РЕШЕНИЕ
№ 630 26.04.2010г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На петнадесети април две хиляди и
десета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
КИДЕРОВА
Секретар Зинаида Монева
като разгледа докладваното от
съдията Кидерова
гражданско дело № 7754 по описа за
2009 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на Р.Х.Р. с ЕГН ********** ***, против „О. Е” ЕООД
със седалище в гр.Б, представлявано от Ив. Д. Д. С исковата си молба и
допълнителна молба от 18.01.2010г. ищецът предявява обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми : 1.
2 186,10 лв. – дължимо трудово възнаграждение за периода март – август 2009г.;
2. 105,21 лв. – общ размер на обезщетения за забава в размер на законната лихва
върху неизплатените трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху от
главницата от предявяването на иска на 10.11.2009г. до окончателното изплащане.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ищецът твърди, че
трудовото правоотношение на страните е прекратено на 30.08.2009г. С исковата си
молба и в съдебно заседание ищецът твърди, че има и други изискуеми парични
вземания от ответника.
Ответникът в
преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК представя писмен отговор. Признава
задълженията за заплащане на претендираните трудови възнаграждения, но твърди,
че ги е изпълнил – изплатил е вземанията на ищеца с две платежни нареждания от
24.08.2009г.
Страните
представят доказателства в подкрепа на становищата си.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.245 ал.2 от Кодекса на труда КТ/.
По делото не се
спори и се установява от приетите писмени доказателства, че страните са били в
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил в ответното
дружество на длъжността „шофьор” с договорено месечно възнаграждение до
31.03.2009г. –
362,60 лв. и от 01.04.2009г. – 364,70 лв. Така размерът на дължимите трудови
възнаграждения за процесния период март – август 2009г., който се признава и от
ответника, е 2 186,10 лв. Трудовият договор е прекратен със заповед № 83/
29.08.2009г., считано от 30.08.2009г. В подкрепа на твърдението си за извършено
плащане на дължимите трудови възнаграждения ответникът представя вносни бележки
№ BORD05804575/ 24.08.2009г. и № BORD08146623/ 24.09.2009г., с които ответникът е превел по
сметка на ищеца сумите от съответно 200 лв. и 150 лв. Като основания за
внасянето на сумите е посочено съответно „вноска по ДК” и „захранване РС”.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Съгласно
разпоредбите на чл.128 т.2 и чл.245 ал.2 от КТ
работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща на работника
уговореното трудово възнаграждение, като при забава вземането е изискуемо ведно
със законната лихва. Носещият доказателствената тежест ответникът не установи в
настоящото производство да е изпълнил договорното си задължение да заплати на
ищеца договореното трудово възнаграждение. Представените вносни бележки за
преведени на ищеца суми, които не покриват пълния размер на вземането на ищеца,
не установяват изпълнение именно на задължението за заплащане на договорено
трудово възнаграждение. Поради това съдът приема, че съществува претендираното
от ищеца вземане за трудови възнаграждения в размер на 2 186,10 лв. и
липсват доказателства за погасяването му от ответника. Съгласно чл.245 ал.2 от КТ ответникът дължи и законна лихва върху тези вземания, която на основание
чл.162 ГПК и съобразно ПМС
№ 72/ 1994г., издадено на основание чл.86 ал.2 ЗЗД, съдът определя в предявения
размер от 105,21 лв.
По изложените
съображения предявените искове са основателни и ще бъдат уважени. На основание
чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за
присъдено трудово възнаграждение.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Тъй като с
исковата молба са предявени и други искове, които с определение от 11.11.2009г.
са разделени за разглеждане в друго производство, съдът приема, че за разноски по
настоящото дело следва да се приеме половината от заплатеното адвокатско
възнаграждение – 175 лв.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимата за производството държавна
такса от 137,44 лв. (87,44 лв. – по иска за главницата и 50 лв. по иска за
законна лихва).
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „О. Е” ЕООД със седалище в гр.Б,
представлявано от Ив. Д. Д, да заплати на Р.Х.Р. с ЕГН ********** ***,
следните суми : 2 186,10 лв.
(две хиляди сто осемдесет и шест лева и десет стотинки) – дължимо трудово
възнаграждение за периода март – август 2009г.; и 105,21 лв. (сто и пет лева и двадесет и една стотинки) –обезщетения
за забава в размер на законната лихва върху неизплатените трудови
възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на
иска на 10.11.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 175
лв. (сто седемдесет и пет лева) - направени по делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „О. Е.” ЕООД със седалище в гр.Б,
представлявано от Ив.Д. Д, да
заплати по
сметка на Бургаския районен съд дължимата за производството държавна такса от 137,44 лв. (сто тридесет и седем лева и четиридесет и четири
стотинки).
Решението подлежи на въззивнно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Анна Кидерова
Вярно с
оригинала: З.М.