О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д. № 2754 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
въззивна жалба с вх. № 74328/13.11.2018г. по описа на регистратурата на
Районен съд-гр. Варна от Г.Д.Г. срещу решение № 4279/26.10.2018г. по гр.д.
№ 3487/2018г. по
описа на ВРС, с което е отвърлен предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че Г.Д.Г. не дължи на Александра
Георгиева Георгиева, действаща чрез нейната майка и законен представител Д.В.Д.,
главница в общ размер от 3572,00 лв. за периода от м.юли 2014г. до м.октомври
2016г. включително и за м.януари 2018г. и м.февруари 2018г., както и лихва в
общ размер от 693,32 лв. за периода от падежа на месечните издръжки до
07.03.2018г., представляващи задължения на ищеца по изпълнително дело №
20178950401913 по описа на ЧСИ Людмил Станев, с рег.№ 895, с район на действие
– Окръжен съд Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 15089/2013 г. по описа на Варненския районен съд- XIX състав.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие и оспорва
изводите на районната инстанция, че не е установено по безспорен начин, че
ищецът е живял съвместно с ответницата и че са отглеждали заедно детето
Александра; че детето през процесния период не е живяло изцяло във Вълчи дол;
че не се установява пощенските записи да са получени от ответницата и че
разходите за лечение и пътуване не съставлява изпълнение на задължението за
заплащане на издръзка.
Твърди се, че горните изводи на районния
съд не се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като
същевременно съдът не е обсъдил
последните след поотделна и съвкупна преценка. В тази връзка се посочва,
че от показанията на св. Гочева се установява, че двамата родители са живели
заедно в гр. Вълчи дол, от месец септември 2014г. до края на м. март 2015г., а
след това са живели съвместно в гр. Варна до началото на м.октомври 2015г.
Счита, че неправилно съдът е кредитирал изцяло показанията на св. Калина Д.
(майка на ответницата), която нямала преки впечатления за отношенията между
страните по делото, тъй като от 2011г. работи във Франция, връща се рядко в
България.
На следващо място, се посочва, че съдът неправилно
е приел, че изпратените пощенски записи не са получени от ответницата, като се
заявява, че дори и да не са получени, то това не означава, че задълженията да
дава издръжка не е изпълнявал задължението си след като липсват доказателства,
че сумите по изпратените пощенски записи са върнати обратно на подателя. Навеждат
се твърдения за нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ВРС не е
указал на ищеца да представи доказателства дали пощенските записи са получени
от ответницата или не, и причините за неполучаването.
Оспорва се и заключението на ВРС, че
разходите за лечение и пътуване не съставляват изпълнение на задължението за
заплащане на издръжка, както и че съдът не е взел предвид, че ищецът е заплащал
и разходи за посещаваното от детето детско заведение.
Формулиран е петутим за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което исковата
претенция да бъде уважена, ведно с направените по делото разноски за всички
инстанции. Отправени са доказателствени искания.
В срока по
чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна. Не е
подаден и отговор от контролиращата страна ДСП-гр. Варна.
Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Въззивникът е поискал да бъде допуснат до разпит един свидетел, при
условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК за установяване на факта, че през посочените
в исковата молба периоди, Г.Г. и Д.Д. са
живеели съвместно и са полагали и двамата грижи за детето Александра, като се
аргументира, че пред първоинстанционния съд са били поискали двама свидетели,
но съдът е допуснал до разпит само един.
Съдът,
по така направеното доказателствено искане, съобрази следното:
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които
са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
Обсегът на въззивната дейност е стеснен предвид концентрационното начало,
съобразно което процесуалните действия по установяването на фактическата страна
на спора по правило се провеждат в рамките на първоинстанционното производство.
Страните са длъжни още в началната фаза на исковото производство да направят
пред съда своите твърдения за релевантните факти и да посочат доказателствените
средства, чрез които ще ги установяват. Настъпващата още в първоинстанционното
производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства,
изключва възможността страната да поправи във въззивната инстанция собствената
си небрежност, попълвайки делото с нови доказателства. По изключение законът
предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното
право доказателства и във въззивното производство в две хипотези: 1) когато са
съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в
срок при разглеждане на делото от първата инстанция (чл. 266, ал. 2 от ГПК) и
2) когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд,
поради процесуални нарушения (чл. 266, ал. 3 от ГПК).
Съгласно чл. 266, ал. 3 от ГПК, въззивният съд може да събира
доказателства, които не са били
допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения, изразяващи
се в погрешната му преценка, че те не са допустими, относими или необходими за
изясняване на спора и при изрично заявено във въззивната жалба оплакване в този
смисъл – вж. Решение № 328 от 15.05.2014г. по гр.д. № 805/2012 на ВКС, Решение
№ 72 от 09.07.2012г. по т.д. № 398/2011г. на ВКС.
С оглед горното, настоящият съдебен състав счита, че не са допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд, тъй като в последното по делото заседание
на 27.09.2018г., след разпита на свидетелите (на всяка страна по един),
процесуалният представител на ищеца-въззивник е заявил, че няма други
доказателствени искания, а е имал процесуалната възможност да поиска разпит на
втори свидетел на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК. Доколкото това не е сторено,
то към настоящия момент – доказателственото искане, направено с въззивната
жалба, се явява преклудирано.
Съдът с определение № 431/06.02.2019 г. остави без движение
производството по исковата молба, подадена от Г.Д.Г. за уточнение периода на
исковата претенция и по какъв начин е погасил задълженията си за издръжка за
всеки конкретен месец. В изпълнение на указанията, е депозирана молба с вх. №
4839/14.02.2019г., чрез която нередовностите са отстранени. Препис от молбата
следва да бъде изпратен за становище на насрещната страна Александра Георгиева
Георгиева чрез нейната майка в качеството й на законен представител.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Предвид обстоятелството, че страна по делото е малолетно дете и че
предметът му е свързан с установяване със сила на пресъдено нещо, че не се
дължи издръжка в негова полза, следва да се призове и контролиращата страна в
процеса – ДСП-гр.Варна.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба с
вх. № 74328/13.11.2018г. по описа на регистратурата на Районен съд-гр. Варна от
Г.Д.Г. срещу решение № 4279/26.10.2018г. по гр.д. № 3487/2018г. по описа на ВРС
НАСРОЧВА
производството по възз. гр. дело № 2754/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в
о.с.з. на 10.04.2019 от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
както и контролиращата страна в процеса – ДСП-гр.Варна.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Г.Д.Г. за разпит на един
свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелството, че Г.Г. и
Д.Д. са живели на семейни начала и са осигурявали издръжката на детето.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на въззиваемата страна – и препис от уточнителна молба с вх. №
4839/14.02.2019г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на адв. А.А., качеството му на процесуален представител
на детето Александра
Георгиева Георгиева, да изрази становище по молбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: