№ 744
гр. *, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120201902 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. И. К. с ЕГН: **********, с
посочен адрес за призоваване: гр. *, ул. „*“ № 85, чрез адв. А. А. – БАК, срещу Наказателно
постановление № 22-0769-004203/20.04.2023 г., издадено от Началник група към Сектор „ПП”
на ОДМВР-*, с което за 1. нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр.
с ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП на К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 лева и 2. за нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията
на ЗАНН, като конкретни доводи за порочност не се сочат.
С Разпореждане от 19.05.2023 г. съдът на основание чл. 79б, ал. 2, вр. с чл. 63г ЗАНН
е прекратил производството по делото по отношение на нарушението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП,
както и по отношение на наказанието „Глоба“ за нарушението по чл. 123, ал. 2 ЗДвП,
приемайки че в тези части НП е влязло в сила. По този начин предмет на съдебното
производство е останало единствено наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от три месеца, наложено на К. за нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗДвП. Съдебният акт е
бил надлежно връчен на страните, които не са го обжалвали, поради което и той е влязъл в
сила на 03.06.2023 г.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
1
А. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата. Допълва, че не оспорва настъпването на ПТП
с пешеходката, но застъпва, че не е налице бягство от местопроизшествието от страна на
жалбоподателя. Поради това, а и поради допуснати нарушения на процесуалните правила,
моли за отмяна на НП в обжалваната част.
Административнонаказващият орган – Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-
* се представлява от юрисконсулт *, която заявява, че действително в обжалваната част НП
е незаконосъобразно, поради което и се придържа към искането на адв. А. – БАК за неговата
отмяна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л. 6 гръб) НП е връчено на жалбоподателя
на 03.05.2023 г., а жалбата е депозирана на 04.05.2023 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата, В
ЧАСТТА, която е предмет на съдебен контрол в настоящето производство, е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 02.11.2022 г., около 09.00 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № * в гр. * по ул. „Цар Симеон I“ в посока към ул. „Иван
Богоров“. На пешеходна пътека до бл. 103 жалбоподателят не пропуснал преминаващата
през нея пешеходка – С. И.а (17 г.) и реализирал ПТП с нея. Ударът бил лек, поради което и
И. не била сериозно наранена. Веднага след инцидента К. спрял автомобила и от него слязла
съпругата му – Д.В.-К.а, която отишла да провери в какво състояние е момичето. На място
се появила и продавачката от съседен магазин, която поканила И.а да заповяда в магазина,
дала й вода и изчакала с нея идването на родителите й. През това време К. отишъл с
автомобила до дома си, за да остави там кучето си, след което се върнал на място.
Сигнализирал двукратно органите на МВР и изчакал тяхното пристигане. Междувременно
на място дошли и родителите на И.а, които решили да отведат дъщеря си на преглед в
болница, при който се установило, че за щастие тя има само подкожен хематом на главата
(лист за преглед на л. 10).
На място пристигнал екип на Сектор „ПП“-*, който съставил протокол за ПТП (л. 14-
15) и АУАН срещу К.. С акта на жалбоподателя било вменено извършването на нарушение
по чл. 119, ал. 1 ЗДвП и нарушение по чл. 123, ал. 2, б. „б“ и б. „в“ ЗДвП, като по отношение
на второто нарушение текстово било изписано, че водачът не остава на място до пристигане
на компетентните органи и не оказва помощ на пострадалия.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него,
без да впише възражения.
Въз основа на АУАН на 20.04.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена и в акта. Административнонаказващият
2
орган също приел, че с действията си К. е осъществил състава на двете нарушения, като по
отношение на второто вече било посочено, че като участник в ПТП не дава данни за
самоличността си на другите участници в движението, данни за застраховка „ГО“, както и
не уведомява собствениците на имуществото, което е повредил. Била дадена правна
квалификация по чл. 123, ал. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като
цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не възразява, че действително е допуснал
ПТП с пешеходката, но отрича да не е изпълнил задълженията си, като участник в
произшествието или да се е укрил.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник Група
в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.*, която към дата 20.04.2023 г. е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
По същество следва да се посочи следното:
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 2 от ЗДвП съдът счита, че АНО
неправилно е санкционирал К..
На първо място, видно от АУАН - на водача е вменено това, че не е останал на място
до пристигане на компетентните органи, както и че не е оказал помощ на пострадалата. Тези
изводи категорично се оборват от събраните доказателства. В действителност К. е този,
който е сигнализирал органите на Сектор „ПП“ и е бил на място, когато те са пристигнали.
3
Оказал е пълно съдействие и е подписал всички предявени документи. Поради това не
почива на доказателствата заключението, че водачът не е останал на място до пристигането
на органите. В случая не е вярно и че К. не е оказал помощ на пострадалата. Видно от
събраните доказателства – съпругата му, която е лекар, веднага е слязла от автомобила и е
прегледала блъснатата, като е констатирала, че няма никакви видими наранявания или
нужда от специална помощ. Това се доказва и от последвалия преглед на И.а в УМБАЛ-*,
при който е констатиран единствено подкожен хематом на главата (цицина), поради което и
не става ясно, каква точно помощ на пострадалата е следвало да окаже К., чието неоказване
да е основание за ангажиране на отговорността му.
Отделно от това съдът констатира и че в АУАН е допуснато и друго нарушение. Така
описаните факти са били квалифицирани от актосъставителя, като нарушение по чл. 123, ал.
2, б. „б“ и б.“в“ ЗДвП. В действителност обаче ал. 2 на чл. 123 ЗДвП въобще няма букви,
поради което и изначално дадената правна квалификация е невярна. Вероятно
актосъставителят е искал да посочи чл.123, ал. 1, т. 2, б. „б“ и б.“в“ ЗДвП, но по неясни
причини не го е сторил.
И ако горното би могло да се приеме за техническа грешка, то последващото поведение
на АНО по отношение на това нарушение, категорично не носи тези признаци. Това е така,
доколкото с НП наказващият орган вече е решил да ангажира отговорността на К., не за
това, че не е останал на място и не е оказал помощ на пострадалата, а за това, че не е дал
данни за самоличността си и за застраховката си „ГО“, което пък е квалифицирано като
нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗДвП (този път без цитиране на букви „б“ и „в“). От една страна
такова „обвинение“ няма повдигнато с АУАН, а от друга – то не е и вярно, доколкото видно
от материалите по делото – водачът е предоставил всичката необходима информация за
самоличността си на компетентните органи още при подаване на сигнала на тел. 112 и в
последствие при пристигането на патрула на място и съставянето на Протокола за ПТП и
АУАН. При това положение съдът счита, че нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗДвП, вменено с
НП, не се доказва, поради което и неправилно поведението на К. е било квалифицирано като
такова.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя досежно нарушението по чл.
123, ал. 2 ЗДвП, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
Доколкото обаче обхватът на съдебния контрол по отношение на това нарушение се
простира само върху наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца, то и съдът следва отмени НП само в тази му част.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
4
жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът не може
служебно да се произнесе по този въпрос.
Така мотивиран *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-004203/20.04.2023 г., издадено от
Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-*, В ЧАСТТА , с която за нарушение на чл.
123, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на В. И. К. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5