Определение по дело №295/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1153
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20222100500295
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1153
гр. Бургас, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500295 по описа за 2022 година
Производството е по реда ва чл.435 и сл ГПК и е образувано по
жалбата на М. И. Ф. от ***, чрез адв.Филип Илиев Филипов от АК
гр.Пазарджик, против: Постановление № 1266/17.01.2022 г. по изп.д.№
20188030401977 на ЧСИ Таня Маджарова, Peг. № 803 на КЧСИ, с което ЧСИ
е отказал вдигане на наложен запор на МПС АУДИ 80, рег.№ ********.
Твърди се, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че с молба от 05.01.2022 г. ЧСИ Т.Маджарова е сезирана с искане за
вдигане на запор, наложен по изпълнителното дело върху 1/6 ид.част от лек
автомобил марка „Ауди“, модел, „80“, с № на рама: WAUZZZ8AZLA096523 и
peг.№ ********, тъй като към датата на депозиране на молбата движимата
вещ е погинала - била е предадена на лицензирана фирма за управление на
опасни отпадъци, за което е издаден съответния документ, като автомобилът
не е предаден за разкомплектоване от длъжника. Твърди се, че са неправилни
съображенията на ЧСИ Маджарова, че поради невъзможността взискатедят
да се удовлетвори от погиналата вещ, насочвайки към нея принудително
изпълнение, то последният би следвало да се удовлетвори от сумата, която
длъжникът е получил от разкомплектоването на автомобила. Твърди се, че
неправилно ЧСИ е вменила във вина на длъжника погиването на вещта, тъй
като, видно от представените документи, не длъжникът а друго лице се е
разпоредил с вещта. На следващо място се твърди, че са неправилни изводите
на ЧСИ, че длъжникът е получил пари, които не е предала по делото, тъй като
предаването на автомобила е било безвъзмездно. Сочи се още, че е житейски
нелогично и необосновано изпълнителното производство, да не се прекратява
по отношение на вече несъществуваща вещ, която е погинала не по вина на
длъжника, тъй като наложеният запор върху, вече погиналата вещ не
1
обезпечава по никакъв начин правата на кредитора. Претендира се съдът да
отмени обжалваното Постановление и да постанови прекратяване на
изпълнителното производство по изп.д.№ 20188030401977 по отношение на
лек автомобил марка „Ауди“, модел, „80“, с № на рама:
WAUZZZ8AZLA096523 и peг.№ ********, и вдигане на запора, наложен
върху него.
В предоставения му срок взискателят по изпълнителното дело
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД представя писмени възражения, с
които оспорва подадената от длъжницата жалба като недопустима, а по
същество – и като неоснователна. Посочено е, че в чл.435. ал.2 от ГПК,
изрично и изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител,
които подлежат на обжалване от длъжника, и постановлението, с което ЧСИ
Маджарова отказва вдигането на наложения запор на МПС по делото, не
попада в обхвата на горепосочената разпоредба, съотв. не подлежи на
обжалване. По същество се твърди, че жалбата е и неоснователна. Изложени
са съображения, че макар в представеното Удостоверение, издадено от
„ДИНАТРЕЙД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, от което е видно, че автомобилът е приет
от център за разкомплектоване, на основание чл.18а, ал.2, т.3 от Наредба № I
- 45 от 2000 г. да липсва информация за сумата, която би следвало да е
получена при предаването за разкопмлектоване на моторното превозно
средство, при предаването на автомобил за скраб важат правилата на
гражданския оборот, където за всяка сделка страните са свободни да
договорят цена. Твърди се, че обжалваното Постановление на ЧСИ Таня
Маджарова е правилно, тъй като посредством запора върху горецитираното
моторно превозно средство, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
обезпечава своето вземане, но предвид липсата вече на възможност
принудително изпълнение да се насочи към МПС, въпросната сума,
съобразно притежаваната от длъжника М. И. Ф. идеална част, следва да
послужи за удовлетворяването на взискателя. Сочи се, че относно вдигане на
наложения запор на МПС по делото, длъжникът може да се възползва от
разпоредбата на чл.454 от ГПК. Претендира се оставяне на жалбата без
разглеждане като недопустима, евентуално оставянето й без уважение като
неоснователна. Претендират се разноски - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300.00 лв на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1 Наредба за
заплащане на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ, както и възнаграждение в размер на 50.00 лв - на основание чл.13, т.2
2
от Наредба за заплащане на правната помощ.
ЧСИ Т.Маджарова е представила мотиви, с които изразява
становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
Посочено е, че жалбата е недопустима, тъй като изложените в жалбата доводи
са извън допустимите основания за обжалване попадащи в лимитативно
изброените в чл.435, ал.2 ГПК, поради което длъжникът не разполага с
легитимацията да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне
наложената обезпечителна мярка запор на МПС. По същество се сочи, че
жалбата е неоснователна, вземането на взискателя по изпълнителното дело е
неудовлетворено, и доколкото за взискателя вече не съществува
възможността да насочи принудителното изпълнение върху МПС-то, чийто
запор обезпечава вземането му по делото, би следвало да се удовлетвори от
сумата, която длъжникът е получил при разкомплектоването му,
т.е.единствено наложената обезпечителна мярка запор на МПС брани правото
на взискатедя, ако не се удовлетвори от самото МПС, то поне да се
удовлетвори от това с което длъжникът се е обогатил срещу собствеността си
предадена за разкомплектоване.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят М. И. Ф. е длъжник по изп.дело № 20188030401977
на ЧСИ Таня Маджарова, Peг. № 803 на КЧСИ, образувано въз основа на
молба на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК
*********, и приложен към нея изпълнителен лист издаден на 19.06.2012 г. от
Районен съд Бургас на основание по ЧГД № 3136 от 2012 г. на Районен съд
Бургас, по силата на който длъжникът М. И. Ф. е осъдена да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 645,45 лв, дължима по договор за
потребителски кредит, 180,29 лв – надбавка – печалба на кредитора, 60,42 лв
– мораторна лихва, законна лихва и разноски. Със съобщение до КАТ с изх.
№22/02.01.2019 г., е наложен запор на МПС с рег.№ ********, собственост на
длъжницата. С молби вх.№39011/12.11.2021 г., вх.№ 227/06.01.2022 г. и вх.№
707/12.01.2022 г., длъжницата е поискала вдигане на запора на описаното
МПС, поради това, че вещта е предадена за разкомплектоване. След
изпращане на Молба с вх.№ 39011/12.11.2021 г. до взискател за становище,
същият е изразил несъгласие за вдигане на обезпечителната мярка. След
молбата на длъжника с вх.№ 707/12.01.2022 г., ЧСИ е постановил
обжалваното постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
В чл.435, ал.2 ГПК изчерпателно са изброени действията на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника в
изпълнителното дело. Обжалваното в настоящото дело действие на съдебния
изпълнител – отказ да се вдигне наложения върху МПС запор, не е измежду
лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на
3
обжалване от длъжника. За пълнота следва да се посочи, че в жалбата си
длъжницата не се позовава на несеквестируемост на автомобила, поради
което жалбата не би могла да се приеме за допустима на основание чл.435,
ал.2, т.2 ГПК.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
недопустима, тъй като е подадена против действие на съдебния изпълнител,
за което не е предвидена възможност за обжалване. Ето защо жалбата следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
С оглед постановения резултат, жалбоподателката следва да заплати
на взискателя по делото направените в настоящото производство съдебни
разноски, които съдът, предвид обстоятелството, че се касае за
юрисконсултско възнаграждение, а не за заплатено от страната адвокатско
възнаграждение, предвид характера на делото и фактическата му и правна
сложност, съгласно чл.27 от Наредба за заплащането на правната помощ,
определя в размер на 50 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. И. Ф., ЕГН
**********, от ***, чрез адв.Филип Илиев Филипов от АК гр.Пазарджик,
против Постановление № 1266/17.01.2022 г. по изп.д.№ 20188030401977 на
ЧСИ Таня Маджарова, рeг. № 803 на КЧСИ, с което ЧСИ е отказал вдигане на
наложен запор на МПС АУДИ 80, рег.№ ********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.295/2022 г. по описа на
Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. И. Ф., ЕГН **********, от ***, да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин -
6“, ет.2, сумата от 50 лв (петдесет лева), представляваща съдебни разноски за
настоящото производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Бургаски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4