№ 12199
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110120901 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове от „С.В.“ АД с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 422 , ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Н. М. Д. дължи на
ищцовото дружество сумата 1404.82 лева – неплатена цена на доставена и потребена вода за
периода 08.03.2018 г. до 07.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.11.2021 г., както и сумата 94.08 лева – обезщетение
за забава за периода от 08.04.2018 г. до 07.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63807/2021 г. на Софийски
районен съд, 168 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия на „С.В.“ АД с предмет доставка на Вик услуги. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в
обект, находящ се в АДРЕС, които не са заплатени. Твърди, че ответникът е собственик и
ползвател на процесния имот, респ. следва да отговаря като потребител на ВиК услуги по
смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги,
независимо, че не е изпълнил задължението си да смени титуляра на водената при ищеца
партида за отчитане. Посочва, че по силата на чл. 8 от Наредба $3 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Съгласно действащите общи
условия на ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Претендира и обезщетение
за забава върху главницата за периода от 08.04.2018 г. до 07.07.2021 г. Претендира
присъждането на разноски и за двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор чрез своя процесуален
представител като счита, че исковите претенции са недоказани. Посочва, че няма качеството
потребител, не е ползвател на процесния имот и няма облигационни отношения с ищеца.
Поддържа, че не е сключвал договор с ищеца за доставка и потребление на вода в посочения
1
имот за периода, както и че не се установява потребление на вода в имота. Позовава се на
изтекла в негова полза погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца,
твърдейки, че същите са с периодичен характер и се погасяват с изтичане на три години.
Оспорва да е изпадал в забава, поради което не следва да дължи и лихви за забава.
Претендира присъждането на разноски за адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗА и за
двете производства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198, ал. 1
от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. Съгласно
разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на
ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според същия закон
ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на
понятието „потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
По делото е приобщена справка от 10.06.2021 г. по партидата на Н. М. Д. за периода
01.01.1998 г. – 10.06.2021 г. от Агенция по вписванията – София, от която е видно
отбелязване на 27.02.2013 г. в книга прехвърляния на покупко – продажба на недвижим
имот с нотариален акт на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент ,
находящ се в АДРЕС заедно с мазе №46. Съдът намира, че представената справка от Служба
по вписванията – София, представлява годно доказателствено средство, което да е в
състояние да установи притежаваното право на собственост с оглед вписаните
обстоятелства. По делото няма данни до предявяване на исковата молба в съда правото на
собственост да е прехвърлено. От приобщените писмени доказателства за отчети на
водоподаването в имота, както и за титуляра на клиентски номер ********** е видно, че
отчети са правени регулярно, което обстоятелство не е оспорено по надлежния ред, поради
което и съдът приема, че ответникът е получавал ВиК услуги в процесния имот през
сочения период. Предвид това, съдът приема с оглед разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на
ЗРВКУ, че през исковия период Н. М. Д. е била потребител на ВиК услуги в качеството си
на ползвател, а предвид справката от Агенция по вписвания и като е била в облигационна
връзка с ищцовото дружество при публично известни общи условия. За да възникне
облигационно правоотношение между страните с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, не е необходимо подаването
на изрично заявление от името на собственика на имота, ползващ ВиК услуги. За влизането
2
в сила на действащите през процесния период общи условия на ВиК оператора са
представени доказателства, удостоверяващи публикуването им в централен ежедневник,
противно на възраженията на ответника.
За установяване доставката и размера на предоставените от ищеца услуги съдът е
допуснал и приел заключение на комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза
(КСТСЕ), според заключението на която процесният имот се намира в сграда, която е
водоснабдена и канализационно обурудвана и в която съществува изградена ВиК
инсталация. Констатирано е, че за периода 08.03.2018 г. до 07.07.2021 г. отчетът е
извършван по водомери с №33089308 и 33406109, което се установява и от представените
по делото бележки за отчет. Установено е, че за процесния период количеството на
доставените ВиК услуги е 527,934 куб.м. като стойността на доставените количества е
определена в съответствие с утвърдените за периода цени от КЕВР. За периода 08.03.2018 г.
до 07.07.2021 г. стойността на предоставените ВиК услуги възлиза на 1404,82 лева.
Изчислено е, че обезщетението за забава върху главницата за периода 30 дни след датата на
издаване на всяка фактура до датата на исковата молба е в размер на 175,87 лева.
Предвид горното съдът намира, че по делото се установи реалната доставка на ВиК
услуги до апартамента №100, находящ се в АДРЕС за периода 08.03.2018 г. до 07.07.2021 г.
г., през който период се установи с категоричност, че ответникът е бил собственик и чиито
размер според заключението на КСТСЕ възлиза общо на 527,934 куб.м. Ответникът не
доказа погасяване на задълженията за предоставените ВиК услуги в претендирания размер,
поради което претенцията на ищеца за главница се явява основателна.
При формирания извод за основателност на иска за главница, следва да бъде
разгледано възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на предоставените ВиК
услуги представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ответното дружество
към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения каквито са процесните давността тече от деня на
падежа. Съгласно действащите общи условия на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата
на фактуриране. Съобразявайки изложеното и липсата на доказателства от ищеца за
настъпили основания за спиране или прекъсване на давността, то погасителната давност за
вземанията за периода преди 04.10.2018 г. е изтекла. При това положение възражението на
ответника за погасяване на задълженията по давност е частично основателно, поради което
искът за главницата следва да бъде уважен за сумата 1222,12 лева и за периода 04.10.2018 г.
до 07.07.2021 г., а за горницата до 1404,82 лева и за период от 08.03.2018 г. до 03.10.2018 г.
следва да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на обезщетението за забава ищецът, в чиято доказателствена тежест
беше не установи изпадането на длъжника в забава, поради което исковата претенция за
мораторна лихва следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 469,80 лева - за платена държавна такса, депозити за вещо
лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
3
чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП в настоящото производство и сумата 64,21 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство, чиито размер е определен
при минимума на наредбата.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на
чл. 38, ал. 2 ЗА. Представени са договори за правна защита и съдействие за осъществено
процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАс оглед декларацията в
този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА и на процесуалния й
представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което ответникът да бъде
осъден да заплати. Въз основа цената на исковете от 1498,90 лева и на основание чл. 38, ал.
2 ЗА препращаща към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.2 от същата, адвокатското възнаграждение за
настоящото производство възлиза на 334,92 лева, от което съразмерно с отхвърлената част
на исковете, на процесуалния представител се следва сумата от 61,84 лева, независимо от
вписаната в договора сума за оказана безплатна адвокатска помощ, а за заповедното
производство въз основа половината от цената на исковете предвид разпоредбата на чл. 7,
ал. 7 НМРАВ, адвокатското възнаграждение възлиза на 300,00 лева, от което съразмерно с
отхвърлената част на исковете, на процесуалния представител се следва сумата от 55,39
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. М. Д., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС
дължи на „С.В.“ АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата 1222,12 лева, представляваща цена на
доставена и потребена вода за периода 04.10.2018 г. до 07.07.2021 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда 05.11.2021 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№63507/2021 г. на Софийски районен съд, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за периода от 08.03.2018 г. до 03.10.2018 г. и
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 94,08 лева – обезщетение за забава
за периода от 08.04.2018 г. до 07.07.2021 г. като неоснователни, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №63507/2021 г. на
Софийски районен съд, 168 състав.
ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „С.В.“ АД, ЕИК
ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
469,80 лева – разноски за настоящото производство и сумата 64,21 лева – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адвокат Н. К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 61,84 лева –
възнаграждение за процесуално представителство на ответника в настоящото производство
и сумата 55,39 лева - възнаграждение за процесуално представителство на ответника по
гр.д. №63507/2021 г. на СРС 168 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4