Номер 44603.07.2020 г.Град гр.П.
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 03.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело №
20201700500342 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00342 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273, вр. чл. 317 ГПК /Глава двадесет и пета Бързо
производство от ГПК/.
Образувано по въззивна жалба от В. М против решение № 428/20.02.2020г. по гр. д. №
05143/2017г. по описа на РС – П. в частта, в която е уважен предявеният от малолетната С.
З., чрез нейната майка и законен представител К. О., срещу В. М иск с пр. осн. чл. 150, вр.
чл. 143, ал. 2 СК като е увеличен месечният размер на дължимата издръжка от 500 лв. на 650
лв. месечно и В. М е осъден на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, да заплаща на
дъщеря си С. З., чрез нейната майка и законен представител К. О., месечна издръжка в
размер на сумата от 650 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2019 г.
до настъпване на основания за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в тази му обжалвана част.
Първоинстанционното решение е изградено на неправилни правни изводи, като не са
обсъдени обективно всестранно и пълно всички съществени обстоятелства и доказателства
по делото. ПРС е приел, че детето С. живее във Френската република заедно с майка си -
ищцата К. О.. Макар да не е записано изрично в съдебния акт, очевидно съдът е приел, че
детето има обичайното си местопребиваване на територията на Франция, поради което и се
е позовал на чл. 371-2 от Гражданския кодекс на Франция, чиито разпоредби е счел за
приложими на основание чл. 15 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 r., и
чл. 3 и чл. 4 от Хагския протокол от 23.11.2009 г. - относно приложимото право към
задълженията за издръжка. Излага доводи, че цитираните разпоредби са неотносими към
процеса, а оттук - и че решението на съда се базира на грешни правни изводи, произти ‐
чащи от неустановени по надлежния процесуален ред факти. Ищцата не е доказала, при
условията на пълно и главно доказване, че детето С., чиято издръжка се претендира да бъде
увеличена, има обичайното си пребиваване в друга държава (в случая - Франция). Съдът
напълно погрешно приема в мотивите си, че от представените по делото писмени
доказателства е видно, че през учебната 2018 г. - 2019 г. малолетната С. З. е записана като
ученичка в училищна група в детска градина. Всъщност текстът на представения от ищцата
документ, на който се позовава съдът, гласи: „След като разполагате с този документ, трябва
да се явите в най- кратък срок в училището, за да се пристъпи към окончателното
записване". Това означава, че към 23.01.2019 г. (датата на издаване на документа) детето не
е записано като ученик и до края на процеса пред пьрвоинстанционния съд ищцата не е
представила доказателство, установяващо записването му. С цел избягване на съмнение
относно позицията на бащата В. М, същият не е давал съгласие постоянното местоживеене
на детето да бъде извън Република България. В тази връзка представя и моля да се приеме от
въззивния съд ксероксно копие от Пълномощно per. № 4432/28.2.2017 г. на Нотариус per. №
188 на НК на РБ - Евгени Павлов, което по данни на упълномощителя ми е единствения
документ, който той е подписвал на майката К. О. след влизане в сила на решението на ПРС
от 09.07.2015 г. по гр.дело N° 02636/ 2015 г., т.е. - решението, с което местоживеенето на
детето С. е определено при майката на адреса в гр. П.. От текста на пълномощното е
несъмнено, че същото не съставлява съгласие на бащата за промяна на местоживеенето на
детето извън страната. От мотивите на атакуваното решение не е ясно защо при преценката
на доходите на страните съдът обсъжда не месечното трудово възнаграждение на ищцата, а
средномесечния й доход, като приема, че за периода от м. юни 2019 г. до м. октомври 2019 г.
(вкл.) последният е в размер на 684.36 евро, или 1337.70 лева. От представените от
пълномощника на ищцата фишове за заплатите й за упоменатия период е видно, че за м. юли
2019 г. (първият й пълен работен месец, съобр. представените документи), нейното БТВ е
3773.10 евро, а нетното (НТВ) - 3037.93 евро. За м. август 2019 г. БТВ е същото - 3773.10
евро, а НТВ - 3034.84 евро. За м. септември съответно БТВ е 4094.57 евро, а НТВ 3291.12
евро, а за октомври БТВ е 4613.79 евро, респ. НТВ е 3706.92 евро. Тези стойности обаче се
дължат на ищцата за пълен работен месец. От съпоставка с отработените от нея часове,
коректно посочени в предста вените фишове за заплата обаче се установява, че ищцата през
м. юли е отрабо тила 137.67 часа, или около 17.2 дни, през м. август има отработени 0
(нула) ча са, т.е. не е работила изобщо, през м. септември има отработени 21.67 часа, или
около 2.7 дни, а през м. октомври има отработени 35.00 часа, или около 4.5 дни. Или
обобщено - за цитираните 4 (четири) работни месеца ищцата има отрабо тен брой дни,
който обичайно се отработва в рамките на 1 (един) работен месец. Останалите три месеца на
практика не е работила, поради което и не й е било начислено, респ. - заплатено трудово
възнаграждение. Не е ангажирала и доказателства да е ползвала болнични за дните, в които
не е работила, нито за други причини с извинителен характер. При това положение средното
НТВ на ищцата (с чийто размер следва да бъде съпоставено НТВ на ответника, прието от
съда с размер 2691.82 евро, или 5264.74 лева), е 3267.70 евро, или 6391.07 лева. Този размер
е почти 9 (девет) пъти по-висок от възприетия от съда размер от 684.36 евро, или 1337.70
лева, а това би следвало да наложи краен извод за липса на основание за увеличаване
месечния размер на дължимата от ответника издръжка. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част, като въззивният съд постанови друго, с което искът за издръжка бъде
отхвърлен изцяло. Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Не се сочи
необходимост от събирането на други нови доказателства.
Против решение № 428/20.02.2020г. по гр. д. № 05143/2017г. по описа на РС – П. е
постъпила и насрещна въззивна жалба от ищеца, в която по подробно изложени
съображения оспорва доводите и възраженията на жалбоподателя В. М. Заявява, че
разходите за отглеждане на дете в П. са много по-високи отколкото в България. В тази
връзка с насрещната жалбата са представени документи – самолетни билети – 2бр.,
документи за платена годишна такса за Дисниленд -1 бр. и фактури за зъболекарски услуги -
5 бр., с искане за приемането им като доказателство по въззивното дело. Моли въззивния
съд да присъди издръжка в размер на 870 лв. Не се сочи необходимост от събирането на
други нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на насрещната въззивна жалба на
ищцата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната
неоснователност. Излага доводи, че насрещната въззивна жалба е немотивирана относно
наличието на законови предпоставки за увеличаване на издръжката над присъдения размер
от 650 лв. и до претендирания размер от 870 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищцата не е подала отговор на въззивната жалба на ответника.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната и насрещната въззивна жалби са допустими (по съдържание е
въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по
чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и
е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени
съответните държавни такси от жалбоподателя В. З. за въззивното производство).
С оглед правомощията си по чл.267 ГПК, въззивният съд преценява, че документите,
представени с възивната жалба и насрещната въззивна жалба, касаят факти от предмета на
доказване в настоящото производство, което с оглед специфичния му предмет /чл. 150, вр.
чл. 143, ал. 2 СК/ и цели /защита на интереса на ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне относно издръжката на децата/ предпоставя премахването на процесуалните
бариери за допустимост на доказателства. В тази хипотеза въззивният съд е длъжен да
допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти без ограничения във времето, в който смисъл е
и т. 1 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Следователно
документите следва да се приемат като доказателства по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението. УКАЗВА на
страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен
доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК. ПРИЕМА като доказателства
по въззивното дело заверено копие от Пълномощно per. № 4432/28.2.2017 г. на Нотариус per.
№ 188 на НК на РБ - Е. П., представено с жалбата на В. З., както и самолетни билети – 2бр.,
документи за платена годишна такса за Дисниленд -1 бр. и фактури за зъболекарски услуги -
5 бр., представени с насрещната жалба на С. З.. НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание на 15.07.2020 г. от 10,05 часа, за когато да се призоват страните, като им
се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя С. З. – и препис от
отговора на В. З.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________