4 000,00лв. като основание
за осчетоводяването е посочил „Банково Извлечение №36“. Самото осчетоводяване в
счет. програма, а именно Д-т 503- Разпл. с-ка“ на К-т „501 Каса“- 4
000,00лв. Показва увеличение на „разплащателната сметка“ с сума в размер на 4
000.00лв и намаление на „Каса“ със същата сума; - На 31.07.2021 г. е осчетоводил в счет.
софтуер на ЛЗ внасянето на сума в размер на 5 000,00лв. като основание за
осчетоводяването е посочил „Банково Извлечение №106“. Самото осчетоводяване в счет.
програма, а именно Д-т 503- Разпл. с-ка“ на К-т „501 Каса“- 5 000,00лв..
Показва увеличение на „разплащателната сметка“ с сума в размер на 5 000.00лв и
19
намаление на „Каса“ със същата сума.
Съдът кредитира последното като пълно, обективно и компетентно изготвено.
За установяване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателствени
средства.
Разпитан свидетеля Г. Г.ева пояснява, че работи в СБАЛО „Свети Мина“ от 10.02.2022
година, като главен счетоводител на лечебното заведение. Участвала е в извършване на
ревизия, респективно инспекция на счетоводството. Изготвила е и е предоставила цялата
информация изискана от Агенцията за държавна и финансова инспекция. Проверката била
възложена във връзка с проверка на Окръжна прокуратура, което е във връзка с подаден
сигнал от управителя на лечебното заведение по повод на констатирани злоупотреби на
парични средства от банковата сметка на лечебното заведение. В конкретния случай в
периода на проверката - 09.02.2019 година до 09.02.2022 година е проверявана дейността на
главния счетоводител. За проверявания период - от 09.02. до 01.09.2019 година ръководител
отдел, той е и главен счетоводител е Ема Стоименова, а вече от 01.09.2019 до 09.02.2022
година, включително, първоначално ръководител отдел, впоследствие главен счетоводител е
Г. О. К.. През този период е бил един касиер – И. Ш.. Участвал свидетеля лично в
проверката на счетоводните документи, извършена е проверка, както на наличностите по
банковите сметки на лечебното заведение, така и на касовите наличности. Констатирани са
4 случая, за проверявания период, в които не са постъпили суми в лечебното заведение с
произход „освобождаване от касова наличност“, като сумите не са постъпили в банковата
сметка на лечебното заведение. Сочи свидетеля, че към онзи момент редът за освобождаване
от касова наличност е бил следният, това което заварили и което впоследствие са
променили. Реално достъп да разполага със средствата на лечебното заведение са имали
само главният счетоводител и управителят към онзи момент на лечебното заведение. Реално
касиерът не е бил упълномощен да се освобождава от касова наличност по банковите
сметки на лечебното заведение и да тегли средства от банковите сметки. Това е можело да
го прави само главният счетоводител и управителят. Към онзи момент касиерът е предавал
паричните средства на главния счетоводител и той от своя страна е внасял паричните
средства в лечебното заведение. Касиерът е можел да държи до 10 000,00 лева в каса. Реално
счетоводните записвания за освобождаването от касова наличност са извършвани от главния
счетоводител, тъй като при двустранно счетоводство няма как да бъдат взети счетоводни
записвания и от двете страни. Водещо реално е било - главният счетоводител е
осчетоводявал вносовете в банката, които са с произход освобождаване от касова наличност.
..въз основа на банково извлечение. Това е ставало въз основа на банково извлечение. Това
банково извлечение се генерира от софтуера от интернет банкиране на обслужващата банка
– Общинска банка. Реално достъп до интернет банкиране е имал само главният
счетоводител и управителят на лечебното заведение. В конкретния случай касиерът не е
имал достъп до интернет банкиране, следователно не е имал достъп и до самото банково
извлечение. Проверил свидетеля и се установило, че всички движения от каса към банка са
отразени. Всичко, което по каса е излязло е отразено счетоводно в банковото извлечение.
Проблемът е такъв, че при проверка на банковите извлечения – съпоставяне на банковите
извлечения с наличностите в сметката се констатирали несъответствията. Просто имало
фиктивни счетоводни записвания. Реално във въпросните банкови извлечения липсвали
въпросните суми, т.е. главният счетоводител е съставил фиктивни счетоводни записвания.
Това нещо той го отразявал в счетоводната система, той няма как в банковата това да го
отрази. То може да се генерира, но в самото банково извлечение липсва въпросната сума. В
това банково извлечение за въпросната дата може да има и друго движение – постъпили
суми от контрагенти, може да има извършени плащания към контрагенти и прочие, както и
движението на паричните средства от каса в банка. В конкретния случай на практика
счетоводните записвания несъответстват на първичния документ – банковото извлечение. В
конкретните случаи дори липсва сума от тази, която е счетоводно записана. В един от
20
случаите в акта за начет, там реално той осчетоводява, че са постъпили 5500, а действително
постъпилите парични средства са в размер на 4500 лева. В конкретните случаи абсолютно
не са постъпили никакви средство, но от касата е излязло. Сметка 503 е разплащателна
сметка и в нея се отразява движението на паричните средства по банка. Сметка 501 е каса и
там се отразяват движенията – постъпления и плащания по касов път. Реално в конкретния
случай движението на парични средства от касата към банката се отразявани през сметка
503 – разплащателна сметка и счетоводните записвания са вземани от главния счетоводител.
В момента, в който главният счетоводител е взел въпросните счетоводни записвания, на
конкретните дати, на практика това автоматично намалява касовата наличност и в този
случай касиерът има възможност да направи проверка, т.е. това, което е счетоводната касова
наличност дали съответства на фактическата касова наличност. При положение, че тя е
констатирала пълно съответствие това не е довело до никакви съмнения от страна на
касиера. Сочи свидетеля, че всички тези действия са правени от главния счетоводител с цел
прикрИ.не на неговите действия – присвояването на паричните средства. Сега е променена
организацията на работа. Сочи свидетеля, че колежката си издава РКО, тя взима
счетоводното записване и си прави проверка. Тя няма достъп до банката, просто тя взима
счетоводното записване. При тази проверка установили последващи корекции от главния
счетоводител. В един от случаите – 17.10.2019 година установил свидетеля, стъпвайки в
длъжност се наложило да направи проверка на целия 3-годишен период, което станало
паралелно и с извършваната финансова инспекция. През 2022 година били отразени всички
несъответствия, които установили съвместно с финансовия инспектор. Реално финансовият
инспектор потвърди това, което бил открил свидетеля. Това, което открил е, че на 07.01.2022
година в счетоводния програмен продукт им меню „системни функции“, в което влизайки с
под[1]меню „лог на операциите“ може да се провери всеки един документ създаден в
счетоводната програма, той си генерира уникален номер – кога е създаден, какви действия с
него са правени и т.н., и от кой е създаден. Всеки един, достъп до счетоводната програма
има главен счетоводител и касиера, всеки един от тях влизат с потребителско име и парола,
които само те си знаят. Реално, това, което установил свидетеля е, че на 07.01.2022 година -
Г. О. К. е влязъл в документа, който е съставил за освобождаването от касовата наличност
на 17.10.2019 година деосчетоводил е документа, въпросният документ се е състоял от 4
счетоводни записвания, имало е и друго движение по банковата сметка, изтрил е въпросната
операция за освобождаване от касова наличност. Това се случва 2 години след това –
07.01.2022 година. Началото на януари 2022 година е започнала проверка от звено
„Вътрешен одит“ на Община Благоевград и предполага свидетеля, че одиторите са искали
справки и предполага, че го е направил с цел да заличи някои свои действия. Доказателство
за това са и примерно в 2019 година изтрИ.йки тази операция това дава отражение на
крайното салдо на сметката. Оттам има несъответствие спрямо заверения годишен финансов
отчет, защото наличността по каса и банка се отразява в баланса на лечебното заведение.
Самият факт, че сам лично е осчетоводил въпросните суми - липсващите, които реално не са
постъпили по банковата сметка, това е доказателство – съставеният мемориален ордер в
счетоводния програмен продукт, с който удостоверява, че парите са постъпили в банковата
сметка от каса към банка. Ежемесечно – на последния работен ден от месеца, се прави
проверка на касовата наличност в лечебното заведение. Като се съпоставя счетоводната
касова наличност с действително изброената. Такава касова наличност е правена между Г.
К. и И. Ш.. Той с подписа си е удостоверявал съответствието на салдото – това, което са
преброили и това, което отговаря в счетоводен програмен продукт, с изключение на един
случай – 31.07.2021 година, когато И. Ш. е била отпуска, по спомен от 28.07. до 03.08.,
реално тогава той съставя сам за себе си акт за касова наличност, подписва. В този документ
няма отразени липси, реално признава, че въпросните суми са излезли от касата и са
постъпили в банковата сметка. Според свидетеля, са разграничени функциите на двете
длъжностни лица. Всеки един от тях е имал различен достъп. Касиерът е имал достъп само
21
до две папки от счетоводния програмен продукт и до генериране на определени справки, от
които може да види дали въпросните суми са постъпили в банковата сметка. Докато
главният счетоводител е имал достъп до интернет банкиране, достъп да разполага със
средствата в банката, неограничен достъп в счетоводния програмен продукт. Този достъп се
определя от главния счетоводител. Той е определил на касиера колко достъп да има и какво
да вижда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични и последователни, които се
подкрепят от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявенитe искoве са процесуално допустими - налице са активно и пасивно
легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска, породен от твърдяната
вреда, причинена от ответника и претенцията за ангажиране на пълната имуществена
отговорност на последния в качеството му на работник, предявена от ищеца в качеството му
на работодател.
Неспорен от страните и признат от съда с доклада по делото факт е, че същите са
били във валидно трудово правоотношение, което се потвърждава и от събраните и
обсъдени по-горе доказателства по делото – трудовия договор и споразуменията към него.
Следва да се има предвид, че субекти на имуществената отчетническа отговорност са
работниците и служителите, имащи качеството отчетници – лица със специфични трудови
задължения и функции. КТ изисква тези задължения да бъдат възложени на работника или
служителя, като „възлагането” следва да се схваща ограничително и строго като изискване
за издаване на изричен формален писмен акт, в който да се изброяват конкретно
отчетническите задължения и операции, които работникът или служителят трябва да
изпълнява. Такова възлагане е направено със Специфична длъжностна характеристика с
която ответникът се е запознал. Следователно за процесния период ответникът е бил
служител, изпълняващ отчетнически функции по смисъла на чл. 23, т. 1 ЗДФИ, тъй като му
е било възложено като трудово задължение да „получава, събира, съхранява, разходва или
отчита материални ценности”.
Производството по финансов начет е особено исково производство за реализиране
имуществената отговорност на определени в чл. 23 от Закона за държавната финансова
инспекция лица за щети, причинени на посочени в чл. 4 ЗДФИ юридически лица, което
/производство/ е продължение на производството по финансова инспекция на определеното
учреждение в случаите, когато при нея са констатирани вреди и е прието, че за тези вреди
отговарят лицата по чл. 23 ЗДФИ. Това определя и особената негова цел - да се провери
пред съд истинността на констатациите на финансовия инспектор за причинените вреди и да
се присъди дължимото на ощетеното учреждение обезщетение за тези вреди.
Актът за начет, съставен от финансов инспектор по определените в ЗДФИ и ППЗДФИ
ред и форма, в който са отразени фактите за причинени вреди на инспектирания обект от
някои от лицата, посочени в чл. 23 ЗДФИ, и предпоставките, обуславящи възникването на
имуществена отговорност на тези лица /чл. 43 ППЗДФИ/, се ползва с презумптивна
доказателствена сила. Фактическите констатации в акта за начет относно непозволеното
деяние, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, както и размерът на
щетата се считат за истински до доказване на противното - чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, чл. 44, ал. 4
22
ППЗДФИ.
По правило за опровергаване на констатациите в акта за начет ответникът носи
тежестта да установи чрез пълно обратно доказване, че релевантните за отговорността му
факти не са се осъществили по начина, отразен в акта за начет. При липсата на ангажирани в
този смисъл доказателства съдът следва да приложи неблагоприятните последици на
доказателствената тежест и да приеме доказателствената сила на акта за начет за
неопровергана. Установената от законодателя презумптивна доказателствена сила на
фактическите констатации обаче не е абсолютна, а е обусловена от изискването актът за
начет да е редовен - да съдържа реквизитите, визирани в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, както и да е
подкрепен с доказателства досежно съдържащите се в него констатации /арг. чл. 22, ал. 2
ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ/. В случай, че някое от посочените изисквания не е налице,
презумпцията за истинност на констатациите в акта за начет отпада и като последица
доказателствената тежест в процеса се премества върху ищеца, който следва да установи
фактите, обуславящи ангажирането на гражданската отговорност на ответника/ в този
смисъл и Определение № 69/19.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5640/2014 г. на ІІІ-то г. о.. " /.
За да намери приложение презумпцията по чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ - за истинност на
фактическите констатации в акта за начет до доказване на противното, е необходимо същият
да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице при
гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни
доказателства; докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за
начет да са връчени на материално отговорното лице; да съдържат мотивирано заключение
на финансовия инспектор по становището и подадените възражения. Когато актът за начет
не е съставен по надлежния ред, неговата материална доказателствена сила отпада. Това не е
пречка да бъде реализирана отговорността на начетеното лице, но увредената организация
трябва да докаже пред съда констатациите по акта с други доказателствени средства. В
случай, че някое от посочените изисквания не е налице, презумпцията за истинност на
констатациите в акта за начет отпада и като последица доказателствената тежест в процеса
се премества върху заявителя/ищеца, който следва да установи фактите, обуславящи
ангажирането на гражданската отговорност на ответниците/ в. т. см. Решение №
256/26.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2012 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай приложеният по делото акт за начет е изготвен от финансов
инспектор при Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - Дирекция
"Инспекционна дейност " при извършена финансова инспекция на СБАЛО "Свети Мина "
ЕООД, гр. Благоевград, което е лечебно заведение. Инспекцията е възложена със заповед.
Проверката е извършена съобразно зададения в заповедта предмет. Въз основа на
извършените фактически констатации на финансовия инспектор, подкрепени със съответни
доказателства е издаден Акт за начет № 11-04-7/ 23.09.2022 г. от Сашо Берков на длъжност
държавен финансов инспектор от отдел Четвърти, дирекция "Инспекционна дейност " на
АДФИ. Актът за начет /АН/ е издаден срещу касиер-счетоводител. Актът е връчен на
страните.
Следва да се има предвид, че допълнителната проверка по чл. 22, ал. 6 ЗДФИ от
комисията по чл. 49 ППЗДФИ не е задължителен етап от финансовата инспекция, след като
23
актът за начет е връчен на проверяваните лица, има произнасяне на финансовия инспектор
по подадените възражения в писмено заключение по чл. 22, ал. 4 ЗДФИ, но не са открити
нови данни и доказателства, които променят по същество фактическите констатациите в
акта относно предпоставките за имуществената отговорност, поради което в такъв случай не
се налага извършването на допълнителна проверка по чл. 22, ал. 6 ЗДФИ.
В случая обаче, настоящият съдебен състав намира, че в настоящият случай не намира
приложение презумпцията на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ. Доказателствената сила на актовете за
начет, съставени от надлежен орган на вътрешен финансов одит (проверка, контрол) по
установен от закона ред, задължава съда да приеме, че фактите в акта са се осъществили
така, както са удостоверени, тоест че фактическите констатации са верни, докато бъде
доказано обратното чрез пълно доказване. За да се обори актът за начет не е достатъчно само
да се създаде съмнение в неговата истинност. Внасянето на съмнение и разколебаването на
фактическите констатации в акта за начет не е достатъчно, за да се приеме, че презумцията е
оборена, поради това доказването от страна на ответника е насрещно, а не главно, но поради
законната доказателствена сила на акта за начет, трябва да бъде пълно доказване / в. т. см.
Решение № 699 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 86/2010 г., IV г. о., ГК/.
Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ответникът успя да
установи фактите и обстоятелствата, на които основават своите искания и възражения,
предвид разпределението на доказателствената тежест. От мемориални ордери: -МО№
10067/31.10.2019 г. по документ: Банково извлечение № 123/17.10.2019 г.; МОН № 12109/
30.11.2019 г. по банково извлечение № 138/ 22.11.2019 г.; МОН № 808/ 31.03.2021 г. по
банково извлечение № 36/ 16.03.2021 г.; МОН № 8561/ 31.07.2021 г. по банково извлечение
№ 106/ 30.07.2021 г. се установява, че има извършени счетоводни записвания за постъпилите
суми от касата по съответната банкова сметка на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД - на
17.10.2019 г. - 5 000.00 лв., които не са внесени по разплащателната сметка на дружеството;
-на 22.11.2019 г. - 5 500.00 лв., от които по разплащателната сметка на дружеството са
внесени 4 500.00 лева; -на 15.03.2021 г, - 4 000.00 лв,, които не са внесени по
разплащателната сметка на дружеството; -на 30.07.2021 г. - 5 000.00 лв., които не са внесени
по разплащателната сметка на дружеството. Установи се от писмените доказателства, че
паричните средства в размер на 14 000.00 лв. са броени на 17.10.2019 г„ 22.11.2019 г. и
15.03.2021 г. от страна на И. Ш. лично на К., за да бъдат внесени по банковата сметка на
дружеството, в съответствие с изискванията на обслужващата банка за теглене и внасяне на
парични средства, в качеството му на упълномощен със спесимен ръководител, който има
право да разполага с паричните средства на СБАЛО „Свети Мина” ЕООД, заедно с
Управителя на лечебното заведение. Тези предавания на суми от ответника на К. и
намаляването на касата в самото дружество, са документирани в съответната хронология, в
МО и в актовете за касова наличност и са потвърдени с подписа на К.. Това се установява и
от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която изрично сочи, че сумата
отговаря на счетоводното салдо на с - ка „Каса“ за периода и няма установени липси.
Установява вещото лице, че главният счетоводител е получавал пари от касата с цел
захранване на разплащателната сметка на ЛЗ от касиера, като след извършване на
захранването, той е трябвало да осчетоводи направеното от него захранване, в счетоводната
програма „Гама конт“. Основание за самото осчетоводяване е бил документ, генериран от
обслужващата банка под името „Банково извлечение“ - съдържащ информация за
движението по сметката. То е било налично в Онлайн банкирането по съответната
разплащателна сметка, достъп до който е имал гл. счетоводител. Така той, осчетоводявайки
в счетоводната програма банкови извлечение с основания „Захранване на сметка“ със
съответните суми отразява реално, че сумите са захранени в банковата сметка и отнесени по
предназначение. За процесиите дати гл. счетоводител е извършил следните
осчетоводявания: - На 17.10.2019г. е осчетоводил в счет. софтуер на ЛЗ внасянето на сума в
размер на 5 000,00лв. като основание за осчетоводяването е посочил „Банково Извлечение
24
№123“. Самото осчетоводяване в счет. програма, а именно Д-т 503- Разпл. с-ка“ на К-
т„501 Каса“- 5 000,00 лв. показва увеличение на „разплащателната сметка“ с
сума в размер на 5 000.00лв и намаление на „Каса“ със същата сума; - На 15.03.2021г. е
осчетоводил в счет. софтуер на ЛЗ внасянето на сума в размер на 4 000,00лв. като основание
за осчетоводяването е посочил „Банково Извлечение №36“. Самото осчетоводяване в
счет. програма, а именно Д-т 503- Разпл. с-ка“ на К-т „501 Каса“- 4 000,00лв.
Показва увеличение на „разплащателната сметка“ с сума в размер на 4 000.00лв и
намаление на „Каса“ със същата сума; - На 31.07.2021 г. е осчетоводил в счет. софтуер на ЛЗ
внасянето на сума в размер на 5 000,00лв. като основание за осчетоводяването е посочил
„Банково Извлечение №106“. Самото осчетоводяване в счет. програма, а именно Д-т 503-
Разпл. с-ка“ на К-т „501 Каса“- 5 000,00лв.. Показва увеличение на
„разплащателната сметка“ с сума в размер на 5 000.00лв и намаление на „Каса“ със същата
сума. Тези движения се установяват и от разпитания свидетел, които установява, че
теглените от касата за процесния период парични суми са осчетоводени от главния
счетоводител като увеличение на разплащателна сметка.
В този смисъл, няма липси липса в общ размер на 14 000 лв. за процесния период от
касата на ищеца, както е констатирано в акта за начет, тъй като процесните суми са
предадени на главния счетоводител за внасяне на касовата наличност по принадлежност в
разплащателна сметка. Това е и осчетоводено от главния счетоводител. Доколкото,
процесните суми не са внесени от главния счетоводител в разплащателната сметка на
дружеството, не може да се вмени във вина на ответника Ш..
На следващо място, освен че не е извършила соченото деяние – при съставянето от И.
Ш. касови документи, свързани с освобождаването на касовата наличност и внасянето на
същата по принадлежност в разплащателна сметка, е налице липса на парични средства в
размер на 14 000 лв. по разплащателна сметка, тъй като, както се посочи по-горе, сумите са
предавани на оторизирания за внасянето на сумите по банкова сметка – главен
счетоводител, което е отразено в счетоводната документация – следователно вредата не е
пряка и непосредствена последица от поведението на Ш., от друга страна, то за нанесените
вреди на дружеството Ш. не е действала с умисъл. За да се реализира имуществена
отговорност по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ, законодателят изисква в т. 1 необходимостта вредата да е
причинена умишлено - лицето да е действало противоправно, съзнавайки вредните
последици, които ще настъпят от действията му, целейки или допускайки настъпването им.
Съгласно общоприетата дефиниция вината в наказателното право е собственото
психично отношение на дееца към собственото му противоправно деяние и настъпилите в
резултат на него общественоопасни последици. Следователно вината в наказателното право,
а оттам и умисъла, който има еднакво съдържание както в наказателното, така и в
гражданското право, предполага определено психично отношение на дееца към
извършеното от него и настъпилите в резултат на деянието последици. Под вина в
гражданското право най-често се разбира небрежността и нея има предвид чл. 45, ал. 2 ЗЗД
когато прогласява, че вината се предполага. Небрежността в гражданското право се изразява
в неполагане от страна на длъжника на дължимата грижа. А дължимата грижа е тази на
добрия стопанин. Това е грижата, която средният човек от определена категория дейности
полага към изпълнението на своите задължения. Вината в гражданското право, схваната като
небрежност, не предполага психично отношение, т. е. тя е един обективен мащаб. В
подкрепа на изложеното становище е и господстващото в българската доктрина и съдебна
практика разбиране, че при изпълнение на съответното задължение, е необходимо не само
длъжникът да положи усилия, но и да има определени качества, т. е. за да се освободи от
своето задължение не е достатъчно той да докаже, че е положил достатъчно усилия,
напрежение и пр. В своята практика /решение № 69 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 516/2011 г.
на IV г. о. и решение № 267 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 7254/2013 г. на IV г. о. /, ВКС вече е
имал повод да разясни същността на понятието умисъл, употребено в чл. 21, ал. 1, т. 1
25
ЗДФИ. В посочените решения се приема, че за да се реализира имуществена отговорност по
чл. 21, ал. 1 ЗДФИ не е нужно извършеното деяние да е престъпление, но вредата трябва да е
причинена умишлено, т. е. лицето трябва да е действало противоправно, съзнавайки
вредните последици, които ще настъпят от действията му, целейки или допускайки
настъпването им. Следователно ВКС не се отклонява от общоприетото разбиране относно
същността на понятието за умисъл, използвано в гражданското и наказателното право, т. е.
че се касае за психично отношение на дееца, а не за един обективен стандарт, на който
трябва да отговаря поведението на лицето, както е при небрежността в гражданското право.
В заключение, наличието на умисъл в хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, не може
да бъде аргументирано само с предаване на парични средства в общ размер на 14 000 лв. от
касовата наличност от касата на лечебното заведение без съставяне на РКО, в нарушение на
чл. 6, т. 11 от Правилника за документооборота. За да бъде доказан умисъл е необходимо, от
поведението на лицето, да бъде направен категоричен извод, че то е съзнавало че действа
противоправно, осъзнавало е вредните последици, които ще настъпят от действията му и е
целяло или допускало настъпването им. ТакИ. данни в случая липсват. Поведението на
ответника не е умишлено, тъй като е предавала паричните средства на главния счетоводител
– който единствен е оторизиран да разпределя парите в принадлежност разплащателна
сметка, за което е водила хронологичен опис на 501, което по съдържание е идентично на
касова книга, като от счетоводните записвания е установено съвпадение на реалната касова
наличност с касовата наличност от счетоводния софтуер, което осчетоводяване е
извършвано от главния счетоводител.
Ето защо неправилни са констатациите и твърденията в иска, че за липсата им следва да
носи отговорност ответника, тъй като същата очевидно липсата е настъпила след получаване
на сумите от Гл. счетоводител и до внасянето на каса в банката.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че исковете са неоснователни и
недоказани и като такИ. следва да бъдат отхвърлени.
Произнасяне по деловодните разноски:
С оглед изхода на делото, съдът счита, че направените от ищеца разноски следва да
останат за негова сметка така както са направени.
Право на разноски има ответникът. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер
на 650.00 лв. за възнаграждение за вещо лице. Следва да се определи възнаграждение и за
осъществената правна услуга. Съобразявайки, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност, съобразявайки извършените процесуални действия от процесуалния представител
– изготвяне на искова молба и явяваве в съдебни заседания, разпити на свидетел и
изслушване на заключение на вещо лице, съдът намира, че следва да се заплати
възнаграждение в размер на 2000 лв., поради което възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СПЕЦИАЛИЗИРАНА болница за активно лечение по
онкология „Свети Мина“ ЕООД, ЕИК *********, против И. П. Ш., ЕГН **********, искове
да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането по Акт за начет № 11-04-
7/23.09.2022г., издаден от ДФИ при АДФИ, както следва: 16 679,46лв. (шестнадесет хиляди
шестстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки) от които: главница 14
000,00 лв. (четиринадесет хиляди лева); лихва 2 679,46 лв. (две хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки) - от датата на причиняване на
26
вредата до 23.09.2022г. (датата на съставяне на Акт за начет № 11-04-7/23.09.2022г.), както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 15.03.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА СПЕЦИАЛИЗИРАНА болница за активно лечение по онкология „Свети
Мина“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И. П. Ш., ЕГН **********, сумата в размер
на 650,00 (шестотин и петдесет лева) лв., представляваща разноски за възнаграждение за
вещо лице.
ОСЪЖДА СПЕЦИАЛИЗИРАНА болница за активно лечение по онкология „Свети
Мина“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И. П. Ш., ЕГН **********, сумата в размер
на 2000,00 (две хиляди лева) лв., представляваща разноски за възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
27