Р Е Ш Е Н И Е
№2332/28.6.2010г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Облигационно отделение в
открито съдебно заседание на девети април през две хиляди и десета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИХРЕН БЪЧВАРОВ
при участието на секретаря В.М.
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8653 по описа на
ВРС за 2009
година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „* със седалище
и адрес на управление гр* срещу С.Т.Х.,
ЕГН ********** *** * за осъждане на ответница да
заплати сумата 10000 лева, претендирана като частичен иск от иск на обща
стойност 29148 евро, представляващи претърпени имуществени вреди от
неизпълнение на договорно задължение на ответницата и изразяващи се в направени
разходи.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 23.07.2008г.
сключил с ответницата и трети лица /съсобственици на недвижим имот/
предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение на ищеца
като изпълнител да построи жилищна сграда. Ищецът е поел задължение със свои
средства и за своя сметка да изготви идеен и работни проекти за бъдещата
сграда, както и да построи и въведе в експлоатация същата. Уговорено било, че
част от обектите ще останат собственост на възложителите – съсобственици на
земята. В чл. 18 от предварителния договор било уговорено, че възложителите
гарантират следното – че са единствени собственици на земята, че няма да се
разпореждат с нея и че трети лица нямат права върху имота, същият не е
обременен с вещни тежести, вкл. не е възбранен, не е предмет
на сделки на управление. В ал. 2 било уговорено също, че горните гаранции имат
действие и занапред до получаването на разрешение за ползване на бъдещата
сграда.
Твърди се, че след подписване на договора се оказало,
че идеалната част на ответницата е възбранена по изп. * образувано по издаден в полза на взискател
изп.лист по ч.гр.д. -*. Обстоятелството се явява неизпълнение на договорно
задължение, което дава възможност на изпълнителя по договора да го развали и да
претендира претърпените имуществени вреди. Твърди осъществено разваляне,
доведено до знанието на другата страна. Сочи, че по пера е претърпял следните вреди
– 29051 евро – разходи по договори за проектиране ; 60 евро – за виза за
проектиране; 37 евро – за съгласуване на проекти или общо разходи в размер на
29148 евро. С тези твърдения завежда частичен иск на стойност 10000 лева за
обезщетение на имуществените вреди, които уточнени по пера придобиват следния
вид – по общо седем сключени договори за проектантски услуги 9810,85 лв, 117 лв за визи за проектиране
и 37 лв за съгласуване на проекти.
Ответникът оспорва иска в срока по чл. 131 ГПК.
Твърди, че няма хипотеза на неизправност. Поканата за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело е получена на 20.08.2008г. – т.е. при сключване на
предварителния договор. Отделно от това счита, че ищецът не доказва плащания по
сключените договори за проектиране.
В съдебно заседание страните поддържат доводите си
чрез пълномощници. Претендират разноски. Съображенията си пълномощниците
развиват в писмени защити.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
Искът е допустим и надлежно предявен.
По същество:
Безспорно е обстоятелството, че страните са били
обвързани от облигационни отношения по силата на валидно сключен предварителен
договор * за учредяване право на строеж, по силата на който
ищецът поема задължение да изгради и въведе в експлоатация жилищна сграда в
имот с идентификатор **Възложителите
/съсобственици на мястото/ са декларирали, че имота не е обременен с вещни
тежести и възбрани и че не е предмет на сделки на управление, както и че
занапред няма да се разпореждат с него. Безспорно е така също, че ответницата е
съсобственик в местото, което се установява с представените писмени
доказателства /констативен нотариален акт *. и нотариален акт за продажба на недвижим имот *./.
С нотариална покана /л. 20 от делото/ от *. законният представител на ищцовото
дружество е уведомил ответницата, че разваля поради неизпъление
и на основание чл. 18, ал.4 сключения между страните договор. Поканата е
доведена до знанието на адресата на * датата
удостоверена от нотариуса.
Видно от представеното копие на л. 71 от делото, до
ответницата е изпратена ПДИ изх. *. С
призовката длъжникът е уведомен за размера на паричното си задължение, както и
за обстоятелството, че е наложена възбрана върху собствената й 1/6 ид.ч. от дворно място с площ от *, ведно с 1/3 ид.ч. от
построената в същото място къща. Поканата е получена на 20.08.2008г.
Ищецът твърди, че е развалил договора поради виновно
неизпълнение на договорно задължение на контрагента си и при тези твърдения
търси обезщетение за направените разходи /т.е. за претърпени загуби/ по изпълнение
на собствените си задължения по договора.
При наведените фактически твърдения съставът по
същество не споделя квалификацията, дадена с доклада по чл. 146 ГПК. Правното
основание на предявения иск е чл. 88, ал.1, изр.2
ЗЗД, а не чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД.
За да възникне правото на обезвреда,
необходимо е договорът да е бил развален от ищеца – кредитор по материалното
правоотношение. Развалянето следва да е осъществено поради виновно неизпълнение
на договорно задължение на другата страна. Следващата предпоставка – вредите да
са настъпили в резултат от виновното неизпълнение. Решаващият състав подкрепя
виждането, че изправност на развалящата страна не се изисква /така * Облигационно право Обща
част, четвърто преработено и допълнено издание, изд. */, респ. ищецът по иска не
следва да я доказва; достатъчно е да установи горните предпоставки.
При анализа на събраните
доказателства съставът намира, че виновно неизпълнение на договорно задължение
не се установява. Ответницата е получила поканата за доброволно изпълнение след
сключване на предварителния договор, с който поема задължението. Получаването
на поканата е моментът на узнаване за обстоятелството. Това е така, тъй като
изпълнителният титул е издаденият изпълнителен лист от *във връзка с подадено заявление
за издаване заповед за незабавно изпълнение. Длъжникът по заповед за незабавно
изпълнение получава известието едва с получаване на поканата за доброволно
изпълнение, към който момент вече изпълнителната мярка вече е наложена. Няма
данни фактът на узнаване да е настъпил преди това. Затова обстоятелството, че
имотът е възбранен не може да се приравни на виновно неизпълнение по договора,
тъй като към датата на сключването му страната не е знаела и обективно не е
могла да знае за налагането на възбраната.
Ищецът се позовава на ал.2 от
чл. 18 от договора, според който гаранциите по ал.1 остават до получаването на
разрешение за ползване на обекта. Неизпълнение на договорно задължение би
имало, ако страната с действията след сключване на предварителния договор си недобросъвестно
причини вредоносния резултат /чрез сделки на разпореждане или на управление с
имота или по начин, препятстващ реализирането на правото на строеж/.
Възбраняването на идеалната част от съдебния изпълнител е обективен факт, който
не може да бъде свързван с недобросъвестност на страната. Няма нито данни, нито
твърдения ответницата да е причинила резултата с действия, целящи увреждане на
контрагента по договора.
По изложените съображения съставът на ВРС намира
предявения частичен иск за неоснователен, поради което ще следва отхвърлянето
му. При този изход на делото и при своевременно заявеното искане и на основание
чл. 78, ал.3 ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата понесените
съдебни разноски – общо в размер на 950 лева /платено адвокатско възнаграждение
на пълномощника и внесен депозит по допълнителната експертиза/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ частичния иск на * със седалище и адрес на управление гр* срещу С.Т.Х.,
ЕГН ********** *** * за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата 10000 лева, претендирана като претърпени имуществени
вреди от неизпълнение на договорно задължение на ответницата по предварителен
договор за учредяване право на строеж от 23.07.2008г. и изразяващи се в
направени разходи /по общо седем сключени договори за проектантски услуги -
9810,85 лв, 117 лв за визи
за проектиране и 72,15 лв за съгласуване на проекти/
и представляваща част от иск на обща стойност 29148 евро.
ОСЪЖДА * със седалище
и адрес на управление гр* да заплати на С.Т.Х., ЕГН ********** *** * сумата 950 лв /деветстотин
и петдесет лева/, представляваща направени съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи
от решението чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: