Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 386 16.09.2019 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №1250/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК и чл.79 от Закона за задълженията и
договорите.
Депозирана е искова молба от „Теленор България“ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу Е.Ш.А. за установяване, че ответникът дължи на
ищеца сумата 240,08 лв. за далекосъобщителни услуги по договор с предпочетен
№+359*********, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Сочи, че договорът е сключен на 25.08.2016
г. за срок от 24 месеца при стандартен
месечен абонамент от 20,99 лв. и 14,29 % отстъпка, че за периода 05.12.2016 г. – 04.01.2017 г.
ответникът е ползвал услуги на стойност 436,01 лв., за които е издадена
фактура, която ответникът е заплатил частично до размера на 213,92 лв., а за
периода 05.01.2017 г. – 04.02.2017 г. са ползвани и фактурирани услуги за 17,99
лв., които не са платени от ответника. Допустимостта на установителния иск
мотивира с обстоятелството, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №790/2019 г. по описа на РС Разград за същите суми.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е посочил, че не може да заплати неустойката, т.к. не е трудоспособен.
Предявеният
установителен иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №790/2019 г. на РРС.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: Между ищеца
и ответника е сключен договор за мобилни услуги на 25.08.2016 г. за предпочетен
№+359********* с абонаментен план „Стандарт
20,99“ при стандартен месечен абонамент от 20,99 лв. за срок от 24 месеца с включени 2000 национални минути. Към договора е приложена ценова листа.
Във
фактура №**********/05.01.2017 г. ищецът е отбелязал за плащане 348,35 лв. за разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги. Видно от справката за потребление
сумата 345,00 лв. е за използвани извън пакет 69 услуги с добавена стойност
/смс/, а именно по 5 лв. на услуга.
Такава цена няма посочена в приложение-ценова листа за абонаментни планове,
което е приложено към договора с ответника.
За
периода 05.01.2017 г. – 04.02.2017 г. е издадена фактура за 17,99 лв.,
представляваща неплатена абонаментна такса за същия предпочетен
№+359*********.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск за установяване на задължението за
заплащане на сумата 240,08 лв. е основателен до размера на 17,99 лв.,
представляваща неплатена абонаментна такса за периода 05.01.2017 г. –
04.-02.2017 г. В този период от време е действал договора, сключен между
страните за предоставяне на далекосъобщителни услуги и по силата на този
договор ответникът е получавал достъп до телефонната мрежа, за който достъп той
е следвало да заплати уговорената между страните сума.
В останалата
част на иска досежно неплатената част от потреблението за периода 05.12.2016 г.
– 04.01.2017 г. предявеният иск е
неоснователен и недоказан. В сключения между страните договор не е договорена
единична цена на услуга от 5,00 лв., каквато е фактурирана в процесната фактура
за услуги с добавена стойност /СМС/. Ето защо съдът счита, че дори и да са
доставени такива услуги, след като същите не са посочени в договора и цената им
не е била предмет на този договор, за ответника не възниква задължение да ги
заплати по посочената от ищеца цена.
Ето защо
така предявеният установителен иск следва да бъде уважен само частично до
размера на 17,99 лв., а в останалата част да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца заплащане на направените по делото
разноски, както и на тези, направени по ч.гр.д.№790/2019 г. по описа на РС Разград
съразмерно на уважената част от иска, а
именно 1,90 лв. разноски по настоящото производство и 28,90 лв. от
разноските, направени в заповедното производство.
По гореизложените
съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Ш.А.,
ЕГН ********** ***, че същият дължи на „Теленор
България“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост
4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата 17,99 лв. / седемнадесет
лева и деветдесет и девет стотинки/ за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги за телефон с предпочетен №+359********* за периода 05.01.2017 г. – 04.02.2017 г., както и законна лихва върху главницата от 22.04.2019 г.
до окончателното й изплащане, което
вземане е част от посоченото в заповед
за изпълнение №1969/23.04.2019 г. по ч.гр.д.№790/2019 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКА
в останалата му част до първоначално предявения размер от 240,08 лв., респ. за потребените
и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 05.12.2016 г. – 04.01.2017 г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.Ш.А.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Теленор
България“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост
4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата 1,90
лв. / един лев и деветдесет стотинки / разноски по
настоящото дело и сумата 28,90 лв. / двадесет и осем лева и деветдесет стотинки / разноски /в т.ч. и
адвокатско възнаграждение/ по ч.гр.д.№790/2019 г. на РС Разград.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №790/2019 г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: