№ 88
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110211635 по описа за 2021 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 11635/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от ххх, с ЕИК ***, представляван от ххх срещу
Наказателно постановление /НП/ № 568204-F574428 от 26.03.2021 г.,
издадено от хх - ххх в Централно управление на Национална агенция за
приходите /ЦУ на НАП/, с което на ххх на основание чл. 185, ал. 1 от Закон за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „имуществена санкция“
в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата от ххх, представляван от ххх, се сочи, че жалбоподателят не
е извършил вмененото му нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, доколкото в
случая не била извършвана продажба. На следващо място, в жалбата се
твърди, че при издаване на обжалваното НП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като посоченият в
постановлението акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
не касаел същото нарушение. С оглед на изложеното, с жалбата от ххх се
иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят ххх, представляван от хх, редовно призован, не се явява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – Централно
управление на НАП - София, в лицето на юрисконсулт ххххх, редовно
упълномощен, пледира съдът да остави жалбата на ххх без уважение като
неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
1
постановление. В тази насока юрк. ххх поддържа, че безспорно се е
установило извършването на описаното в акта и НП административно
нарушение, като при ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя правилно е бил приложен както материалният,
така и процесуалният закон. Пледира се и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ххх се представлява от управителя му ххх, като
търговецът стопанисва търговски обект - магазин, находящ се в гр. София,
бул. „Драган Цанков“ № 31А.
На 05.10.2020 г., в 17:51 часа свид. Ц. Ц. и ххх, и двамата заемащи
длъжността старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършили
проверка на търговския обект - магазин, находящ се в гр. София, **
стопанисван от ххх. В хода на проверката свид. Ц. Ц. направил контролна
покупка на един брой маска на стойност 2.00 /два/ лева, които заплатил в
брой на управителя и продавач хх. За извършеното плащане от продавача в
магазина Георгиев на свид. Ц. Ц. не бил издаден фискален касов бон от
монтираното и функциониращо в търговския обект фискално устройство
модел „Тремол ZМ“, с ИН на фискалното устройство № ZK031894 и ИН на
фискална памет № 50156170. След това двамата старши инспектори по
приходите се легитимирали и от функциониращото в обекта фискално
устройство бил разпечатан КЛЕН за датата 05.10.2020 г., от който свид. Ц. и *
установили, че посочената продажба на стойност 2.00 лева не била отразена
на фискалното устройство чрез издаване на фискален бон. В хода на
проверката свид. Ц. и * установили и друго нарушение на данъчното
законодателство от страна на търговеца. За извършената проверка бил
съставен протокол за извършена проверка в обект сер. АА бл. № 0084836 от
05.10.2020 г.
Свид. Ц. Ц., като приел, че ххх е извършил нарушение на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС, тъй като не е изпълнил задължението си да регистрира и отчете
извършената от него продажба в търговския обект на стойност 2.00 лева и да
издаде фискален касов бон за направеното плащане, на 09.10.2020 г. в
присъствието на ххх и хх съставил против ххх АУАН серия АN бл. №
F574428 за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Актът бил връчен на
законния представител на ххх, който го подписал без възражения. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и от хх - ххх в ЦУ на НАП било
издадено обжалваното наказателно постановление № 568204-F574428 от
26.03.2021 г., с което на ххх на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС била
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на
показанията на свидетеля Ц. Ц., заверено копие на протокол за извършена
проверка в обект сер. АА бл. № 0084836 от 05.10.2020 г., заверено копие на
КЛЕН от дата 05.10.2020 г., заверено копие на Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и останалите
съдържащи се по административнонаказателната преписка писмени
доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ц. Ц. като обективни,
последователни и логични, като същите изцяло кореспондират с писмените
доказателства по делото. От показанията на този свидетел се изясняват
обстоятелствата около извършената проверка на търговски обект - магазин,
находящ се в гр. София, ** стопанисван от ххх и констатираните нарушения,
вкл. и обстоятелството, че свид. Ц. лично е извършил контролна покупна на
един брой маска за сумата от два лева, за която от продавача не му бил
издаден фискален касов бон от монтираното в обекта фискално устройство,
нито касова бележка от кочан, поради което свидетелят съставил процесния
АУАН.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
са спазени давностните срокове, визирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, за
съставяне на АУАН и издаване на НП, като двата процесуални документа са
издадени от компетентни за това административни органи. Съобразно
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установяване на
3
административни нарушения се съставят от органите по приходите,
следователно свид. Ц. Ц., заемащ длъжността старши инспектор по приходите
при ЦУ на НАП, е бил компетентен да състави процесния АУАН сер. АN бл.
№ F574428 от 09.10.2020 г. Предвид разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ЗДДС
хх, в качеството си на ххх в ЦУ на НАП, е бил компетентен да издаде
атакуваното НП, доколкото от т. 1.1, б. „г“ на приложената по делото Заповед
№ ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е видно, че
последният е делегирал правомощията си да издава наказателни
постановления за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС и на
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Съдът констатира, че АУАН и НП съдържат визираните в чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, посочени са датата и
мястото на неговото извършване, като му е дадена и съответната правна
квалификация. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел на
извършване и на установяване на нарушението, както и на нарушителя, който
не е бил възпрепятстван да се запознае с акта и да изследва повдигнатото му
административно обвинение. От своя страна, процедурата по връчване на
обжалваното НП също е редовно изпълнена. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, още по-малко
съществени такива.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, която
гласи, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят
е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 05.10.2020 г.,
в 17:51часа, при извършена проверка на търговски обект - магазин, находящ
се в гр. София, ** стопанисван от ххх с управител хх, при извършена
контролна покупка от страна на свид. Ц. Ц. - старши инспектор по приходите
в ЦУ на НАП - София на един брой маска на стойност 2.00 /два/ лева, които
същият заплатил в брой, за извършеното плащане, от продавача - търговеца
хх не бил издаден фискален касов бон от монтираното и функциониращо в
обекта фискално устройство модел „Тремол ZМ“, с ИН на фискалното
устройство № ZK031894 и ИН на фискална памет № 50156170, с което от ххх
е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В случая
4
от формираната по делото доказателствена съвкупност категорично се доказа,
че е била извършена продажба на стойност два лева, поради което
възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на едноличен търговец, която е обективна и безвиновна, то
въпросът за субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда.
С оглед изложеното, съставът на съда счита, че правилно е ангажирана
отговорността на ххх с управител хх за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на едноличен
търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. На жалбоподателя ххх е
наложена „имуществена санкция“ в минималния предвиден от закона размер
от 500 лева, поради което и съдът не намира за необходимо да обсъжда
същия.
Не на последно място съдът счита, че в случая не са налице основания
за квалифициране на деянието като „маловажен случай“ и приложение на
нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото конкретният случай не се отличава от
другите случаи от подобен вид, като е без значение обстоятелството, че
продадената стока е на ниска стойност, тъй като с неиздаването на касов бон
се ощетява фискът. Освен това, обстоятелството, че нарушението е първо от
този вид за жалбоподателя, е взето предвид от наказващия орган, който е
наложил имуществена санкция в предвидения в закона минимален размер.
С оглед на изложеното и настоящият съдебен състав намира, че жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното
наказателно постановление - потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, съгласно нормата на чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, предвид направеното искане в тази насока от
процесуалния представител на въззиваемата страна, ххх следва да бъде
осъден да заплати на Национална агенция за приходите - гр. София разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В тази насока съдът намира, че
претендираните разноски в размер на 100.00 лева съгласно представения по
делото списък с разноски по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, предвид
фактическата и правна сложност на делото се явява прекомерен и същият
следва да бъде редуциран до сумата от 80.00 /осемдесет/ лева.
С оглед на изложеното и ххх, представляван от хх, следва да бъде
осъден да заплати на Национална агенция за приходите - гр. София сумата от
80 /осемдесет/ лева за разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 568204-F574428 от
26.03.2021 г., издадено от хх - ххх в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на ххх, с ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 1
от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ххх, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ххххх,
да заплати на Национална агенция за приходите - гр. София сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град, в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6