Р Е Ш
Е Н И Е
№………./……03.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на пети март две хиляди и двадесета година, в
състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 39 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 39/2019г.
по описа на ВОС е образувано по предявени в условията на субективно и обективно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД от
1/ С.К.С. с ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер 87 за присъждане на
- сумата от 50 000 лева,
частично предявена от иск в общ
размер от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от
загубата на дядо му К.К.К.с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП от
11.01.2014г., виновно причинено от Я.Ц.Х. с ЕГН ********** като водач на л. а.
„***“ с peг. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на
застрахователното събитие – 11.01.2014г. до окончателното изплащане на
задължението
2/ Г.К.С. с ЕГН ********** с
адрес ***“ АД ЕИК
********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер 87 за присъждане на
- сумата от 50 000 лева,
частично предявена от иск в общ
размер от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от
загубата на дядо му К.К.К.с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП от
11.01.2014г., виновно причинено от Я.Ц.Х. с ЕГН ********** като водач на л. а.
„***“ с peг. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на
застрахователното събитие – 11.01.2014г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 2993 от 30.01.2019г. се излага, че ищците са законни
наследници на лицето К.К.К.с ЕГН **********, поч. на 11.01.2014г. в резултат на претърпяно
ПТП на същата дата, предизвикано от водача Я.Ц.Х. с ЕГН **********. Твърди се, че автомобилът
е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* по силата на сключена застрахователна полица № 02113000987884 със срок на действие от 13.04.2013г. до 12.04.2014г. Сочи се, че срещу Я.Ц.Х. се е провело наказателно производство, по
което с влязла в сила присъда № 99/11.11.2014г. по НОХД № 664/2014г. на ОС –
Варна, подсъдимият е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице – К.К.К.и
на С.К.К.. Излага се, че поради тези обстоятелства за тях е налице правен
интерес да упражнят правото си да предявят пряк иск срещу застрахователя по
гражданската отговорност на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Подробно се описва механизма на настъпилото ПТП,
причинило смъртта на наследодателя на ищците, което е довело до претърпени
болки и страдания от загубата на техния дядо. Излага се, че типично за децата
от поколенията на 80- и 90-те години, техните баба и дядо са ги обгрижвали от
раждането им; прекарвали са в дома на своя дядо съботите и неделите, всички
празници и ученически ваканции. Ищците твърдят, че през годините техния дядо им
помагал както с разбиране, така и финансово; всяка седмица цялата фамилия са се
събирали в дома му на село. Твърдят, че след тежката загуба ищците имали
проблеми със съня; станали тревожни; трудно приемали факта, че дядо им си е отишъл
насилствено и без време. Молят съда да осъди
ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, законна
лихва за забава в плащането на главницата от датата на настъпване на
застрахователното събитие, както и да заплати сторените от ищците разноски в
исковото производство.
В срока за отговор на исковата
молба, ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
********* оспорва исковете като неоснователни по основание и
размер. Оспорва се твърдението за настъпили за ищците вреди от смъртта на
техния дядо. Оспорва се причинно-следствената връзка между неправомерното
деяние и настъпилите вреди. Ответното дружество оспорва размера на заявените
претенции, като се позовава на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и чл.493а, ал.4 и § 96 от ДР на КЗ,
като предвид липсата на влязла в сила наредба относно размера на
неимуществените вреди, настоява, че обезщетение може да бъде присъдено от съда
по справедливост в определените рамки до 5000 лева. Въвежда се възражение
относно наличието на трайна и дълбока близка и емоционална връзка между всеки
един от ищците и починалия техен родственик, както и естеството и
продължителността на търпените болки и страдания. Въвежда се възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на лихвите, предхождащи с три години датата
на подаване на исковата молба. Настоява се за отхвърляне на исковете и
присъждане на сторените разноски.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Искът черпи
правно основание от разпоредбите на чл.226 от КЗ (отм.) във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В тежест на всеки
от ищците е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие,
извършено от водача на ППС Я.Ц.Х., настъпили вреди – смъртта на дядото на
ищците, съотв.за последната – душевни болки и страдания от загубата,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и
делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, техния характер, интензитет
и продължителност, родствена връзка с пострадалия, наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, включително да обоснове
размера на претендираното обезщетение. Единствено субективният елемент – вината –
се предполага - до доказване на противното.
Ответникът носи доказателствена
тежест да установи въведени срещу иска възражения.
Не се спори между страните
и се установява от влязлата в сила на 22.04.2015г. присъда № 99/11.11.2014г.,
постановена по нохд № 664 по описа за 2014г. на Окръжен съд Варна, че на
11.01.2014г. по пътя гр.Добрич-гр.Варна, на около 350 м след фирма Вебер, при
управление на л.а. *** с рег. № ***, Я.Ц.Х. с ЕГН ********** нарушила правилата
за движение - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и
по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице – смъртта на К.К.К.и
на С.К.К.. На осн.чл.343 ал.3, пр.5 буква „б“, пр.1 вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК Х. е осъдена на три
години лишаване от свобода, изпълнението, на което наказание на осн.чл.66, ал.1
от НК е изпитателен срок от 5 години. На осн.чл.343г от НК е постановено лишаване
от право да упражнява определена професия или дейност по чл.37, ал.1, т.7 –
лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
От представеното удостоверение за наследници
на К. К. К., изд.от с.Змеево, Община Балчик, обл.Добрич с изх. №
79/05.11.2014г., се установява, че К. е оставил наследници – Г. П. К., съпруга,
С. К. С., дъщеря и К. С. К., внук. От приетите по делото удостоверение за
раждане на С. К. К., Г.К.С. и С.К.С., се установява, че ищците са внуци на
починалия К. К..
По делото не е спорен и въпроса относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение на застраховка „Гражданска
отговорност със срок от 13.04.2013г. до 12.04.2014г., обективиран в застрахователна
полица № 02113000987884.
За обследване
психическото състояние на ищците след смъртта на дядо им, по делото е назначена
съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице изнася, че по време на психиатричното
освидетелстване всеки един от ищците е психомоторно спокоен, контактен;
цялостно ориентиран; не споделя и не се установяват разстройства от сферата на
възприятно-представната дейност; има нормален по темп, без структурни нарушения
мисловен процес; нормално емоционално състояние с нормална волева
активност.
Памет и интелект – в норма при обикновено клинично изследване. Ищцата С.
споделя за епизодични натрапливи мисли, които не нарушават функционирането й.
Вещото лице докладва, че в хода на освидетелстването
Г.С.
описва отношенията с дядо си като близки, свързва детските си спомени с него.
За периода след инцидента Г.С. споделя, че е станала по-тревожна, страхлива;
натрапливости и ритуали, ненарушаващи функционирането и, но без ясна и
категорична връзка с инцидента. Споделя, че предстоящата към него момент
магистратура в чужбина и е помогнала да преодолее скръбта. Според вещото лице ясно
се откроява накърненото чувство за справедливост, предвид неочакваната смърт на
дядо и, причинена от действията на трето лице. Ищцата не е потърсила
специализирана помощ от психолог или психиатър и не е приемала медиК.ти.
Експертът изнася, че към настоящия момент Г.С. е психично здрава, без психопатологични
феномени, които да насочат към психично страдание.
Пред психиатъра С.С. определя
отношенията с дядо си като близки, като го свързва със спомените си от
детството, което определя като „прекрасно". Споделил е, че в периода след инцидента
е станал по-затворен, нямал желание за общуване с приятели, тъгата на близките
му често го подсещала за инцидента. И при него се установява негодувание спрямо
неочакваната и непредизвикана смърт на дядо му. Не е търсил помощ от психиатър
или психолог, не е приемал медиК.ти, касаещи психичното му състояние. Към
настоящия момент е психично здрав, без психопатологични феномени, които да
насочат към психично страдание.
Вещото лице пояснява, че Реакцията на
скръб (траурна реакция) е нормалпсихологична реакция в ситуации на загуба на
близък. Тя е по-силно изразена, когато тази загуба е внезапна, неочаквана.
Интензитетът на преживяванията обикновено е по-голям при по-близка емоционална
връзка с починалото лице. Състоянието на Г.С. и С.С. непосредствено след
инцидента съответства на неусложнена траурна реакция. При Г. се установяват
емоционални реакции - тревожност, тъга гняв. При С. доминират емоционални и
поведенчески реакции - шок, гняв, социално оттегляне. И при двамата траурната
реакция е своевременно преодоляна и не представлява трайно психично увреждане.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водения от ищцата
свидетел – Г. М. С., съпруга на ищеца С.К.С.. С оглед близката родствена връзка
между страната и свидетеля, при съобразяване с възможността от проява на
заинтересованост от последния при изнасяне на факти и обстоятелства, релевантни
за спора, съдът изцяло кредитира показанията му, доколкото същите кореспондират
с останалите доказателства по делото и заключението на СПЕ, и доколкото не са
опровергани от насрещната страна.
Св.С.
се познава с ищците от шест години; запознава се с тях няколко месеца преди
смъртта на дядо им. От тях научава, че като малки са прекарвали всяка лятна
ваканция на село, при баба и дядо. В последствие по празници и при възможност
са ходили на село, за да се видят с роднините си и за да си помагат. Според
свидетеля ищците преживяли тежко смъртта на К. К.. Кончината му променила
плановете им за бъдещи почивки и др. Липсата на починалия близките усещали
особено по празници.
Гореустановената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи по
иска с правно основание чл.226 КЗ /отм./ :
Произшествието е настъпило по време на
действието на КЗ /отм./, поради което и искът намира своето правно основание в
чл.226 КЗ /отм./, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от
застрахователя. В тежест на ищцовата
страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена
връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира
отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска
отговорност”.
Отговорността на застрахователя, при
застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения
договор, при настъпило застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно
застрахователно правоотношение не се оспорва между страните. Налице е и влязла
в сила присъда, която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите,
разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината,
поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Смъртта
на пострадалия К. К. е в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие. С влязлата в сила присъда водачът е признат за виновен за
причиняване на смъртта на пострадалия поради непредпазливост, поради което този
въпрос не може да бъде пререшаван от гражданския съд.
Гореизложеното обуславя извода, че следва да
се ангажира отговорността на застрахователя, поради което съдът намира исковете
за доказани по основание.
При определяне размера съдът намира, че
следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както
настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното
състояние на ищеца.
Не се оспорва от ответника, а и от
представеното удостоверение за наследници се установява по несъмнен начин, че
ищците са внуци на загиналия К. К. при описаното пътно-транспортно
произшествие.
Кръгът от лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени в задължителните за спазване актове на Пленума на Върховния съд – П. №№2/1982 г., 5/69 г. и 4/61 г., които са въвели ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, с оглед развитието на обществените отношения, задължението за синхронизиране на българското законодателство с европейското / в частност Д. 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС и Х. за основните права в ЕС/ и съвременните изисквания за справедливост, приема че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в П. №4/1961 г. и П. №5/1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В посоченото тълкувателно решение ВКС приема, че в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост, като когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
От свидетелските показания и данните,
изнесени от ищците пред вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза се
установява, че между ищците, в качеството им на внуци на пострадалия К. К. и
последния съществувала здрава семейна връзка. Не са опровергани показанията на
св.С., която макар да се запознава с ищците в един значително по-късен момент
от техния живот, изнася, че в ранните си детски години двамата са прекарвали
ваканциите на село при роднините си, а като израснали – ги посещавали по
празници и в почивни дни, когато имали възможност. Смъртта на дядото на ищците им причинява
душевни болки, страдания и притеснения, съответстващи на тяхната възраст, начин
на живот и начин на настъпване на смъртта на пострадалата в ПТП. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и
процесното ПТП. Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се
извършва по справедливост и вътрешно убеждение за всеки отделен случай в
зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане като от
съществено значение са възрастта на ищците и на пострадалия, отношенията между
тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента на емоционална,
икономическа, психическа и др. зависимост на ищеца от пострадалия. Следва да се
преценят последиците от загубата с оглед на личния живот на ищците, наличието
на други източници на морална опора и подкрепа като собствено семейство,
съпруга, деца, близки роднини.
Починалият и ищците са били част от здраво
семейство; неговите внуци са го приемали като опора и неотделима част от живота
си, поради което и реакцията на скръб, която се преживяли в резултат на
внезапната му загуба е нормална реакция в конкретния случай.
По делото липсват данни ищците да са
приемали специфични медиК.ти. От заключението на вещото лице по СПЕ се установява, че към настоящия момент и двамата ищци
своевременно са преодоляли траурната реакция; психично здрави са, без
психопатологични феномени, които да насочат към психично страдание.
Поради изложените съображения съд намира, че
предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за претърпени
неимуществени вреди е основателен. Неговият размер следва да се определи,
съгласно правилото на чл.52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът
намира, че сумата от 5 000 лева би репарирала причинените вреди. Съдът
съобразява и разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ, според която след
01.01.2010 г. и към датата на увреждането по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице са до размер на 1
000 000 лв. /един милион лева/.
Следователно като основателни и доказани
исковете следва да бъде уважени за сумата от 5 000 лева, а за разликата над
присъдената сума до първоначално предявения размер от 50 000 лева, предявен
като частичен от 100 000 лева –
отхвърлен. Поради уважаване на исковете за неимуществени вреди съдът намира за
основателно и акцесорното искане за присъждане на мораторни лихви върху
главницата, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие, поради което той отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84, ал.3 от ЗЗД, законната
лихва върху обезщетението се дължи от датата на увреждането, като при
съобразяване с основателността на заявеното от ответника възражение за
погасяване по давност на претенцията за лихвите, на осн. чл.111, б.в от ЗЗД, предхождащи
с три години датата на подаване на исковата молба, то за периода от 11.01.2014г
до 11.01.2016г. следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на
разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са освободени от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода по иска и на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираните от бюджета на съдебната власт разноски в размер на 429.80 лева, от
които за държавна такса и възнаграждение на вещото лице по СПЕ.
С оглед резултата
по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски, като същите се ограничават до възнаграждение на
процесуалния представител, определено по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл.2 и
ал.2 от ЗА, което възлиза на сумата от 353
лева, съобразно уважената част от претенциите.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника сторените разноски за адв.възнаграждение
в размер на 3812.40 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер 87, да заплати на С.К.С. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически
изживявания от загубата на дядо му К.К.К.с ЕГН **********, настъпила в резултат
на ПТП от 11.01.2014г., виновно причинено от Я.Ц.Х. с ЕГН ********** като водач
на л. а. „***“ с peг. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата от 12.01.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 5000 лева до претендираните 50 000 лева, частично предявени от иск в общ размер от
100 000 лева, и за при присъждане на законна лихва за забава върху
главницата за периода от 11.01.2014г. до 11.01.2016г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер 87, да заплати на Г.К.С. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически
изживявания от загубата на дядо й К.К.К.с ЕГН **********, настъпила в резултат
на ПТП от 11.01.2014г., виновно причинено от Я.Ц.Х. с ЕГН ********** като водач
на л. а. „***“ с peг. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата от 12.01.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000 лева до
претендираните 50 000 лева,
частично предявени от иск в общ размер от 100 000 лева, и за при
присъждане на законна лихва за забава върху главницата за периода от 11.01.2014г.
до 11.01.2016г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище
гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.Н.Д.,***,
4-ти полуетаж офис 4 разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 353 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”
АД ЕИК ********* със седалище гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87,
да заплати по сметка на Окръжен съд Варна авансираните от бюджета на съдебната власт
разноски в размер на 429.28 лева, от които за държавна такса и възнаграждение
на вещото лице по СПЕ.
ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН **********
с адрес *** и Г.К.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК *********
със седалище гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87,
съдебно-деловодни разноски в размер на 3812 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: