РЕШЕНИЕ № 260054
/ 7.2.2022г.
гр. Перник, 07.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова
при секретаря А.я С., като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01448 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД срещу Б.М.Н. и Ю.М.Г., с която се иска ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата
в размер на 1795,24 евро,
представляваща непогасена
главница по договор за банков кредит № 200LD-R-000433/14.12.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 02.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 1391,04 евро, представляваща
непогасена договорна
лихва, дължима за периода от 05.03.2013 г. до 03.11.2019 г., сумата от 1015,33 евро, представляваща неустойка за
забава на просрочените плащания за периода от 06.03.2013 г. до 03.11.2019 г., сумата от 10,98 евро, представляваща законова лихва за
забава за периода от 04.11.2019 г. до 25.11.2019 г., както и сумата от 120 лева,
представляваща разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост. Претендират
се и съдебните разноски за производството.
Ищецът твърди, че на
14.12.2012 г. е сключил с ответниците договор
за банков кредит № 200LD-R-000433, по силата на
който банката е предоставила на ответниците
сумата в размер на 1820 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № **************/02.10.2010 г. с краен срок на плащане
05.12.2020 г. Посочва, че кредитът е усвоен в уговорения срок на 14.12.2012
г. по сметка, открита на името на кредитополучателя Б.М.Н.. Релевират се доводи, че ответниците
са се задължилили да погасят кредита на 96 равни
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва съгласно погасителен план-
Приложение № 1 към договора, при уговорена годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент на банката, увеличен с надбавка от 8.51 пункта. Сочи се, че
базовият лихвен процент на банката към датата на сключване на договора за евро
е в размер на 7.99
%. Поддържа се, че ответнициите са погасили следните дължими суми: на
05.01.2013 г.-16.02 евро главница и 18.35 евро лихва, на 05.02.2013 г.-8.74
евро главница и 25.63 евро лихва и на 05.03.2013 г.- 3.78 евро лихва. Пояснява
се, че от 05.03.2013 г. кредитът е в просрочие до 25.11.2019 г.-2457 дни.
Претендира се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 04.11.2019 г.,
като в случай, че се приеме, че това не е така, се моли исковата молба да се
счита за уведомление и с нейното получаване от ответниците кредитът да бъде
предсрочно обявен.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Б.М.Н. и Ю.М.Г., чрез
назначения им особен представител адв. В.К., са депозирали писмен отговор, с
който оспорват предявените искови претенции като недопустими и неосновтелни. Правят
възражение за погасяване по давност на вземанията. Оспорват да е обявена
предсрочната изискуемост на кредита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за банков кредит № 200LD-R-000433/14.12.2012
г., сключен между “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД като кредитор и ответниците
Б.М.Н. и Ю.М.Г. като кредитополучатели. По силата
на този договор кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателите кредит в размер на 1820 евро за погасяване на съществуващи
задължения по договор за кредит № **************/02.10.2010 г. срещу задължението на кредитополучателите да върнат сума в общ размер от 3348,83 евро в срок до 05.12.2020 г.
Договорът е сключен в
писмената форма, изискуема според чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит(ЗПК) и към него е приложен погасителен план, съдържащ разбивка на общата
сума, дължима от заемателя, по вид на задълженията- за главница и лихви до края
на периода на погасяване, с разбивка по месечни вноски (на 96 равни месечни вноски от 34,37 евро, с падеж на първата вноска
05.01.2013 г. и последната на 05.12.2020 г.),
с посочен ГПР от 19,11%(чл. 5 от договора), при годишна възнаградителна
лихва (ГЛП) от 16, 5%, формирана като сбор от БЛП – ЕUR от 7, 99% и надбавка
към него от 8, 51% (чл. 4. 1 от ОУ и чл. 4 от договора).
В
предпоследния абзац от договора е изрично записано, че с подписването му
кредитополучателите декларират, че са запознати с общите условия(ОУ) на банката за кредити на
физически лица и приема прилагането им при уреждането на отношенията си с нея
във връзка със сключването и изпълнението на този договор. Срокът на усвояване
на кредита е до 14.12.2012
г. (чл. 2 от договора). Съгласно чл. 5. 1 от общите
условия(ОУ), погасяването на кредита се извършва чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя, на равни месечни вноски, определени в погасителния план.
Уговорени са още: еднократна такса
за разглеждане на искането за кредит в размер на 25 лева (чл. 6 от
договора), комисиона за отпускане на кредита в размер на 2% от разрешения му
размер в деня на усвояването (чл. 7). Според чл. 8 от договора, ако до
изтичането на срока за усвояването на кредита, същият не бъде усвоен изцяло,
кредитополучателите дължат на банката комисионна за ангажимент в размер на 2%
върху неусвоената част от кредита. В
чл. 9 е предвидено право
на заемателите да погасят предсрочно част или всички свои задължения по
кредита, без да дължат на заемодателя такса за предсрочно погасяване. В чл.
10 от договора, както и в чл. 4. 2, 4. 4, 4. 7 и 4. 8 и от ОУ е предвидена
възможност банката едностранно и задължително за кредитополучателя да променя
базовия лихвен процент и лихвената надбавка, като е уговорено
забавените плащания да се отнасят в просрочие и да се олихвяват с договорната
лихва плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня,
следващ падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът
е в неработен ден. Съгласно
последното изречение на чл. 10 банката има право да обяви и кредита за
предсрочно изискуем.
Уговорено е
кредитополучателят да погаси задълженията си и да закрие договор за кредит № **************/02.10.2010 г. (чл.
11, б. "б"). ОУ на банката предвиждат правото за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита след период на неизпълнение от пет работни дни(чл.
10.1.2., б. "а", касателно липса на достатъчни авоари в сметката,
обслужваща кредита), както и незабавно
в случаите по чл. 10.1.1.
Според погасителния план
(Приложение № 1 към процесния договор), кредитът се погасява на 96
равни месечни вноски с падеж 5-то число, като за всяка вноска са посочени
начална и крайна дата, дължимата главница в началото и края на периода, общ
размер на вноската и размер на лихва и главница.
Съгласно чл. 3. 5 от ОУ
кредитът се счита за усвоен със заверяване на разплащателната сметка.
Кредитополучателят заплаща и такси, съгласно действащата Тарифа към датата на
плащането.
Договорът за кредит е подписан на всяка страница от ответниците, като на последната
страница собственоръчно
са изписани и трите им имена, поради което договорът в тази част служи и за разписка. При
липса на възражения и доказателства, установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК от една страна договорът е доказателство, че
изявлението е направено от страните по него.
В
материалите по заповедното производство се намират покани за доброволно плащане от ищеца, адресирани до ответниците, с което банката им предоставя 7-дневен срок за заплащане на
дължимите суми и ги
информира, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Поканите са изпратени чрез
ЧСИ Анелия Василева до ответниците, като поради ненамиране на получателите на
адреса им са били залепени уведомления. В приложените по делото разписки от ЧСИ
Василева е отразено, че Б.М.Н. и Ю.М.Г. не
са били намерени на постоянния им адрес, който съвпада с настоящия ня Б.Н.. В
разписките, оформени от връчителя А. К.- служител по трудов договор в кантората
на ЧСИ Василева, адресът на ответниците е бил посетен на 21.08.2019 г.,
24.08.2019 г. 28.08.20219 г., като по данни на живущите на адреса, чиито имена
не са посочени, същите закупили апартамента от ответниците, като последните не
живеели на адреса вече.
По делото е изслушано и прието като неоспорено заключение по
съдебносчетоводна експертиза, от което се установява, че сумата от 1820 евро е
усвоена от кредитополучателите чрез превод по банкова сметка. ***, че ответнициите са погасили следните
дължими суми: на 05.01.2013 г.-16.02 евро главница и 18.35 евро лихва, на
05.02.2013 г.-8.74 евро главница и 25.63 евро лихва и на 05.03.2013 г.- 3.78
евро лихва. Общият
размер на непогасената главница е 1795,21 евро, договорната лихва е в размер на
1391,13 евро за периода о т 05.03.2013 г. до 03.11.2019 г., а наказателната
лихва е в размер на 1021,90 евро за периода от 06.03.2013 г. до 03.11.2019 г.,
изчислена като сума от договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Районен съд-Перник е сезиран с
обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 7547/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че подаденото
от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД срещу Б.М.Н. и Ю.М.Г. заявление вх. № 34036/26.11.2029 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК въз основа на счетоводни
книги на банката е отхвърлено с разпореждане от 28.11.2019 г., като на
заявителя са дадени указания, че може да
предяви осъдителни
искове за процесните вземания съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което
са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода,
че е налице сключен от разстояние договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Процесният по делото кредит е отпуснат на ответниците като физически
лица
и представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР
на ЗЗП, а самите ответници имат качеството на потребители
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
щом са го
получили
като физически лица, ползващи кредита извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Те
са потребители
и по смисъла на чл. 2 б "б" на Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и се ползва от
потребителската защита по тях, а също и по смисъла на чл. 3, б. "а"
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета, намираща приложение
в защитата на физическите лица, страна по договори за потребителски кредити с
банки.
Данните по делото сочат, че
изискуемата от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма за сключването на договор за
потребителски кредит в случая е спазена, касателно обследвания договор.
Изпълнени са и изискванията за валидност на този договор, визирани в
чл. 11, т. 7, 9, 11 и 12, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като общият
размер на кредита и условията за усвояването му са изрично описани; както и
лихвеният процент, условията за прилагането му, посочен е размерът на базовия лихвен процент, включен в образуването на възнаградителната лихва (7,99%),
ведно с надбавката от 8,51 пункта. Действително тази лихва не е уговорена като
постоянна, а променлива величина и условията за нейната промяна, визирани в чл.
10 от договора, както и в чл. 4. 2, 4. 4, 4. 7 и 4. 8 от ОУ,
даващи само на банката възможност за едностранна корекция на базовия лихвен
процент и лихвената надбавка, представляват неравноправни клаузи, които не
могат да намерят приложение в отношенията на страните, но това не се отразява
на валидността на първоначалния договор. Не на последно място съдът позовава
извода си за валидност на първоначалната клауза, определяща размера на лихвения
процент и нейната приложимост към отношенията на страните за целия срок на
договора, на становището на ВКС, което напълно споделя, изразено в Решение №
92/09.09.19 г. по д. № 2481/17 г. - ІІт. о., според което произтичащата от чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от ДБК, даваща
право на банката – кредитор да промени едностранно лихвата по кредита при
промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за
заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор
от БЛП с точно определен към датата на подписването на договора размер в
проценти и договорна надбавка.
Обстоятелството, че в
процесния договор не се съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен
процент, съгласно чл. 33а от ЗПК, също не е основание за отказ за заплащане на
възнаградителната лихва, формирана с участието на тази величина, т. к.
поставящата това императивно изискване разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК е в сила от 2014 г., т. е. не е съществувала към момента на сключване на
обсъждания по делото кредитен договор на страните.
Настоящият състав намира,
че в случая е спазено поставеното от чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изискване за
посочване на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума,
дължима от потребителите, изчислени към момента на сключването на договора за
кредит, като са взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Действително процесният договор
не съдържа описание на взетите при горното изчисление допускания, но в общите
условия на банката ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са
включени при определянето на ГПР, а в договора на страните те са категорично и
недвусмислено посочени в процентно изражение и като глобална сума, предвид
което липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе си не би
могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и
неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други
кредитни институции, а също и при необходимост да се откаже от договора. Нормата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е приета след сключването на процесния договор, но
кредитодателят е определил ГПР, вместващ се и в тези ограничителни рамки. Само
за пълнота на настоящото изложение, съдът отбелязва, че в случая няма данни, че
при формиране на размера на ГПР е взета предвид и визираната в т. 8 от договора
комисионна за ангажимент на банката, в размер на 2% върху неусвоената част от
кредита, каквато безспорно не е плащана, тъй
като в процеса няма
твърдения, нито данни за частично неусвояване на заема. Доказателствата сочат
тъкмо обратното- своевременно, еднократно усвояване на заема и
формиране на ГПР само за реални парични потоци.
Според съда в случая е
спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, в договора
да бъде отразено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и др. условия за
упражняването му, вкл. информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК (в
30 дневен срок, при лихва, начислена на базата на уговорения в договора лихвен
процент), като се посочи и размерът на лихвения процент на ден. Императивните
изисквания на посочената норма са спазени, т. к. правото на отказ на кредитополучателя от договора е изрично уредено в чл. 7. 4 и 7.4.1 от
ОУ, макар и само като еднократно упражнимо в срок от 14 календарни дни, считано
от датата на сделката. Така уговорената възможност за отказ би следвало да се
счете за удовлетворяваща потребителя и достатъчно съхраняваща правния му
интерес във връзка с отпускането на заема, предвид обстоятелството, че
първоначално уговорените условия на кредитиране не са променени до края на
действието на договора, а преценката за икономическата тежест на поетите с него
задължения е обективно обусловена от ясното цифрово изразяване на всички
договорени лихви- възнаградителни и наказателни.
Процесният договор не сочи
изрично размера на дължимия лихвен процент на ден, но годишният лихвен
процент(ГЛП) е уговорен в чл. 4 от договора, а съгласно чл. 4. 13 от ОУ,
дължимите лихви се изчисляват въз основа на действителния брой дни, при година
равна на 360 дни. Предвид това, дневният лихвен процент, макар и да не е
числово определен, е изчисляем на база уговореното в договора и ОУ.
Следователно липсата на данни за лихвения процент на ден при упражняване на
правото на отказ, не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение.
В обобщение на изложеното
дотук, настоящият състав заключава, че по делото не се установяват правни
основания, отричащи задължението на потребителите да заплатят
на банката освен просрочената и непогасена главница, още и дължимото за
финансовата услуга възнаграждение, а също и наказателна лихва в уговорения
между страните размер, която е дължима, поради настъпилата в изпълнението на
договора забава, съгласно констатациите на експерта по ССЕ, отразени
заключението.
От събраните по делото доказателства се доказа
изпълнението на задължението на кредитора да преведе по банков път по сметка на
кредитополучателите размера на кредита от 1820
евро.
Съдът намира, че претендираната от банката предсрочна
изискуемост не е била обявена на сочената дата 04.11.2019 г. След като кредиторът е избрал уведомяването за
предсрочната изискуемост да стане по възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 5
от ЗЧСИ, то спрямо връчването по този начин са приложими правилата на чл. 37-58
от ГПК, в частност тези на чл. 47 от ГПК. В случая съдът счита, че не са били
налице предпоставки за извършване на връчване чрез залепване на уведомление по
чл. 47 от ГПК, тъй като ЧСИ е отбелязал, че е посетил адреса на посочените
по-горе дати и не е открил длъжниците. Макар ЧСИ да е извършил три посещения на адреса,
между тях не е имало интервал от по една седмица, като
липсва и надлежно
удостоверяване, че лицето не живее на адреса и че връчването не може да бъде
извършено на лице по чл. 46 от ГПК,
доколкото не са посочени трите имена на лицата, от които са събрани тези данни. Не се спори че в рамките на двуседмичния срок длъжниците
не са се
явили
при ЧСИ за получаване на поканата-уведомление за предсрочна изискуемост, поради
което същият е следвало да извърши проверка и издири освен постоянния
или настоящ адрес на длъжниците и тяхната месторабота, което ЧСИ Василева не е сторила.
Неизпълнението на разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. второ и трето, като част
от приложимите правила при връчване на книжа, опорочава връчването на
уведомлението/в този смисъл- Определение
№ 198 от 7.03.2019 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 70/2019 г./.
След като не е изпълнена в пълнота предвидената в чл. 47 от ГПК процедура за
връчване на поканата – уведомление за предсрочна изискуемост, то не е налице
надлежно връчване и респ. не е налице надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на ответниците.
Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/2017 по тълк. дело №
8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Тези разрешения са приложими и към процесния договор за
кредит и по предявени за него осъдителни искове в хипотезата на отхвърлено
заявление по чл. 417 ГПК.
Следователно, въпреки че не е обявена предсрочната
изискуемост на процесните погасителни вноски, което се липсата на доказателства за връчване на уведомлението за
предсрочната изискуемост на ответниците,
в настоящото производство трябва да се изследва по отношение на кои от тях е
настъпил падежът за плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК досежно същите
биха се явили основателни. Падежът на
всички вноски по процесния договор за кредит е настъпил преди приключване на съдебното дирене по делото, тъй като
падежът на последната погасителна вноска е на 05.202021 г. Следователно за ответниците е възникнало задължението да заплатят всички погасителни вноски.
Съгласно чл. 121 ЗЗД
солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Солидарна отговорност може да уговорена и по договор
за заем. Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна отговорност е
уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, т.е. без
разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от
тези лица е предадена фактически. Изводите за възникване на солидарна
отговорност следва да се основават и на уговорката относно поетото задължение
за връщането на сумата - дали кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения
заем от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговаря пред кредитора за
определена част от задължението/в този
смисъл- Решение № 24 от 3.04.2013 г. на ВКС по т. д. №
998/2011 г., I т. о., ТК/.
Анализирайки отделните уговорки на процесния
договор съгласно критериите на чл.
20 ЗЗД с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други,
като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта му, обичаите и практиката и добросъвестносттаа процесния договор, съдът намира, че ответниците са
солидарни длъжници по договора за банков кредит. За да достигне до този извод,
съдът взе предвид, че в договора е предвидено ответниците да получат кредита
общо, като задълженията им за връщане на дължимите суми по него не са
разграничени, а поети заедно от тях.
Размерите на задълженията по процесния договор за кредит следва да бъдат съобразени с установеното от
заключението на вещото лице по изслушаната счетоводна експертиза и извършените от ответниците плащания. Ответнициите са погасили следните дължими суми: на
05.01.2013 г.-16.02 евро главница и 18.35 евро лихва, на 05.02.2013 г.-8.74
евро главница и 25.63 евро лихва и на 05.03.2013 г.- 3.78 евро лихва. Следователно общият размер на непогасената главница е 1795,21 евро, договорната лихва
е в размер на 1391,13 евро за периода от 05.03.2013 г. до 03.11.2019 г., а
наказателната лихва е в размер на 1021,90 евро за периода от 06.03.2013 г. до
03.11.2019 г.
Предвид установената
изискуемост на горепосочените суми, на разглеждане подлежи възражението на
ответниците за погасявамето им по давност.
По отношение на задължението за
главница приложима е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, поради което и
предвид подаденото заявление по чл. 417 ГПК на 26.11.2019 г., с което давността
се е прекъснала, погасена се явява главницата, чиято изискуемост е настъпила
преди 26.11.2014 г. Съобразявайки погасителния план, дължимата главница,чиято
изискумост е настъпила след този момент, е в размер на 1567,99 евро, за която
сума искът за главница се явява основателен, като за разликата до целия
претендиран размер от 1795,24 евро претенцията е погасена по давност и следва
да бъде отхвърлена.
Вземанията за лихви и неустойки се погасяват с кратката
тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД. Поради това искът за
договорна лихва се явява основателен за сумата от 469,51 евро за периода от
26.11.2016 г. до 03.11.2019 г.-
по погасителните вноски от 48 до 96. Погасени по давност са договорните лихви,
дължими за периода от 05.03.2013 г. до 25.11.2016 г, поради което за разликата
до целия предявен размер от 1391,04 евро искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Вземайки предвид изчисленията на вещото лице и сумите и
падежите на неустойката за забава, отразени в таблицата на стр. 4 от
заключението, съдът намира, че искът за неустойката се явява основателен за
сумата от 755,64 евро за периода от 26.11.2016 г. до 03.11.2019 г. Погасени по давност са неустойките, дължими за
периода от 06.03.2013 г. г. до
25.11.2016 г, съответно за разликата над 755,64 евро до целия претедниран
размер от 1015,33 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска за сумата от 10,98 евро,
представляваща законова лихва за забава за периода от 04.11.2019 г. до 25.11.2019 г., съдът намира същият за неоснователен, доколкото
се претендира с оглед предсрочна изискуемост на целия дълг, а по делото се
установи, че същата не е настъпила, тъй като не е била валидно обявена на
ответниците.
Предвид описанието на претенцията за разходи за уведомяване
на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на договора за банков кредит,
настоящият състав намира, че тези разноски се претендират поради забава на
длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към
процесния договор, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, като посочване на вземането като
разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК не променя факта, че
това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от
заемодателя. Дейността по връчване на покани за доброволно изпълнение,
съдържащи и уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си не касае
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във
връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в
изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019
г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/. Дори и да се приеме, че става дума за
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по
управление на кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи
и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. По
изложените съображения съдът намира, че заплащането на направените от ищеца разходи в размер на
сумата от 120
лева за връчване на уведомления
чрез ЧСИ до ответниците,
противоречи на закона и искът за него
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски за
исковото и заповедното производство съобразно уважената част на исковата
претенция.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в
настоящото производство: 167,18 лева –
държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, 400 лева за депозит за особен
представител и 300 лева за възнаграждение за вещо лице, т. е. общо 967,18 лева. В заповедното производство разноските са следните: 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение и 167,18 лева – държавна такса за предявените в настоящото
производство искове, т. е.
общо 217,18 лева.
Предвид
изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 632,08 лева - направени
разноски в исковото производство,
и сумата от 141,93 лева
– разноски в заповедното производство, съответни
на уважената част на исковете.
2Мотивиран от гореизложеното,
Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Б.М.Н., ЕГН **********,***, и Ю.М.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37, на основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата в размер на 1567,99 евро /хиляда петстотин шестдесет и седем евро и деветдесет и
девет цента/, представляваща непогасена главница по договор за банков
кредит № 200LD-R-000433/14.12.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 02.03.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата в размер на 469,51 евро
/четиристотин шестдесет и девет евро и петдесет и един цента/,
представляваща непогасена договорна
лихва, дължима за периода от
26.11.2016 г. до 03.11.2019 г. и сумата от 755,64
евро /седемстотин петдесет и пет евро и шестдесет и четири цента/,
представляваща неустойка за забава на просрочените плащания за периода от
26.11.2016 г. до 03.11.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37, срещу Б.М.Н., ЕГН **********,***, и Ю.М.Г., ЕГН **********,***, искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане при условията на солидарност на Б.М.Н. и Ю.М.Г. да заплатят на ““ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД
разликата
над сумата в размер на 1567,99 евро /хиляда петстотин шестдесет и седем евро и деветдесет и
девет цента/ до целия предявен размер от
1795,24 евро /хиляда седемстотин деветдесет и пет евро и двадесет и четири
цента/, представляваща непогасена главница по договор за банков
кредит № 200LD-R-000433/14.12.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 02.03.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, разликата над сумата в размер на 469,51 евро /четиристотин шестдесет и девет евро и петдесет и един
цента/ до целия предявен размер от
1391,04 евро /хиляда триста деветдесет и едно евро и четири цента/,
представляваща непогасена договорна
лихва, дължима за периода от 05.03.2013 г. до 25.11.2016 г.,
разликата над сумата от 755,64 евро
/седемстотин петдесет и пет евро и шестдесет и четири цента/ до целия предявен размер от 1015,33 евро
/хиляда и петнадесет евро и тридесет и три цента/, представляваща неустойка за забава на просрочените
плащания за периода от 06.03.2013 г. до 25.11.2016 г., сумата от 10,98 евро /десет евро и деветдесет и
осем цента/, представляваща законова лихва за забава за периода от 04.11.2019 г. до 25.11.2019 г., както и сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/, представляваща разноски за връчване
на покани за предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА
Б.М.Н., ЕГН **********,***, и Ю.М.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумата в размер на 632,08 лева /шестстотин тридесет и два лева и осем стотинки/
- направени разноски в исковото производство,
и сумата от 141,93 лева /сто четиридесет и един лева и деветдесет и три
стотинки/ – разноски в заповедното производство, съответни на уважената част
на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила, изисканото ч.гр.д. № 7547/2019
г. по описа на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
СЪДИЯ: