Определение по дело №2196/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по повод жалбата на П. Д. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, против Заповед № 8-Z-829 от 30.08.2023 г., издадена от кмета на Община Созопол. По жалба против същия административен акт, подадена от С. М. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], е образувано адм.дело № 2205/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас. С определение № 3023/27.11.2023 г. адм.дело № 2205/2023 г. същото е съединено с настоящото за общо разглеждане и постановяване на общо решение по тях.

С определение № 3451/11.04.2025 г. жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима, по съображения, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорването, а производството по делото е прекратено.

Постъпила е молба от пълномощника на ответната страна, с искане да бъде допълнено на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК постановеното определение в частта му за разноските.

Препис от молбата е връчен на жалбоподателите, които заявяват становище за неоснователност на направеното с нея искане, поради несвоевременно представяне на доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение.

Молбата е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира следното:

Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. На основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. В случая разноски не са присъдени с крайния съдебен акт по делото, тъй като такова искане не е направено на ответната страна преди приключване на делото. Независимо от това, според настоящия съдебен искането е направено своевременно. С чл. 143, ал. 3 от АПК не е определен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски в течение на производството. По общо правило такова искане страната следва да направи до приключване на устните състезания. Разглеждането на делото обаче не е приключило с решение и устни състезания не са проведени. Определението за прекратяване на производството по делото е постановено в закрито заседание и за приключването на производството по делото ответникът е узнал едва с получаването на препис от определението за прекратяване, поради което в тази хипотеза правото му на разноски би могло да се реализира единствено с молба, подадена по реда на чл. 248 от ГПК и в предвидения с нормата срок.

Искането е доказано по размер с приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 15/09.02.2024 г., фактура № 252/09.02.2024 г. и извлечение от банкова сметка за извършено плащане. Ето защо, на основание чл. 248, ал.3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК следва да се допълни постановеният съдебен акт, като направените от ответната страна разноски по делото се възложат върху жалбоподателите, поради неоснователно предизвикания от последните правен спор. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице Община Созопол, в чиято структура е органът, издал акта, доколкото последният, макар да разполага с административна правосубектност за участие в съдебното производство, не може да бъде носител на права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА определение № 3451/11.04.2025 г. по адм.дело № 2196/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас, като:

ОСЪЖДА П. Д. С. с [ЕГН] и С. М. С. с [ЕГН] да заплатят на О. С. сумата от 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчване на съобщението.