Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
град Г. О., 24.08.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. О., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ
при
секретаря Цветомира Николова и в присъствието на прокурор …, като разгледа
докладваното от съдията Попов гр. дело №
798 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът ППК „Росица-П. ”, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. П. , общ. Г. О., представлявано от председателя М.Р.Б.,
действащ чрез своя пълномощник в лицето на адв. М.Н. от ВТАК, твърди в исковата
си молба против М.К.А.-Б., с ЕГН **********, с адрес *** и Д. И.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, че на 11.07.2014 г. кооперацията е сключила предварителен договор
с А. И. Б., ЕГН **********, за покупко-продажба на ½ ид.ч от следния
недвижим имот, находящ се в землището на с. Поликрайще, общ. Г. О., а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 182026, с начин на трайно ползване нива, с площ от 6,050 дка,
трета категория в местност „***”, при граници: имот № 200204 – полски път на
Община Г. О., имот № 182027 – нива на наследниците на Б. Г. Б., имот № 182010 –
нива на Д. М. И., имот № 182011 – нива на наследниците на Б.Г.Б, имот № 182012 –
нива на А. П. Б., имот № 182025 – нива на Н. М. С.. Кооперацията заплатила сума
в размер на 3327,50 лв. като продажна цена, лично на А. И. Б., за
което разполагала със съответния документ - РКО № 1524/11.07.2014 г.
Продавачът предал на купувача фактически земеделската земя и същата се обработвала
от кооперацията. След сключването на предварителния договор, докато се
снабдяват с необходимите документи за сключване на окончателен договор, А.
И. Б., ЕГН **********, починал, поради което не бил сключен
окончателен договор за покупко-продажба. При справка в Община Г. О. ищцовото
дружество установило, че наследници на А. И. Б. били двете ответници. Въпреки
отправените покани
до тях, същите не се явили пред нотариус за сключване на окончателен договор. Според ищцовата страна е
налице неизпълнение от страна на продавача на задължението да прехвърли
собствеността върху недвижимия имот, поради което за кооперацията се явявал
правен интерес от завеждането на настоящето дело. Моли съда да постанови
решение, с което да обяви сключения между ППК „Росица-П. ” и А. И. Б. предварителен договор от
11.07.2014 г. за покупко-продажба на ½ ид.част от недвижим имот, находящ се в землището на с.
Поликрайще, общ. Г. О., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 182026, с начин на трайно
ползване нива, с площ от 6,050 дка, трета категория в местност „***”, при
граници: имот № 200204 – полски път на Община Г. О., имот № 182027 – нива на
наследниците на Б. Г. Б., имот № 182010 – нива на Д. М. И., имот № 182011 –
нива на наследниците на Б.Г.Б, имот № 182012 – нива на А. П. Б., имот № 182025
– нива на Н. М. С., за окончателен. Претендират разноски.
В съдебно заседание, ищецът ППК „Росица – П. ” се
представлява от своя пълномощник в лицето на адв. М.Н. от ВТАК. От името на
своя доверител адв. Н. заявява, че поддържа исковата молба и изложените в нея
твърдения. В хода на устните състезания адв. Н. моли съда да уважи предявения
иск като обяви сключения предварителен договор за окончателен такъв относно
процесния недвижим имот. Излага подробни доводи в писмена защита, депозирана по
делото. В нея пълномощникът на ищцовата страна заема становище, че по делото е
безспорно установено, че А. Б., е сключил предварителен договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот, находящ се в
землището на с. П. , общ. Г. О. и че за така възникналото
облигационно отношение А. Б., в качеството на продавач, е получил лично сумата
от 3327,50 лв. Безспорно било също, че А. Б.
е упълномощил В. К.да се снабди с необходимите документи за продажба на имота, като имота бил предаден във владение на кооперацията още при
сключване на предварителния договор. От извършената графична експертиза се установило, че подписът, положен на РКО за изплащане на сумата
от 3327,50 лв и на пълномощното, е на А. Б., който факт се подкрепял и от
гласните доказателства, събрани по делото.
Според адв. Н. дори да се приемело, че
предварителния договор е сключен без представителна власт, то била налице последваща ратификация от страна на А. Б..
Подписвайки РКО, в който е посочено, че получава продажна цена за имот,
подробно описан като номер, площ и местност, той потвърждавал представителната власт на пълномощника и отделно изрично изразявал воля да се
разпореди с имота. Следователно А. Б. е валидирал всички действия на пълномощника си,
като е получил продажната цена и е предал владението върху имота на
кооперацията.
Предварителният договор съдържал всички съществени
елементи на окончателния, предметът на предварителният
договор бил достатъчно определен, като имотът бил подробно описан в предварителния договор и в РКО. Определеният срок за
осъществяване на договора за покупко-продажба пред нотариус бил изтекъл, налице било неизпълнение от страна на
продавача на задължението да прехвърли собствеността върху недвижимия имот, поради което предявеният иск следвало да бъде
уважен.
Ответницата Д.И.М., ЕГН **********, с
адрес ***, не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК,
въпреки, че на същата са указани последиците от това.
Ответницата д-р М.К.А.-Б., ЕГН ***********,
с адрес *** и адрес за призоваване гр. Г.
О. ул. „***” № 8, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131
от ГПК. Същата оспорва исковата претенция като неоснователна и необоснована.
Твърди, че съпругът ѝ не е упълномощавал никого за нищо, нито пък е искал
и продавал имот. Не били констатирани и получени средства. Д-р Б. оспорва
приложеното към исковата молба пълномощно като неотносимо към твърденията в
нея.
В съдебно заседание, ответницата Д.И.М. се явява лично.
Твърди, че няма какво да каже и е съгласна с казаното от процесуалния
представител на другата ответница. Обяснява, че тя и А. Б. били наследници на
баща си на процесната земя в землището на с. П. и че докато брат ѝ бил жив, продал
неговата част от земята на кооперацията. Д.М. не се явява в следващото съдебно
заседание, поради което не взема участие в устните състезания.
В съдебно заседание ответницата д-р М.К.А.-Б. се явява
лично и със своя пълномощник в лицето на адв. Н.М. от ВТАК. От името на своята
доверителка адв. М. оспорва исковата молба като неоснователна и необоснована.
Твърди, че бил налице сключен предварителен договор, в който лицето, което го
било сключило, нямало пълномощия за това, тъй като в представеното пълномощно
нямало изрично упълномощаване за продаване на имота в нарушение на чл. 39 от ЗЗД. В случая възложените с пълномощно действия включвали единствено подаване и
събиране на документи, но нямало изискване за продажба. Ответната страна
оспорва датата и подписа, положен върху касовия ордер от 11.07.2014 г. като
твърди, че подписът срещу получил сумата не е положен от А. Б.. В хода на устните
състезания адв. М. заема становище, че претенцията на ищцовата страна е
неоснователна и незаконосъобразна, поради което моли съда да я отхвърли. От
представеното по делото пълномощно, което според пълномощника на ответницата не
било представено в изискуемия вид по чл. 183 от ГПК, се виждало, че същото
предоставяло на лицето пълномощие да подава молби и заявления, да получава
удостоверения за наследници, да приема и извършва плащания на суми към
юридически и физически лица. В това пълномощно нямало изрично посочен текст, в
който да се споменавало да продава процесния имот. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗД предварителният договор следвало да съдържа уговорки относно съществените
условия на окончателния договор – страните, имотите и цената. В пълномощното такива
неща нямало. Никъде не фигурирали правомощия за покупко-продажба. Това според
адв. М. означавало, че след като лицето не е имало пълномощия да извършва
такива действия, сключения договор по отношение на продажбата се явявал
недействителен. Поради тази причина моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира направените от ответната страна разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е приел
за безспорни факти по делото фактът, че А. И. Б., ЕГН **********, починал на
04.10.2014 г., е бил собственик на ½ ид. част от поземлен имот № 182026,
с начин на трайно ползване – нива, с площ от 6,050 дка, трета категория в
местност „Капаклий” в землищеот на с. П. ; фактът, че фактически имотът се
обработва от ППК „РОСИЦА-П. “, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. П. , общ. Г. О., с председател М.Р.Б., и фактът, че д-р М.К.А.-Б.,
ЕГН ***********, с адрес *** и адрес за
призоваване гр. Г. О. ул. „***” № 8 (съпруга) и Д.И.М., ЕГН **********, с адрес
*** (сестра) са наследници по закон на А. И. Б., ЕГН **********.
На 11.07.2014 г. между А. И. Б., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощник В. Ц. К., ЕГН **********, с адрес *** и ППК
„Росица-П. ”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П. , общ. Г.
О., представлявана от председателя М.Р.Б. е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, с който страните се задължават да сключат
окончателен договор за покупко-продажба на ½ ид. част от поземлен имот №
182026, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 6,050 дка, трета категория
в местност „Капаклий”, при граници: имот № 200204 – полски път на Община Г. О.;
имот № 182027 – нива на наследниците на Б. Г. Б.; имот № 182010 – нива на Д. М.
И.; имот № 182011 – нива на наследниците на Б.Г.Б; имот № 182012 – нива на А.
П. Б.; имот № 182025 – нива на Н. М. С.. Продавачът се задължавал да прехвърли
правото на собственост върху имота срещу цена от 3327,50 лв., като владението
на описания имот следвало да бъде предадено на купувача в деня на подписване на
нотариалния акт. Съгласно сключения предварителен договор цената за
покупко-продажбата била платима при сключване на същия.
Към исковата молба и договора е представено и
пълномощно с нотариална заверка на подписа на А. Б. от Нотариална служба при Кметство с. П. от 11.07.2014 г. Със същото А. И. Б., ЕГН **********,
упълномощава В. Ц. К., ЕГН **********, да го представлява пред всички държавни,
общински органи, нотариуси, органи на съдебната власт, всички физически и
юридически лица във връзка с наследствения му имот, находящ се в с. П. , общ. Г.
О., а именно: поземлен имот № 182026, представляващ нива с площ 6,050 дка,
трета категория в местността „Капаклий” като подава от негово име пред
посочените по-горе органи молби, заявления, декларации и всякакви други
документи при необходимост; получава от негово име удостоверения за наследници,
данъчни оценки, скици и други; приема и да извършва от негово име плащания на
дължими суми на държавни органи, физически и юридически лица. Пълномощното е
безсрочно.
Към договора и пълномощното в исковата молба е
представено и копие, нотариално заверено от нотариус А. М.с район на действие
Районен съд – Г. О., на разходен касов ордер № 1524/11.07.2014 г., съгласно
което на А. И. Б. от с. П. е платена
сумата от 3327,50 лв. за продажба на земя – имот № 182026 – „Капаклий” –
землище с. П. . Ордерът е подписан от броил сумата, получил сумата и главния
счетоводител на ППК „Росица – П. ”.
Във
връзка с направеното оспорване на датата и подписът на касов ордер №
1524/11.07.2014 г. и изричното твърдение на ищцовата страна, че ще се ползва от
този документ, съдът на основание чл. 193 от ГПК е открил производство за
оспорване истинността на документ, а именно: разходен касов ордер с №:
1524/11.07.2014 г. по отношение на датата на същия и подписът, положен в графа
„Получил сумата”. Назначена е съдебно-графическа експертиза, като вещото лице
имаше за задача да установи от едно и също лице ли са положени подписите върху
процесните пълномощно и разходен касов ордер и дали тези подписи са налицето А.
И. Б.. Като сравнителен материал вещото лице използвало образци на подписа на Б.
от оригинала на приложеното към исковата молба пълномощно, предоставено му от
кмета на с. П. , от подписите на А. Б., положени от него върху заявление за
издаване на БДС от ОД на МВР – Велико Търново и РКО № 51/21.07.2014 г. и два
броя договори за наем на земеделска земя, предоставени му в оригинал от ППК
„Росица – П. ”, както и от копия на договори за наем на земеделска земя,
предоставени му от адв. Н.М.. След направеното изследване, вещото лице дава
заключение, че подписите за „Упълномощител
Съдът намира, че приложеният разходен
касов ордер следва да се разглежда като частен документ, подписан от А. И. Б. и
удостоверяващ, че ППК „Росица – П. ” е изплатила на последния сума в размер на
3327,50 лв., представляваща продажната цена на имот № 182026 в местността
„Капаклий” в землището на с. П. .
Истинността на един документ
предполага едновременно да е автентичен и верен, като автентичността се свързва
с авторството на документа и неговата формална доказателствена сила, а верността
е с оглед на това дали удостоверителното изявление отговаря на действителното
фактическо положение или не. С формална доказателствена сила се ползват всички
документи. Съгласно чл. 180 от ГПК, частният документ удостоверява единствено,
че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го
лице. В тази връзка, разходен касов
ордер № 1524/11.07.2014 г. е частен свидетелстващ документ с издател, който с
подписа си е удостоверил, че е предал на получателя А. Б. сумата от 3327,50 лв.
за продажба на земя. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите,
предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставяне на
документа. В случая съдът следва да преценява верността на изложените в частния
свидетелстващ документ факти по свое вътрешно убеждение, с оглед на всички
събрани доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта
за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва
(в конкретния случай – на ответната страна в лицето на д-р М.К.А.-Б.). В
заключението си вещото лице дало
становище, че А. И. Б. е положил подпис в графата „Получил сумата”. Други
доказателства в посока на опровергаване на автентичността на документа не са ангажирани. По изложените съображения оспорването следва да бъде признато за
недоказано, което може да стане и с решението по делото, съгласно чл. 194, ал.
3, изр. 1 от ГПК, което в тази част има характер на определение /в този смисъл
изрично решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 820/2009 г., IV г.
о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
По делото са събрани и гласни
доказателства. Показанията на свидетеля М. И.М. подкрепят напълно заключението
на вещото лице, че подписът на А. Б.
върху представения касов ордер е положен лично от него. Свидетеля М. –
касиер на кооперацията – е категорична,
че лично е предала сумата от 3327,50 лв. на А. Б., като той се е подписал в
графа „Получил сумата” пред нея. Свидетелят В. К.потвърждава, че процесният
предварителен договор е сключен от него, в качеството му на пълномощник на Б.,
тъй като последният искал да продаде на ППК „Росица – П. ” неговия дял от
имота. За целта му извадил пълномощно при Кмета на с. П. , на което Б. се
подписал лично в негово присъствие и в присъствието на кмета. Свидетелят
твърди, че пълномощното е било изготвено само за подготовка на документи като
не е сигурен дали в него е посочено „да продава” от името на Б.. Но според него
то е било изготвено „предвид волеизявлението, изразено лично през мен, на А. Б.,
че желае да си продаде нивата”.
Съдът кредитира показанията на допуснатите свидетели.
Същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема, че предявеният иск е процесуално допустим. Сезиран е съд според
правилата за родова и
местна подсъдност. Разгледан по същество обаче, същият се явява
неоснователен.
Искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД не е иск за собственост
или за друго вещо право. Той е личен иск, защото чрез него се упражнява правото
ответникът принудително да изпълни задължението си по предварителен договор да
прехвърли имота. Фактическата реализация на това право нормативно произтича
както от разпоредбата на чл. 362, ал. 1 от ГПК, която изрично предвижда, че
съдът постановява решение, което замества „окончателния договор”, така и от
тази на чл. 114 и чл. 115 от ЗС, респективно – т. 12 и т. 14 от Правилника за вписванията, които придават на
съдебното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД значението на окончателен договор. С
предварителния договор договарящите се страни се задължават една на друга за
сключването на окончателен договор, т.е. създава се субективно право за всяка
от страните да се иска сключването на окончателния договор,
като за осъществяване на това право при неизпълнение на задължението, като
процесуална възможност е искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а решението на съда ще замести
окончателния договор. От това решение произтичат гражданскоправните последици,
които биха се породили между страните, ако те доброволно биха сключили
окончателния договор.
За успешното провеждане на настоящото производство
ищецът трябва да установи правопораждащите факти, от които произтича правото му
на иск, а именно: наличие на валиден предварителен договор за продажба на
недвижим имот, собствената си изправност като страна по договора, като установи
изпълнение на основното задължение за изплащане на продажната цена; следва да
установи настъпването на условията за прехвърляне на правото на собственост
върху недвижимия имот с окончателен договор за продажба и следва да установи и
обстоятелството, че към момента на вписване на исковата молба по предявения иск
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД ответникът е
собственик на процесния имот. От своя страна ответникът следва да установи
обстоятелствата и фактите по направените с отговора правоизключващи възражения
за нищожност на предварителния договор за покупко-продажба поради липса на
съгласие/представителна власт.
По делото безспорно се доказа наличието на сключен предварителен
договор с дата 11.07.2014 г. Доказа се също, че ищецът ППК „Росица – П. ” е
заплатил на А. И. Б. продажната цена на неговия дял от имота. Съдът намира
обаче, че процесният предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
е сключен от пълномощник без представителна власт. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗД представителната власт на пълномощника се определя според това, което
упълномощителят е изявил. В случая, видно от представеното пълномощно, А. И. Б.
е упълномощил В. Ц. К.със следните права: „да ме представлява
пред всички държавни, общински органи, нотариуси, органи на съдебната власт,
всички физически и юридически лица във връзка с наследствения ми имот, находящ
се в с. П. , общ. Г. О., а именно: поземлен имот № 182026, представляващ нива с площ 6,050 дка, трета категория в местността „Капаклий”, да подава пред посочените по-горе органи молби, заявления, декларации и
всякакви други документи при необходимост; да получи удостоверения за
наследници, данъчни оценки, скици и други; да приема и да извършва плащания на
дължими суми на държавни органи, физически и юридически лица”. Никъде в това
пълномощно не се споменава извършване на сделки на разпореждане и
управление с недвижимия имот. По тази причина съдът приема, че В. К.не е имал
представителна власт да продава от името на А. Б. процесния имот. Действията
без представителна власт или излизането извън обема на предоставеното
овластяване водят до висяща недействителност на сделката.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на ищцовата страна,
че подписвайки разходния касов ордер, с който му е изплатена продажната цена на
имота, А. Б. потвърждава представителната власт на пълномощника и изразява воля
да се разпореди с имота. Действително разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД дава
възможност на лицето, от името на което е сключен договор без представителна
власт, да го потвърди. Данни за извършване на такова потвърждение обаче липсват
в кориците на делото. Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 505 от
02.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 741/2010 г., II г. о., Решение № 1047 от
16.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2007 г., ГК, II г. о.) за потвърждаването
се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на
договора. След като за сключване на договор за продажба на недвижим имот чрез
пълномощник упълномощаването следва да е изрично и пълномощното следва да съдържа конкретно описание на продавания
недвижим имот, индивидуализиран с
неговите конкретни белези, то и потвърждаването следва да бъде ясно и
конкретно, и да касае съществените белези на договора за продажба на недвижим
имот, един от които е имотът с
конкретното му описание. Доколкото упълномощаването за сключването на
предварителния договор следва да се извърши в писмена форма, то и
потвърждаването на извършените правни действия без представителна власт може да
се извърши само писмено като от съдържанието на
едностранното волеизявление на мнимо представлявания трябва ясно да личи за какво правно действие се
отнася (напр. конкретна правна сделка с посочен предмет и страни), от кого и
спрямо кое трето лице е извършено действието и да изразява желание да се
приемат правните последици в неговата правна сфера. По делото не се сочат такива факти, а и със смъртта
на упълномощителя на 04.10.2014 г. възможността за потвърждаване е отпаднала.
За пълнота следва да се посочи също, че трайната практика на ВКС
приема, че при продажба на недвижим имот пълномощното следва да съдържа
описание на съществените признаци на конкретния договор, а това е описание на
недвижимия имот по площ, граници,
местонахождение, тъй като това е съществено условие на този договор, и посочване
на цената. Липсва ли някой от тези реквизити в пълномощното, то упълномощаването е
общо. Когато
договорът за продажба е сключен чрез пълномощник от името и за сметка на
продавача, без в пълномощното да е индивидуализиран имота и цената, и без да е
извършено потвърждаване от упълномощителя, то договорът е нищожен, поради липса
на съгласие.
Предвид изложеното по-горе съдът намира предявения от
ППК „Росица – П. ” иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за неоснователен
и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК съдът следва да осъди ищцовото дружество ППК „Росица - П. да заплати на ответницата д-р М.К.А.-Б. сумата
от 320,00 лв., представляващи направените от последната разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
Съдът следва да отхвърли претенцията на ответницата
д-р Б. за заплащане на направените за възнаграждение на вещо лице разноски. Оспорването
истинността на документ по чл. 193, ал. 1 от ГПК представлява по същността си
предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на
документ. В случая оспорваща страна е именно ответницата, поради което и съдът
е възложил тежестта за доказване на неистиността върху нея и е определил
депозит за изготвяне на експертиза, вносим от д-р М.К.А.-Б.. В този смисъл и
доколкото съдът приема за недоказано направеното оспорване на процесния разходен
касов ордер, то разноските за възнаграждение на вещо лице следва да останат за
сметка на ответната страна и не следва да бъдат възлагани на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл.194, ал.3, изр.1 от ГПК
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването от страна на ответника М.К.А.-Б.,
с ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез своя пълномощник - адв. Н.М. от
ВТАК, истинността на приетия и приложен по делото частен документ – разходен
касов ордер с №: 1524/11.07.2014 г., по отношение на подписа на А. И. Б. с ЕГН:
**********, положен в графа „Получил сумата”.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ППК „Росица-П. ”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. П. , общ. Г. О., представлявано от
председателя М.Р.Б., действащ чрез своя пълномощник в лицето на адв. М.Н. от
ВТАК, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен
на от 11.07.2014 г. за покупко-продажба на ½ ид.част от недвижим имот,
находящ се в землището на с. Поликрайще, общ. Г. О., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
182026, с начин на трайно ползване нива, с площ от 6,050 дка, трета категория в
местност „***”, при граници: имот № 200204 – полски път на Община Г. О., имот №
182027 – нива на наследниците на Б. Г. Б., имот № 182010 – нива на Д. М. И.,
имот № 182011 – нива на наследниците на Б.Г.Б, имот № 182012 – нива на А. П. Б.,
имот № 182025 – нива на Н. М. С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ППК „Росица-П. ”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. П. , общ. Г. О., представлявано от председателя М.Р.Б.,
действащ чрез своя пълномощник в лицето на адв. М.Н. от ВТАК, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.А.-Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, действаща чрез своя пълномощник - адв. Н.М. от ВТАК, СУМАТА от 320,00 лв. (триста и двадесет
лева), представляващи направените от последната разноски в съдебното
производство за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на М.К.А.-Б., с ЕГН
**********, с адрес ***, действаща чрез своя пълномощник - адв. Н.М. от ВТАК да
й бъдат заплатени направените разноски за вещо лице изготвило
съдебно-графическа експертиза в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева),
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните
по делото.
На основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: