Решение по дело №67/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260033
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20201400900067
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 260033

                                        гр.Враца, 09.03.2021г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 26.02.2021г., в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

 

         при участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№67 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

         Предявен е осъдителен иск от Ц.П.Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Д.И.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, представлявани по пълномощие от адв.С.Б. от САК, срещу Гаранционен фонд със седалище гр.***.

         В исковата молба се твърди, че съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№300000-123/10.01.2020г. на РУ-Мездра на 24.12.2019г. около 3:00ч. в с.Крета *** Т.К.Т., ЕГН ********** е управлявал л.а. марка "Мазда", модел 323 с рег.№ВР *** АР, собственост на М. К. Н., нетестван за алкохол поради напускане на местопроизшествието, но употребил алкохол и без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е ударил челно в  дърво управлявания от него автомобил, в който на предна дясна седалка е седял ищецът. Твърди се също, че ищецът не е знаел, че водачът е употребил алкохол.

         Следващото твърдение в исковата молба е, че в резултат от произшествието ищецът е претърпял телесни увреждания и му е поставена диагноза "Контузио капитис. Контузио церебри. Консервативно поведение при множество леки и средно тежки черепно-мозъчни травми. Счупване на ключица и счупвания на седмо и осмо ребра. Сътресение на мозъка и множество рани по цялата глава и челото". Според ищеца от получените увреждания и от самото участие в ПТП и изживяването на опасността от реална смърт той е претърпял и продължава да търпи болки и страдания, изразяващи се в негативни нервно-психични изживявания, депресии, стрес, безсъние, тревожност, неработоспособност, страх от МПС, които се намират в причинна връзка с непозволеното увреждане.

         Ищецът твърди, че с молба вх.№24-01-97/17.02.2020г. е отправил до ответника искане да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, но в тримесечен срок това не е сторено.

         По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на иск за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.12.2019г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

         Чрез пълномощника си адв.Е.Г. *** ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск изцяло, като оспорва и твърденията на ищеца относно механизма и причините за настъпване на процесното ПТП.

         Ответникът оспорва иска и по размер, за който поддържа, че е силно завишен и не отговаря на критерия за справедливост.

         В отговора се въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, за който се твърди, че е пътувал на предна дясна седалка без поставен предпазен колан, в нарушение на изискването на чл.137а от ЗДвП, и е знаел и се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач след употреба на алкохол.

         Предявеният иск е с правно основание чл.577, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

         По молба на ответника като трето лице-помагач на негова страна е конституиран Т.К.Т., ЕГН **********.

         След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         С исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №300000-123/10.01.2020г. на РУ Мездра за настъпило на 24.12.2019г. около 03:00ч. в с.Крета ПТП с участник лек автомобил, марка "Мазда", модел 323, рег.№ВР *** АР, собственост на М. К. Н., управляван от Т.К.Т., при което е пострадал ищецът. В констативния протокол е отразено, че за участвалия в ПТП автомобил няма сключена застраховка "Гражданска отговорност", а водачът му не е тестван за употреба на алкохол поради напускане на местопроизшествието.

         По делото са представени амбулаторен лист и епикриза на "МБАЛ-Мездра"ЕООД, от които се установява, че ищецът е приет в болничното заведение на 24.12.2019г. с диагноза "Контузио капитис. Комоцио церебри. S06.0 S00.9" и е изписан на 26.12.2019г. В епикризата е отразено, че пациентът е употребил алкохол.

         Представена е писмена претенция, входирана при ответника на 17.02.2020г., с която ищецът е поискал от фонда да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от ПТП вреди в размер на 90 000лв.

         По разпореждане на съда от РУ Мездра са представени заверени копия от съставени на водача Т.Т. актове за установяване на административно нарушение от 24.12.2019г. и наказателни постановления за наложени глоби заради допуснати нарушения на КЗ/управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност"/ и за нарушения на ЗДвП.

         По делото е допусната и изслушана специализирана съдебна автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда. Вещото лице - автоексперт се произнася, че от техническа гледна точка вероятната причина за настъпване на произшествието е водачът на л.а."Мазда 323", който поради движение с несъобразена скорост по мокър път в тъмната част на денонощието е загубил контрол над управлението на автомобила, напуснал е пътното платно за движение вдясно по посока на движение и се е блъснал в крайпътно дърво. Отчитайки установените увреждания на ищеца, а именно травма на главата, дясно рамо и дясна гръдна половина, оплаквания от оток, болки при движение в дясната раменна става и дясна гръдна половина, вещото лице приема, че от техническа гледна точка същите могат да се получат при свободно инерционно движение в купето на автомобила на тялото на пътник, седящ на предната дясна седалка. Становището на вещото лице е, че ищецът е бил без поставен предпазен колан.

         Допусната е и изслушана специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение страните не оспорват. Същата се произнася, че при процесното ПТП ищецът е получил неразместено счупване на дясна ключица, пукване на 7-мо и 8-мо десни ребра и охлузвания в областта на лицето. Средната продължителност за оздравителния период е от порядъка на 4 седмици и в момента на извършения от вещото лице преглед на ищеца същият е напълно възстановен.

         По искане на ответника са изслушани обяснения по реда на чл.176, ал.1 от ГПК на подпомагащата страна Т.К.Т.. Същият заявява, че вечерта преди произшествието бил в дома си и употребил алкохол, а по-късно ищецът го посетил и двамата заедно  отново пили, като ищецът бил видимо пиян. По молба на ищеца двамата отишли в гр.Мездра, за да вземат свой приятел, и след връщане в дома на Т. ищецът отново пил алкохол. Ищецът би много пиян, когато заедно тръгнали с управлявания от Т. автомобил да закарат приятеля си до Мездра и тогава станало произшествието.

         За доказване на твърденията на ищеца за претърпените болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства.

         Св. Г. В. заявява, че разбрала за катастрофата на следващия ден, когато от родителите на ищеца научила, че същият е болница. Василева видяла ищеца след връщането му вкъщи и тогава той се оплаквал, че го болят главата, рамото и ребрата и плачел. Около 10-15 дни ищецът не ходел на училище, а след като тръгнал отново, започвал да плаче и да моли баща си да го прибере. Според свидетелката ищецът се страхува от коли, още има болки, нервен е и не знае какво прави.

         При така ангажираните доказателства за произнасянето си по повдигнатия спор съдът взе предвид следното от правна страна:

         Между страните по делото не се спори, че на 24.12.2019г. ищецът е пострадал при ПТП, предизвикано от Т.К.Т. след употреба на алкохол при управление на лек автомобил "Мазда 323", за който няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

         От неоспореното заключение на автотехническата експертиза може да се направи категоричен извод, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на лекия автомобил "Мазда", който е единствен участник в произшествието и е управлявал автомобила в нетрезво състояние и с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил е контрол върху превозното средство, в резултат от което е последвал удар в крайпътно дърво.

         От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат от произшествието ищецът е получил неразместено счупване на дясна ключица, пукване на две ребра и охлузвания в областта на лицето, оздравял е след около четири седмици и в момента е напълно възстановен.

         Съдът приема за недоказани твърденията в исковата молба за търпени от ищеца нервнопсхихически изживявания, депресия, стрес, безсъние, тревожност и неработоспособност, тъй като показанията на единствения разпитан по делото свидетел са крайно оскъдни и изолирани.

         Доказан по делото е факта, че на 17.02.2020г. ищецът е предявил пред ответника претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили от произшествието, но в срока по чл.558, ал.5, вр. чл. 496 от КЗ такова не му е определено.

         С оглед на изложеното съдът приема за доказано основанието на ищеца да бъде обезщетен от Гаранционен фонд за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от ПТП.

         Като взе предвид характера и тежестта на претърпените от ищеца телесни увреждания, краткия възстановителен период, липсата на годни доказателства за търпените болки и страдания и тяхната продължителност и това, че към настоящия момент ищецът е напълно възстановен, съдът приема за справедливо по критерия на чл.52 от ЗЗД ищецът да бъде обезщетен със сумата 5 000лв., в който размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част, като неоснователен и недоказан, иска следва да бъде отхвърлен. Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от 18.05.2020г., когато е изтекъл тримесечният срок по чл.496, ал.1 от КЗ, към който препраща разпоредбата на чл.558, ал.5 от КЗ.

         По въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, обосновано с твърдение, че същият е бил без поставен предпазен колан и се е съгласил на пътува в МПС, управлявано от употребил алкохол водач, съдът приема следното:

         Доказателствената тежест по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е изцяло на страната, която го прави и която следва да докаже същото при условията на пълно и главно доказване.

         В подкрепа на възражението за съпричиняване от страна на ищеца, свързано с твърдението за пътуване в автомобил без поставен предпазен колан, е заключението на автотехническата експертиза, която приема, че уврежданията на ищеца са получени в резултат от свободното движение на тялото му в купето на автомобила, т.е. същият е бил без поставен  предпазен колан. В подкрепа на възражението за пътуване в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, по делото са налице само обясненията на подпомагащата страна Т.Н..

         В случая следва да се подчертае, че към датата на ПТП ищецът е бил на навършени 14 години, т.е. непълнолетен. В т.7 на ТР №1 от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС е прието, че рисково поведение, допринасящо за настъпването на вредите, е пътуването в МПС с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Цитираната практика е относима и към възражението за непоставен колан, сочено като действие на ищеца, с което той е допринесъл за настъпването на вредите.

         Както вече бе казано, ищецът е бил непълнолетен, т.е. ограничено дееспособен. Като правно качество дееспособността е критерий и оценка за това, до каква степен лицата притежават необходимата зрялост в интелектуален и волеви аспект. От гледна точка на съпричиняването по чл.51, ал.2 от ЗЗД дееспособността следва да се преценява като деликтоспособност, т.е. като възможност на субекта да разбира свойството и значението на действията и постъпките си. Деликтоспособността се преценява при неправомерните действия като вменяемост, която се обсъжда във връзка с вината по чл.47, ал.1 от ЗЗД. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че предвид възрастта на ищеца, за доказване на твърденията на ответника, че същият е бил в състояние да направи съзнателен и свободен избор, приемайки да пътува с употребил алкохол водач на МПС и с непоставен предпазен колан, че е бил в състояние да разбира свойството и значението на своите и на водача действия и да формира волево поведение, намиращо се в причинна връзка с настъпилите вреди, ответната страна е следвало да ангажира годни и убедителни доказателства, което тя не е сторила, поради което възражението се явява неоснователно и недоказано.

         При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 200лв., както и направени за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 450лв.

         В полза на адв.С.Б. от САК ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 580лв.

         Съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за експертиза в размер на 133лв.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

 

         ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище гр.***да заплати на Ц.П.Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Д. И.П., ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 24.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 200лв. и направени за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 450лв.

         ОСЪЖДА Гаранционен фонд, съд седалище гр.*** да заплати на адвокат С.Б. от САК с адрес *** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 580лв.

         ОСЪЖДА Ц.П.Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Д. И.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд съд седалище гр.*** разноски по компенсация в размер на 133лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         Решението е постановено при участие на трето лице-помагач Т.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***.

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: